НОВИНИ

Изявления на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова по време на отчетната пресконференция по повод третата година от встъпване в длъжност (втора част)

Илияна Йотова:

Уважаеми г-н президент,

Уважаеми колеги,

Уважаеми колеги журналисти,

От началото на мандата дейността ми е посветена на изработването на последователна политика за сънародниците ни в чужбина. Тя е неизменна точка в моя дневен ред. В постоянен контакт сме вече с над 150 дружества на българи от 33 държави, с отделни наши граждани. Националната солидарност не спира на границата, нито отвътре, нито отвъд нея. Ние имаме един дом – България, и не можем да създаваме паралелни родини. Въпреки забавяне на темповете все още тенденцията за напускане на страната продължава да бъде много силна, все повече българчета се раждат навън. В съотношение с другите страни от ЕС, страната ни е в първата десетка с най-големите проценти на сънародници зад граница.

След три години съвместна работа с другите институции резултатите са налице – темата за нашите сънародници присъства както в обществото, така и в политическото пространство. Оценявам усилията на  Министерството на труда и социалната политика за привличане на квалифицирани специалисти с финансови и социални стимули. Но тези усилия няма да имат особен ефект, ако не са обвързани с нуждите на българската икономика, с реалните потребности.

Работата с нашите сънародници зад граница събира в себе си широк спектър от теми – от запазването на българското самосъзнание и национална идентичност чрез изучаване на български език, до разпространение на българското по света, до въпроса за влиянието на България в международен план. Тази година – 2020, трябва да бъде година на единението на българите в България и българите по света. Това е философия, която трябва да преминава през всичките ни идеи, решения, резултати.  За мен ще бъдат много важни резултатите от изследването сред нашите общности, което вече се прави от водещи български политолози и което ще бъде отправна точка за адекватна и резултатна политика Не може да имаме различно отношение към историческата диаспора и новата емиграция. Държавата еднакво защитава права и предоставя възможности. Реагира адекватно според специфичните проблеми.

През изминалата година продължихме контактите и съвместната работа с българските исторически общности. Имаме проблеми. Вниманието ни трябва да бъде насочено към предстоящото преброяване в Албания, след признаването преди две години на българското малцинство. Нашите дружества там трябва да са много активни, още повече че има огромен натиск да се записват с други националности. По-амбициозни трябва да сме и за признаване на българско малцинство в Косово. Все още не е отворило врати българско училище в Одеса, което бе договорено преди повече от година и половина. Продължаващата териториална реформа в Украйна и Молдова крие опасности от претопяване на българските общности, получаваме тревожни сигнали за разформироване на Болградския регион. Могат да се лишат от изучаване на майчиния език хиляди деца с български произход. Последната учебна година например само 30 деца са записани в българската паралелка в Босилеград, където българският произход наближава 90%.

Запазването на българския език и идентичност става все по-трудно и е необходима конкретна реакция на България, съпроводена с ясно разписана политика и категорични позиции в двустранните преговори. Трябва да запазим Тараклийския университет, в постоянна връзка сме с нашите общности там, с МОН и Русенския университет.

През 2019 година бе постигната сериозна крачка за децата от български произход, които идват да учат висше образование у нас. Проведох кампания, нарекохме я Студентски лаборатории – неслучайно. Не само се срещнах със студентите от български произход в София, Пловдив, Варна, Благоевград. Чухме многобройните проблеми, които имат, когато идват в България. Заедно с тях и академичните ръководства търсехме решения, разработвахме варианти, за да „изберат България“ – от визите, до постоянното пребиваване, изпитите, допълнителното изучаване на български език до специализациите след завършването. Предоставих изводите от тези срещи на компетентните институции. Искам да благодаря на всички, които се включиха, които бяха съпричастни, с които потърсихме и в крайна сметка намерихме решения. На 13 юни 2019 г. по моя покана направихме среща в президентството с представители на МОН, МВР, МВнР, ректорите на водещите университети, за да намерим най-работещите решения. И те вече са факт с постановленията на МС преди няколко дни.  Успехът наистина е много голям: освободени са от такси за обучение всички студенти от българската диаспора в Албания, Косово, Молдова, Северна Македония, Украйна и Сърбия. Безусловно ще бъде предоставяна стипендия през първата година в размер на 240 лв. Документите ще могат да се подават през интернет. Неделните ни училища и консулските служби ще участват и ще помагат за избора на университет в България.

