Стратегически съвет се създава при държавния глава Румен Радев

Държавният глава Румен Радев създава със свой указ Стратегически съвет към президента на Републиката. Стратегическият съвет е консултативен орган, работещ на обществени начала при президента на Република България и има за цел изготвянето на документи със стратегическо значение, позиции, становища, анализи и др.

 

Председател на Стратегическия съвет при президента е проф. Александър Маринов

Проф. Александър Маринов е роден на 12 май 1957 г. в София. През 1982 г. завършва социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 1987 г. защитава дисертационен труд за ролевите конфликти на личностно равнище и придобива образователна и научна степен доктор по научна специалност „Социология”.

Започва трудовата си дейност през 1983 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 1991 до 1997 г. е народен представител в 36-то и 37-то Народно събрание.

От 2005 г. е доцент, а от 2016 г. – професор в катедра „Публична администрация” на Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, от 2009 г. – доцент, от 2017 г. – професор в катедра „Политически науки” на Пловдивския университет „П. Хилендарски”. От 2008 до 2014 г. е член на Постоянната комисия по социални и правни науки и национална сигурност към Агенцията за акредитация.

Автор на четири авторски монографии, 4 колективни монографии и над 70 студии и статии. Член на редакционни съвети на четири научни периодични издания.

Научен ръководител на шест успешно защитили докторанти и над 70 дипломанти.

От 2002 г. и досега развива активна журналистическа и публицистична дейност в електронни и печатни медии.

Владее руски, английски и френски език.

Майстор на спорта по хокей на лед, състезател на хокейните клубове на „Левски” (1972-1978 г.),  и „Академик” (1979-1983 г.) и на националния отбор на България (1976-1980 г.).

Кредо: „Красивите думи не са истински, истинските думи не са красиви.“ (Конфуций)

 

Заместник-председател на Съвета е Невин Фети, съветник на президента по правни въпроси

Невин Фети е родена на 2 април 1977 г. в гр. Варна, където завършва  езикова гимназия с изучаване на френски език. През 2001 г. придобива магистърска степен по право от Софийския университет “Св. Климент Охридски”, от 2005 г. има магистърска степен по защита на националната сигурност от Академията на Министерството на вътрешните работи. Защитава дисертационен труд и придобива образователно-научна степен „доктор” по въпросите на сключването и изпълнението на договори с достъп до класифицирана информация.

През 2002 г. е съдебен кандидат в Софийския градски съд. Била е адвокат в Софийската адвокатска колегия /2002-2003/, работила е в Държавната комисия по сигурност на информацията /2003-2004/, заемала е последователно длъжностите асистент, старши асистент и главен асистент в Академията на Министерството на вътрешните работи /2004-2012/. В периода 2007-2011 е секретар на Президента на Република България по юридически въпроси. Хоноруван преподавател по дисциплината “Гражданско право - обща част” в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Дългогодишен преподавател в Националния институт на правосъдието по въпросите на защитата на класифицираната информация. Автор е на множество статии.

Владее турски, френски, руски и английски език.

Кредо: "Законът, който живее вътре в нас, се нарича съвест." (Кант)

 

Членове на съвета са:

Владимир Шейтанов е дипломат от кариерата, специализирал в Харвардския институт по международно развитие, Вашингтонския институт по международно право, Световната търговска организация – Женева, работил с УНКТАД, ИКАО, Комитета за космоса на ООН; единствения чуждестранен адвокат пред Народния съд на полк. Муамар Кадафи, допуснат до защита на 5-те български медицински сестри в Либия по СПИН процеса в Либия през 2000-2002.

Кредо: Територия на духа.

 

Гергана Пирозова е театровед и театрален критик. Двигател на каузите за съхраняването на българските театри и опазването на Борисовата градина.  

Кредо: Всяка унищожена културна институция е загубена битка за бъдещето на България!

 

Еленко Божков е роден на 3  юли 1953 г. в гр. Кюстендил. Завършва Техническия Университет в София със специалност Електроинженер – Автоматизация на енергийните системи”  през 1977 г.

