НОВИНИ

2020-01-28 15:30:00

Румен Радев: Президентската институция все по-уверено задава политическия дневен ред и продължава да отстоява правовата държава и укрепването на държавността

И през третата година от своя мандат продължих да бъда бариера срещу лобисткото законодателство и решенията, в разрез с обществения интерес, подчерта президентът на отчетната пресконференция по повод третата година от встъпването си в длъжност

Изявления на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова по време на отчетната пресконференция по повод третата година от встъпване в длъжност (първа част):

Румен Радев:

Добър ден и добре дошли,

Уважаеми дами и господа,

Първо, приемам този голям медиен интерес като знак за ролята на президентската институция в обществено-политическите процеси.

Започваме отчета на третата година от мандата ни като президент и вицепрезидент с г-жа Йотова и в тази трета година продължихме нашата отговорна мисия с последователност в принципите и действията. Президентската институция продължи да отстоява правовата държава и интересите на гражданите, да задава дневния ред по важни обществени теми, да стимулира дебата между институциите и гражданите, да обединява около обществено значими каузи, да работи за модерното развитие на България и да отстоява българския интерес навън.

Нямам намерение да превръщам този отчет в самореклама. Оценката я дава обществото, и в днешната тревожна и променлива действителност по-важно е институциите да бъдат предвидими и с ясни приоритети. Затова ще маркирам само някои щрихи от дейността през изминалата годината, а ще акцентирам на приоритетите и действията през настоящата.

Президентската институция все по-уверено задава политическия дневен ред и последният пример е усъвършенстването на изборното законодателство и откритата амбиция на българския парламент да изпревари обявената отдавна инициатива на президента. Знаете, че за първи път парламентът започна тази дейност да усъвършенства изборното законодателство не в навечерието на предстоящите избори, а когато трябва. Това само показва, че откритата и конструктивна позиция на президента е стимул за отговорно отношение и на останалите институции.

През годината поддържах активен диалог с гражданите и институциите, използвайки и конституционното си правомощие за обръщения към народа и Народното събрание като откроявах проблеми и  давах насоки за тяхното решаване, за превръщането ни в държава с функциониращи институции и високо качество на живот.

Отстояването на върховенството на закона и укрепването на държавността бяха сред водещите приоритети  и дейности през годината.  Макар свиканият от мен Консултативен съвет за национална сигурност през април за реални мерки срещу корупцията да не постигна консенсус, моите констатации и предложения стават все по-актуални.  Продължих да бъда бариера срещу лобисткото законодателство и решения в разрез с обществения интерес. Наложих вето на седем закона, а там където виждах нарушения в Конституцията, сезирах и Конституционния съд. Въпреки  преодоляването на тези вета, понякога дори и без дебат в Народното събрание, обществената реакция и решенията на Конституционния съд потвърждават правотата на моите действия. Поредицата срещи относно избора на главен прокурор и повишаване на независимостта и ефективността на съдебната власт откроиха проблеми и възможни решения. В ход са и дебатите за иницииране на промени в Конституцията след 30 години преход и дълбоки сътресения в обществено-политическия живот.

Преодоляването на бедността и неравенствата чрез постигане на висок устойчив икономически растеж бе в основата на диалога ми с работодателски и браншови организации, с инвеститори и синдикати. Кръглата маса на тема „За конкурентоспособна и просперираща българска икономика“ създаде условия за откровен и задълбочен диалог между законодателната и изпълнителната власт и бизнеса и научните организации. Казвам научните организации, защото бъдещето на нашата икономика зависи от това как ще развиваме нашата наука, технологии и дейност в областта на иновациите. Многобройни са срещите ми с преподаватели, студенти, учени, ръководители на олимпийски отбори и стартиращи предприятия, както и инициативите за подкрепа на образованието, науката и иновациите. Мога да посоча като успех инициираният от президентската институция меморандум между всички държави участнички в проекта за създаване на Международния институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа, една кауза, която аз отстоявам на всеки международен форум. Този меморандум бе подписан на срещата в Полша за Берлинския процес и бе взето решение на Европейската комисия за неговото финансиране. Очаквам и по-активна позиция на българското правителството за представяне на предимствата на България за бъдещото ситуиране на този център. През годината започнахме нова инициатива – среща на иновативни стартиращи предприятия с чуждия бизнес, който дава възможност на талантливи млади хора да разгърнат обхвата на своите идеи.