Надявам се най-накрая да се създаде и регистър на завършилите у нас. Биха могли да бъдат много полезни не само оставащите у нас, но и тези, които се връщат като учители по български език и литература например.  Страната ни инвестира в тези млади хора.

Уважаеми дами и господа, колеги, г-н президент,

Неслучайно темата за българите зад граница винаги започва с образованието. Нашата цел е съхранението на българския език. Без езика няма как да се пази българската идентичност, няма как да се запазват българските общности в света на различните, няма как да се мотивират децата и младите хора да се връщат в родината. През изминалата година, благодарение на съвместната ни работа, бе подновено изучаването на български език в провинция Чако – Аржентина. В тясно сътрудничество с БНР ще предоставим професионален запис на уроци по български език, авторските права ни бяха предоставени безвъзмездно от техния автор проф. Венко Кънев, на когото искрено благодарим. Миналата година издадохме със съвместни усилия с ДАБЧ книгата на Хорхе Мичофф – българският лекар, с произход от Борован.

Изучаването на българския език бе основна тема по време на срещите и разговорите, които имах в Казахстан. Вече е възобновена паралелката с изучаване на български език в училище в Павлодар – с най-компактната българска общност. Считам за успех факта, че резултатът от нашето посещение заедно с МОН и срещи на най-високо ниво донесе откриване на лекторат по български език, а ректорът на Педагогическия университет в Павлодар ще предложи на академичния съвет откриване на специалност „Българска филология“.

Темата за българския език бе основна в срещите ни със сънародниците ни в САЩ. Не мога да скрия задоволството си, че вече и в Калифорния, благодарение на българското училище там и Генералното консулство,  българският език влезе в програмата за двуезичност и ще се издава сертификат за владеене.

Национална цел трябва да бъде изграждането на цялостната верига – от предучилищното образование, училището, университетите, лекторатите по български език и възраждането на българистиката по света. След срещата ми с българската общност в провинция Хесен, Германия, се роди идеята да проведем няколкодневно представяне на млади хора, които са избрали българистиката за професия. Разработваме специална програма заедно с няколко български и водещи европейски университета.

Тук, в София, успяхме да реализираме една невероятна изложба на Мартин Кейниг, запечатал автентичните сюжети от България от края на 60-те години – човекът, който изпрати гласа на Валя Балканска в Космоса. Само за малко повече от два месеца изложбата бе видяна от над 6 хиляди души. Мартин Кейниг бе удостоен с почетния знак на президента. Специално искам чрез вас да благодаря на Националната художествена галерия за сътрудничеството и професионализма. Това са само примери, но те показват колко много можем да направим с нашите сънародници и за българщината, и за България. Това ме мотивира да предложа да създадем Асоциация на българските общности по света, представена навсякъде, където има българи. Разчитам и на останалите институции заедно да я изградим, без помощта на изпълнителната и законодателната власт това не би било възможно. Комуникацията ще бъде през специална платформа, чийто пилотен проект ще тръгне съвсем скоро.

Това е мнението и на водещи български учени, дипломати, експерти, които участват в работата на Обществения съвет към вицепрезидента и искам специално да им благодаря.

Уважаеми дами и господа,

Политиката ни с потомствените българи не може да се ограничава до издаване на българския паспорт. И тук трябва да сме наясно каква е националната ни цел. Българското гражданство е въпрос на национална идентичност, връзка между гражданите и държавата. Когато се придобива гражданство заради български произход, според мен и Комисията за българско гражданство /благодаря на колегите за огромния труд/, трябва да се постави задължително условие за владеене на български език според европейската езикова рамка, да се познават основните права и задължения според българската Конституция, държавното устройство, основните познания за нашата история. Сочени сме за държава, която предоставя „транзитно гражданство“, което компрометира доверието в страната. Имам уверението на колегите народни представители и очаквам работещи и силни решения от Народното събрание и час по-скоро тези закони да бъдат разгледани.

