ИНТЕРВЮТА

Въпрос: Госпожо президент, видяхме безпокойството на хората от ямболско. Има ли реална опасност за България във връзка с разполагането на американските самолети-цистерни?

 

Илияна Йотова: България не участва във война и не е страна в конфликта в Близкия изток. Българското въздушно пространство не е отдадено на чужда сила. Не участваме нито с оръжие, нито с хора. 

 

Българското правителство постъпи честно. В отговор на американската нота проблемът и казусът бяха внесени за решение в Народното събрание, защото така е според българското законодателство. В Народното събрание всеки можеше да каже своето мнение и гледна точка, да защити позицията си и съответно да гласува. Управляващото мнозинство и правителството поеха своята отговорност. Искам да поздравя всички парламентарни групи, които останаха да гласуват и показаха своето отношение. Това е отговорност към нас, българските избиратели. Съжалявам за тези, на които може би не им стигна мъжество или прецениха, че е по-добре да не участват в гласуването и да не изразят по този начин своята позиция. 

 

Сигурно ще попитате защо се внася в Народното събрание. Защото такъв е законът. След като характерът на искането в американската нота е за логистично настаняване на тези самолети-цистерни, въпросът, разбира се, че трябва да отиде в Народното събрание – най-високата трибуна в една парламентарна република.

 

Въпрос: Не трябваше ли обаче Вие да свикате Консултативния съвет за национална сигурност, за да се чуят ясно аргументите – както искането на Съединените щати, с всичките му нюанси, така и евентуално заплахата от Иран?

 

Илияна Йотова: Сигурно щях да свикам Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), ако въпросът не беше отнесен в Народното събрание - там, където наистина трябва да се вземе това решение. Нека да сме наясно, народните представители имат всички възможности както да се запознаят с докладите на съответните служби, така и да поискат всяка допълнителна информация, а ако преценят, дори да закрият заседанието. Не ми стана ясно защо трябваше да не го излъчвате например вие. Нека хората да чуят различните аргументи, в това няма нищо страшно. Но в крайна сметка някои решиха, че сега не им е изгодно просто да гласуват. 

 

Опитаха се половин час преди заседанието на Народното събрание да ме накарат да свикам Консултативен съвет с ясното съзнание, че това не е възможно. Но това не означава, че не съм се запознала с аргументите на политическите групи и партии, които поискаха заседанието на КСНС. Много внимателно прочетох писмото на г-жа Надежда Йорданова. Запознах се с нейните аргументи и очаквания, както и с предложенията за КСНС, направени от политическа партия ГЕРБ. Аз съм диалогичен човек, но в този момент бих свикала Консултативния съвет при две хипотези. Следим много внимателно, буквално ежечасно ситуацията в Близкия изток, дори и малко преди да вляза в това студио. Ако през следващите дни се разширява конфликтът, ако има непосредствена опасност за България и за целия този регион, ако този конфликт и новата му фаза продължат дълго и доведат до тежки последствия в България, както много други страни – за цени, горива, миграционни процеси, да, това заслужава наистина добре подготвен КСНС, на който да се съберат всички. 

 

Но много бих искала да направим КСНС и ще се опитам преди това да разговарям с политическите партии и парламентарните групи, за нещо, което отдавна е необходимо. За мен КСНС е място за консенсус и хоризонт, а България много отдавна се нуждае от нова стратегия за сигурност. Тази, която имаме до този момент, вече е безкрайно остаряла. Толкова е динамично всичко около нас, толкова са големи предизвикателствата. Имаме два конфликта - в Близкия изток и в Украйна, и България трябва да се позиционира изключително коректно и конкретно и което и да е правителството, да се придържа към тази рамка, защото страната ни трябва да бъде предвидима, както впрочем и по въпроса със самолетите. От една страна трябва да изпълним собствените си закони, а от друга – трябва да бъдем правова държава и да спазваме международните си споразумения.

 

Въпрос: Като говорите за сигурност, не е ли по-опасно да приютиш осем американски самолета-цистерни, отколкото да подкрепиш Коалицията на желаещите за Украйна? Защо за Съединените щати може, а за Европа не може?

