БРИФИНГИ

2013-01-21 15:59:00

Пресконференция на президента Росен Плевнелиев и вицепрезидента Маргарита Попова по повод една година от встъпването им в длъжност

Изказване на президента Росен Плевнелиев:

Добър ден и добре дошли на всички от името на президента и вицепрезидента на тази пресконференция, която има за повод изминалата една година от нашия мандат, с който българите ни гласуваха своето доверие.

Позволете ми преди всичко да посоча най-важното от първата година на мандата и, разбира се, с оглед на събитията, които се случиха в последните дни, да изразя категорично нашата оценка на осъждане на този недопустим акт на посегателство срещу лидера на ДПС. Това е посегателство не просто срещу един политически лидер на парламентарно представена политическа сила, но това е и посегателство срещу демократичните ценности и устои на нашето общество и държава. Българското общество винаги се е гордеело и много пъти съм повтарял със своята толерантност и демократична политическа култура. Като държавен глава, който олицетворява единството на нацията, ще следя отблизо реакциите и развитието по този случай и ще направя всичко по силите си, за да предотвратим насаждането на омраза и изостряне на политическото напрежение в страната и в обществото. Като президент действам рационално, не емоционално, мой приоритет са работещите институции, затова нека оставим компетентните органи да си свършат работата по случая. На следващия КСНС ще обсъдим подробно и ще вземем решения относно, за съжаление, тези две силно негативни събития, които маркираха първата година от мандата, а именно:  терористичния атентат на летище Сарафово и зловещия акт на посегателство срещу лидера на ДПС, като две, за съжаление, многопластови важни събития с негативен оттенък  и перспектива за България, които ще маркират и следващата година, а може би и следващите занапред.

Разбира се, извън тези две негативни събития и тези проблеми, които ние ще трябва да адресираме и решаваме, позволете ми да направя оценка на изминалата първа година от мандата.

Зададохме изцяло прагматична и надпартийна политика, която посочва проблемите, предлага решения, търси консенсус и резултати. Не обещахме всичко, но поетите ангажименти са публични още от първия ден, за да има граждански контрол и да се носи политическа отговорност.  Надявам се повече политици да последват моя пример и на следващите парламентарни избори да внимават какво обещават, както и да направят обещанията си публични. Имаме ясни приоритети - 10 на брой, познавате ги от моята програмна реч. Работим за напредък и резултати по тях. Поставихме началото на нови инициативи като например „Месец на политическите консултации“, „Младежка визия за България“, стажантска програма към Комисията по помилването. Надградихме вече започнатите инициативи. Символ на приемственост и надграждане е големият успех, който постигна „Българската Коледа“ през годината. Получихме над 1 млн. sms-а и аз мога категорично да заявя, че за мен това означава само едно, че в България живеят милиони добри хора, които са готови да подадат ръка и да помогнат. Отворихме президентството за дебати, където министри, експерти, представители на неправителствения сектор могат да дискутират открито и честно. Днес президентската институция е надпартийна и е място, където политиците могат да бъдат държавници, а гражданите припознават институцията като своя. Президентството отвори широко вратите си за всички.

В своите действия като президент, през изминалата година, както и    занапред, ще продължавам да се водя от буквата и духа на Конституцията и да отстоявам независимостта на президентската институция. Моралът и доброто име в политиката са важни. Работя за съгласие, развитие и напредък и за добра репутация на България в Европа и по света.

КСНС вече заседава по ясни правила, след 18 години работа при липса на такива. Постигнахме консенсус за продължаване на реформата в сектор „Сигурност”. Досега службите – НРС, НСО и СлВИ, работеха без законова регламентация и „на парче”. Реформата е в ход, предстои решение на парламента. Приемането на пакета от четири закона в сектор „Сигурност” ще реши завинаги дългогодишната двойственост и неформално противопоставяне между президентство и правителство по линия на службите. Съветът за сигурност, като много важна институция, ще осигури необходимото сътрудничество между всички звена в системата. Решени сме да сложим край на статуквото в тези служби, грижливо пазено от 23 г. - да се работи „на тъмно“, без законодателен и обществен контрол.

