Свилен Кънев (2019)
Д-р Свилен Кънев е старши софтуерен инженер в Google, където работи над новото поколение на най-мащабните компютърни системи в света. Той има бакалавърска, магистърска и докторска степен по компютърни науки от университета „Харвард“, САЩ. Основният му научен интерес и принос е в областта на компютърните архитектури – на границата между хардуер и софтуер. Автор е на десетки публикации, цитирани над 500 пъти в най-престижните издания и доклади от конференции в областта. Темите им варират – надеждност на процесори при наличието на различен тип вариации, хардуерна поддръжка за автоматично открити паралелни изчисления, хардуерна поддръжка за заделяне на памет, оптимизация на мащабни компютърни системи и други. Статиите му са избирани три пъти от IEEE Micro и ACM измежду най-влиятелните в областта на компютърните архитектури за съответните си календарни години.
От 2014 насам, Свилен Кънев се концентрира върху оптимизацията на мащабни компютърни системи. Процесорите в центровете за данни на големите доставчици на облачни услуги (Google, Amazon, Microsoft, Baidu) представляват значителна част от световните изчислителни ресурси, включително и консумация на енергия. Разработките му целят използването на тази енергия по възможно най-ефективен начин – различните разработени от него подходи за оптимизация включват: прецизни измервания и нови методи за откриване на неефективни изчисления, специализирани процесори, директен контрол на консумацията на енергия, по-агресивно оптимизиращи компилатори. Най-широко цитираното и най-прилаганото му откритие е изключително семпло: въпреки че процесорите в мащабните центрове за данни изпълняват десетки хиляди разнообразни програми, писани от не по-малък брой софтуерни разработчици, най-големите възможности за оптимизация са изключително концентрирани. Само 6 сравнително прости области (сериализация, заделяне на памет и др.) могат да подобрят ефективността на съвременните процесори с около ~30%, или цели няколко поколения от закона на Мур. Д-р Кънев кръщава тези области “datacenter tax” (данък център за данни) и демонстрира, че оптимизацията им изисква нови по вид подходи. 5 години по-късно, почти всеки голям оператор на центрове за данни има публично обявени планове за въвеждане на хардуер, чиято цел е да подобрява ефикасността на работата на своята компютърна система.
