22 януари 2020 | 10:10

ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА ЗА РАБОТА С БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА НА 20.03.2019 Г.

ПРИСЪСТВАЛИ:

Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България

ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА:

Райна Манджукова, Наталия Михалевска, Димитър Владимиров, Руслан Мъйнов, доц. д-р Ана Кочева, д-р Боби Бобев, проф. Искра Баева, проф.  Антоанета Христова

ГОСТИ, ПОКАНЕНИ ОТ ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА: Проф. Светозара Халачева, директор на Департамента по езиково обучение към СУ „Св. Климент Охридски”, Боян Кулов, Боянка Иванова и Адриана Любенова от Асоциацията на българските училища по света, Лидия Малинова и Спас Ташев, експерти от Комисията по политики за българите в чужбина към Народното събрание

ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА: Ирина Димитрова, председател на Комисията за българско гражданство, Кристиела Симеонова, Милена Димитрова и Лилия Топорчева

ЗАСЕДАНИЕТО ЗАПОЧНА С МИНУТА МЪЛЧАНИЕ В ПАМЕТ на директора на агенция „Фокус” журналиста и общественика Красимир Узунов, който също беше член на Съвета.

 

ДНЕВЕН РЕД:

  1. Обсъждане на ситуацията с в. „Роден край” в гр. Одеса, Украйна и реакциите на българската държава.
  2. Установен проблем при сертифицирането на познанията по български език в съботно-неделните училища в САЩ.
  3. Представяне на социологическия проект за разработване на политики, насочени към българите в чужбина – намерения, задачи.
  4. Актуална информация за предстоящи промени в законодателството на българите в чужбина и за българското гражданство.
  5. Разни

ХОД НА ЗАСЕДАНИЕТО:

По първата точка от дневния ред със загриженост и тревога вицепрезидентът коментира ситуацията с вестника на българите „Роден край” в гр. Одеса, Украйна. В подкрепа на виждането на вицепрезидента членовете на Съвета единодушно настояха България да отправи категорична реакция от България на случващото се, която да изрази единна национална политика в защита на българското малцинство в Украйна.

Вицепрезидентът обяви, че е получено писмо от главния редактор и издател на вестника „Роден край“ Дора Костова, че в Украйна, където де юре е признато българското малцинство, се засилва тревогата, че ще спре обичаният вестник на българите. Притесненията са породени от поправка в украинското национално законодателство, според която украинските държавни и местни власти прекратяват финансирането на медиите на малцинствата. Ситуацията в Одеса е обсъдена от вицепрезидента и с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, тъй като има връзка с Националната програма „Роден език и култура”. Официално обаче няма реакция от българската дипломация, едва преди два дни дойде информация от генералния ни консул в Одеса Димитър Тучков, с която той сигнализира в разминаване на броя на абонатите, без да предлага решение на проблема по същество. Моето желание, заяви вицепрезидентът, е България да има консолидирана национална позиция. Вицепрезидентът искрено благодари за реакцията на Народното събрание, което обсъди темата на заседание на комисията на 6 март, с опит да провокира реакция от МВнР. Въпреки че бяхме свидетели на нееднократните обещания от страна на украинските власти и лично на президента Петро Порошенко в разговор с министър-председателя Бойко Борисов, че българското малцинство няма да бъде засегнато, то е пряко потърпевшо от няколкото влезли в сила закони – и за административната реформа, и за майчиния език. Райна Манджукова продължи, че предаването „Облаче ле, бяло” се оказало единствената българска медия, която информира за проблема в Одеса. Дора Костова е изпратила уведомителни писма с умерен тон и с констатациите за последствията от поредния влязъл в сила закон до президентите, парламентите и премиерите на Украйна и България. Украинските власти не са длъжни да финансират изданията на малцинствата, във всички техни закони се казва, че „предоставят средства при възможност и на добра воля”, плюс това след десетина дни са насрочени изборите за президент. Общината в Одеса също е излязла с позиция. Манджукова подкрепя вицепрезидента, че следва неотложно България да реагира, както впрочем са постъпили другите държави, чиито малцинства са в същата неблагоприятна ситуация, и да вземат спешни мерки, за да не спре обичаният вестник на българите в Берсарабия, като става дума за сума от порядъка на 120 хиляди лева годишно.

Изказаха се още Руслан Мъйнов, Наталия Михалевска, отново Райна Манджукова, Спас Ташев, Боян Кулов, Димитър Владимиров, проф. Искра Баева, доц. Ана Кочева, Адриана Любенова, отново доц. Ана Кочева и отново Райна Манджукова, и още веднъж Наталия Михалевска, и отново Руслан Мъйнов.

Съветът единодушно подкрепи настояването на вицепрезидента за обща държавна позиция, не само за конкретни спешни мерки за вестника на българите в Одеса.

По втората точка от дневния ред отново изпъкна необходимостта от обща национална политика, която да обхване „скачените съдове” (по думите на проф. Искра Баева) от неделните училища, сертифицирането на знанията по български език, лекторатите в университетите, уроците по български език, заниманията в културните центрове, легитимацията на регистрираните в различни страни общности на българи в чужбина, комуникацията им с България, както и загрижеността от страна на властите у нас за сънародниците ни по света.

