ИНТЕРВЮТА

2019-07-03 09:26:00

Интервю на президента Румен Радев за вестник „Global times“

„Глобал Таймс“: Тази година отбелязваме 70-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Китай и България. Какви ще са общите дейности по отбелязване на този специален повод за двете страни?

Румен Радев: 2019-а е наистина успешна година за българо-китайските отношения. България е втората държава в света, която установи дипломатически отношения с Китайската народна република и тъй като първата беше СССР, който формално не съществува вече, ние на шега, но и с гордост казваме, че България трябва да се смята за първата страна, признала Китайската народна република.   

По повод важната 70-годишнина от установяването на дипломатически отношения с Китай ние сме планирали много дипломатически, икономически, културни и академични събития през цялата година, както в България, така и в Китай. Имаме особено динамичен политически диалог на високо равнище през тази година. Много съм благодарен на президента Си Дзинпин за неговата любезна покана за това държавно посещение в Китай, което е първото от пет години насам. Това е признание за значимостта, която България и Китай отдават на своите отношения, и се надяваме, че то ще засили развитието на взаимноизгодното партньорство между нашите две страни във всички сфери.

Надяваме се и да издигнем престижа и познанието за България в Китай чрез многобройните български събития, които са планирани тук за отбелязване на годишнината като изложби и концерти. С тези събития се надяваме китайските ни приятели да научат повече за богатата ни история, култура и традиции. България е приятелска страна, която предоставя отлични възможности за бизнес, инвестиции, пътуване и обучение, истински и доверен приятел на Китай в Европа.   

„Глобал Таймс“: Тази година отбелязваме и 70-годишнината от създаването на Китайската народна република. Как виждате промените в Китай през последните десетилетия и какво означава икономическото развитие на Китай за България?

Румен Радев: Аз искрено поздравявам президента Си Дзинпин и китайския народ по случай тази историческа годишнина. Забележително е това, което Китай е постигнал в развитието си през последните десетилетия в областта на икономиката, социалната сфера, технологиите, намаляването на бедността. Политиките за реформи и „отваряне” към света не само направиха Китай втората в света икономика, водещ глобален актьор и технологична сила. Те също така значително промениха живота на милиони хора и издигнаха на ново ниво тяхното развитие и възможности. За хората в Европа, за Европейския съюз е изключително важно Китай да продължава да се развива устойчиво по пътя на реформите и „отваряне към света”, като фактор на мира, стабилността, развитието в света и региона. Мирното възходящо развитие на Китай, в съответствие с принципите на Устава на ООН и Световната търговска организация, е изключително важно и има значително положително влияние върху международната общност.

За нас икономическият растеж на Китай означава и увеличени възможности за търговия и инвестиции на двустранно равнище. Ние бихме приветствали много по-засилено присъствие на китайския бизнес, инвестиции и технологии в българската икономика. България става все по-важен кръстопът, в който се срещат култури, индустрия, логистика, както и за разпределение на енергийни ресурси. Пет от 10-те общоевропейски транспортни коридора преминават през нашата територия. Членството в ЕС, политическата и фискална стабилност, благоприятните бизнес условия, включително ниския корпоративен данък от 10%, засилват позициите на България на важна връзка между Европа и Азия. Тя е открита за потенциални азиатски инвеститори, чиято цел е да получат достъп до обширния европейски пазар, до Югоизточна Европа, Близкия Изток, Северна Африка, Централна Азия. България отдава особено значение на пълното съобразяване с нормите и разпоредбите на ЕС, включващи отвореност, равнопоставеност, устойчивост, прозрачност и други в своите икономически връзки с всички партньори, включително с Китай. Бизнес моделите, основани на пазарната икономика, като публично-частните партньорства, концесиите, финансирането на проекти и други, са отворени за китайски партньори. Щастливи сме да видим китайски компании да участват в търгове за различни проекти в България самостоятелно или в сътрудничество с български, европейски и други компании.    

Бих искал да поканя китайската бизнес общност да приеме България като страна на големи възможности, с приятелски и бизнес ориентирани централни и местни власти.