През 2012 г. приложихме нов подход в процедурите при избора на членове на Конституционния съд и избора на главен прокурор. Досега винаги изборът се свеждаше до един кандидат, посочен в последния момент. Това се промени, като за пръв път се създадоха условия за състезателност, прозрачност, публичен сблъсък на концепции, кандидати и идеи.

Налагах вето с ясни аргументи, които бяха приети от парламента, за което благодаря.

За първи път иновациите, енергийната ефективност и енергийната диверсификация бяха изведени като стратегически национални приоритети на държавата от президента. Радвам се, че през 2012 г. бе постигнат истински пробив в диверсификацията на енергийни трасета за България, за нашата икономика. Започна строежът на газовия интерконектор с Румъния, подписа се договор за изграждане на интерконектора със Сърбия, подписахме за „Южен поток“. Работи се интензивно за осигуряване на собствено производство чрез стартиране на концесии за добив на газ в Черно море - това е една смела и отговорна постъпка на правителството, която ние приветстваме. Бъдещите поколения на България биха могли да имат собствено производство на газ и да печелят от това. Бе финализиран нов договор за доставки на газ от Русия, като цената бе значително намалена с 22 %. Решителните действия за диверсификация осигуряват милиардни инвестиции в икономиката и повишават конкурентоспособността на българските производители.

Националната програма за енергийна ефективност набира скорост чрез умелото използване на четири източника - „Фонд Козлодуй“, продажба на емисии, Оперативна програма „Регионално развитие“ и Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Тези четири източника формират ядрото на нова милиардна програма за енергийна ефективност, от която със сигурност ще спечелят всички българи, защото най-евтината енергия е спестената енергия. Инвестициите в енергийна ефективност ще създадат десетки хиляди работни места в цялата страна и са силна мярка в подкрепа на малките и средни предприятия.

България даде пример за финансова дисциплина и култура на стабилност - държавен дълг от 14,75 % към днешна дата и дефицит за 2012 г. от 0,5 %. Това са цифри, с които можем да се гордеем.

Разбира се, финансовата дисциплина е важна, но недостатъчна, затова работим за устойчив растеж, инвестиции и балансирано регионално развитие. 

България е силна, само когато е „свързана” и затова е важно да се строят магистрали, жп линии, мостове, газови връзки, водна, цифрова и енергийна инфраструктура. Постигнатото добро темпо трябва да се запази, независимо кой е на власт.

Няколко реформи бяха на фокус – административна, водна, правосъдие и вътрешен ред, отбрана и сигурност.

Като президент изведох на преден план електронното правителство и иновационните екосистеми в България. Пряката връзка иновации- образование-бизнес е много важна. Затова се радвам, че идеята, която силно подкрепям, а именно да има самостоятелна Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, бе приета от правителството. Проектът „София тех“ получи зелена светлина от Европейската комисия и предстои ускорено изграждане на първа фаза.

Комисиите и съветите в президентството станаха публични и прозрачни, работят по правила и се отчитат редовно, дискусиите се излъчват на живо в интернет.

Казахме решително „не“ на зависимостите от тоталитарния режим и категорично „да“ на гласа на гражданското общество и идеите на младите хора. Пример за това е наложеното вето на Закона за горите, назначаването на много млади хора в президентската институция и, разбира се, имаме много стажантски програми в институцията.

Искам държавата да бъде близо до българите, където и да са те по света. Държим отворени вратите си за тях, работим за нов подход и стратегия. Мой принцип е да бъда гост на българската църква, на българското училище, на българската общност при всяко мое пътуване в чужбина.

Провеждаме активна външна политика за привличане на повече инвестиции, за осигуряване на нови пазари и за подобряване репутацията на България по света. 

България е достоен член на ЕС и НАТО, имаме позиция по европейския дневен ред. ЕС навлиза в нова фаза на интеграция. България играе активна роля в общите усилия за постигане на решителен напредък за една по-силна и интегрирана Европа – Фискалният съюз вече влезе в сила, предстои да въведем в действие и Банковия съюз, както и Единния банков надзор. Преговаряхме активно по Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2014–2020 г., както и за бъдещето на кохезионната политика, общата селскостопанска политика, регионалната политика и др. При всяко мое посещение в чужбина, при всяка моя среща с европейски и световни лидери съм казвал колко е важна фискалната рамка на ЕС за 2014-2020 г. в контекста на кохезионната политика и балансираното развитие на регионите.