Позволете ми да кажа няколко думи и на европейска тема, която продължава да заема място в моята дейност. Кампанията за евроизборите не даде българския отговор за развитието на съюза, нито за това кои са българските позиции по ключови теми. За разлика от политическия дебат младите хора на България са много по–активни, с добър анализ и много идеи. Това е моят извод от проведената серия дискусии със студентите от университети в София, Шумен, Пловдив, Велико Търново. Моят стремеж винаги е бил страната ни да бъде фактор при вземането на важни решения, да има самочувствие, да настоява, да убеждава и печели съюзници за каузи.  И искам ясно да заявя – когато си мълчиш, за да не ти създават проблеми, това съвсем не означава, че авторитетът расте. Няма Европа на равните, когато има двоен стандарт. Шенгенското членство на страната се превърна в емблема на двойните стандарти. Това е категоричната ми позиция, която поставих на първо място при срещите ми в Германия, със словашкия външен министър, в редовните ми контакти с представители на дипломатически мисии у нас.

Започналият, но не завършен процес на отмяна на мониторинга е още едно доказателство в тази посока. Трябва да бъдем особено внимателни при прилагането на критериите на предлагания общоевропейски механизъм за върховенството на закона, за да няма отново двойни стандарти към нас и други държави членки. Отпадането на мониторинга не бива да се обвързва с решението за този нов механизъм – имах възможността да защитя тази теза на специален форум в Брюксел с участието на представители на българската съдебна система, евродепутати и Европейската комисия.

Не сме уточнили като държава стратегията си против засилващото се говорене за Европа на две скорости, приоритетите ни за следващия финансов период за повече средства за малките общини и селата. Това е желанието на обществото ни, на професионалните организации, на българския бизнес. Видях го при многобройните ми срещи с тях, в дискусиите на гражданското общество. Европейската тема не може да живее само в кабинетите на министри и агенции. Позагуби се ролята на България за европейското бъдеще на Западните Балкани – основна тема на българското председателство и негов безспорен успех. Срещата на върха в София се оценява високо от нашите съседи, страната ни има огромен потенциал за влияние, има очаквания за по-силна намеса на България в преговорния процес на тези страни. Това бе общата ни позиция по време на срещите с президента, министър-председателя на Черна гора, при разговорите с общественици, политици, експерти от всички страни от Западните Балкани. Такава е оценката на една голяма част от нашите европейски партньори.

За България трябва да отпадне и продължаващият вече 19 години мониторинг на Съвета на Европа. Разговорите с председателя на Съвета на Европа и генералния секретар на ПАСЕ не бяха леки, но имам надежда, че скоро ще има положителен резултат. Следващите една след друга кризи раждат повече популизъм и по-малко гаранции за човешки права. Езикът на омразата не е само клише, а заплаха, с която трябва да се справим. За това разговаряхме с новия председател на Съда по правата на човека в Страсбург. Не можем да си затваряме очите и пред засилващия се антисемитизъм. След много трудности и добра работа заедно с МВнР в Лос Анджелис открихме възпоменателни плочи за спасяването на българските евреи в Музеите на Холокоста и на толерантността.

Колеги, подробния отчет за моята дейност през миналата година ще намерите на сайта на президентската администрация. Бих искала да кажа само няколко думи за дейността на комисиите към вицепрезидента. През тази година не сме удовлетворили нито една молба за политическо убежище, българско гражданство са получили над 9 хиляди души, помилваните са двама. Статистиката за помилванията е едно, но има тревожни изводи, които трябва да бъдат изречени на глас. Макар и косвено, анализът на съдебната власт е несъмнено много по-точен, от молбите за помилвания става ясно, че все повече извършители на престъпления са със средно образование, все повече престъпления след употреба на алкохол, наркотици, хазарт. Нивото на тежки престъпления – убийства, телесни повреди, блудства и изнасилвания в рамките на семействата продължава да буди сериозна тревога. Трябва да бъдат засилени програмите за ресоциализация, защото нараства броят на осъдените с няколко присъди. Допълнителни и дългосрочни програми, насочени към лица, страдащи от зависимости, които да продължат и след изтърпяване на наказанията. Както и нещо от особена важност – последващо наблюдение и адекватно лечение на хората с психични заболявания, които получават грижи само докато търпят наложените им наказания.

