НОВИНИ

Президентът: През 1989 г. не си давахме сметка за важността институциите в демократичната държава да са ефективни

През 1989 г. смятахме, че ще отнеме само няколко години да станем „нормална държава” - тогава всъщност не си давахме сметка, че е важно институциите на демократичната държава не само да бъдат инсталирани, а и да работят ефективно. Това заяви в изказването си президентът Росен Плевнелиев, който участва в международната конференция „Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето“ заедно с унгарския си колега Янош Адер.

Двамата говориха в президентския панел на форума, който е част от кампанията „25 години свободна България“. Президентите на България и Унгария представиха опита на двете държави по пътя им към демокрация.

По думите на българския държавен глава след демократичните промени българското общество не си е давало сметка, че еволюцията на демокрацията не е автоматичен и праволинеен процес. „Днес хората са уморени от „прехода”, защото той изглежда несправедлив, не много ефективен и най-вече безкраен“, заяви президентът. Той допусна, че вероятно в България е била подценена сложността на първата и най-неотложна задача на прехода – „да накараш обществото да повярва в демокрацията, да научиш политическите елити, че демократичните правила са единствените, по които може да се управлява държава, и да накараш политическите партии да бъдат яростни защитници на демократичното управление“.
 
„Големият урок на свободата, който никога не трябва да забравяме, е от 1989-та: урокът на хилядите граждани по площадите на Берлин, Прага, Будапеща, София, които сложиха точка на един режим и поискаха демокрация“, заяви президентът Плевнелиев. Държавният глава посочи, че гражданите днес трябва ежедневно да изпълват демокрацията и нейните институции със съдържание.

Росен Плевнелиев заяви, че след демократичните промени в България и Румъния по-скоро се е укрепила неприкосновеността на нереформирана съдебна система и е започнал плавен преход на стария комунистически елит, запазил своите икономически и властови позиции. „Отварянето на досиетата на Държавна сигурност с 20-годишно закъснение в България не успя да компенсира пропиляното време“, заяви президентът Плевнелиев и отбеляза, че мрежите на ДС междувременно са станали политико-икономически и продължават да са активни до днес. „Това е безспорен неуспех за България“, коментира държавният глава.

Президентът Плевнелиев изрази надежда Сърбия, Македония, държавите от Западните Балкани, които вървят по пътя на европейската интеграция да се поучат от българските грешки, като следват примера на Унгария, Германия. „Тези държави по достоен начин сложиха комунизма и неговите тайни служби в музея и учебниците по история. Те направиха това навреме, още през 90-те години и то по един обективен, достоен, принципен начин“, заяви президентът Плевнелиев.

Държавният глава отбеляза, че най-съществената разлика между комунистическите режими, която е определила начина на тяхното демократизиране, е било отношението им към Русия и Съветския съюз. За държави като България, Словакия и Сърбия, в които историческите връзки с Русия са факт, където също така извършената, инициираната, донякъде финансираната, платена, но и наложена от Съветския съюз модернизация, доведе до търсенето на „трети път“ в прехода, различен от бързата и еднозначна реакция на други държави за евроатлантическа ориентация и интеграция. Росен Плевнелиев даде противоположен пример със страни като Полша, Унгария, Чехия и балтийските, които са избрали пътя на европейската интеграция и днес там доходите, институциите, върховенството на закона и социалната справедливост са по-развити и на по-високо ниво.

Президентът отчете и различните начини, по които комунистическите режими са доминирали обществата. „В България режимът беше унищожил или поставил под тотален контрол всички институции на модерната гражданственост, докато в държави като Унгария и като Полша бяха съхранени и различни степени на автономност и църквата и частната собственост и дори относителната автономия на армията“, посочи президентът. Той припомни, че за по-малко от година българските комунисти избиват повече български висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението си. „Общо около 30 000 са убитите в първите години на режима – това е  една от най-високите цифри, когато сравняваме броя на жертвите с нашите приятели от страните от Централна и Източна Европа“, заяви Росен Плевнелиев.

По повод разказаната от него лична история в началото на демократичните промени държавният глава подчерта, че приема 10-и ноември не като конкретна, а като символична дата и начало на прехода в България. „Една цел е постигната. Говорим за прехода и личните истории от прехода. И дали тя се е случила на 10-и или на 11-и, или на 12-и, или на 18-и, за мен това няма голямо значение. А тези, които решиха и гледаха конкретно директната дата и са разбрали именно за нея, разбира се, аз им се извинявам. Но по-важното е друго. Моят старт на прехода е с ярък спомен за двата плаката от тапети и с приятеля ми пред Народното събрание. Това е моят 10-и ноември и моята лична история, за която бях попитан“, заяви президентът Плевнелиев.

Държавният глава призова общественият дебат да се фокусира върху личните истории на милиони българи по времето на комунизма и в годините на прехода. „Така ще стане и по-ясно, и по-разбираемо за всички какво се случи точно тогава“, добави президентът.

Чрез демократичните промени унгарският народ преследваше три цели – свобода, независимост и висок стандарт на живот, който постепенно да се доближи до този в Западна Европа, заяви по време на конференцията унгарският президент Янош Адер. Държавният глава на Унгария подчерта, че 25 години след края на комунистическия режим унгарските граждани могат свободно да изразяват мнението си, да формират политически партии и живеят в независима държава, но все още не е постигнат желания стандарт на живот, в сравнение със Западна Европа.  

Президентът Адер сподели и предприетите действия от унгарското общество за неутрализиране на опитите на бившия комунистически режим да влияе върху демократичните промени в страната. „В България, както и в Унгария се проведоха преговори на „кръглата маса“, които бяха доста продължителни, за да се определят основните неща, които предстоят в периода след комунизма. Целта на комунистическите партии беше да се минира този процес, да се сложат капани, използвайки репресивния апарат и Държавна сигурност и да се внедрят хора в реформистките движения. И в България, и в Унгария, в много случаи тези опити бяха успешни“, заяви президентът на Унгария. Янош Адер подчерта, че днес в Унгария заемането на постове в държавната администрация от представителите на репресивния апарат на комунистическия режим е неприемливо и специално назначени съдии следят за недопускането на подобни случаи.

Изучаването на политиката на репресии на комунизма е част от образователната програма в Унгария, отбеляза още в изказването си на конференцията президентът Янош Адер.