РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

2015-06-12 17:38:00

Изказване на президента Росен Плевнелиев на Форума на германския семеен бизнес на тема: „България и Югоизточна Европа: стопански и геополитически предизвикателства и перспективи“

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на борда,
Уважаеми членове на германския Бундестаг,
Уважаеми предприемачи,
Ваши Превъзходителства,
Дами и господа,

Сигурно се чудите защо българският президент говори така добре немски. Федералният канцлер също ми зададе този въпрос. – Господин Президент, къде научихте немски? – попита тя. – В Германия – отговорих. - Но къде? - На строежите! – Какви строежи? – попита тя. – На тези на Вашите сгради, госпожо Федерален Канцлер. Да, това е вярно, аз бях там. Сигурно се чудите и защо влагам толкова страст в развитието на Югоизточна Европа. Защото половината от живота си живях в комунизъм и планово стопанство, а другата половина в демокрация и пазарна икономика. И защото мога да направя разликата, какво беше тогава и къде сме днес.

Отминаха почти две десетилетия, откакто Балканите преживяха последния военен конфликт. Много добре си спомням това време. Тогава бяхме периферия на обединяваща се Европа.  Бяхме „бурето с барут“ в задния двор на западноевропейците. За икономическо сътрудничество почти не се говореше.

Днес Югоизточна Европа има друг облик. Регионът се радва на безпрецедентно сътрудничество между отделните държави. Нараства значението на региона като пресечна точка между Европа и азиатските пазари. Днес сме свидетели на приятелство и икономически напредък. Югоизточна Европа има значителни шансове да разгърне и реализира големия си потенциал.  Големите икономики разпознават този потенциал.

Китай например, обяви началото на амбициозната инициатива 16 + 1 и „Икономическия пояс по пътя на коприната“. За Пекин, пътят към стопанска диверсификация минава през Източна Европа. Китай взима концесии на пристанища, строи железопътни  и магистрални отсечки, инвестира милиарди в Югоизточна Европа. Русия също засилва икономическите си интереси в региона, възползвайки се от неговата енергийна зависимост. Балканите днес са кръстопът, където се срещат политически и икономически интереси. Балканските страни следват своя стратегически избор, а именно европейската интеграция. Работим за прогрес и развитие, за регионална свързаност и интеграция. Нашето взаимно доверие нараства. На Балканите вече няма стени и „железни завеси“. Днес се строят мостове и магистрали, които сближават хора, култури, държави и пазари.

Преди двайсет години всички държави на Балканите бяха изолирани една от друга. Днес се радваме на интеграцията. Преди пет години броят на румънските туристи в България беше 300 хиляди; днес те са 1,5 милиона. Преди 10 години българските туристи в Сърбия бяха 50 хиляди, днес са 350 хиляди. В последното десетилетие увеличихме стокообмена между България и Румъния десет пъти, между България и Сърбия три пъти, между България и Гърция шест пъти. Икономиките и хората се обединяват. Европа на регионите работи. Тенденцията е положителна.

България също се развива. Знаете ли, че България е третата държава в света по брой на сертифицирани IT специалисти на глава от населението? Водещи световни IT фирми от години печелят от нарастващия потенциал на България като регионален център за информационни и комуникационни технологии. Българската софтуерна start-up компания „Телерик“ бе купена от американската Progress Software Corporation за рекордната цена от 270 милиона щ. долара. Това бе определено като „мега сделка на годината” в Средна и Източна Европа.  

В България е една от страните с най-бърз интернет в света. Средата за развитие на ИКТ стартъпите в страната е динамична. София бе обявена за третата най-добра столица за стартиращи компании в Европа, след Лондон и Дъблин, със стотици стартирали компании за година.  

България има най-ниските данъци, най-ниските разходи и държавният дълг е един от най-ниските в Европейския съюз. България е единствената европейска страна в Топ 10 на най-добрите аутсорсинг дестинации в света. По този показател сме трети в световен мащаб за 2015 г.

В последните години страната се превърна във фактор в производството на детайли за автомобилната индустрия. 80% от произвежданите в Европа автомобили имат компоненти, произведени в България. Китайски автомобилен производител изгради в България първия си завод в Европа.

