УКАЗ №47 НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, ПРИЕТ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 9 ФЕВРУАРИ 2018 Г.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ
Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от 44-то Народно събрание на 9 февруари 2018 г.
М О Т И В И
за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от 44-то Народно събрание на 9 февруари 2018 г.
Уважаеми народни представители,
Споделям обявената цел на промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – да се подобри нормативната уредба в производствата по несъстоятелност на банки и да се улеснят фактическите и правни възможности на синдиците за попълване на масата на несъстоятелността. Подкрепям усилията на Народното събрание за по-голяма ефективност при защитата на публичния интерес в производството по банкова несъстоятелност, но тя следва да бъде постигната с конституционносъобразни средства. В тази връзка имам възражения по някои от Преходните и заключителните разпоредби на приетия закон.
Без съмнение, конституционното правомощие на Народното събрание да приема закони, включва и правото му да преуреди вече настъпили правни последици от юридически факти, възникнали преди приемането на съответния закон. Тази дейност на Народното събрание обаче следва да бъде упражнявана в рамките, очертани от конституционния принцип за правовата държава. Като концепция този принцип изисква последователно законодателно регулиране на обществените отношения, поддаващи се на трайна уредба (Решение № 3 от 2008 г. по к. д. № 3 от 2008 г.). Свързани с правовата държава са и принципите за правната сигурност, предвидимост и стабилност, принципът за забрана на обратното действие на правните норми, както и принципът за закрила на законно придобити права (Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г.; Решение № 10 от 29.09.2016 г. по к. д. № 3/2016 г.; Решение № 12 от 11.11.2010 г. по к. д. № 15/2010 г.; Решение № 7 от 29.09.2009 г. по к. д. № 11/2009 г.; Решение № 7 от 19.06.2012 г. по к. д. № 2/2012 г.).
Всеки закон включва правила за поведение, които за да могат да бъдат спазвани от адресатите, следва да действат занапред - т.е. само за факти и обстоятелства, които възникват след влизането на закона в сила. Преобладаващата част от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ЗИД ЗБН) обаче имат същинско обратно действие. Те се прилагат спрямо факти, които са настъпили преди влизането на ЗИД ЗБН в сила и по отношение на които са се породили правни последици, като ги преурежда така, че да настъпят нови правни последици. С § 5, ал. 1 се обявяват за нищожни заличаванията на учредени от длъжници или трети лица обезпечения в полза на Корпоративна търговска банка (КТБ), извършени от квесторите, временните и постоянните синдици на тази банка. Това обхваща периода от поставянето на банката под специален надзор (20.06.2014 г.) до започването на осребряване на имуществото. Така на нищожността, като най-тежка юридическа санкция за действителността на заличаванията, се придава обратно действие. Съгласно § 5, ал. 3 пак за минал период от време се обезсилват сроковете, изтекли по отношение на всички учредени в полза на КТБ обезпечения. По силата на § 6 се въвежда относителна недействителност на сделки, имащи за предмет прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжници на КТБ след поставянето на банката под специален надзор. Тъй като КТБ е поставена под такъв надзор на 20.06.2014 г., това правило също е с обратно действие. С § 7 цитираните разпоредби се прилагат също с обратна сила и за откритите до влизането на този закон в сила производства по несъстоятелност. По този начин нищожността и относителната недействителност се прилагат спрямо заличавания, както и спрямо прехвърляния на дялове и на акции, които са съобразени с действащото към момента на извършването им законодателство. Така с приетия закон се засягат придобити вече права или погасени задължения.
Безспорно законодателят преценява как да уреди и преуреди обществените отношения, но в случая са нарушени границите, очертани от принципа за правната сигурност, изискващ стабилност на правните действия/сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти. Да се предвижда недействителност, а още повече нищожност, когато при извършването на действията/сключването на сделките на правните субекти не са били известни предпоставките за обявяването им за нищожни или за недействителни, не е в съответствие с принципа за правовата държава.
Убеден съм, че обществото има нужда да знае конкретните измерения на последиците от приетия закон. Когато решава да приложи такава крайна мярка, Народното събрание би следвало открито да дебатира колко са обезпеченията, които ще бъдат нищожни, колко са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат относително недействителни, приблизително каква ще е стойността, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след прилагането на закона. Само по този начин защитата на обществения интерес, изтъквана като основна цел на ЗИД ЗБН, ще придобие конкретни измерения.
Необходимо е да се има предвид, че закрилата срещу обратното действие на правните норми е също така елемент на фундаменталния принцип, изведен от Съда на Европейския съюз - принципа за правна сигурност (дело 122/78, Töpfer v. the Commission (1978) ECR 1019; виж и дело 74/74, CNTA v. the Commission (1975) ECR 533). Той е елемент на правото на Европейския съюз и България като държава членка е длъжна да го съблюдава при приемането на вътрешното си законодателство.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 5, § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет на 9 февруари 2018 г.
