НОВИНИ

2020-05-22 16:24:00

Отговори на въпросите, зададени към участниците в експертната дискусия под егидата на президента „Социални и икономически измерения на кризата COVID-19. Европейският опит и България“


 Отговори на Ваня Григорова

Десислава Илиева: „Защо измерванията на икономическите ефекти са толкова размити, неструктурирани и неясни в сравнение с медицинските?

Отговор: По същество измервания няма. Съществуват обективни причини за това, например финалната оценка за ефекта върху БВП ще бъде готова едва следващата година, засега има само прогнози. По отношение на безработицата – на 15 май Агенцията по заетостта обяви данни до края на април. 292 810 са безработните, като спрямо март регистрираните са със 72 738 лица повече. Ако добавим обявените на брифинг в Министерски съвет на същата дата, общият брой на безработните от началото на извънредното полжение са почти 114 000 души. По-големият проблем е с нерегистрираните безработни, които са функция от недекларирания труд в страната. Хората, които работят без договори, в общия случай не се регистрират въобще в бюрата по труда.
Десислава Илиева: „Кризата удари най-тежко частния бизнес. Как оценявате образувалата се диспропорция – тежко свиване на частния сектор при почти незасегнат публичен сектор? Какви ще бъдат последиците от тази диспропорция и какви мерки на държавата биха били най-адекватни в това отношение?”
Отговор:
Частният сектор чака подпомагане от публичния, затова публичният не бива да бъде засегнат. Когато говорим за публичен сектор, не бива да си представяме партийните назначенци с лъскави костюми, които редят пасианси в работно време. Работниците и служителите в публичния сектор са: медицинските работници, които лекуват болните; социалните работници, които се грижат за най-уязвимите, вкл. в домовете за стари хора, хора с увреждания и деца; полицаите; военнослужещите; служителите в бюрата по труда, които регистрират безработните; служителите на НОИ, които отпускат обезщетенията за безработица и много други. Това е стълбът, на който се крепи държавата и държавността.
Орлин Митушев: „Защо се протака отпускането на безлихвени кредити до 4500 лв, гарантирани от правителството, за малки и средни предприятия? Изминаха два месеца от обявяването на извънредното положение, бяха многократно изразени намеренията на правителството да оказва такава помощ, а резултат още няма. Само за сравнение – в Швейцария се подава един формуляр от една страница. Половин час след като сте пуснали формуляра, парите са във вашата сметка. У нас кандидатите трябва да попълнят седем формуляра, освен това процедурата непрекъснато се уточнява. Помощта трябва да бъде оказана веднага, а не след като „пациентът” е починал.”
Отговор: Решението по заявките за безлихвения кредит се взима в рамките на 10 дни, сочи практиката. Проблемът не е толкова в забавянето на решението, а в крайния резултат. Откази се получават, ако:
- работодателят не е внесъл дължимите осигурителни вноски за работника, за което последният не е отговорен, но понася последствията;
 - работникът не е бил на трудов договор през последните 6 месеца, дори да има изплатени осигуровки, когато е имал такъв;
- е осигурено лице и доходът му не е намалял с поне 20% през първото тримесечие на 2020 г. спрямо първото тримесечие на предходната година.
Помощта за микро и малките предприятия се забави, още в първия ден и половина вече са подадени 16500 заявления. Но проблемът тук е, че отделеният ресурс ще стигне до едва 5% от тези предприятия. Най-важното, което посочвате и Вие, е мерките да са навременни, а не бяха. И все още има твърде много бариери пред получаването на подпомагането.
Данчо Станкулов: „Колко безлихвени кредита са отпуснати два месеца след началото на кризата? Кога ще могат да се получат безвъзмездните от 3 до 10 хиляди лев за малки фирми? Днес бе обявено, че ше се изискват нови документи. Трябва да се опростят и ускорят процедурите, за да разчитаме на някаква – каквато и да е – помощ. Имаме малък бизнес, два месеца сме без доходи и само наеми се трупат.”
Отговор: До 12 май, т.е. месец след обявяването на извънредното положение, са отпуснати 2100 безлихвени кредита. Ако сте самоосигуряващо се лице и имате спад на доходите за първото тримесечие на 2020 г. спрямо първото тримесечие на 2019 г. също можете да кандидатствате за безлихвен кредит. Колкото до помощта за малките фирми, от 14 май се приемат заявления. Но се опасявам, че ресурсът вече е изчерпан.
Боряна Борисова: „България е най-бедната страна от Европейския съюз, поне 20 на сто от хората са под прага на бедността. Правителството не е предприело никаки мерки точно за тези хора, изключени са точно най-уязвимите групи. В редица други държави се дава безвъзмездна помощ, в България предвижда ли се такава?”
Отговор
: Права сте, другаде има подпомагане за най-уязвимите граждани. Първо, през социалната им система, която, за разлика от нашата, дава възможност за оцеляване. Второ, през извънредните икономически мерки. Единственото подпомагане у нас, е чрез раздаване на пакети храни за хора, които са били включени в списъци, съставени от Българския червен кръст и Агенцията за социално подпомагане. Но много от нуждаещите се са извън тези списъци, поради липсата на данни за тези бедни граждани, които често нямат досег до институции.
Михаела Петрова: „Може ли кредит от 4500 лв за хора в неплатен отпуск и самоосигурянащи се да бъде отказан на служител по трудов договор на основание невнесени осигуровки от работодателя за три месеца (при положение, че са удържани от заплатата)? Служителят носи ли отговорност за невнесените осигуровки и правилно ли е да е лично потърпевш (чрез лишаване от право на кредит)?

