НОВИНИ

Слово на президента Росен Плевнелиев при откриването на срещата на високо равнище „Нови визии за партньорство и добросъседство в Европа“ 

 

 

Уважаеми президенти,

Ваши превъзходителства,

Дами и господа,

Скъпи приятели,

 

Бих искал да поздравя организаторите за навременното провеждане на този форум от международно значение – за нас е чест, че той се провежда тук, в България. Днес Европа е изправена пред множество ключови предизвикателства – миграция, тероризъм, икономическа и политическа нестабилност. За да се справим с проблемите, трябва политическо лидерство и общ подход. Нито една държава не е в състояние да се справи самостоятелно със съвременните предизвикателства. Издигането на граници – независимо дали те са териториални, икономически или юридически – е изкушаващо, но временно решение. Историята на Европейския съюз ни е научила, че в трудни времена само интеграцията работи и е единственият способ за постигане на мир, сигурност и човешко развитие. 

 

Живеем в бурни времена. Броят на кризите по света е рекордно висок. Тези кризи взаимодействат помежду си и правят средата още по-непредсказуема. Провалени държави, замразени конфликти, войни и тероризъм създават несигурност около Европа. Гражданите усещат тази нестабилност. Те очакват от политиците да действат смело, да решават, а не да задълбочават кризите. Нестихващите конфликти в Сирия, Близкия Изток и Северна Африка застрашават живота на милиони хора. Разрастващият се екстремизъм, който не признава граници, е сериозно предизвикателство за международната общност. Влошаващата се хуманитарна ситуация в няколко конфликтни зони принуждава милиони хора да напуснат домовете си, да опаковат живота си в куфар и да поемат по опасния и в някои случаи смъртоносен път към спасението. Стотици хиляди души стоят на прага на Европа, протегнали ръка за помощ, борещи се за правото си на живот. От това се възползват националистическите партии, които се захранват от страховете на хората. Езикът на омразата, расизмa, ксенофобията, популизмa и агресивния национализъм отново се засилват в Европа. Всички тези предизвикателства надхвърлят националните граници и ни призовават към решителни действия заедно, смело и  в световен мащаб.

 

Не бива да чакаме кризите да се появят на телевизионния екран, за да действаме. Крайно време е да се борим с причините, а не с последиците. Всяка криза може да бъде проследена до началната й фаза, когато някой е нарушил върховенството на закона и правата на човека. Изводът е ясен – за да предотвратим развитието на бъдещи кризи, е необходимо в ООН да бъде създадена система за ранно идентифициране на кризи с цел опазване на законността и правата на човека. За това говореха вчера в своите исторически изказвания пред Европейския парламент канцлерът на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Франсоа Оланд - за това, че не бива да чакаме кризите да ни „засипят“, а трябва да действане навреме и проактивно.

 

Необходими са целенасочени усилия за предотвратяване на конфликтите. Необходими са съгласувани действия на международната общност срещу войнстващия екстремизъм. За да можем да постигнем трайни и работещи решения, за да има устойчиви резултати, е необходимо тясно сътрудничество между правителствата и правоприлагащите институции, но заедно с регионалните организации, заедно с гражданското общество, заедно с местните общности, медиите и частния сектор. Само заедно можем да бъдем ефективни. На национално ниво трябва да приемем политики и мерки, които да съдействат за предотвратяване на радикализацията на маргинализираните общности, като се осигури по-доброто им интегриране в обществото. Терористите със сигурност ще бъдат победени от обединените сили на антитерористичната коалиция. Идеологията на терористите обаче не се побеждава с оръжие. Тя се побеждава с по-добри идеи. Историята показва, че тероризмът няма религия. Той се побеждава от общества, които вярват в общочовешките ценности. Той се побеждава от хора с морал, вярващи в толерантността и диалога с различните.

