НОВИНИ

Президентът Росен Плевнелиев отправи апел към китайския бизнес да инвестира в България и да се възползва от изгодните възможности, които страната ни предлага, за да стъпи на европейския пазар. В Пекин държавният глава, който е на държавно посещение в Китайската народна република, откри съвместен китайско-български бизнес форум с участието на повече от 300 представители на 160 китайски компании и на близо 40 български фирми в областта на производството и износа на вино, текстилната промишленост, високите технологии, транспорта, търговията и туризма. 

 

В последните 10 години между България и Китай са проведени осем срещи на високо равнище, но само през последните пет месеца президент, премиер и председател на парламента са на посещение в КНР. „В тези факти няма нищо нищо случайно, защото на най-високо равнище виждаме силния потенциал за задълбочаване на сътрудничеството между двете страни. Целта е през следващите пет години търговският обмен между България и Китай да се удвои“, каза президентът Росен Плевнелиев.  

 

Държавният глава припомни, че България вече е четвъртата държава от Централна и Източна Европа, която получава статут на всестранно приятелско сътрудничество и партньорство с Китай, след Унгария, Румъния и Полша. Пред бизнеса в Пекин президентът определи като „истински визионерски акт“ Инициативата на Китай за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа (16+1) и отбеляза, че между държавите от региона вече има конкуренция с качествени проекти, които могат да бъдат финансирани с кредитния ресурс от 10 млрд. щатски долара в рамките на Инициативата. Президентът изрази и увереност, че размерът на тези средства ще бъде увеличен.

 

Сред проектите, които България предлага за преференциално финансиране, е проектът за изграждане на хидросъоръжение на река Дунав при Никопол-Турну Мъгуреле, АМ „Черно море“, тунелът под Шипка, както и възможностите за съвместна работа за изграждане на мостове по река Дунав, концесии на български речни и морски пристанища, припомни Росен Плевнелиев.

 

България има амбициозна програма, която предвижда изграждането на нови 21 индустриални зони, обяви още президентът пред китайския бизнес. „Предлагаме на Китай да изгради свои предприятия в която и да е от тях. България е единствената страна в Европейския съюз, през която преминават пет трансевропейски транспортни коридора, а индустриалната зона в Божурище и карго-летището в Стара Загора дават достъп едновременно до няколко европейски коридора“, подчерта държавният глава. Той открои и благоприятните условия за чуждестранни инвестиции у нас, сред които са едни от ниските в Европа данъчни ставки за бизнеса и за гражданите, стабилната банкова система, макроикономическата стабилност и ниският държавен дълг.   

 

Президентът изрази убеденост, е през следващите няколко години България ще увеличи многократно износа си за Китай на българска земеделска продукция. След като на 13 януари в Пекин беше подписан Протокол за фитосанитарните изисквания за износ на земеделска продукция, Росен Плевнелиев обяви, че предстои да бъде подписан такъв документ и за износ на мляко и млечни продукти. 

 

„Мащабната бизнес делегация, която придружава президента в Китай, дава увереност, че българското правителство ще обърне подобаващо внимание на сътрудничеството между бизнеса от двете страни“, коментира председателят на Китайския съвет за международна търговия Уан Дзифей, който беше домакин на форума. По думите му, ще бъдат положени допълнителни усилия от китайска страна за „балансирано развитие на двустранното търговско сътрудничество между България и Китай. Ще бъде стимулиран китайският внос на български стоки, а българските фирми ще могат да участват още по-активно във форумите на Съвета за насърчаване на двустранната търговия, каза Уан Дзъфей.

 

Същевременно китайските фирми ще бъдат насърчени да инвестират в България, която има „добра географска позиция, сравнителни ниска цена на труда и отлични природни дадености“. 

 

Китайският съвет за международна търговия, заедно с партньорите си от Централна и Източна Европа, ще създаде съвместна Асоциация за насърчаване на тъгорвията, която да насърчи и да изгради взаимния обмен и сътрудничество между фирмите от двете страни, заяви още председателят на организацията. „Надяваме се да получим подкрепа от българското правителство и българските бизнес асоциации и фирми“, допълни Уан Дзъфей.

 

В присъствието на президента Росен Плевнелиев български компании установиха официално сътрудничество със свои китайски партньори. 

 

Предстоят разговори на държавния глава в Пекин с Председателя на Държавния съвет (премиера) на Китайската народна република Ли Къцян и с Председателя на Общокитайското събрание на народните представители Джан Дъдзян. 

 

В последния ден от държавното си посещение в Китай, 15 януари, президентът Росен Плевнелиев ще открие втори бизнес форум в Шанхай и ще има срещи с кмета на мегаполиса Ян Сион и с представители на градското правителство. 

 

В коментар на журналистически въпрос за поведението на лидера на "Атака" Волен Сидеров държавният глава заяви, че още на 5 юли 2013 г. е изказал позицията си за действията на депутата. „Тогава аз бях първият политик, който много ясно и категорично се произнесе по казуса Волен Сидеров, след като той разхождаше шпицкоманди в София и след като за пореден път цялата българска общност и нация бе скандализирана“, каза държавният глава в Пекин, визирайки изявлението си от миналата година, в което той заяви загриженост за политиката в България, която е изпаднала в криза на ценностите. Президентът Росен Плевнелиев припомни писмото, пратено му тогава от български интелектуалци, в което се посочва: „По улиците се появиха шпицкоманди, които претендират да налагат ред в държавата, като провеждат "граждански арести". Техният водач влезе в сградата на парламента с пистолет на кръста и полицейска палка в ръка и никой не му попречи да държи речи, в които нарича гражданския протест „преврат срещу държавността“, и да заплашва с гражданска война.“ Тогава хиляди граждани, много медии и политически субекти сезираха прокуратурата за действията на лидера на „Атака”, припомни още Росен Плевнелиев. 

Още на 5 юли държавният глава изрази надежда институциите, в това число прокуратурата и парламентът, включително политическите партии в него, да се позиционират ясно и апелира за разграничаване. “Ако сега си замълчим и не реагираме, махнем удобно с ръка и си кажем „Какво толкова?“, след време ще бъде късно“, заяви в изявлението си от 5 юли м. г. президентът.