НОВИНИ

2020-11-09 13:24:00

Вицепрезидентът: Европа трябва да има свой мащабен проект за развитие в международен план

България трябва да участва активно във формирането на общоевропейска политика към Балканите и към Китай. Страната ни досега не успява да се възползва от инициативата „16+1“, заяви Илияна Йотова на онлайн конференция
 
Европа трябва да бъде много гъвкава в партньорството си с Китай, на прагматична основа, но с ясни правила. Същевременно Европейският съюз трябва да има своя мащабен проект за развитие и в международен план, а не да бъде наблюдател и да чака само покана за партньорство от чужди инвеститори. Тази теза вицепрезидентът Илияна Йотова представи на онлайн конференцията „Балканите в стратегическата визия на Китай“. Конференцията беше организирана от Института за икономика и международни отношения, Българското дипломатическо дружество и Фондация „Фридрих Еберт“.
 
В изказването си вицепрезидентът Йотова подчерта, че отношенията с Китай и проектът за мащабна инвестиционна програма „Един пояс, един път“ трябва да се разгледат в контекста на поне четири нови обстоятелства. Безспорно, това са резултатите от изборите в САЩ, промяна в отношенията ЕС-Китай, пандемията и последствията от кризата. ЕС е в нова финансово-икономическа ситуация, в условия на пандемия, трудна и рискова. Тази ситуация дава и възможности за нови проекти с инвеститори от трети държави, дори и в рамките на Плана за възстановяване.
 
Илияна Йотова открои основните аспекти на мащабния план на Китай „Един пояс, един път“, който до момента включва около 140 държави в целия свят с множество проекти. Част от него е форматът „16+1“, обхващащ страни от Централна и Източна Европа.
 
Вицепрезидентът посочи част от рисковете, които крие проектът – задлъжняването на страните към китайски банки; възможността за промяна на политическите реакции на страни, в които се реализират китайски проекти; рентабилността и качеството на проектите.
 
Вицепрезидентът изтъкна, че тeндeнциятa нa нapacтвaщa ĸитaйcĸa иĸoнoмичecĸa aĸтивнocт нa Бaлĸaнитe e пoвeчe oт яcнa. Дoĸaтo пpeз 2005 г. ĸитaйcĸитe инвecтиции в peгиoнa ĸлoнят ĸъм нyлa, днec дoгoвopeнитe влoжeния нaдxвъpлят 25 млpд. дoлapa, ĸaтo ocнoвният дял e peaлизиpaн в пocлeднитe 5-6 гoдини. За Китай Балканите са предверие към Евросъюза и основно чрез инфраструктурна дипломация Пекин си прокарва пътя към пазар с над 400 млн. потребители.
 
„Слаборазвитите откъм инфраструктура балкански държави са добър терен за влагане на свежи пари, при добри условия за сравнително кратки срокове. Купуването на пристанището в Пирея през 2017 година бе много добре премерен ход, в ситуация когато гръцката държава се нуждаеше от свежи инвестиции“, посочи вицепрезидентът.
 
Илияна Йотова подчерта, че особено страните от Западните Балкани се нуждаят от средства, а европейските субсидии не са достатъчни. „Освен това Брюксел поставя условия за реформи, за достигане на определени нива, които не се поставят от китайска страна“, отбеляза вицепрезидентът.
Илияна Йотова е убедена, че България трябва да участва активно във формирането на общоевропейски политики към Китай и към Балканите. „София не се възползва изцяло от потенциала си във външнополитическо отношение. Енергията от европредседателството през 2018 г., за съжаление, се превърна в инерция“, подчерта вицепрезидентът.
 
Илияна Йотова посочи, че липсва достатъчно информация за развитието на проектите в рамките на формата „16+1“ в България и за Глобалния център за партньорство, който трябва да функционира у нас.
Според вицепрезидента внимание заслужава и тематичната инициатива „Един път на здравето“, приета добре от СЗО в условията на здравна криза.
 
В заключение Илияна Йотова изтъкна многопластовата зависимост на Европейския съюз от Китай, която се разкри по време на пандемията от Ковид-19. Според вицепрезидента ЕС трябва да преосмисли политиката си и да разчита повече на собствено производство и ресурси.
 

ОЩЕ ОТ НОВИНИ

28 март 2024 | 14:02
Президентът Румен Радев проведе среща с председателя на Сметната палата Димитър Главчев, чийто пост е сред посочените в чл. 99, ал. 5 от Конституцията във връзка с процедурата по назначаване на служебен министър-председател.

28 март 2024 | 14:02
Президентът Румен Радев проведе среща с управителя на Българската народна банка Димитър Радев, чийто пост е сред посочените в чл. 99, ал. 5 от Конституцията във връзка с процедурата по назначаване на служебен министър-председател.

28 март 2024 | 13:01
Президентът Румен Радев проведе среща с председателя на 49-ото Народно събрание Росен Желязков, чийто пост е сред посочените в чл. 99, ал. 5 от Конституцията във връзка с процедурата по назначаване на служебен министър-председател.

28 март 2024 | 12:12
Представителите на парламентарната група на „Има такъв народ“ върнаха на президента неизпълнен третия последен проучвателен мандат за съставяне на правителство