Детското здравеопазване и детският масов спорт продължиха да бъдат във фокуса на моята дейност. Продължих да съм ангажиран и с проблемите на общините за хармоничното развитие на регионите, финансова децентрализация и по-голяма самостоятелност. Опазването на историческата памет и културното ни наследство също беше във фокуса на моята дейност и присъствието на  генералния директор на ЮНЕСКО по моя покана в тържествата на 24 май, бе международно признание за приноса на България в световното културно наследство.

Развитието на Въоръжените сили е мой неотменим приоритет като Върховен главнокомандващ на Българската армия. Методичната ми настойчивост даде резултат в няколко направления:

-        подписан бе договор за придобиване на нов изтребител – макар и засега с орязани способности от планирането и необходимост от допълнително заплащане;

-        възстановено беше Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия;

-        в ход е стимулиране на мотивацията на военнослужещите и техния социален статус – макар и в обем, който не може да реши острия недостиг на личен състав.

Нарушаването на приетия консенсус на Консултативния съвет за национална сигурност за разсрочено плащане на проектите води до нехармонично развитие на видовете Въоръжени сили и родовете войски, до тревожно изоставане на проектите за модернизация и нашите ангажименти към алианса, води до невъзможност от доставка на други по-евтини, но жизненоважни за сигурността отбранителни системи.

През 2019 година продължих проактивна си външна политика. Балансираният и прагматичен подход, подплатен със солидна аргументация, доведе до по-прецизно формулиране на българския интерес във всички срещи и форуми от двустранно международно сътрудничество  и до засилване на позициите ни на страна, която може да генерира перспективни идеи. Показателни в това отношение са няколко неща:

-        Откроената от мен на срещата на върха в Лондон нова разделителна линия в НАТО и призивът ми Алиансът да не се превръща в съюз между производители и купувачи, а между партньори, които заедно развиват своите отбранителни способности чрез индустриално сътрудничество, трансфер на технологии и съвместно производство. Идеята бе посрещната с одобрение и внимание както от Международния секретариат, така и от лидерите на държавите членки в Алианса като ефективен подход за укрепване на единството и развитие на способностите.

-        Разговорите с президента Путин по време на Санктпетербургския форум, когато категорично бе формулирано съдържанието на понятието „взаимна изгода“ в двустранното стратегическо сътрудничество. Ясно бе аргументирана необходимостта от преразглеждане на ценообразуването в механизмите за изчисляване на цената на газовите доставки и необходимостта от  намаление на цената за тези доставки за България, Тези аргументи бяха приети от руската страна с готовност за преговори в това отношение, но този успех не бе доразвит от българското правителство и в момента България плаща най-високата цена в Европа.

-        Призивът ми от трибуната на ООН и на други международни форуми за равномерно разпределение на образователната и научна инфраструктура и научно-изследователските програми като ефективен подход за постигане на целите на устойчиво развитие.

Укрепването на сигурността и свързаността на балканските страни бе във фокуса при всички срещи с балканските лидери и не само това, то бе и основен мой акцент, когато свиках извънредната консултативна среща, която бе повратна точка за изработване на отговорна национална позиция относно европейската перспектива на Република Северна Македония. Президентската институция е и двигателят за включването ни в охраната на въздушното пространство на съседите като наш национален интерес и съюзнически дълг.

Работих за засилване на сътрудничеството както в Европейския съюз и НАТО, така и с геополитическите и икономически фактори като САЩ, Китай, Русия, Германия, Япония, с чиито лидери имах конструктивен диалог.  Следва да отбележа развитието на отношенията ни с Китайската народна република до ниво стратегическо партньорство като резултат от моята активна позиция в двустранните отношения. Българският бизнес вече се възползва от това решение, очаквам и по-активните действия на българското правителство.