Дами и господа,

Като президент, осигурих политическо съгласие по дневния ред за реформите в моята страна. В момента той се изпълнява. Докато почти всички говорят за растеж, за мен правилната дума е напредък. Изкуствен растеж, растеж за сметка на следващите поколения не води до прогрес. Вече седем години след началото на световната икономическа криза, някои страни все още говорят все още само за растеж, но в същото време са напреднали малко. Други държави членки на ЕС проведоха смели реформи и постигнаха голям напредък. Те създадоха здрави основи, сега могат отново да растат. България и регионът имат здрави основи и със сигурност ще растат.  За мен въпросът е не дали, а колко бързо ще растем.

Въпреки предизвикателствата, България се превръща в модерна, отворена, европейска икономика – също както всички други страни в Югоизточна Европа. Постигнахме много, разрешихме сериозни проблеми на Балканите. България счита регионалното сътрудничество, помирението, свързаността и добросъседството за основополагащи ценности.

Искаме границите на Балканите да бъдат премахнати и никога да не се поставят отново. Ускорихме трансграничното сътрудничество. Сътрудничеството между съседи е мощен инструмент, особено на Балканите. Уникално е да се види как се събират хора от двете страни на някогашната желязна завеса и създават общо бъдеще. Днес виждаме разликата между изолирани, забравени региони и региони, които си сътрудничат. Изграждането на регионални мрежи е важна предпоставка за инвестиции, отваряща врати към нови пазари на Запад и Изток.

Всички страни в региона се стремят към икономическо и демократично развитие. Европейската интеграция няма алтернатива. Никога досега балканските страни не са били толкова тясно свързани с останалите европейски страни, никога досега сътрудничеството и добросъседството не са били толкова решаващ двигател на позитивното развитие. Европейската интеграция за всички е стратегическа цел. Тя не трябва да изостава, защото е от решаващо значение за стабилността в региона. Важно е Европа своевременно да припознае и надгради потенциала на региона.

Балканите са мястото, на което Европа трябва да покаже, че е научила уроците от Украйна. Кризата в Украйна е факторът за промяна на геополитическия баланс в Европа. Хората на Майдана поискаха европейска перспектива. Кремъл обаче не е съгласен да се раздели с геополитическите сфери на влияние от времето на студената война. Русия отново потвърди претенциите си към бившето съветско пространство, дори отвъд него.

Днес Русия провежда политиката на велики сили и сфери на влияние. Това е много опасно. Тази политика  доведе до две световни войни. Не можем да допуснем отново „разпределяне на интересите” на Западните Балкани. Държавите, които още не са членки на ЕС, трябва ясно да осъзнаят европейската перспектива. България подкрепя членството в ЕС на нашите съседни страни. Хората все повече разбират, че членството в ЕС не се спуска или подарява от Брюксел, а се постига само чрез дългосрочни политики и смели реформи.

За Москва, Балканите са в центъра на геополитическия интерес. Нашето опасение е, че политиката на велики сили създава опасност от незачитане волята на народите. Това може да доведе до нови състояния на нестабилност. Историята ни учи, че Европа най-лесно се дестабилизира през Балканите. Затова Европейският съюз вече не би трябвало да гледа на Югоизточна Европа като на периферия, а като нз център на европейската политика.

Европа има историческата възможност да подпомогне икономическия напредък и политическата стабилност на европейския Югоизток. Това е стратегическа цел на ЕС. До 2020 г. Европейската комисия планира да инвестира в региона почти 50 милиарда евро по Европейските програми. Значително ще се разширят трансграничните програми и проекти за модернизация. Благодарение на сътрудничеството в Югоизточна Европа, вече разработихме съвместни клъстъри в редица области – банково дело, финанси и застраховане, туризъм, информационни и компютърни технологии, автомобилна индустрия, хранителна индустрия, селско стопанство, фармация и много други. Усилено се модернизира регионалната инфраструктура. Подобрените рамкови параметри значително повишават инвестиционни потенциал на пазара. Моето послание към Вас е: Югоизточна Европа разполага с голям потенциал. Използвайте го!