 

Изправен пред безпрецедентен миграционен поток, Европейският съюз трябва да демонстрира солидарност и отговорност. Ние, в ЕС, трябва не само да говорим за кризите, а да ги решаваме. Едно е да се фокусираш върху проблемите, съвсем друго е да ги решаваш, но най-важното е да се фокусираме върху нашето единство. Само заедно можем да бъдем ефективни. И никога не трябва да забравяме общото си желание за мирна и свободна Европа. Европейският съюз представлява днес най-обширната зона в света за човешки права, мир и демокрация. Европейският съюз е сплотено семейство, което стои заедно в трудностите.

 

Да, ЕС е семейство. И като всяко семейство се базира на ценности, на споделена съдба, а не на калкулации и интереси. И както във всяко семейство, всеки трябва да бъде готов да даде, дори и да пожертва от собствения си комфорт и богатство, за да помогне. Ако не сме семейство, ако не подкрепим европейската идентичност и това, че сме заедно и имаме мисия, ЕС ще се провали. Солидарността в семейството се базира на отговорността на всеки член. Да, ще помогнем на Гърция, но се очакват реформи, очаква се отговорност. Да, ще решим проблема с бежанците, но той не може да бъде решен само от една държава. Очаква се общ подход и обща отговорност. Правото на убежище е универсална ценност, то е неизменна част от правата на човека, на които ние сме символ – ние, европейците. Нека българите си спомнят за репресираните от комунистическия режим, за войните на Балканите и миграционните потоци, които те произведоха. Нека да си спомним за вълната от арменци, белоруси, българи от Тракия и Македония, които заляха страната след кървавите конфликти в началото на 20-и век. Дали си спомняме, че тогава българите бяха бедни, гладни, съсипани от национални катастрофи, но приеха своите братя с отворени обятия.

 

Днес с всяко парче нова ограда, с взаимните блокади на граници, с телените мрежи, с водните оръдия и сълзотворен газ, използвани срещу бежанците и то в сърцето на Европа, ЕС застава срещу собствените си правила, срещу собствените си ценности и идентичност. ЕС застава срещу себе си.

 

Вижте Шенген. Шенген не е просто закон или директива. Шенген е барометър за състоянието на съюза. Шенген е мечтата за Европа без граници, така че от София до Берлин и от Краков до Париж, да пътуваш без да си показваш паспорта. Ние, източноевропейците, най-добре го разбираме, защото бяхме зад „Желязната завеса“ преди 25 години. Днес обаче някои държави в ЕС налагат временно неприлагане правилата на Шенген. Шенген днес е поставен в опасност.

 

Всички кризи, с които се сблъскваме в Европа, могат да бъдат решени само с общ европейски подход, само заедно. Бежанската криза в Европа е олицетворение на необходимостта да изградим по-добри механизми за вземане на дългосрочни общи решения. Нашият подход трябва да е проактивен – проблемите да се решават в момента на тяхното възникване, а не да отлагаме и по този начин да задълбочаваме кризите.   

 

Животът на бежанците няма да се подобри, докато конфликтът в Сирия продължава. Международната общност трябва да прекрати боевете, Европа трябва да „удари“ с ръка по масата и каже „Стига вече с тази кървава война“. Трябва да гарантираме спазването на основните човешки права, да се нагърбим с трудната задача да създадем държавни институции там, в Сирия, които да служат на хората. Време е да се обединим и да се насочим към справяне с причините за възникване на кризата, а не единствено към разрешаване на нейните последствия.

 

Скъпи приятели,

 

Изминаха почти две десетилетия от последния голям военен конфликт на Балканите. Много добре си спомням тези времена. Тогава България беше в периферията на разширяващия се Европейски съюз. Тогава икономическото сътрудничество между балканските държави бе много слабо, почти никакво. 

Днес Югоизточна Европа е съвсем различна. В региона се развива невиждано досега икономическо и политическо сътрудничество между държавите. Югоизточна Европа има всички шансове да развие и осъществи големия си потенциал – това се забелязва и от световните икономики.