България, освен своята активна позиция по европейския дневен ред, постави и Балканите на фокус. Това беше и много важна част от моята външнополитическа активност през изминалата година. Имах срещи с почти всички президенти в региона: Македония – 2 пъти, Сърбия – 2 пъти, Черна гора, Косово, Албания, Гърция, Турция.

Заставаме зад европейската перспектива на Западните Балкани, базирана на прагматичен подход, добросъседски отношения, отстояването на европейските ценности. Бях честен, когато публично пред комисаря по разширяването не се съгласих с доклада на Европейската комисия за Македония, в частта му „за добросъседските отношения“. Декларирах, че манипулирането на историята и политиката на Скопие за антиквизация са опасни, защото създават илюзии за велико минало, вместо да дават решения за бъдещето. Подкрепяме Македония най-добронамерено, както винаги досега, но има проблеми за решаване. Именно затова България ясно заяви позицията си за прилагане на критерия за добросъседство при оценката на напредъка на Република Македония в процеса на евроинтеграция. По време на Европейския съвет през декември 2012 г. страните-членки се обединиха категорично около разбирането за важността на добросъседските отношения като задължително условие за членство. Развитието по този въпрос ще се наблюдава от европейските институции и държавите от Европейския съюз.

Изграждането на положителен образ на страната и повишаването на доверието сред партньорите й беше основен приоритет в областта на външната политика. През 2012 г. бяха осъществени 18 посещения в чужбина. Като президент представих позицията на България на значими международни форуми като Срещата на високо равнище на НАТО (Чикаго), XV среща на държавните и правителствени ръководители на страните - участнички в процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (Белград), Конференцията на ООН по устойчиво развитие „Рио+20“ (Рио де Жанейро), 67-ата сесия на ОС на ООН (Ню Йорк), ІХ среща на върха „Европа – Азия“ (Виентян). Участвах с ключови речи във форуми като: „България - надежден партньор в ЕС“ (Берлин); Срещата на високо равнище на тема „Върховенството на закона“ (Ню Йорк); „Регионално сътрудничество и развитие за конкурентоспособна Европа“ (Виена); Софийски форум за Балканите: „Балканите в глобалния свят: насърчаване на европейската перспектива в региона“ и други. Проведох множество срещи с държавни и правителствени ръководители и лидери на международни организации (над 100 в чужбина и над 35 в България). За мен това е доказателство, че възприемането на страната ни като търсен и надежден партньор в международните отношения е факт.

С десетките съвети, конференции и срещи зададохме посоката и приоритетите на Националната програма за развитие „България 2020”. Това е нашият общ план за бъдещето, около който всички трябва да се обединим през 2013 г. и да изпълним до 2020 г. Защото в бъдеще ще успеят само тези държави с дългосрочна визия, с ясен план за действие и работещи институции, които гарантират резултати и прогрес, независимо кой е на власт.

Ето и по-важното, което предстои през втората година от мандата.

Искам да насоча вниманието на всички и да търсим заедно решения на трите най-големи проблема на България според мен. На първо място, това е дефицитът на справедливост в обществото; на второ място, недостатъчната приемственост и надграждане; на трето място, това е демографският проблем. Ще организираме дебати в президентството. Ще проведем „Месец на политическите консултации“ и заедно с политическите партии ще обсъдим техните програмни документи за участие в парламентарните избори през 2013 г. и какви решения ще предложат те по горепосочените проблеми.

Какво можем да направим по тези проблеми през 2013 г.?

1. За да има справедливост, трябва да има работеща система на правораздаване и институциите да служат ефективно на хората. Реформата в сектор „Правосъдие”, постигнатите публичност и прозрачност, новите процедури, поетите ангажименти от новия главен прокурор, от ВСС и от Министерство на правосъдието трябва да се развият и да се изпълнят. Хората трябва да видят, че съдебната система произвежда видими резултати в интерес на обществото. Важно е да има прогрес и да се постигат резултати. Обещаното по Доклада на Европейската комисия от юли 2012 г. по механизма за наблюдение да се свърши до края на годината. Задачата и на правителството, и на главния прокурор, и на членовете на ВСС, и на министъра на правосъдието е да четат внимателно Доклада и да го изпълнят в срок. Това ще бъде една много отговорна европейска позиция.
За да бъдат институциите полезни на хората, трябва да се довърши административната реформа и да се въведе електронното правителство. Нека 2013 г. е годината на решителния пробив в електронно правителство и позиционирането му като стратегически приоритет за държавата, а през 2015 г. вече то да бъде в услуга на гражданите.