За нас е от стратегически важно значение да имаме повече германски инвестиции в региона. Трендът е много положителен. В последните десет години директните германски инвестиции в Югоизточна Европа се увеличиха шест пъти. Годишният търговски оборот между Федерална република Германия и региона се увеличи до 53 милиарда евро, което е трикратно. Търговският оборот между България и Германия за последните десет години се увеличи седем пъти. Бизнесът се възползва и печели от новооткрития потенциал, както и от многообразието на нашите региони.

Уважаеми дами и господа,

Свидетели сме на множество кризи. Близкоизточният конфликт, липса на държавност, терористични атаки, климатични изменения, миграционни потоци - всички тези проблеми се простират извън границите на една отделна държава. Единствено заедно можем да се справим с тези предизвикателства. Липсата на правов ред, агресията, нестабилността, насилственото преместване на граници не водят до по-добро бъдеще. Нито пък популизмът и агресивният национализъм.

До 2014 година едва ли някой си беше представял, че през 21 век в Европа все още насилствено ще се променят граници. Санкциите на ЕС срещу Русия са справедливи, защото не може, заради икономически интереси да се потъпкват демократични ценности. Тревожен е и фактът, че Русия изпада в самоизолация и съвсем ще пропусне процеса на модернизация. Руската икономика и руското общество все още не са част от процеса на глобализация. Има опасност да се върнат към реалностите на 20 век.

Средата за сигурност в Европа чувствително се влоши. Намираме се в нова фаза на геополитическо развитие в Европа, което бих определил като „студен мир”. Мир, защото никой не иска война и никой не иска да се върне към времето на студената война. Но този мир за съжаление, е „студен”, защото се прилагат методите на студената война – политика на велики сили и техните сфери на влияние, политика на насилствена промяна на границите, дестабилизация и невиждана пропагандна война. В тази нова фаза, на „студен мир”, замразените конфликти са даденост: в Грузия, Приднестровието, Нагорни Карабах. Възниква въпросът: към следващ замразен конфликт в Украйна ли вървим и добро решение ли е това?

Когато мислим за хората в Източна Украйна, не трябва да търсим замразяване на конфликта, а трайно разрешаване на конфликта. В Европа съществува реална заплаха от реализиране на руската стратегия за създаване на замразени конфликти. Това е още едно доказателство, че за съжаление се намираме в новата фаза на „студен мир”. Мирът е студен и съществуват замразени конфликти, които са инструмент за дестабилизиране на различни страни. Това ще трае дълго. Трябва да бъдем подготвени, да бъдем търпеливи и да гледаме напред.

Отново лансираната от Русия политика на великите сили и техните зони на влияние е грешна в 21 век.  Като президент, работя за по-силен, по-интегриран Европейски съюз, който е единственият шанс за всяка  държава членка да бъде също фактор на глобалната сцена.

Уважаеми дами и господа,

Добре знаем, че мирът, човешките права, демокрацията и върховенството на закона стоят над всичко. Без това не е възможно икономическо развитие. Евроскептицизмът, антиевропейската реторика и безразличието са огромна заплаха за европейската интеграция. Повече от всякога, днес нашият общ Европейски съюз се нуждае от допълнителна доза доверие, за да се противопоставим на популизма и национализма.

Преди 26 години падна Берлинската стена и Европа започна да пише история. Демокрацията се разпространи на Изток. Бившите комунистически страни станаха демократични и свободни. Европейският съюз се наложи като най-голямата икономика в света и незаобиколим глобален фактор. Но днес Европа трябва да се събуди. Днес пишем повече бюрократични правила, отколкото история. Ако спрем да правим история, някой друг ще я направи вместо нас.

Никоя държава, без значение от нейната икономика и военна мощ, не може сама да се справи с бъдещето. Сътрудничеството и интеграцията вече не са въпрос на избор, а необходимост.Предизвикателствата са много, но има и изключителни перспективи. Единствено заедно ще постигнем голям напредък. Прогресът означава качество и устойчивост, основани на ценности. Вие, успешните германски предприемачи, сте символ точно на това. Благодарим Ви за Вашата отдаденост за една мирна, обединена и социално справедлива Европа.