 

Преди двадесет години Балканските държави бяха изолирани една от друга. Преди пет години обаче броят на румънските туристи в България бе 300 000; днес те са милион и половина. Преди десет години българските туристи в Сърбия бяха 50, 000, а сега са 350, 000. През последното десетилетие ние увеличихме търговския обмен между България и Румъния 10 пъти, между България и Сърбия - трикратно, между България  и Гърция – шест пъти. Икономиките на отделните държави и техните  граждани постоянно се сближават, ние вече сме заедно.

 

Ние не желаем да преначертаваме границите на Балканите, а се стремим към тяхното премахване. Ускоряваме трансграничното сътрудничество и постепенно разбираме, че партньорството между съседи е мощен инструмент, особено тук на Балканите. Уникално е да се наблюдава как народи, разделени от Желязната завеса, днес създават общо бъдеще. Все повече виждаме разликата между изолираните региони и регионите, които си сътрудничат. Формирането на регионални икономически и политически мрежи и клъстери е важна предпоставка за привличане на инвестиции и откриване на нови пазари както на запад, така и на изток.   

 

Всички държави от региона се стремят към демократизация и икономическо развитие. В този смисъл интеграцията в ЕС няма алтернатива. Никога досега в историята балканските държави не са били толкова добре свързани с останалите държави от ЕС. Никога досега сътрудничеството и добросъседските отношения не са били толкова решаващ фактор за положително развитие. Европейската интеграция е стратегически избор на всички държави. Тя не трябва да изостава, защото е важна за стабилността на региона и съответно Европа следва да признае и да доразвие потенциала на Балканите.

 

Балканите са и мястото, където Европа трябва да покаже, че си е научила урока от украинската криза – факторът, който промени геополитическия баланс на нашия континент. Гражданите от Майдана поискаха европейска перспектива, но Кремъл не пожела да отстъпи от геополитическите си сфери на влияние от времената на Студената война. Русия се опитва да утвърди влиянието си дори отвъд пространството на бившия Съветски съюз.

 

Днес Русия прилага политика на сфери на влияние и велики сили, които дефинират и решават съдбата на други суверенни държави. Тази политика е характерна за 19-и век и тя е много опасно. Именно тази политика причини избухването на две световни войни и то тук, в Европа. Ние не можем отново да позволим „политически интереси“ да разделят, да водят до окупация на суверенни държави. Държавите, които не са се присъединили към ЕС, и специално тези на Балканите, трябва ясно да заявят своята европейска перспектива и да бъдат подкрепени в техния европейски път. България подкрепя европейското членство на нашите съседи, но членството в ЕС не се „дава от Брюксел“, а се изработва чрез смели реформи, добросъседство и споделени ценности.

 

Москва поставя Балканите в центъра на своите геополитически интереси. Нашата загриженост е, че политиката на „велики сили“ пренебрегва суверенитета и волята на отделните народи и това може да доведе до нови източници на нестабилност. Историята ни е научила, че Европа най-лесно се дестабилизира през Балканите. Поради тази причина Европейският съюз трябва да престане да гледа на Югоизточна Европа като на периферия, а като на център на европейския геополитически интерес и политики.

 

До миналата година едва ли някой си е представял, че в 21-ви век държавните граници в Европа ще бъдат променени със сила. Това бе и причината за санкциите, наложени на Русия – демократичните ценности не могат да бъдат потъпквани. Не сме съгласни с това, имаме обща позиция и действаме. Тревожното в този процес за нас е, че очевидно тези санкции ще продължат, но и че изолацията на Русия от световните процеси на модернизация и глобализация е факт.