Икономическата дипломация чрез привличането на чуждестранни инвестиции, съвместни проекти и разширяване на българския износ, бе основен акцент при посещенията ми в Австрия, Швейцария, Португалия, Унгария, Словения, Хърватия, Египет, Катар и Ливан. Работих и за подпомагане на регионалното сътрудничество. Например след посещението ми в Хърватия бе проведена ползотворна среща и договорености, постигнати между местната власт и бизнес между Пловдив и град Задар. Бих подчертал особено ползотворното посещение на германския президент, което също имаше регионално измерение и даде нов импулс на инвестиционното и икономическото сътрудничество между нашите страни. Срещите ми в Япония на ниво Министерски съвет, бизнес и образователни институции, дадоха нова перспектива на двустранните отношения и в близките дни ще продължи в София със силно японско присъствие и събития по инициатива на президентската институция.

Активна бе работата ми в инициативата „Три морета“ за подобряване на свързаността в Източна Европа и за включването на България в приоритетни транспортни проекти. Разбира се, и в тази година приоритет за мен и вицепрезидента бе поддържането на жива връзка и приобщаване на българските общности зад граница, тяхното духовно приобщаване към Родината, както и отстояването на техните права и идентичност. Мисля, че това е мисия, на която трябва да отделяме все по-голямо внимание предвид растящия брой, за съжаление, на наши сънародници зад граница.

Няколко думи за приоритетите и действията на президента. Те не са самоцел, те са функция от политическото и социално-икономическо развитие на страната, от правомощията на институцията и амбициите за бъдещето.

Днес все по-често се задават въпроси:

- Защо въпреки заделянето на повече средства в различни сектори, България продължава не само да бъде на последно място в Европейския съюз по стандарт и качество на живот, но и да се отдалечава от източноевропейските страни?

- Защо колабират цели обществени системи и се борим за вода и въздух?

- Защо се унищожава българската природа?

- Защо живеем от криза в криза, а бедността и неравенствата продължават да се задълбочават?

- Защо България продължава да се топи, а много наши сънародници в най-активната си възраст продължават да напускат страната?

В отчета си от миналата година ясно заявих, че каквито и икономически и социални модели да прилагаме, усилията за повишаване на качеството на живот ще бъдат обречени, ако не се извърши най-важното: промяна на политическата среда и на начина на управление. Посочих и основните проблеми пред българската държавност:

- Липсата на върховенство на закона и реално разделение на властите;

- Безнаказани корупция и престъпност;

- Задушена свобода на словото;

- Лобистко законодателство и елиминиране на гражданите от този процес, който, виждате в последните дни, продължава;

- Липса на прозрачност, отчетност и отговорност в управлението;

- Еднолично разпореждане с бюджета и обезличаване на институциите;

- Отслабен суверенитет.

За съжаление, допуснахме през годината тези проблеми да се задълбочават и в момента консумираме видимите резултати. Допуснахме и опорочаване на изборния процес и все по-силно срастване на партия с държава. В тази критична обстановка мой основен приоритет ще продължава да бъде отстояването на правовата държава и укрепването на държавността. Ще продължавам да работя за върховенство на закона, разделение на властите, права на гражданите, защита на собствеността, свобода на словото – като фундамент на правовата държава и предусловие за икономически просперитет. Затова ще положа усилие в няколко важни направления:

На първо място това е възстановяване на доверието в изборния процес – чрез:

-      Своевременни и рационални законови промени;

-      100% машинно гласуване с цел елиминиране на недействителните бюлетини, грешките и машинациите в броенето и оформянето на резултатите;

-      Ограничаване на купения и контролиран вот.

Ще продължа с дебата за иницииране на промени в Конституцията, целящи:

-      Повишаване на независимостта и ефективността на съдебната власт;

-      Подобряване на баланса между институциите;

-      Повишаване на прозрачността, отчетността и отговорността на управлението;

-      Разширяването на правата на гражданите.

Ще продължа и с усилията си в борбата срещу корупцията като:

-      Бъда бариера пред лобисткото законодателство;

-      Ще продължа да посочвам институции и решения, които генерират условия за създаване на корупция;

-      Ще съдействам с всички средства КПКОНПИ да се превърне в ефективен орган с активни механизми и инструменти за установяване на несъответствие между доходи и разходи;

-      Да настоявам за въвеждане на електронното управление като фактор за повишаване на прозрачността.