Благодаря на всички колеги от тези комисии, както и на външните експерти, защото обемът и отговорността на тяхната работа наистина са много големи.

Уважаеми дами и господа,

2019 година бе годината и на 30-годишната равносметка. Дали е приключил или не преходът е дискусия, която оставям на анализаторите. По-важното е, че е необходима сериозна крачка отвъд, отвъд прехода. Ще бъдем успешни, когато спорим за бъдещето със същата настървеност, с която спорим за миналото.

Преди да мислим за стимули, с които да върнем сънародниците ни, трябва да предоставим онези стимули на българите в България, които ще ги задържат тук. Това поискаха хората по време на срещите ми в над 50 градове и села през изминалата година. Повече сигурност, сигурност в училище, на улицата, за работа, за доходи, да ходиш на работа, за да даваш, защото си удовлетворен и искаш да развиваш себе си и страната си. Никой отвън не може да реши проблемите ни, никой не ни познава по-добре от нас.

Връщането на доверието в държавата, рестартът на държавата /една теза, която придоби публичност/, преминава през рестарта на институциите, връщането на функциите и отговорността им според Конституцията и правилата на парламентарната държава. Това е политическото и обществено споразумение, независимо кой е в основата на управлението.

Вярвам, че навлизаме в десетилетието на промяната, на смелите и отговорни решения и ще оставим пред вратата самоцелното противопоставяне във взаимните отношения на всяко ниво.

Отговори на журналистически въпроси по време на отчетната пресконференция на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова по повод третата година от встъпване в длъжност:

Вера Александрова, БНТ: Г-н президент, вече обявихте, че ще инициирате промени в Конституцията, но за да може те да станат факт, Ви е нужна сериозна политическа подкрепа. На чия подкрепа, на чия помощ ще разчитате? Това е първият ми въпрос.

Вторият въпрос е свързан с предстоящите промени в Закона за хазарта, които предизвикаха много противоречиви коментари – каква е Вашата позиция по този въпрос? Ако се стигне до изработване на промени и закон, Вие бихте ли наложили вето на този закон?

Румен Радев: Екстраполирате доста напред моите потенциални действия. Благодаря за въпросите.

Първо – мисля, че българската Конституция е най-голямото демократично завоевание от зората на прехода и към промените в нея трябва да се отнасяме изключително внимателно. Но след 30 години преход и дълбоки социално-икономически и политически сътресения днес трябва да търсим отговор на въпроса – не допуска ли тази Конституция възможности за противоречив прочит и най-вече успяхме ли а постигнем заложения в Конституцията политически проект за изграждане на демократична правова и социална държава. Защото днес сме свидетели на съвсем друг резултат. Този дебат, който водим в момента за промяна на Конституцията, според мен е тест не само за юридическата общност. Той е тест за зрелостта на нашата политическа система и на обществото ни за нашето бъдеще. Естествено е, че този дебат, неговата същност, накрая ще се проведе в българския парламент, където ще се вземат и решенията за подобряване на внесените промени. Но аз искам също така да се обърна и към народните представители, които освен партийна вярност, не трябва да забравят, че са се клели да служат в полза на България, на обществения интерес. Така че съюзник тук трябва да бъде цялото общество – и гражданите, и експертите, и политическите партии. Оттук-нататък ни предстоят консултации с институциите, накрая и с политическите партии. Аз ги каня на диалог, надявам се този път да приемат. При всички положения от нашите решения ще зависи дали в България ще продължава да се развива демократичният процес. Ние не можем да го имаме за някаква даденост, за нещо застояло във времето. Зависи дали ще имаме по-добри институции, по-добри права за гражданите. Според мен това е много важен белег за всяка демокрация. Дали ще имаме по-добър баланс между институциите, дали ще имаме ограничаване на колективна безотговорност, там където тя се проявява.