 

Илияна Йотова: Не смятам, че Коалицията на желаещите трябва да се нарича точно така в този момент. Тя по-скоро трябва да се нарича „Коалиция на желание“, защото желаещи има, но липсват резултати и известна доза реализъм. А защо казвам, че липсва реализъм? Защото имаме една изключително тежка ситуация в сърцето на Европа вече четири години и няма никаква светлина в тунела относно това как ще се развие и как ще приключи този конфликт.  А реализмът изисква да имаме коалиция, която мисли точно в тази посока – не да се насърчава войната в Украйна, а да се затваря конфликтът. Толкова за това как изглежда днес тази коалиция. 

 

Но тъй като наистина се вдигна много шум и хората се питат с основание, разбирам ги и така трябва, знаете ли откъде идва този шум? От това, че почти никой в България не е наясно с характера на тази коалиция и с това какво прави или не прави страната ни в нея. А това е така, защото нямаме официален документ, с който България да влиза в Коалицията на желаещите, нямаме решение на Министерския съвет и на Народното събрание. 

 

Коалицията беше създадена в началото на 2025 година, преди вече около година и половина.  Следя много стриктно всичко, което става около нея. България се присъедини малко по-късно. В началото коалицията беше за подготовка за мирно споразумение и мир в Украйна и след това – сигурност и стабилност на постконфликтна Украйна. За съжаление, с времето тя претърпя доста сериозна трансформация и сега се говори повече за оръжие и военни доставки в Украйна, за това да направим едва ли не всичко възможно да се продължи този конфликт на базата на военните доставки. Втората голяма цел е създаването на така наречените Многонационални сили в Украйна, в които, длъжна съм да кажа за зрителите, България, при правителството на Росен Желязков, се отказа да участва още през септември миналата година. И ако сега направим извод къде точно участва България, трудно можем да дадем конкретен отговор. Аз и като президент не съм наясно дали България участва в щаба на тези многонационални сили, създаден във форт Мон-Валериен, близо до Париж, на какво ниво участваме, поела ли е България ангажименти по отношение на въздушно, сухопътно или морско осигуряване на тези многонационални сили? Въобще какво е нашето участие? Как искате да участваме в нещо, за което нямаме абсолютно никаква информация и в което с единия крак сме вътре, а с другия не сме? 

 

И тъй като го свързвате с темата за самолетите, няма да избягам от този отговор, защото е различно. При самолетите, колкото и да е трудно това решение, впрочем няма добро решение по този казус, а по-скоро се търси максимално добрият вариант за България в случая. То все пак е резултат от договор за съвместно използване на тези съоръжения, който е още от 2006 г., преподписан през 2016 г. безсрочно със Съединените американски щати, като наш стратегически партньор. Това е договор, докато в коалицията няма договор. Няма дори решение на България за нейното участие. Нека не избързваме много с тези договори, защото после изпадаме в парадоксалната ситуация, в която самите ние спорим със собствените си договори, в които влизаме. 

 

Въпрос: Аз не разбирам трябва ли да участваме, или не трябва да участваме? Или трябва да участваме в Киев, но не трябва да участваме в Париж? Имам предвид срещата в Киев, на която присъстваше българският външен министър. Там ние като че ли подкрепихме Коалицията на желаещите в т. 7 от декларацията.

 

Илияна Йотова: Смятам, че длъжността на външен министър е изключително важен пост във всяка държава и трябва да има много добра координация, защото липсата ѝ впоследствие е за сметка на цялата държава. 

 

Въпрос: Нямаше ли такава координация?

 

Илияна Йотова: Според мен такава координация не е имало, но за мен достоверната позиция е тази, изразена от официалното българско правителство. А що се отнася до това дали трябва – да, трябва да участваме в рамките на структурите, които съществуват в рамките на Европейския съюз и НАТО, каквото е решението на българската държава от декември 2022 г. Но вътре това, което липсва през цялото това време, е категоричната позиция на България, нейната визия какво трябва да се прави. А какво трябва да се прави? България трябва да бъде част от една група в рамките на тези структури, която да инициира започването на разговора вътре в ЕС и НАТО за приключването на конфликта в Украйна с конкретни предложения. А ние не сме сами. За мен тази активна работа е много по-важна.

