РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Илияна Йотова на възпоменателната церемония в София по повод 153 години от гибелта на Васил Левски

Уважаема госпожо председател на Народното събрание,

Уважаеми господин министър-председател,

Ваше Светейшество,

Уважаеми господин министър на отбраната,

Уважаеми господин Началник на отбраната,

Уважаеми господин кмет на Столична община,

Уважаеми министри и народни представители,

Уважаеми представители на съдебната власт,

Ваши превъзходителства,

Скъпи българи,

Събира ни денят на безсмъртието. Безсмъртието на българския национален идеал, на вечния идеал за справедлив и достоен живот. Безсмъртие, на което историята даде  име – Васил Левски.

Иван Вазов пише, че той е „пратен от съдбата… да създаде бъдещето“. И той, Дяконът, Апостола на свободата, обърна времето, за да възкръсне България, за да се въздигне България във вековете като държава на свободата, равноправието и законността.

В това свято дело Апостола не беше сам. Хиляди съмишленици от всички краища на родните ни земи дойдоха при него, искаха просто да го пипнат, горди и независими българи. Нека днес и тях да поменем!

Българското Възраждане ни научи, че никой сам не може да прокара пътеката и можем да вървим напред само ако сме заедно, с общи усилия, да мислим за Отечеството и за рода ни. Българското Възраждане ни научи на сила и на воля, на заедност.

Уважаеми дами и господа,

Скъпи сънародници,

Днес внушават, че всеки е сам за себе си, че не трябва да вярва на ближния си, да бъдем недоверчиви и отчуждени. Че националните ни добродетели, които ни съхраниха като народ и държава, са отживелица. На тези хора с висок глас ще кажем: много са здрави устоите на българския национален дух и нищо не може да ги прекърши. Защото българският народ има своята славна история, предава славата и величието от поколение на поколение. Защото българският национален идеал отдавна е начертан и ние сме му верни.

Примерът на Апостола на свободата е пример за дълг и за чест, мерило, пример, към който винаги се обръщаме, когато ни е много трудно. Когато търсим и мъдрост, и утеха, но е и пример, който ни дава много сила. Винаги ще помним неговите прозорливи думи тогава, сега и в бъдещето: „Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и [тогава от него] не остава нищо“.

Помним тези думи, но трябва да умеем да ги четем. Да се справим сами, да бъдем заедно, да използваме енергията, която имаме като народ, за да вървим напред -  това е заветът на Васил Левски, както към тези, на които разказваше големия блян за свободата – неговите последователи, така и към нас – днешните съвременници, и към бъдещите хора. Какво ни е нужно? Нужно ни е да си вярваме малко повече, да имаме доверие, да гледаме в една посока, да сме увлечени в едно дело. Тогава високите български върхове ще достигнем лесно, та даже и ще ги преваляме.

Левски вярваше в съзидателната мощ на българския народ. Вярвам и аз, защото с тази сила могат да се стигнат големи цели. На първо място да върнем доверието в себе си, в държавността, в това, че можем да имаме институции, на които да вярваме, които да се грижат за нас, да дават уважение и доверие. Това е общото дело днес и тогава – държава на законност и на равноправие. Държава, която е справедлива за всички български граждани.

Не е въпросът на бъдещето на чия страна си, а дали си на страната на правдата с любов и кураж за Отечеството.

Поклон пред паметта на Дякона!

Да живее България!