По втория въпрос – за хазарта. Знаете, че президентът е в края на законотворческия процес. Тепърва предстоят дебатите в парламента. Искам да чуя как ще се развият те, какво решение ще се вземе, защото виждаме че и във вносителите, и в самия Министерски съвет има вече колебливи позиции.

Теодора Енчева, БТВ: Г-н президент, един въпрос, който е много актуален и със сигурност ще се превърне във въпроса на деня. Всичко, което се разви в отношенията Ви с главния прокурор е много важно. Вие очаквахте ли след като предложихте промени в Конституцията, които засягат включително и ролята на прокуратурата в съдебната власт, да се стигне до там, че главният прокурор да поиска тълкуване от Конституционния съд за чл. 103, който касае Вашия имунитет като държавен глава и Ви защитава от съдебно преследване? Преди малко стана ясно, че главният прокурор е коментирал, че една конкретна причина е станала повод за това негово искане от КС. Бихте ли коментирали, знаете ли за какво става дума Вие, той не е дал подробности? Ще разчитате ли на подкрепата на прокуратурата в обсъждането на тези конституционни промени?

Румен Радев: Първо, моите мотиви за конституционни промени, и това съм го заявил на откритите консултации, които правих тук и с неправителствени, съсловни организации и други, моят мотив не е насочен срещу прокуратурата – в никакъв случай. Моят мотив винаги е бил за повишаване на независимостта и ефективността на съдебната власт. Оставям на вас да прецените защо точно в този момент главният прокурор внася искане за разглеждане на имунитета на държавният глава. Аз нямам никаква идея за конкретни причини, така че главният прокурор трябва да обясни своите мотиви пред обществото. Във всеки момент очаквам Конституционният съд, който откри дело, да се ръководи от заложените при създаването на Конституцията принципи и ще следя за хода на това дело. От главния прокурор, разбира се, очаквам старание и в реалната борба с корупцията там, където тя има най-голяма хранителна среда – крупните обществени поръчки, а напоследък всъщност и големи проекти без обществени поръчки. Аз много ясно заявих и при стъпването в длъжност на новия главен прокурор, че неговата основна задача е да убеди обществото, че брани закона и обществения интерес, а не управляващите и определени бизнесмени и т.н. Също така съм обявил много ясно, че ще имам среща с всички институции – тримата големи в съдебната власт, представляващият Висшият съдебен съвет и главния прокурор, разбира се – последната инстанция, преди срещите с политическите партии, за неговото виждане по предлаганите промени. Така че да, предстои ми конструктивен диалог и с главния прокурор.

Цветелина Стоянова, БНР: Не стана ясно дали вашата администрация е търсила контакт с главния прокурор Иван Гешев след като той вчера отправи своето питане към Конституционния съд. По същество, искам да ви попитам дали имате своята собствена визия как да изглежда в бъдеще Националната служба за охрана? На фона на това, че политици направиха своите коментари как да се ограничава кръгът на охраняваните и кой да плаща за това, има и внесени в парламента законодателни текстове, които като че ли ще дадат възможност и на МВР паралелно да охранява като НСО, как Вие ще коментирате това? Не сме чули как Вие реагирате на шпионските скандали от последната седмица, заплаха ли са те за националната сигурност на България? Нормално ли е руската страна да се интересува от вътрешни проблеми като енергетика, вътрешни теми бих казала – енергетика и избори? Благодаря ви!

Румен Радев: Първо, не съм търсил контакт с главния прокурор по тази тема категорично. Аз очаквам, разбира се неговите мотиви. На ход в момента е Конституционния съд.

По отношение на НСО, тя води своята дейност на база на закона за НСО. Аз неведнъж съм коментирал този закон и съм твърдял, че той има нужда от реформиране, защото вменява отговорност на президента без да има реални правомощия. Дори само в тази част той има нужда от реформа, както и за много други неща  в закона.