 

Въпрос: Приключването на конфликта в Украйна не зависи ли от Путин, който я нападна?

 

Илияна Йотова: Нямам такъв начин на мислене. За мен такъв въпрос предполага доста пораженческо виждане – да седим и да чакаме волята на един президент и лидер, да зависим от него, какво ще реши той. Аз съм привърженик на нещо съвършено различно. В рамката на тази ужасяваща война, в която вече четири години се движим,  с толкова много жертви, тежки последици за целия свят, включително и за Европа, вижте какво става всеки ден – огромни компании в Европа фалират, да чакаме волята на някого? Аз мисля, че трябва ние да имаме точно тази активна дейност и да работим там, където са форматите на ЕС и НАТО. 

 

Една от най-тежките диагнози за нас в ЕС, трябва да си го признаем, е това, че ние нямаме консолидирана европейска позиция за края на конфликта в Украйна. Как искате тогава друг да решава?

 

Въпрос: Не друг да решава, а критиката да е насочена към него.

 

Илияна Йотова: В един конфликт винаги има критика към всички. Само че достатъчно ли е да се критикуваме? Да, ние непрекъснато констатираме и се критикуваме четири години. Къде е полезното действие в това?

 

Въпрос: Да Ви върна към позицията на България. Правилно ли Ви разбрах, че критикувате външния министър?

 

Илияна Йотова: Да, смятам, че в случая направи грешка.

 

Въпрос: А като цяло във външната политика на България кое е по-правилното – България да бъде ясна за всички вътре и вън, или да проявява някакви нюанси, така че позицията ни да може да бъде тълкувана различно според различните обстоятелства?

 

Илияна Йотова: Усмихвам се, защото по начина, по който зададохте въпроса, като че ли трябва да избирам в отговора си между простото и умното. Винаги съм била привърженик на една малко по-различна конструкция, за която говореше в своите книги и действия си Хенри Кисинджър. Той се придържаше към т.нар. конструктивно двусмислие. Какво означава това? Означава да умееш да водиш преговори на такъв език, че да бъдеш достатъчно гъвкав и винаги да си отваряш допълнителни врати. Освен това, макар и да не си изчистил всички детайли, все пак да гледаш голямото, а след това  детайлите някак си идват от само себе си. Разбира се, има въпроси, на които веднага може да се каже „да“ или „не“, но има и други, при които България трябва да играе умно и гъвкаво.

 

Въпрос: Стратегическата яснота не е ли по-голяма ценност в политиката от стратегическото двусмислие?

 

Илияна Йотова: Едва ли в момента има лидер и политик в Европа и света, който да има тази стратегическа яснота, за която говорите. Самият факт, че вътре в ЕС не можем да изковем нашето виждане, не позиция въобще по конфликта в Украйна, а как той да приключи и какъв трябва да бъде дневният ни ред. Знаете ли например, че мирът в Украйна е бил плод на толкова много среща – от Индия и Китай, през Саудитска Арабия, цяла Европа, Бразилия, Аржентина – и всичко това приключи в крайна сметка през декември миналата година. Оттогава досега няма нито една черно на бяло написана стратегия за края на тази война. От друга страна, същото се повтаря и в Близкия изток. Ако днес можете да ми формулирате каква е точно общата позиция на Европейския съюз по този конфликт, много бихте помогнали на г-жа Урсула фон дер Лайен.

 

Въпрос: Не искам да ѝ помагам, а и това не е целта ми, но искам да попитам за българския интерес. Как България ще защити своите политики в ЕС – от българската азбука до Северна Македония, ако страни от общите решения, които стигат до големите в ЕС като Франция и Германия?

 

Илияна Йотова: Първо, не съм съгласна с твърдението, че страним от общите решения. Общите решения се вземат в институционализираните структури – ЕС и НАТО. Това, че България понякога изразява различно мнение – слава Богу, че най-накрая го дочакахме. България има нужда от идентичност и вътре в ЕС да отстоява позицията си по категоричен и аргументиран начин. Това не е против европейската политика, това е самата европейска политика. Тя се крепи на постигнат консенсус, след като всеки е изразил мнението си и е защитил своите интереси. Радвам се, че виждам това през последните месеци, защото да си партньор означава да си равнопоставен, а не да си „Yes Man”. 