2. Ако няма приемственост и надграждане, започваме винаги отначало, работим „ на парче“, оставаме неефективни, следователно бедни. Отново идват избори, както и в следващите 5 години, всяка година ще има избори. Икономиката обаче не обича шокове. Именно тя създава благосъстоянието на българите, а не политиците. Изборите не трябва да се превръщат в риск за икономиката. Затова е добре министрите в тази изборна година да ходят по-малко по трибуните, а повече по обектите. Затова очаквам приемственост и надграждане, а не партизански подход. Да не се разваля доброто, постигнато от предишните управляващи, е работещ принцип. Президентството даде много примери за приемственост и надграждане през 2012 г., например „Българската Коледа“ и др. Надявам се политическите партии, изготвяйки програмите си за предстоящите парламентарни избори, да надградят доброто, но и да посочат открито проблемите и слабостите, като предложат решения и поемат ясни ангажименти.
В рамките на инициативата “Месец на политическите консултации“ през февруари ще предложа пакт а еврофондовете, базиран на принципа „Ако нещо не работи, го оправи, но ако работи, не го разваляй“. Ще го предложа на всички парламентарно представени политически партии с единствената идея да надградим един постигнат успех.

3. Решението на демографския проблем е свързано с продължаване на пенсионната реформа, образователната реформа, здравната реформа, нови политики и нова стратегия за българите в чужбина и интеграция на ромите. Населението застарява. Постигнахме печален рекорд по най-малко новородени през 2012 г., само 62 000 деца (през 2011 г. са били 70 846 ). По-малко хора в бъдеще ще трябва да произвеждат повече, следователно, иновациите и индустриите с висока добавена стойност трябва да се превърнат в стратегически приоритет, защото те са важни за оцеляването на нацията.

4. Навлизаме в решителната фаза на планиране до 2020 г. Каквото планираме и договорим през 2013 г., ще изпълним до 2020 г. Затова ще трябва да положим много усилия и да водим интензивни преговори с Брюксел и други европейски столици, за да защитим максимално националните приоритети от програмата „България 2020“. Това ще се случи в процеса на подписване на договора за партньорство с Европейската комисия за финансовата рамка за периода 2014-2020 г. Това е една много важна задача за България.

5. Ще работим за засилване на европейската интеграция на България. След като Фискалният съюз вече влезе в сила, 2013 г. е решителна за Банковия съюз, Единния банков надзор, както и приемането на бюджета на Европейския съюз до 2020 г. Ще има много срещи и дебати на тази тема.

6. Ще предлагаме мерки и ще работим за рязко подобряване на бизнес средата, значително намаляване на корупцията и повишаване ефективността на институциите. Ще продължим активната роля и работа в подкрепа на инвестициите, иновациите и нови индустриални и клъстерни политики, защото бъдещето на България е в производството. Ще предложим мерки за заетост. Например: конкретни мерки в подкрепа на малки и средни предприятия - те създават 2/3 от работните места в България; мерки в подкрепа на традиционни за България индустрии като земеделие и туризъм, където има сериозен потенциал за заетост; мерки в подкрепа на инвестициите, защото само инвестициите създават бързо и веднага нови работни места. 

7. Енергийна диверсификация и енергийна ефективност навсякъде – ще работим за стартиране на нови проекти по тези стратегически направления. На фокус ще бъде проектът „Набуко Уест“ и подписването на договор за изграждане на газови интерконектори България – Турция и България – Гърция, както и стартирането на нови концесии за добив на газ и проекти за енергийна ефективност. Енергийната либерализация ще бъде на дневен ред през 2013 г.

8. Образователната реформа е приоритет и за 2013 г. – освен Закона за училищното и предучилищното образование, Законът за средното и професионално образование е изключително важен и може да доведе до много нови инвестиции, фабрики и работни места в България. Важно е да създадем силна връзка бизнес–образование. Напълно погрешен е моделът, по който днес студентите в България завършват, без един ден практика в реалната икономика.