Що се касае до създаването на паралелни охранителни структури  и то в силовите ведомства, считам, че това е твърде рисково начинание по много причини, ще посоча само една, може би си спомняте преди доста години случая „Белите брези“, където един срещу друг стреляха представители на различни служби. Тук става въпрос за много сериозни въпроси по комуникация, координация и взаимодействие, много ясни критерии, по които трябва да бъдат охранявани хора, техният обхват и т.н. Това не е проста дейност, тя се подчинява вече на редица международни стандарти и много сериозна подготовка. Така че ще искам да видя подробно мотивите и замисълът за реализация на една такава дейност. 

Що се отнася до шпионските скандали, тук не коментирам дейността на службите, на прокуратурата, но България трябва да отстоява твърдо своя суверенитет и да пресича всякаква намеса в нейната национална сигурност.  Разбира се, за всяка една такава дейност, която водят службите трябва да има събрани ясни и безспорни доказателства.

Дали е нормално други държави да се интересуват от наши вътрешни дейности  - сега, ако ви кажа, тук има дипломати също, че дипломатът, изпратен в една държава не  се интересува какво става в тази държава и не информира своята държава, нали знаете, че това е нещо много наивно? Тук има една много тънка граница. Трябва  да има ясно разграничение между дейността, която извършва всеки един дипломант за развитие на връзките, информацията, която той събира, с каква насоченост, с какви мотиви е и дали се прекрачва тази граница, при която вече имаме намеса в националната сигурност с определен интерес. При всички положения аз мисля, че действията все пак не трябва да се превръщат в някакво телевизионно риалити. Това е дипломация, това е много тънка и чувствителна материя и ефективността трябва да бъде водеща пред ефектността в едни такива действия.

Маргарита Колева, „Дарик радио“: Г-н президент, преди шест години и половина Вашият предшественик по повод един избор за председател на ДАНС каза цитирам: „Моят кредит на доверие в това управление е изчерпан“. Днес, три години след като влязохте на „Дондуков“ 2 и след всичко, което се случи през това време Вие като президент на България имате ли доверие в българското правителство?

Румен Радев: При всички положения аз ще имам много по-високо доверие в българското правителство ако водещата цел на неговата дейност е не доизбутване на мандата, а благосъстоянието на българските граждани. Ако има много по-отговорно отношение към изборния процес. Ако не формира предварително планиран изкуствен излишък чрез нереализиране на държавни инвестиции, който харчи еднолично и непрозрачно. Ако има желание и капацитет за реформа. Ако инвестира повече в човешки капитал, повече в хората. Ако мисли повече за децата и българските пенсионери.

Илияна Шишкова, Нова телевизия: Г-н Радев, говорим за добри отношения с Москва, но това което се случва как ще повлияе на традиционно добрите, по думите на Кремъл, отношения с Москва? И по темата за скандалите – имаше още един скандал, свързан с бившия шеф на разузнаването, който пък в момента е консул в Мюнхен. Как на Запад прочитат всичко това, което ние генерираме?

Румен Радев: Не съм запознат в детайли с нашия консул в Мюнхен в момента и с неговата дейност като председател в Държавна агенция разузнаване, но ако се върнем на един друг скандал – това е в Служба „Военна информация“, нали си спомняте с какви мотиви напусна службата бриг. ген. Ангелов? Те бяха шумно огласени, че е допуснат пробив, това говорят в медиите, в националната сигурност с нарушение в издаването на достъп до класифицирана информация на стотици хора. Сега нещо да се говори за този скандал, да виждаме някакво сътресение в националната сигурност? Това са административни въпроси, но начинът, по който те се отразяват, начинът, по който се хвърлят гръмко в общественото пространство, няма как да не се стоварват и върху имиджа на България. Представете си в централата на НАТО, когато се прочете „над 800 човека с нарушение“ и то в достъп до класифицирана информация и за НАТО – това не е добър етикет за България.

Здравка Андонова „Дневник“: Г-н президент, кои конкретно са заплахите за демокрацията в България? И обмисляте ли да се кандидатирате за втори мандат и дали ще търсите подкрепата на БСП за това? Благодаря Ви.