 

Въпрос: Това ли е българският интерес – руският патриарх, Алекперов и Махмудов?

 

Илияна Йотова: Цитирате вероятно 21-вия пакет санкции. Само като кажем „21-ви пакет санкции, а в крайна сметка  резултатът все още е неизвестен. Това е поредната битка по пътя - България, в лицето на правителството, успя достатъчно добре да защити аргументите си, защото, първо, ние не защитаваме личности, а принципи. Това, което и аз споделям и съм казвала многократно, беше знак за нашата духовна идентичност и не се притеснявам да го кажа. Извън санкциите обаче, извън общите решения и предложенията, има нещо, за което в България почти не си говорим, а аз очаквам правителството да обръща повече внимание на тези теми -  къде е нашето място днес в геополитическия и европейския контекст? 

 

Смятам, че ролята на България ще бъде все по-голяма. Страната ни ще бъде все по-полезна както като лидер в тази част на Европа, така и като доста добър, надежден партньор за балканските държави и страните от ЕС, защото заедно можем да изградим инфраструктурата на сигурността – в енергетиката, дигиталните трасета и центровете за данни, както и в транспортните коридори, което до голяма степен гарантира сигурността на Европа. След като получихме възможността на Европейската комисия за изграждането на гигафабрика и център за изкуствен интелект, за което ще говорите след малко с другите гости, нека бъдем по-амбициозни, да си подадем ръце и да го реализираме. 

Вярвам, че ще срещнем голямо разбиране както у съседите, така и у партньорите ни. Това е един от пътищата за регулиране на отношенията с Република Северна Македония. Нека привлечем младите и активни хора, защото проблемът на РСМ вече не се казва България. България е част от европейската политика, с чиито критерии те трябва да се съобразят. За съжаление, там все още има тежък проблем с човешките права и историческата справедливост – неща, на които ние много държим. 

 

Нека някой ми каже къде е създадена българската азбука. Нима не бе написана в преславските скриптории? Нима първите, изключително напредничави за онова време литературни произведения не са написани на български език с кирилица? Кой друг народ, освен нашия, е разпространил тази азбука и е създал толкова велика култура? Това е въпрос на защита на националния ни интерес, а не на национализъм. Не целим да спорим безкрайно с РСМ, за да не влязат никога в ЕС. Не, това е защита на идентичност и национален интерес, от която не можем да отстъпваме. 

 

Въпрос: Говорят ли днес премиерът и президентът на един глас? 

 

Илияна Йотова: Всеки говори със своя глас, но говорим в посоката, която според мен мнозинството от българския народ желае – за силата, влиянието и просперитета на България. Нека не звучи като лозунг, но го чувам всеки ден. Всеки действа от своята позиция, институция и разбирания, но когато става дума за външната ни политика, за членството в ЕС и НАТО, за запазването, съхранението и развитието на идентичността ни и за връщането на държавността в България... Това е нещо, за което с г-н Радев работихме девет години рамо до рамо. Този период беше един от най-важните в моята биография и се гордея с него.

 

Въпрос: Виждате ли решителност, яснота и план в бюджета? Ето, днес опозицията го нарече „скандал“ и „погром“ и очаква да му наложите вето.

 

Илияна Йотова: Получих петицията. Признавам, че за първи път някой се обръща към мен с петиция, обикновено аз съм се обръщала с такива към други, основно европейски органи. Нямах време да изчета целия текст, прегледах го, но подобен текст не може да се чете по диагонал. Ще се запозная много подробно и сериозно с претенциите на опозицията, макар че винаги се смущавам, когато точно определени личности от нея говорят за бюджет. Защото ако днес сме в тази ситуация, това до голяма степен се дължи на г-н Асен Василев. Не се притеснявам да го кажа, въпреки че рядко споменавам имена, защото в политиката има повече колективна, отколкото персонална отговорност. В по-честия поне вариант. Наложи се обаче да живеем в година, в която работим с бюджет от миналата година, при това в лева, а вече сме в еврозоната. 

