НОВИНИ

Държавният глава отдаде почит пред тленните останки на българския цар Самуил

Президентът Росен Плевнелиев се поклони днес пред тленните останки на цар Самуил, които се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун, и положи венец пред един от най-забележителните средновековни владетели на България. За първи път, по молба на българската държава, те бяха изложени за поклонение по повод 1000-годинишнината от кончината на цар Самуил. Държавният глава разгледа експозицията на музея, където е изложена златотъканата плащеница на българския цар.

"Трепет, възхищение и огромно уважение" - така президентът Росен Плевнелиев описа усещането си след като се поклони пред тленните останки на българския владетел. "Днес почитаме цар Самуил, отбелязваме 1000 години от неговата трагична и величествена смърт – истински държавник, който петдесет години властва и който е останал дълбоко в съзнанието на българите. За мен това беше изключително усещане на почит към една от личностите, които са част от историята на България и които са създавали историята на България", заяви пред журналисти държавният глава. Президентът отбеляза, че днешното събитие в Солун е резултат на усилията на много български политици за надграждането на добрите отношения между България и Гърция. По време на посещението си в музея държавният глава беше придружаван от министъра на културата и спорта на Република Гърция Константинос Тасулас и от министъра на Македония и Тракия Георгиос Орфанос.

"Това, че с Гърция сме членове на Европейския съюз помага още повече, за да може да имаме прочит върху историята, базиран на европейски подход. Днес ние просто правим демонстрация на европейския подход към миналото – изучаваме историята такава каквато е, историческите артефакти се пазят и отношението към тях е достойно, независимо къде са те", заяви президентът Плевнелиев.

Президентът подчерта, че и днес можем да се поучим от държавническото отношение на цар Самуил, който е посветил живота и управлението си на народа и на интересите на България. „Същото трябва да видим и днес у нас. Отделните политически партии, колкото и да са различни и разделени, трябва да постигнат съгласие и в този труден момент да се обърнат към интересите на българския народ и да работят за повече стабилност, за осъществяване на реформите и за напредъка на България“, категоричен беше Росен Плевнелиев. Президентът посочи още, че имаме какво да научим от миналото си – както от възходите и победите, така и от паденията и загубите. „Всички те ни обогатяват и ни правят това, което сме и е крайно време да си дадем сметка, че един народ, който е толкова богат със своята история има своята мисия и в бъдеще. Нека да я изковем сами“, призова държавният глава.

Росен Плевнелиев благодари на гръцката държава за това, че днес можем да покажем своето уважение към историята и към миналото. „Организираме редица съвместни мероприятия, почитаме заедно историята и се отнасяме с огромно уважение към миналото“, отбеляза още българският държавен глава.

„Констатирахме по време на посещението на президента Плевнелиев, че споделяме общ подход и мислим еднакво за това как трябва да съхраняваме историческото наследство. Президентът ни увери, че по същия начин се отнасяте с уважение и грижи към реликвите и ценностите от нашата история, които са на територията на България“, заяви министърът на културата и спорта на Република Гърция Константинос Тасулас.

В отговор на въпрос за възможността за размяна на културни и исторически артефакти между България и Гърция министър Тасулас посочи, че „към всички тези въпроси от културно естество ние ще подходим като част от европейското семейство и разбира се в рамките на отличните двустранни отношения. Въпросът за размяната на национални исторически и културни ценности между двете държави е от взаимен интерес. За всяка една държава историята и културата са източник на сила за настоящето и за бъдещето“.

Във водената от президента Росен Плевнелиев делегация в Солун са министърът на културата Мартин Иванов, бившият министър-председател Симеон Сакскобурготски и председателят на Българската академия на науките академик Стефан Воденичаров.