Румен Радев: Аз мисля първата част на въпроса Ви да не я коментирам, защото имах част от отчета, посветен на предизвикателствата пред българската държавност и демокрация. Не смятам да ги повтарям. Започнах и с това – с отговорната мисия, която имаме с г-жа Йотова и в момента в тази мисия и всички дейности, които изпълняваме по нея, както видяхте, твърде натоварена програма, твърде обществено ангажиране. Изобщо в момента не влиза в дневния ред дебат и обмисляне на втори мандат. Това го оставям като добра почва за спекулации във всякакви социологически агенции, експертни коментари и така нататък.

Дали ще търсим подкрепата на БСП? Търсим подкрепата на всички български граждани, които искат промяна в демократична посока, които искат развитие на България като модерна държава. Започвам нещо да заприличвам като на някаква предизборна кампания по говорене, така че смятам да спра с тези неща дотук. Ако г-жа Йотова има нещо предвид и за подкрепата на БСП, да заповяда.

Илияна Йотова: Не на този етап, г-н президент.

Румен Радев: Благодаря.

Стоян Тричков, „България он еър“: Г-н президент, бих искал да Ви върна на темата за Иван Гешев. Знаете ли за какво е наказателното производство, за което той каза днес и виждате ли нещо под повърхността на зададения от него въпрос към Конституционния съд?

Втори въпрос, свързан с водната криза – смятате ли, че кабинетът „Борисов 3“ трябва да подаде оставка заради водната криза? Очакваме утре да се гласува вот на недоверие. Подкрепяте ли го?

Румен Радев: Както казах, г-н Гешев сам трябва да обяви мотивите за това искане към Конституционния съд. Нямам идея за конкретен случай, защото съм убеден, че не съм вършил нищо нередно.

По отношение на вота на недоверие – това е един нормален парламентарен механизъм, това е най-силният инструмент в ръцете на всяка една опозиция. По-особеното на този вот е, че той някак е естествено продължение на дневния ред на обществото. Кризата е изключително дълбока, кризата е екзистенциална. Но решението е в ръцете на българския парламент. Тук всеки народен представител трябва да изрази своята воля в зависимост или от обществен интерес, или от партийната дисциплина и коалиционната математика.

Игор Ленкин, ТАСС: Г-н президент, в светлината на събитията от последните дни как бихте коментирали отношенията между Русия и България? Бих искал да зная Вашето мнение относно спора между Русия и Европейския съюз във връзка със 75-годишнината от победата? Ще заминете ли за Москва на 9 май? Каква е Вашата гледна точка за напредъка по проекта „Балкански поток“? Извинявайте много, но важна тема.

Румен Радев: Има две страни в развитието на отношенията в момента. Едната е по чисто дипломатическа линия. Това, доколкото знам, и се очаква от нашето посолство в Москва, е да има реципрочност на действията, т.е. да бъдат съответно изгонени двама наши дипломати. Това е, което най-вероятно може да се случи.

От друга страна България и Русия имат общи интереси от по-голяма сигурност в региона, общи интереси от развитие на двустранните отношения и то на здрава, прагматична основа. Не случайно в моя отчет заявих за резултатите от продължителната среща с президента Владимир Путин и целия негов екип, където много ясно формулирах параметрите на това двустранно сътрудничество. Много ясно формулирах необходимостта от разглеждане на ценовите механизми за доставка на газ за България. Благодаря на президента Путин, че той прие, след дълъг спор, аргументите. Ние даже на подиума на Петербургския форум пред цялата световна общественост продължихме да водим този спор и той там също се съгласи. Но пак казвам, очаквам по-голяма активност и настойчивост от българското правителство. Не е срамно то да настоява за по-ниски цени на газовите доставки. 

Надявам се тези шпионски скандали, затова казвам че те са едната линия, по другата линия да не навредят на тези прагматични отношения, защото България вече е вложила значителни средства, значителни средства в газопровода „Балкански поток“. Тези средства трябва по някакъв начин да се оползотворят.

За Европейския съюз и Деня на победата и ролята на Съветския съюз във Втората световна война – този спор излишно се политизира и тук е мястото да има по-голяма чуваемост на историците и хората, които боравят с архивите и историческата истина за войната.

За 9 май – да, имам покана от президента Путин да присъствам на парада, но още не съм отговорил и не искам да спекулирам преди да изпратя своя отговор.