Отговор: Служителят не носи отговорност за невнесени осигуровки, тъй като той не ги внася. Но това беше едно от условията, записани в решението на Министерския съвет, за достъп до безлихвен кредит. Поради което и броят на отпуснатите кредити е толкова нисък. Всъщност така работникът понася неблагоприятните последствия от недобросъвестността на работодателя си.
Атанаска Косева: „Мярката за даване на безлихвени кредити от 1500 лв на определена категория граждани адекватна ли е? Това реална помощ ли е или води до нова задлъжнялост?”
Отговор:
Кредитът трябва да се връща, очевидно това ще доведе до нова задлъжнялост. Макар и отложена и безлихвена.
Иван Иванов: „Какви икономически мерки трябва да бъдат взети с оглед евентуална втора вълна на коронавируса?”
Отговор:
Икономическите мерки, които и сега се предлагат и обсъждат в различни формати. Плюс изготвяне на постпандемичен план за развитие на икономиката с подпомагане на ключови сектори за икономиката като индустрията например.
Атанаска Драганова: „Какви са аргументите за намаляване на ДДС единствено за ресторантьори и хотелиери?”
Георги Ангелов: „Да се намали ДДС на храни и лекарства, а не на хотели и ресторанти.”
Отговор:
Преди три години беше проведена кампания за намаляване на ДДС за стоки от първа необходимост. Повече за нея можете да намерите на фейсбук страницата Да спрем машината за неравенство, както и на https://spravedliva.bg/. Бяха събрани и внесени в Народното събрание над 30 000 подписа на български граждани. За съжаление, правителството отказа да чуе тези искания. Но се вслуша в исканията за намалено ДДС за ресторанти, след като 100 джипа обиколиха центъра на столицата преди десет дни.
Милена Сотирова: „Данъчно-осигурителната система на България остави на произвола на съдбата милиони хора в труден момент. Като „маргинал” по критериите на Горанов изпитах това в ярък вариант.”
Отговор:
В случая данъчно-осигурителната система е второстепенна, тъй като за риск „пандемия“ никой не се е осигурявал. Това е необичайна ситуация, в която са нужни извънредни мерк. Правителството обаче реши, че няма да предприема мащабни икономически и социални мерки, ще изчака един месец и едва тогава ще прецени дали са нужни и за кого. Поради опитите да не харчи пари, адекватни мерки все още няма. Смятам, че отпадането на част от ограничителните мерки е провокирано именно от стремежа на управляващите да запазят бюджета.
Милена Сотирова: „Да се прекрати лишаването от здравни права на бедни и безработни – никой нуждаещ се от лечение не трябва да остава без такова.”
Отговор:
В ситуация на извънредно положение беше решено здравнонеосигурените да бъдат лекувани без проблеми и без да се бавят с проверки на социалния статус на болния. Това е важно не само за конкретното лице, но и за неговото семейство и обществото като цяло. За безработните без право на обезщетение обаче не бе предприето нищо.
Гинка Ушева: „Самоосигурянащо се лице съм – едноличен търговец, наемател на малък магазин. През двата месеца на кризата доходът ми е почти нулев. Кандидатствах по мярката за безлихвени кредити, но се сблъсках с „параграф 22” – отказаха ми с мотива, че не съм прекратила дейността си. А как да я прекратя, като трябва да си плащам осигуровките? Опитах и чрез програмата на ББР за безвъзмездна помощ за микро- и малки предприятия. Правителството я анонсира като програма за най-малките и уязвими фирми. И тук поредната гавра – сложена е бариера на входа, ако нямаш 30 000 лв оборот за 2019, тямаш право да кандидатстваш. На практика стотици хиляди граждани като мен са изключени от всякакви програми за справяне с ковид-19.”
Отговор:
Мярката за подкрепа на микро и малките фирми има ключови пороци, едната от тях сте посочила – заложен е минимален оборот от 30 000 лв. Вторият е, че от това подпомагане ще се възползват едва 5% от тези предприятия, тъй като ресурсът ще стигне до 20 000 фирми, според очакванията на правителството. Има и изискване да са платени дължимите данъци, което в настоящата ситуация, дори при добросъвестен собственик, е трудно изпълнимо.
Юлия Георгиева: „Какви са очакванията за развитието на безработицата, това ми се струва огромен проблем на много хора?”
Отговор:
Към края на април безработицата по данни на Агенцията по заетостта е 8,9%. Ако туристическият сезон все пак започне, този сектор ще акумулира част от безработните. Но в края на май индустриалният сектор все още няма да е активен на 100%, а там вече са използвани платени и до голяма степен – неплатени отпуски. Поради това се очакват още регистрирации в бюрата по труда.
Петя Трендафилова: „Как ще се излезе от социално-икономическата криза? Има ли разработен план?”
Отговор:
Няма, макар вече да се провеждат откъслечни дискусии между синдикати, работодатели и правителство, след минимум едномесечно настояване от страна на социалните партньори. Предложения има, но изглежда, че съставянето на постпандемичен план все още не е приоритет на управляващите.