 

През последните години сигурността в Европа значително се влоши. Намираме се в нова фаза на геополитическо противоборство, което определям като "студен мир". Мир, защото никой не се стреми към война, както и никой не желае да се върнем обратно към Студената война. Същевременно подобен тип мир е "студен", защото методите на Студената война са отново тук - политиката на Велики сили и техните сфери на влияние, политика на насилствена промяна на граници, политика на дестабилизация и безпрецедентна пропагандна и хибридна война. В този нов етап на "студен мир" имаме замразени конфликти. Възниква въпросът „Добре ли е за Украйна да имаме поредния замразен конфликт там, това добро решение ли е?“ Ако мислим за хората в Източна Украйна, ако искаме да решим наистина конфликта, не трябва да се стремим да замразим конфликта, а да намерим неговото трайно и устойчиво решение. То може да бъде базирано единствено на суверенитета на държавите, само на общочовешките ценности и върховенство на закона.

 

В Европа е налице реална заплаха, скъпи приятели, която идва тази стратегия за създаване на замразени конфликти, което се използва като инструмент за дестабилизиране на други държави и поставяне в трайна зависимост. Това, за съжаление, ще продължи дълго. Трябва да сме подготвени, да бъдем търпеливи и да вземаме решения, базирани на ценности и с дългосрочен хоризонт.

 

Скъпи приятели,

 

Кризите могат да се  решават само чрез интеграция и сътрудничество.

 

Настоящата криза с бежанците ни напомни, че не можем да приемем за даденост принципите, вградени в основата на нашите държави - а именно върховенството на закона, солидарността и равенството. Не трябва да забравяме, че всичко, което сме изградили заедно е крехко и може лесно да бъде разрушено, ако изоставим споделената отговорност за зачитане, насърчаване и защита на тези основополагащи принципи. Истинският, устойчив път на развитие е повече, не по-малко демокрация. Както казваше президентът Желю Желев – демокрацията може да бъде лекувана само с повече демокрация. Интеграцията прави прогреса възможен, затова ни трябва повече, а не по-малко интеграция в Европа. 

 

Историята на Европа е история преди всичко на сътрудничество, дипломация, технологичен и човешки успех, а не само на войни и конфликти. Нашите демокрации не са перфектни, те функционират не винаги добре. Но именно демокрацията ни прави силни, свободни, хуманни. Нашата голяма сила е в нашата интеграция, силата на България, не е нейната изолация. В членството в ЕС, в НАТО и ценностите, които те защитават. Нациите не са силни с техните армии от войници, в бъдещето нациите ще бъдат сили с техните армии от учени. Силата на една нация днес вече се измерва в таланта, вдъхновението, културата на хората. Успехът на една държава не се измерва с нейната територия, местенето и с прекрояване на граници, анексирането и окупирането на чужди територии – това не е успех! Успехът на една държава се измерва с успеха на обикновения човек. Не ни трябват силни държави, които да решават за слабите, а ни трябва международен ред, в който всеки е важен, независимо дали е богат или беден, силен или слаб. Не ни трябват силни държави и личности, за които правилата и общочовешките ценности не важат. Трябват държави и лидери, които вярват, че различията се решават по мирен начин, а не със сила. Символ на успешната държава, скъпи приятели, са не силните хора, а демократичните институции, които служат на хората.

 

Светът имам нужда от активни граждани, които бранят правата на човека. Като президент подкрепям активното, българско гражданско общество, което изисква от държавните институции прозрачност и ефективност. Горд съм с примера, който българското гражданско общество даде през 1943 г. със спасяването от нацистките лагери на всички четиридесет и осем хиляди български евреи. За съжаление, България не бе в състояние да направи същото и за еврейското население от Северна Гърция и части от Югославия, тъй като те не са били български граждани. Дълбоко скърбим за загубата им, както и за всички жертви на Холокоста, които винаги ще помним!

 

Точно срещу кабинета ми в самото сърце на българската столица София има храмове на различни религии – православна църква, джамия, синагога и католическа катедрала. Те съществуват съвместно в мир и то от векове. Това е  чудесен пример за толерантност, мъдрост и уважение към различията. Нека никога не забравяме, че от нас зависи да съградим света, в който искаме да живеем с толерантност и хуманизъм.

 

Благодаря Ви!