 

От години работим с бюджет сякаш сме на лизинг – плащаме вноските си със закъснение и сега дойде време тези сметки да се платят. Затова го наричам „бюджет на заем“. Правителството и парламентът трябва да одобрят бюджет, който в крайна сметка е за по-малко от половин година. Бюджет, при който по-малко от месец след встъпването на правителството се оказа, че България е в свръхдефицит. Кажете ми, г-н Василев, как може малко преди това да си отговарял на Маастрихтските критерии, а след това изведнъж по оценка на Европейската комисия, не по наша, се оказваш в свръхдефицит?! Как е възможно да не се изплащат изработени проекти и да не се превеждат средства на общините толкова дълго време, за да се стигне до този 3% дефицит за влизане в еврозоната. 

 

Призовавам за повече коректност. Този бюджет няма как да е с претенции за дълбоки реформи. Видях неща в тази петиция, които лично ме озадачиха – например, пише, че правителството било забравило веднъж завинаги за проекта за детска болница. Това е съвършена лъжа. Многократно съм разговаряла с тогава президента Радев за този проект. За съжаление, горчивата истина е, че 10 години по-късно имаме само 3D презентация и проект от един лист, който на всичкото отгоре в момента се обжалва. Това е цинизъм и тежка диагноза за обществото ни. Тоест до края на тази година нищо фактическо не може да започне по този проект, но имам уверенията му, че детската болница ще бъде сред най-големите приоритети за следващата година.

 

Въпрос: Госпожо Йотова, кой е най-големият проблем на България, освен Асен Василев друго име ще споменете ли? От какво трябва да се освободи България?

 

Илияна Йотова: Не искам в никакъв случай да акцентирам толкова върху един от лидерите на парламентарна група. Впрочем, подсещате ме, че те вече са две, тъй като се разделиха след изборите. Споменах го защото той държи да се идентифицира с изготвянето на бюджети в България. Не си позволявам да посочвам имена и няма да го правя, тъй като смятам, че трябва да върнем коректния тон между институциите и между нас като хора. Това е задължително, иначе просто няма да продължим напред. 

 

Трябва да има баланс между институциите, като не казвам, че всички трябва да са на едно мнение – напротив, нека има дебати и дискусии, за да се раждат най-добрите идеи и решения. Но трябва заедно да намерим баланса между институциите, политиците, партиите, парламентарните групи, гражданското общество, така че този баланс да бъде най-важната, най-здравата основа, върху която да градим успеха на България и да защитаваме интересите си навън. Това е моето разбиране. Даже ако тази вечер г-н Асен Василев се е почувствал по някакъв начин засегнат, моля да ме прости, въпреки че през последните дни той прави изявления, които наистина искрено ме притесняват,  включително по отношение на самолетите и войната в Иран също.

 

Въпрос: Още от първите ви стъпки видяхме, че стилът Ви е по-различен от този на президента Румен Радев. Кое е по-важно за вас – тези разлики или приемствеността с президента, на когото бяхте вицепрезидент девет години?

 

Илияна Йотова: Връщайки се назад и прехвърляйки като на каданс тези девет години съвместна работа като екип, ще си позволя в петъчната вечер да Ви отговоря малко по-философски. За мен разликите и приемствеността означават едно-единствено нещо – надграждане. Ако успея да го постигна, това ще бъде не просто личен успех, а успех за идеите и каузите, за които се боря. 

 

Всеки от нас е имал своите различия, но предимството беше, че чрез диалог в повечето случаи стигахме до общи решения. В други случаи, да, признавам, като президент на страната имаше правото първи да изразява позиция. Аз съм запазвала своите резерви, но не смятам това за недостатък. Приемственост ще има по големите и важни за България теми. Диалогът между нас ще продължи. 

 

Отношенията между институциите бяха толкова обтегнати, че дори чуждестранни партньори са ми казвали: „Разберете се най-накрая по този въпрос“. Не беше възможно да се разберем, защото президентската институция бе използвана безпардонно за политическо влияние, за печелене на избори. Посегна се дори и на Конституцията най-вече заради тогавашния президент. Днес мнозина съжаляват за това, но трябва да признаем за гаврата с институцията. Нека припомня на зрителите, че в желанието си да смачкат тази институция, те дори нахлуха в нея. Това не бива да се повтаря. 

