ЗАСЕДАНИЕ НА КСНС НА 10.01.2022 г.
СТАНОВИЩЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Тема: Интегриране на Западните Балкани в ЕС. Роля на Република България в разширяването на ЕС и в процеса на стабилизиране н асоцииране: Република Северна Македония и Република Албания.
Консултативният съвет за национална сигурност обсъди перспективите за интегрирането на Западните Балкани в ЕС, което е стратегически интерес на България, съвпадащ с интересите на нашите партньори и съюзници от ЕС и НАТО.
Особено внимание бе обърнато на процеса на интеграция на Република Северна Македония, който е в застой. Констатирано беше, че в продължение на четири години след подписването на Договора от 2017 г., страната-кандидат не направи необходимото за неговото изпълнение, както и не дава гаранции за изпълнение на поетите ангажименти. В резултат на проведената през септември 2019 г. консултативна среща при президента на Републиката, с участието на представители от изпълнителната и законодателната власт, бе приета „Рамкова позиция относно разширяване на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Република Албания“ от Министерски съвет, подкрепена с „Декларация на Четиридесет и четвъртото Народно събрание във връзка с разширяване на ЕС в Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания“. Посочените документи са основа за политиката по отношение на разширяването на ЕС с Република Северна Македония и Република Албания и обусловиха последователно отстоявания отказ на България да одобри началото на преговорите за членство на Република Северна Македония.
Преди 30 г., на 15.01.1992 г., България първа в света призна днешна Република Северна Македония като новосъздадена независима държава. България никога не е отричала и не отрича правото на гражданите на Република Северна Македония да се самоопределят на база на собствено самосъзнание, както и да ползват своите езици, според конституцията на своята държава. В същото време България държи на пълното равноправие на македонските българи с останалите части от народи на Република Северна Македония. Десетилетната политика на дискриминация на македонските българи, 120 000 от които са и български граждани – а с това и граждани на ЕС, в последно време ескалира в открити публични атаки срещу граждани, декларирали българския си произход.
Правата на македонските българи са ключов елемент от Копенхагенските критерии за членство в ЕС, не могат да бъдат предмет на преговори и тяхната защита е изрично посочена в Декларацията на Народното събрание от 2019 г.
Участниците в КСНС се обединиха около мнението, че са необходими всеобхватни, целенасочени и ресурсно осигурени действия, за възстановяване на доверието и активизиране на двустранното сътрудничество във всички области от взаимен интерес. От особено значение са проектите, осигуряващи транспортна, инфраструктурна, дигитална и енергийна свързаност, с акцент на коридор № 8. Това от своя страна ще допринесе за преодоляване на застоя в отношенията между двете държави, ще даде импулс за ускоряване на преговорния процес и за устойчивото развитие и просперитет на региона.
Членовете на КСНС отбелязаха и постигнатото до момента в преговорния процес. В някои сфери на двустранните отношения се очертава възможност за постигане на съгласие. Решаването на отворените политически въпроси ще ускори значително напредъка във всички останали области.
Участниците в КСНС препотвърдиха позицията на България относно готовността на Република Албания за започване на преговорния процес за членство в ЕС.
Въз основа на проведените разисквания, КСНС прие следните предложения към изпълнителната и законодателната власт:
1. При провеждане на външната политика на страната, Министерски съвет да изпълнява националната позиция на България, като спазва изискванията, произтичащи от Договора от 2017 г., Рамковата позиция от 2019 г. и Декларацията на 44-то НС.
2. Даването на съгласие за започване на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС да не се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати, включително и по отношение на правата на македонските българи.
3. Изпълнителната власт да продължи да работи за отчитане на изпълнението на Договора от 2017 г. в преговорния процес за членство на Република Северна Македония в ЕС.
4. Изпълнителната власт да изготви и обезпечи в кадрово и финансово отношение план за действие с мерки за постигане на осезаем напредък във всички области на двустранните отношения с Република Северна Македония.
5. Изпълнителната власт да предложи на партньорите в Република Северна Македония създаването на съвместни работни групи по области, в съответствие с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, с цел активизиране на двустранните връзки.
6. Изпълнителната власт да предприеме мерки за ускоряване изграждането на Коридор № 8, съвместно с Република Северна Македония и Република Албания като единен проект в неговата цялост – автомагистрала, ж.п. линия, енергийна и дигитална свързаност.
7. Народното събрание да предложи на законодателния орган на Република Северна Македония създаването на структуриран диалог между парламентарни комисии и групи за приятелство, който да засили доверието и да подпомага цялостния процес.