В периода 1977-1980 г. работи като инженер наладчик в „Пусково Наладъчно Управление” към ДСО „Монтажи”, а от 1981  до 1989 г. е научен сътрудник и ръководител на секция в НИТИ „Техенерго”

В периода 1990 – 1991 г. е народен представител в 7-ото ВНС и заместник председател на Комисията по енергетика.

От 1993 до 1996 г. е член на Съвета на Директорите на НЕК, а в периода 1995 – 1997 г. е Главен секретар на Министерство на енергетиката.

В периода 2002 - 2003 г. е Изпълнителен Директор на Енергопроект, а от 2003 до 2006 г. е ръководител на проект „Рехабилитация на блокове 1-4 в ТЕЦ Марица- Изток 3” към „Енергоремонт – Гълъбово”.

Член е на Надзорния Съвет на „Енел – Марица Изток 3”  за периода 2006 – 2010 г.

От 2001 – 2013 г. и от 2015 г.– досега е управител на „Пирин Ват” ООД. В периода 2013 – 2014 е член на ДКЕВР.

Женен и има  син и дъщеря и внуци.

Кредо: С енергия, идеи и опит за Родината!

 

Жасмина Мирчева е лекар, доктор на науките на БАН, гост - изследовател и преподавател във Франция и Германия. Два пъти директор на Агенцията за лекарства, извършила съществени реформи за преструктуриране на фармацевтичния сектор у нас. Има 7-годишен опит като Директор за Източна Европа към Европейското представителство на производителите на безрецептурни лекарства в Брюксел. Работила е за Световна банка като експерт по лекарствена политика. Била е съветник към българския Икономически и социален съвет. Номинирана е 3 пъти за шеф на кабинета в здравното и социално министерства.  Носител е на диплом за европейски политики от Националното училище по администрация на Франция. Владее свободно френски, немски, английски и руски езици.

Кредо: „Да правя добро навсякъде,  по всяко време и на всеки, на когото мога, докато мога...“ (по Джон Уесли)

 

Живко Георгиев е роден на 25 февруари 1955 г. Магистър по социология, преподавател в бакалавърски и магистърски програми на специалностите 'Социология' и 'Политология' в СУ 'Климент Охридски' в направленията 'Методология на емпиричните социологически изследвания', 'Маркетингови изследвания', 'Политически и социален маркетинг'.

От 1992 г. до 2001 г. е изследователски директор на ББСС Галъп Интернешънъл, а от 2001 г. собственик и управител на Джи Кънсалтинг - компания, специализирана в изследователска и консултантска дейност.

С богат професионален опит в ръководството и реализизацията на изследователски проекти за множество компании, Световната банка, UNDP, USAID, министерства, държавни агенции, общини, неправителствени организации, политически партии.

През различни периоди е бил председател или член на управителния съвет на неправителствени организации като Фондация 'Развитие на гражданското общество',  Институт за социална интеграция, Граждански институт, Институт 'Иван Хаджийски' и др.

Кредо: "Песимизъм на разума, оптимизъм на волята.“ (Антонио Грамши).

 

Петър Воденски е роден в София на 15 януари 1951 година. Завършил е Английската гимназия в София (1970), а след военната си служба (1970-1972) завършва МГИМО (1977).

Работил в МВнР (1978-2015), във всички кариерни дипломатически рангове от аташе до посланик, бил е началник на политическия кабинет на министъра при Станислав Даскалов (1993-1994) и при Соломон Паси (2004-2005), както и директор на различни дирекции в Министерството.

Извънреден и пълномощен посланик на Република България  в Република Кипър (2005-2009), в Република Молдова (1995-2001), в Република Турция (1991-92), Генерален консул на Република България в Истанбул (1990).

Удостоен със златен почетен знак на Министерството на външните работи (2005 и 2013) и златен почетен знак „За вярна служба под знамената“ (2001) на Министерството на отбраната.

Автор на книгата „А иначе дипломацията е сериозен занаят“ (2013).

Владее английски, турски, руски и френски.

Женен, с три деца.

Кредо: Дипломацията - дори да е в някои случаи недотам добра - е за предпочитане пред "добрата война“.