По националната сигурност, също мой основен приоритет, ще продължа да работя за:

-    Хармонично развитие на Отбраната;

-   Пълноценна реализация на проектите за модернизация със съпътстващо пълноценно индустриално сътрудничество и трансфер на технологиите;

-    Повишаване на социалния статус и мотивацията;

Във външната политика ще продължа да се ръководя от заложените в Конституцията цели:

-      За превръщането й в гарант за националната сигурност и независимост;

-        Ще продължа да работя за привличането на чуждестранни инвестиции и промотиране на българския бизнес;

-        За защита на правата на българските общности зад граница и тяхното духовно приобщаване към родината.

Това са все приоритети в рамките на моите конституционни правомощия. Президентът не разполага с преки инструменти, за да реализира политики в социално-икономическата сфера – те са обект на управленската програма на правителството.  Но има редица тревожни въпроси, които налагат дебат и консолидиране на усилията:

-        Адекватни ли сме срещу демографската катастрофа – основният риск за бъдещето на страната ни – и имаме ли амбицията да преодолеем негативния демографски тренд? И то не просто с програми за повишаване на раждаемост и намаляване на смъртност, а с цялостна, всеобхватна политика, която да дава перспектива за развитието на страната, така че младите хора да остават в нея;

-        Имаме ли амбиция да развиваме конкурентоспособност и да се впишем в икономиката на бъдещето, за което вече много европейски държави приемат своите национални индустриални стратегии с основен акцент - иновативно образование, наука, технологии и иновации? Или нашите амбициите свършват до страна-разпределител на газ?;

-        Имаме ли амбицията да мобилизираме наличните ресурси и европейски програми за активиране на научния капитал на нацията и таланта на младите българи, така че България да се развие като център, в който да се развиват нови технологии и иновации? Всъщност това е и критерият за успешната страна на бъдещето. Или ще се превърнем в изоставаща страна – вносител и клиент на технологии?

-        Постигаме ли баланс между инвестициите в инфраструктура и инвестициите в човешкия капитал?

Изкушавам се да дам примера с блокираните от година и половина 500 милиона лева за язовири, и то подготвени да се харчат непрозрачно. Искам да бъда правилно разбран – не омаловажавам в никакъв случай грижата за язовирите, но нека си представим, ако за този период от година и половина тези средства бяха вложени в перспективни програми за развитие на хората, какъв би бил положителният ефект.

Миналата година в отчета посочих, че България не успява да развие своя най-ценен капитал – хората. Ограничените мерки в образование, здравеопазване и социална дейност не са адекватни за страна, която заема водещо място в перспективите за пълен демографски срив.

Ако Перник е провалът във водния сектор, то резултатът от миналогодишния международен тест PISA за 9-класниците има същия ефект върху образованието и нашето бъдеще. Разликата е, че физически не може да се усети в момента, но последствията ще понасяме в бъдеще. Ако досега се примирявахме с последните места в европейските класации по качество на живот с надеждата, че доброто образование все някога ни дава шанс да настигнем другите и да заживеем достойно в Европа, то последните места по математика, природни науки и функционална грамотност – всъщност показателите за професионална пригодност и справяне с живота, критерии за успеха на всяка една нация в бъдеще, ни отреждат нерадостната перспектива устойчиво задълго стоене на дъното на Европа. Тази перспектива се потвърждава и от изследването на Европейската комисия за дигитална конкурентоспособност, където пак сме на последно място.

Някой пак ще каже, че президентът е черноглед, президентът е песимист. Напротив – аз имам високи амбиции за България. Ние можем и ние трябва да превърнем България в нормална европейска демократична държава – с върховенство на закона, с пълноценни и демократични институции, със сигурност и европейски доходи за гражданите, със зелена високотехнологична икономика, с качество на инфраструктурата и обществените услуги. Но съм и реалист и вярвам, че пътят към успеха започва със свалянето на розовите очила, за да не се спъваме в проблемите.

Имаме спешна нужда от преосмисляне на приоритети и програми, от дългосрочни решения и реформи. Но при всички положения най-важният залог за бъдещия ни успех е инвестицията в хората. 

Затова в рамките на КСНС ще търся консенсусни решения със законодателната и изпълнителната власт и парламентарно представените партии за законови, организационни и финансови механизми в три основни области:

-        Образование

-        Детско здравеопазване

-        Стимулиране на младите семейства

Образованието трябва да се превърне в стратегически национален приоритет. Трябва да си поставим високоамбициозни цели – например на следващия международен тест PISA след 3 години да сме започнали устойчиво движение нагоре към средните европейски нива. А това означава решителни действия и то сега.