 

Винаги ще защитавам независимостта на президентската институция, защото тя е важна. Тя е важна не само защото съществува в основния закон, а защото тя трябва да бъде точно място за разговор, където се чува гласът на всеки българин, независимо дали е тук, в страната, или навън. Място, където институциите, партиите и политиците винаги са добре дошли и което трябва да ражда с консенсус големите идеи за България.

 

Въпрос: Казвате приемственост и надграждане. Кога ще обявите решението си дали ще се кандидатирате за президент?

 

Илияна Йотова: Сега!

 

Въпрос: Сега?

 

Илияна Йотова: Сега!

 

Въпрос: И какво е то?

 

Илияна Йотова: Да, ще се кандидатирам.

 

Въпрос: Госпожо Йотова, като независим кандидат ли ще се явите, или издигната от политическа сила?

 

Илияна Йотова: Не, няма да е от политическа сила. Кандидатурата ми ще бъде издигната от инициативен комитет.

 

Въпрос: От кого ще търсите подкрепа? От коя политическа сила?

 

Илияна Йотова: Преди може би около година и половина на подобен въпрос отговорих така: ще се кандидатирам тогава, когато почувствам, че имам подкрепата на хората. Щом днес съм взела това решение, значи вярвам, че имам подкрепата на много хора в България.

 

Въпрос: Важно ли е за вас да Ви подкрепи Румен Радев?

 

Илияна Йотова: Това ще решат Румен Радев и неговата политическа партия, както ще решават сигурно и други политически сили.

 

Въпрос: БСП например?

 

Илияна Йотова: Разбира се, а как иначе? Но за мен ще бъде важна подкрепата на различни хора не само популярни или знакови личности. За мен е важна подкрепата на онова мнозинство от български граждани, които ме срещат всеки ден по улиците, в магазина, в парка или в химическото чистене и ми казват: „Госпожо президент, не се отказвайте, ние сме с вас!“. Не малко от тези хора ще бъдат част от моите инициативни комитети – както централния, така и по места.

 

Въпрос: Кой ще бъде вашият кандидат за вицепрезидент?

 

Илияна Йотова: Това ще го оставя за следващата Ви „Панорама“ през есента.

 

Въпрос: А в името на каква идея тръгвате на тази битка, госпожо Йотова? Коя е българската идея днес?

 

Илияна Йотова: Няма как да има еднозначен отговор, но искам просперираща България. Искам  България, която осъзнава какъв коз държи в ръцете си и чиято роля ще става все по-значима. Искам България на образованите млади хора, които ще останат тук, ще имат мотивация и ще знаят за какво работят. България, в която – ето, следващите ви гости ще говорят за технологии и изкуствен интелект, имаме невероятни възможности и много добре подготвени специалисти и кадри. Имаме всички основания в това отношение да се превърнем в регионален център, даже Европейската комисия ни дава такива възможности. 

 

Има много напредничави хора – например компанията „Ендуро“, която вече изпраща български сателити в космоса. Българската академия на науките, където работят невероятни хора, организира впечатляващ форум под мотото „Наука за бизнес“, който показва колко напред е страната ни. Разполагаме с невероятни таланти и прекрасни експерти, които откривам всеки ден. Всичко това ти дава вяра, че си заслужава – кара те да харесваш хората, да проявяваш емпатия и да знаеш, че успехите се постигат заедно. 

 

Това, което все още не ни достига, е общата амбиция. Трябва да бъдем по-амбициозни. Тогава ще дойде и самочувствието, защото в момента сякаш се чувстваме смачкани и изтласкани в периферията, а това не е така. 

 

Трябва да се преборим и с нещо, с което не успяваме вече десетилетия – България е страна на разтворената ножица, на неравенствата и бедността. Това трябва да бъде една от първите задачи не просто на един бюджет или правителство, а на всички нас. 

 

Водещ: Благодаря Ви за разговора!