„Глобал Таймс“: Търговията със земеделски продукти между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) нарасна бързо, като годишната търговия е на стойност 1.2 милиарда щатски долара. Китайското правителство предложи заедно да се изградят демонстрационни зони за сътрудничество в земеделието с България. Какво смятате за създаването на  демонстрационните зони?

Румен Радев: Земеделието наистина е обещаваща и важна сфера на сътрудничество с големи възможности. Ние имаме ясни и определено споделени интереси в тази област. България  е носител на богати традиции в земеделието, в производството на висококачествени земеделски стоки и храни, които могат да задоволят вкусовете на китайските потребители. Работим в тясно сътрудничество с китайските власти за улесняването и подобряването на достъпа на български земеделски и хранителни продукти до китайския пазар.

България е страната на произход на продукти като киселото мляко, розовото масло и продуктите от розово масло. Тя е традиционен производител на висококачествени вина на конкурентни цени, на отлични пресни и консервирани плодове и зеленчуци. Има толкова много неща, които може да предложим на китайските потребители, включително органични продукти. България е страната-членка на ЕС, където земеделските зони за биопродукти заемат най-голяма част от територията й в сравнение с другите страни-членки на ЕС.    

В рамките на инициативата за сътрудничество между страните от Централна и Източна Европа и Китай „17+1” България е страната-домакин на много активен Център за насърчаване на сътрудничеството в областта на земеделието. В сътрудничество с български и китайски университети и институции в места като Шанхай, Нинбо, Шенжен, Центърът е изградил земеделски демонстрационни зони и мрежи за електронна търговия, отворени за всички страни в Инициативата.  Демонстрационните зони са само началото. Те ще помогнат на компании от двете страни да определят интересите и потенциала си и да изготвят планове за бъдещо сътрудничество.  

Първата “17+1” демонстрационна зона за сътрудничество в областта на земеделието беше създадена през февруари тази година в Пловдив, вторият по големина град в България, с висок местен икономически растеж и основна връзка на транспортните маршрути свързващи София и Истанбул. Да се надяваме, че скоро ще се случат и още неща в други градове в България и държавите от Централна и Източна Европа, които ще са показателни за огромния потенциал на търговията в земеделието. 

„Глобал Таймс“: Инициативата „Един пояс, един път“ (ИЕПЕП) има за цел да насърчи сътрудничеството на Китай със страните от ЦИЕ и други държави в областта на търговията и инвестициите, транспортната свързаност и общуването между хората.  Някои твърдят обаче, че ИЕПЕП доведе някои от страните до т.нар. „капан на дълга“ или ги поставя в подчинено положение. Как ще отговорите на това?

Румен Радев: Смятам, че инициативата „Един пояс, един път“ е много важно начинание, със стратегическо значение не само за Китай и неговата връзка с външния свят, но също и за всички страни по пътя - Европа, Централноевропейските страни и България. България е подписала меморандума за разбирателство по инициативата „Един пояс, един път“ още през 2015 г. Вярваме, че за постигане на оптимални резултати в нашия регион, инициативата „Един пояс, един път“ трябва да се развие в синергия със съществуващите платформи за свързаност, транспорт и логистика като трансевропейската транспортна мрежа, Стратегията на ЕС за свързаност между Европа и Азия и Платформата за свързаност между ЕС и Китай. Смятаме, че инициативата „Един пояс, един път“ е добра възможност за засилване на свързаността между Европа и Азия и за привличане на инвестиции в нашата икономика. Бихме желали да видим повече практически резултати във всички сфери на инициативата – енергийната, транспортната, инфраструктурната, контактите между хората. За нас е важно проектите по „Един пояс, един път“  да бъдат финансово, екологично и социално устойчиви и да бъдат осъществени в съответствие с принципите на откритост, прозрачност, равнопоставеност.      

Директните китайски инвестиции в България са все още много малки, много по-малки, отколкото бихме желали да видим. Въпросите, които поставихте за „капана на дълга“, по никакъв начин не се отнасят до нас. Освен това, като част от европейското семейство и като страна с много добра фискална политика, България има много стабилна и предсказуема финансова система.  

