Слово на държавния глава Румен Радев на церемонията по случай 1010 години от управлението на цар Самуил

Уважаеми г-н Бръчков - кмет на Петрич,  
Ваше Светейшество Даниил – Патриарх Български и Митрополит Софийски,
Уважаеми народи представители и членове на Европейския парламент,
Уважаеми г-н областен управител,
Ваше Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим,
Ваше Високопреосвещенство Струмишки митрополит Наум,
Уважаеми кметове и общински съветници,
Уважаеми представители на българската академична и научна общност,
Уважаеми проф. Шрайнер – световноизвестен учен и изследовател на наследството на цар Самуил,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми генерали, офицери, сержанти и войници,
Скъпи сънародници,

Делят ни 1010 години от делото на цар Самуил. Време на невиждани победни на българското оръжие и време на поражение, време на героизъм и превратности, въплътило се в един от най-ярките ликове на нашето минало. Велик и всеотдаен защитник на родната земя и на българския народ, през целия си живот Самуил ще остане непоколебим бранител на българската независимост, на държавността и духовните традиции, наследени от предшествениците му Крум, Борис и Симеон.

Описван от своите съвременници като „ненадминат по сила и храброст”, като „човек, който никога не знаел покой“, Самуил отхвърля поражението след завладяването на Източна България, изобличава и наказва предателите и обединява българите в битка срещу Византия. България на цар Самуил непоколебимо отстоява правото на своето съществуване, воюва срещу империята за освобождението на завладените земи и се бори за международно признание, нанасяйки болезнени, тежки удари на империята.  

Вярно на своята армия и народ, сърцето на Самуил престава да бие едва при вида на  ослепените при Ключ хиляди български войници. Явно на Византия е била необходима нечувана жестокост без аналог в летописите, за да пречупи съпротивата на българите, но не и да изтрие спомена за цар Самуил. Защото векове по-късно византийски хронист признава, че „оня прочут Самуил … и досега е в устата на българите...“. И докато ни има като народ, цар Самуил ще укрепва вярата и упованието ни в звездата на България. А споменът за дългите върволици с угаснали очи ще възпрепятства всяко разколебаване в родолюбието, ще ни напомнят, че нашите предци платиха неизмерима цена, за да просъществува българското име.

Хилядолетие по-късно цар Самуил се извисява в българската памет с трагичната си орис, но и с волята да отстоява свободата и достойнството на България.  И днес неговият героичен и печален образ е мерило за честта на Родината, за жилавия наш корен, устоял на не една буря над бащината земя.

Заветите на цар Самуил и днес морално ни задължават да поставяме винаги на първо място Родината и да я отстояваме докрай.

Уважаеми сънародници,

Силата на един народ се състои не само в неговите победи на бойното поле и  славата на неговото оръжие, но и в саможертвата и себеотрицанието пред лицето на неизбежната участ, които дори и в поражението засяват нови семена на бъдещо величие. Затова и заветите на цар Самуил ще продължат да събират българите от близо и далеч пред този каменен щит на Самуилова България, за да ни напомнят, че ние сме длъжни да пазим и спомена, и завета на нашите предци, за да просъществува България.

Поклон пред подвига на цар Самуил и неговите храбри воини!

Да живее България!