9. Ще посоча други важни реформи, по които да работим през 2013 г.: водна, административна, правосъдие и вътрешен ред, армия и реформата в сектор „Сигурност”. Отново заявявам категорично, че очаквам да бъде спазено и изпълнено решението на КСНС за приемане на пакета от 4 закона за продължаване на реформата в сектор „Сигурност” не по-късно от април 2013 г.

10.  Ще стартираме широк дебат, включително и ще организираме форум със Световната здравна организация, за реформата в здравеопазването. Ще очакваме от политическите партии да адресират тази тема и в техните предизборни платформи. Електронното здравеопазване, реформата в спешната помощ и модернизирането на университетските болници са проекти с бърз положителен ефект за хората и трябва да бъдат реализирани.

11. Предстои избор на нов патриарх. Като президент ще гарантирам, че политиците няма да се месят и ще стоят настрани от църковните дела. Помним патриарх Максим с неговата пословична скромност и борба за единството на Българската православна църква. Надяваме се Българската православна църква да направи своя мъдър избор. Имаме нужда от силна и единна църква, която работи за духовното развитие на нацията, пази морала и традициите.

12. Ще покажем по достоен начин на света делото на светите братя Кирил и Методий във връзка с 1150 г. от Великоморавската им мисия, както и честването на 70 г. от спасяването на българските евреи като символ на толерантността, човечността и един изключителен подвиг на българския народ в най-тъмните времена на Втората световна война. По този повод планирам мои речи и посещения в централата на ЮНЕСКО, във Виена и Вашингтон.

13. Предстоят парламентарните избори 2013 г. Ще следим дебатите и приемането на новия Изборен кодекс, като предпоставка за честен вот. Президентът ще изпълни своята конституционна функция и роля за провеждането на тези избори и формирането на следващото 42-ро Народно събрание, съобразно вота на гражданите. Очаквам силно противопоставяне и тежки политически битки. Призовавам партиите: първо - да се договорят навреме за правилата и да ги спазват; второ – да не обещават всичко, само и само за да спечелят повече гласове, а да излязат с предизборни платформи, които са реални и изпълними; трето – ако решат да водят негативна кампания, с всевъзможни удари под кръста, да помнят, че доброто име на България и нейните институции се изгражда чрез последователни усилия в продължение на десетилетия, но може да бъде разрушено за един ден

14. България подкрепя европейска перспектива за държавите от Западните Балкани, като ще следим за постигнатия напредък в изпълнението на критериите. През 2013 г. ще се водят преговори за подписване на договор за добросъседство между България и Македония, базиран на Декларацията за добросъседство между двете държави от 1999 г., която за съжаление не се изпълнява от управляващите в Скопие едностранно вече 13-а година. Надявам се този договор да бъде финализиран бързо и да доведе до промяна и добри резултати, в интерес на двата близки народа.

15. В областта на външната политика през 2013 г. ще продължим да надграждаме постигнатото през изминалата година. Формирането на положителен образ на България и повишаването на доверието сред нашите партньори ще останат основен приоритет. Ще продължим  усилията за провеждане на активен диалог и взаимодействие със страните с висок инвестиционен потенциал и развиващи се пазари.

16. Реформата в Българската армия протича по план, навлиза в решителна фаза. Ще положим много усилия за нейната реализация спрямо стратегическите документи и плана за действие, които приехме.

17. Традиционните за България индустрии, като земеделие и туризъм, имат нужда от правилно и точно планиране на национално и регионално ниво и разумен баланс. В земеделието, освен зърнопроизводството, има и други, не по-малко важни, отрасли с огромен потенциал за заетост и развитие – животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство, пчеларство, билкопроизводство, млекопроизводство и др. Трябва да планираме мъдро и отговорно държавните субсидии и европейските фондове за земеделие. Необходимо е да се изработи дългосрочна стратегия за развитието на българския туризъм във всичките му форми – зимен, летен, селски, градски, културен, спа и т. н. Тези индустрии с огромния си потенциал ще бъдат на фокус и ще организираме много мероприятия по темата.