„Глобал Таймс“: Инициативата „Един пояс, един път“ е станала пресечна точка, свързваща различни страни и региони в търговията, икономиката и културата. На няколко пъти Вие споменахте, че България приема инициативата „Един пояс, един път“. Какви са възможностите в бъдеще, които България очаква да проучи с Китай и другите страни-членки по тази инициатива?

Румен Радев: Инициативата „Един пояс, един път“  е дългосрочна програма и не е ограничена по време и обхват. България е поставила на масата на нашите китайски партньори редица възможни проекти в енергийния сектор, транспорта, пристанищната и железопътна инфраструктура, електрическия транспорт, земеделието и др. Бихме желали да видим как съответните китайски институции и компании активно проучват и работят за осъществяването на тези проекти. Някои от тях имат много голяма регионална значимост. 

Туризмът е обещаваща сфера на сътрудничество. Тази година България отвори визови центрове в 15 основни китайски града за да улесни този процес. Наскоро беше основан български център за насърчаване на туризма в Пекин като част от група подобни центрове в други градове. Опитваме се да убедим нашите китайски партньори да обмислят откриването на директна авиолиния до София. Новото летище в Пекин ще предлага отлични възможности за разширяване на връзките по въздух между двете страни.  

България разполага с отлични съоръжения и бази за зимни спортове. Ние сме отворени за сътрудничество с Китай в областта на зимните спортове като част от подготовката на Пекин за Зимната олимпиада през 2022 г.  

„Глобал Таймс“:  България предложи в София да се отвори Център за глобално партньорство в рамките на инициативата „17+1“ и в съответствие с инициативата „Един пояс, един път“. Как центърът би могъл да породи интерес към Китай, България и страните от региона?

Румен Радев: Създаването в България на Център за глобално партньорство в рамките на инициативата „17+1“ цели да насърчи по-нататъшното развитие на сътрудничеството между  страните от ЦИЕ и Китай в съответствие с нормите и разпоредбите на държавите от региона, ЕС и Китай. Когато направих предложението на министър-председателя Ли Къцян по време на нашата среща през 2018 г., той веднага прегърна идеята като отчиташе изключителната значимост на такава структура.

България е активен участник в „17+1“ и, както знаете, беше успешен домакин на срещата на върха в София през юли 2018 г. Вярваме, че инициативата има голям потенциал за засилване на сътрудничеството, особено в сферата на икономиката. За да видим постижими резултати, е важно да задълбочим познанието ни за съответните правила и разпоредби, бизнес средата и възможностите за търговия, инвестиции и туризъм. Затова по време на посещението на министър-председателя Ли в България ние предложихме да се създаде Център за глобално партньорство в България като инструмент, спомагащ бизнеса в държавите от ЦИЕ и Китай с необходимата компетентност по тези въпроси.   

Центърът е мозъчен тръст, управляван съвместно от Института по маркетинг към българското Министерство на икономиката и Китайския институт за международни изследвания към китайското Министерство на външните работи, в партньорство с Института за икономически изследвания на БАН. Центърът предлага експертна подкрепа на сътрудничеството по „17+1“ чрез институционално партньорство на мозъчните тръстове, за задълбочаване на  комуникациите и взаимното разбирателство между страните от ЦИЕ и Китай. Центърът планира дейности, свързани с обучение,  консултации и обмен, за насърчаване на сътрудничеството в търговията, инвестициите, инфраструктурата и други и за подпомагане на различни участници в „17+1“ за по-добро разбиране на законодателството в ЕС,  ЦИЕ и Китай.  Центърът за глобално партньорство може да предоставя съвети за осъществяване на проектите, за създаване на „мрежа от контакти“ между институции, търговски и бизнес асоциации, предприятия от ЦИЕ и Китай, както и да улесни бизнес контактите.  

Надяваме се, че Центърът ще допринесе за засилване на икономическите връзки, за увеличаване на китайските инвестиции и туристи в България и региона, както и за повече български и европейски продукти на китайския пазар.