Длъжен съм да заявя, че предприетите от правителството мерки са в правилната посока, но те са недостатъчни като обхват, като иновативност и като финансиране. Нуждаем се от прелом – в квалификация на учители, заплащане, стимули, инфраструктура и оборудване, професионално образование, нови форми и методи на обучение, а и нови инициативи - например регионални центрове за подготовка на децата за дигиталните технологии и иновациите.

Държавата трябва да възвърне активната си роля в управлението, финансирането и развитието на физическата среда в училищата.  Когато говорим за образование, трябва да разбираме и възпитание, с особено внимание върху съдържанието на учебния материал, който да формира българските традиционни ценности. Със същата грижа трябва да се отнасяме и към науката, технологиите и иновациите като основа на перспективната икономика.

Детското здравеопазване трябва да преодолее липсата на оборудване и финансиране за лечение и рехабилитация, за профилактика и превенция, за специализация и повишаване на квалификацията на педиатрите. Педиатрията трябва да се превърне в  привлекателна специалност.

Искам да благодаря на всички добродетелни българи за подкрепата към „Българската Коледа“, но те виждат големия контраст: от една страна – какво се постига като ефект с дарените от тях 2,5 милиона  лева, от друга страна – как се източва здравната каса и как се раздава непрозрачно милиарден излишък и то непрозрачно, често със спорни проекти. И те задават въпроси, на които управляващите трябва да дадат отговор?

Проблемът с детското здравеопазване трябва да се решава паралелно и с развитието на детският масов спорт като фактор за здраве и функционалност на нашите деца. 

Семейните политики следва да са насочени към преодоляване на негативните демографски тенденции. Редица страни с много по-благоприятни демографски показатели от нас, предприемат решителни мерки за стимулиране на семействата с деца – облекчено данъчно облагане и кредитиране, безплатни детски градини, безплатна храна в училище, безплатни лекарства за децата и детски помощи, които често са обвързани с трудова заетост и образование. Целта е не просто повишаване на раждаемостта, а всеобхватна политика, с която младите да усещат грижата на държавата и да виждат сигурност и смисъл да остават в България. Само тогава можем да мислим за преодоляване на негативния демографски тренд. Същите програми трябва да стимулират младите родители да се образоват и да работят. Трябва да търсим решение и за доходите на българските пенсионери, защото тяхната бедност и лишения са морален провал на всяко управление.

В тези условия е от изключителна важност широкият диалог и дебат с граждански, съсловни и научни организации за търсене на рационални решения.

Преди да дам думата на г-жа Йотова, искам да заявя, че нашите успехи са резултат на разбирателство и екипна работа. Искам да благодаря и на всички секретари, съветници и на служители в президентската институция за отговорната и всеотдайна  работа през годината.

Отчетна пресконференция по повод третата година от встъпване в длъжност (втора част).

ОЩЕ ОТ НОВИНИ

28 февруари 2020 | 16:04
Разговорът е в рамките на продължаващите консултациите, които държавният глава инициира за необходимостта от промени в Конституцията. По време на срещата бяха обсъдени правомощията на Инспектората, както и гаранциите за независимост на съдебната система.

28 февруари 2020 | 15:03
Насърчаването на търговския и инвестиционен обмен между България и Черна гора и подобряване на свързаността в Югоизточна Европа обсъдиха на среща на „Дондуков“ 2 държавният глава Румен Радев и министър-председателят на Черна гора Душко Маркович, който е на посещение в София. В срещата участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.

28 февруари 2020 | 13:01
С учредяването на Екзархията през 1870 г. българският народ се сдоби със своя национална и духовна институция още преди Освобождението. Борбата за нейното признаване се превърна в обединителна кауза за целия български народ и отразява националната надежда за самостоятелност и възкресяване на българската държавност. Това заяви президентът Румен Радев на среща с Негово Светейшество Българският патриарх Неофит в сградата на Светия синод по случай отбелязването на 150 години от учредяването на Българската екзархия.

28 февруари 2020 | 09:09
Държавният глава участва в Годишните награди за отговорен бизнес за 2019 г.