По време на визитата на вицепрезидента по Западния бряг на САЩ постъпиха сигнали от родители, чиито деца учат в българското неделно училище в град Сиатъл, щата Вашингтон. Родителите разказаха, че директорката на съботно-неделното училище в Сиатъл използва американски тестове за сертифициране на познанията по български език. Директорката на българското училище от Сиатъл била създала своя сертифицираща организация и се регистрирала по новата американска система „Глобален печат за двуезичност“, което обезсмисля разпоредбите от българската държава.
Други официални източници също потвърдиха, че директорката на училището в Сиатъл не спазва разпоредбите на МОН и на ПМС № 90.
МОН изисква сертифицирането на познанията по български език за учениците в неделните училища в чужбина да се извършва от одитирани от ЕС инстанции. Изрично се посочва, че единственият одитиран от ЕС орган за сертифициране е Департаментът по езиково обучение към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Българският език е един от официалните езици в ЕС, затова и към сертифицирането на познанията към него се прилагат хармонизирани европейски правни норми, възприети и с Европейската езикова рамка.
Не по-малък проблем според родителите, а и според просветните власти в София е, че само с американския сертификат учениците от българските неделни училища в САЩ губят шансовете си да кандидатстват по-нататък за висше образование в България и в Европа.
По данни от МОН училището в Сиатъл е получило 34 762 лв. по Националната програма „Роден език и култура зад граница“ за учебната 2018-2019 г.

С тревога по проблема се изказа Боянка Иванова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина: „Губи се светкавичната полза от българския език, ние губим знание, граждани, самосъзнание“. По нейна информация директорката от Сиатъл е влязла в Управителния съвет на независимата НПО, която сертифицира чуждоезиковото обучение на американците. Според изказалите се членове на Съвета проблемът не е само в незачитането на ПМС № 90, а и на цялата учебна програма, на обучението на учителите, които са ориентирани по Европейската езикова рамка, и са стъпили на Меморандума на МОН с Департамента по езиково обучение към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за обективно оценяване на познанията по български език в нашите съботно-неделни училища в чужбина. Подчертано бе, че в нашата страна ДЕО към СУ е единствената одитирана от ЕС организация за сертифициране на резултати по български език. Членовете на Съвета коментираха, че това не е пренебрежим проблем, а лишаване на българските деца от житейска перспектива и професионализъм. Наред с другото, сертифицирането от ДЕО към СУ струва около 120 щатски долара, а от Асоциацията в Сиатъл – около 400 щатски долара. Подготвено е писмо от Министъра на образованието и науката, потвърдиха и от СУ, и от МОН.

Вицепрезидентът възложи копие от това писмо да бъде изпратено и до председателите на българските общности, които се оплакаха, че са вдигнали ръце от споменатото училище в Сиатъл, и чакат знак от българската държава. Вицепрезидентът настоя това писмо да бъде в джоба на всеки държавник, който преговаря за българските училища. Адриана Любенова забеляза, че във фейсбук директорката има много лайкове, и че борбата срещу разрастването на частния бизнес с българския език следва да се води и чрез социалните мрежи.

                По третата точка от дневния ред проф. Антоанета Христова представи социологическия проект за разработване на политики, по идея на вицепрезидента. Проектът ще обхване 14 страни, пилотно е почнал да се прави в Гърция, Германия, САЩ и Молдова. Разяснени бяха етапите. Ще се проучат нагласите, ще се изследва типологията, ще се систематизират политиките и ще се съставят информационни досиета за количествените изследвания.  Написана е методиката и е публикуван е въпросник за мащабното изследване. Само за четири дни екипът е получил 60 попълнени анкети. Наталия Михалевска и други членове на Съвета се изказаха,  че проектът стъпва върху направени вече демографски проекти, поискаха и предложиха съдействие.

                Вицепрезидентът коментира, че се очаква голямо събитие с българите зад граница, организирано съвместно с президента, за което изрично ще бъде потърсено мнението на членовете на Съвета. Причината е, че в действащата Национална стратегия от 2014 г. за българските исторически общности за българските граждани по света се е очертала липсата на някои основни стълбове, които ги няма и в законодателството. Затова ще бъде поискано мнението на членовете на Съвета: как си представят политиките за диаспората. Един от изводите от посещението в Сиатъл сочи, че българите там са по-сплотени, очакват да се води по-организиран живот в диаспората и държавата да им предложи повече възможности за реализация. Например 100-те българи в „Майкрософт“, ценени като най-добри специалисти, мечтаят да създадат филиали в България и са пълни с идеи какво да се направи у нас. Имат точна концепция как да се развиват високите технологии, а не само България да се превръща в кол-център и в седалище на аутсорсинг компании. Г-жа Йотова припомни, че вицепрезидентът на „Майкрософт“ Ерик Хорвиц й каза: „Няма как да ви се отблагодарим, че ни дадохте тези хора“ и разказа за 3Д модела за студенти по медицина, разработен от българи.

                По четвъртата точка от дневния ред Димитър Владимиров обяви, че в края на февруари 2019 г. е създадена Работна група, която да предложи преструктуриране в изпълнителната власт за работа с българите в чужбина. Даден е срок за работа три месеца. Работната група се ръководи от вицепремиера Марияна Николова и ще реши съдбата на ДАБЧ.

                По т. Разни, като благодари изрично на Димитър Владимиров за инициативата за издаване на книгата на д-р Хорхе Мичофф от Аржентина, вицепрезидентът поиска съдействие от ДАБЧ да бъде издадена и книгата „Децата на мъглата” от Намик Докле и даде думата на д-р Боби Бобев да я представи. Авторът е бил журналист, председател на социалистическата партия в Албания, председател на парламента, книгата е издадена вече в Албания и в Босна, а посланик Бобев е предложил майсторски преведен и редактиран вариант.

Адриана Любенова поиска да се улесни връщането на децата от неделните училища в българската система и адаптацията им в България, давайки примери.