18. Вярвам, че всеки от нас може да допринесе за една по-добра България, например, като гласува на предстоящия референдум. Дори и на референдума да не гласуват повече от гласувалите на последните парламентарни избори, това не го прави неуспешен и безсмислен. Напротив, референдумът има висока стойност и е голям успех за демокрацията и гражданското общество. Първо, защото е първият национален референдум в демократичната история на България и бе иницииран след събирането на над половин милион валидни подписа на български граждани. Второ, защото въпросът е логичен и има своя смисъл, подобно на много референдуми в други европейски държави. Призовавам за гражданска активност и си пожелавам този референдум да остави своя силен отпечатък в обществения и политически живот на страната през 2013 г. и занапред. Очаквам той да отприщи гражданската енергия и да се проведат и други референдуми в рамките на моя мандат. Гражданското общество в България набира скорост, хората се организират за защита на една или друга кауза извън политическите лагери. Надявам се този процес да се развие и задълбочи.

В заключение:
Обещах активно и прагматично президентство. Такава беше първата година. Продължаваме силно мотивирани напред. Има много важна и смислена работа за вършене. Благодаря.

Изказване на вицепрезидента Маргарита Попова:

След този обстоен и бих казала, преди всичко много честен и искрен отчет на държавния глава за нашата първа година от мандата - всъщност, първата година още не е приключила, имаме още броени часове до края, аз, разбира се, ще кажа много малко неща.

Първото, с което искам да започна, е по-скоро присъединяване към някои много важни акценти, които направи държавният глава в неговото експозе. Tова е какъв облик поискахме още по време на нашата предизборна кампания за нашата президентска институция, за българското президентство и колко много усилия положихме, за да може това да се случи. Ние обещахме и много се старахме, за да направим наистина институцията по-енергична, по-отворена, по-прозрачна, решително европейска, институция, която стои зад европейското единство и която всеки ден произвежда действия; която говори, която настоява за повече Европа, за повече европейско единство, което според мен е голямо достижение, защото, ако поставим институцията и нашите усилия в световния и в европейския контекст на дефицит на доверие в политическите елити, дефицит на лидерство, остава това да кажем, че все пак в света и в Европа институциите са тези, които полагат огромни усилия в момента и за единството на Европа, и за повече мир на Европейския континент, защото напоследък се случват много неприятни и много страшни неща.

Затова на мен ми се струва, че президентската институция в последните 12 месеца е в крак с историята. Искаме, както аз обичам да се изразявам, да живеем исторически и полагаме много старание, за да се случи това. Разбира се, понякога има и несполуки, понякога вероятно все още не успяваме по най-добрия начин да убедим българските граждани и вероятно всички европейски граждани в това. Но, както каза държавният глава, и в следващата година от нашия мандат тези усилия в тази посока абсолютно сигурно е, че ще продължат.

Второто нещо, което искам да добавя и да кажа като допълнение към експозето на президента, е съвсем накратко с няколко думи да направя политическа оценка на процесите, които се случиха в последните 12 месеца в самата президентска институция. Най-важното нещо е, че ние можем да говорим в подкрепа на един от много важните акценти в доклада по въпроса за доизграждане на президентската администрация, което подкрепя неговата идея и неговия много важен акцент за приемственост и доизграждане. Това наистина са фундаментални неща.

Аз говоря вече повече от 10 месеца за това, че в моите ресори, които ми бяха предложени от държавния глава – именно помилванията, гражданството и убежищата, ние успяхме по оценка и на хората и по наша оценка вътре в администрацията да направим видимо едно много добро доизграждане в рамките на приемствеността на президентската администрация, като направихме ясни звена, за да се знае кой носи отговорността и за да може да се работи по-прозрачно.

Изграждането на комисии в секторите помилване, гражданство и убежище не бяха самоцел, за да трупаме администрация. Естествено, че такова нещо едва ли на сериозни политици и на стараеща се да работи добре президентска администрация не може да мине през ум. Това, което направихме през последните 12 месеца в тези сектори, е именно приемственост и доизграждане на президентската администрация в желанието да укрепим президентската институция като цяло. Защо беше необходимо да институционализираме комисиите по помилване, гражданство и убежища? Разбира се, че беше нужно да ги институционализираме, за да се знае, първо, кой носи отговорност и второ, за да се покаже, че от президентската администрация, която и по конституция по нищо не бива да прилича на администрацията на изпълнителната власт, зависи до голяма степен как ще се балансира политическият живот в страната и как ще изглежда държавата в европейски контекст.

Нека да се върнем назад почти 20 години и да започнем от администрацията на президента Желев, да минем внимателно през това какво той направи за президентската администрация, как я разгърна, как я изгради, съобразно с нуждите и с политическия момент, в който той беше президент на България. След това през президента Петър Стоянов, след това - президентът Георги Първанов и сега - по времето на президента Росен Плевнелиев. През всичките тези четири президентски мандата президентската администрация се изгражда и доизгражда. Има приемственост, има надграждане. Предстоят още много неща. Разбира се, предстои в рамките на нашия мандат, това е и моето желание, да покажем, че в президентската администрация работят мотивирани хора, които идват тук за четири години, не за да получат следващото работно място, а за да покажат, че президентската администрация има облик, категорично различен от която и да било администрация в изпълнителната власт и допринасят с капацитета си, с експертизата си, с политическото си познание, с политическото си и моралното си поведение за това президентската администрация и президентската институция наистина да бъдат балансьор в нелеките политически месеци и години, които ни очакват.

Нашият държавен глава направи, макар и много кратко, много важни бележки, фундаментални бележки за това какво се случва в години и в месеци, в които предстоят избори и в един политически контекст, който е сложен не само за Европа, но и за света. Всички действия на политиците в година преди избори имат категорично различно ехо и за мен това е фундаментално важно. Събитията, които се случиха преди часове, преди дни, са лоши. Те имат много лош, много тревожен сигнал за всички български граждани, за България, много лош и много тревожен сигнал за страната и в европейски, и в световен мащаб. И затова хората ще бъдат стократно по-критични към всички политици, включително и към нас, разбира се и към президентската администрация, която трябва много да внимава, защото държавният глава е субектът, през чийто образ, чиито действия и през чиито думи се изгражда преди всичко обликът и образът на Република България.

Това е държавният глава. Той ни е един, неговият образ е образът на България навън. Затова много трябва да внимаваме всички политици какво правим всеки ден и всеки час. Защото реакциите на хората в такива моменти преди избори и в европейски, и в икономически, и във финансов, и в политически контекст, са много сложни в момента и реакциите на хората са по-различни, отколкото ако животът беше по-монотонен и по-равен.

Аз бих искала да кажа, че при всички положения президентската институция за последната година беше по-енергична, беше при всички положения прореформаторска. Имахме неща, в които можем и трябва да бъдем самокритични, но едно трябва да кажа категорично. Нито едно свое решение държавният глава не взе задкулисно. Това е хубаво да се помни и да се оценява. Може би не сме били достатъчно мотивирани да представим решенията си, не сме могли достатъчно амбициозно и достатъчно мотивирано да представим решения на българските граждани за всяко едно от своите действия, но във всичките държавният глава беше добронамерен, изключително добронамерен, изключително енергичен, с изключително европейски насочен подход в действията си, в мислите си, в плановете си, в желанията си да помогне на изпълнителната власт, на целия политически елит в страната. И пак повтарям, нито едно от нашите решения не може да носи белезите на задкулисност.

Съвсем умишлено пред вас не представям днес разгърнати данни по ресорите помилвания, гражданство и убежища, макар че знам, че това ви интересува, но ми се иска да имате време да зададете въпроси, а и освен това решихме с президента да направим нарочни брифинги, може би утре и в четвъртък или в сряда и в четвъртък, за помилванията отделно и отделно за гражданство и убежища, на които председателите на комисии и аз, разбира се, ще представим годишните си отчетни доклади. Само мога да събудя любопитството ви и да кажа, че помилването вече не е едно за календарната година, а са няколко интересни, които ще представим нарочно на пресконференция. По гражданството и убежищата също имаме много какво да си говорим, защото гражданството е европейски фундаментален статут на европейските граждани и не може да се гледа нито югоизточноевропейски контекст само, нито само в национален контекст, а за убежищата какво да говорим. Сегашната политика в света доказва, че този ресор ще става важен и когато се работи по него, трябва да се работи със знание, с експертиза, с мотиви, убедително и научно. Иначе нещата не са сериозни.

Благодаря Ви, господин президент, за човешкото отношение и за изключителното Ви старание да водите екипа добре в тези 12 месеца. В следващите 12 и до края на мандата още повече ще се стараем.
Благодаря.