Боряна Борисова: „Как бихте коментирали, че предвиждат ваучери за почивка за държавни служители и медици, а няма ваучери за книги, театър, опера, изложби?”
Отговор:
Държавните служители и медиците са критично важните професии днес. Те бяха изтощени през последните няколко месеца и имат нужда от почивка. Редно е да им я осигурим, за да имат те възможност след два месеца отново да са на линия, в случай че се наложи. Всъщност не бива да противопоставяме едната на другата мярка и двете са нужни.
Нина Динкова: „Колко са безработните в момента? Защо не се изнасят периодично данни от властите? Защо социалната министърка изнася противоречиви данни – на 1 май каза, че средно на ден в бюрата по труда се записват 1300 души и има тенденция да намаляват, а на 11 май каза, че се записват по 3000 души на ден, но само 1300 били заради коронавируса? Може ли някой от експертите да обясни как се установява кой е безработен точно заради епидемията и откъде идват останалите 1700 безработни на ден – нали преди безработицата беше много ниска?”
Отговор:
Регистрирана безработица – общият брой на безработните в бюрата по труда през април е 292 810. Според отчета на Агенцията по заетостта за март, новорегистрираните са 26883. Тези за април, според публикуваната на 15 май справка, са 87063. Общо прави 113 946 новорегистрирани безработни в страната.
Няма публична информация колко са официално безработните в момента. А колко са реално безработните никога няма да научим, тъй като голяма част от хората работят без договори.
Александър Андреев: „Какво е положението със спестяванията на хората? Някъде четох, че според БНБ 60% от влоговете са до 1000 лева. Ако това е вярно, какво се е случило с тези влогове, някой изобщо интересува ли се?”
Отговор
: Към март 2020 г. депозитите до 1000 лв. са 60% от всички депозити в банките. В тях са 1,6% от парите на влог. Депозитите над 100 000 лв. са едва 0,8% от всички като брой, но като средства съдържат 27% от парите в банките. Това са пари на "домакинствата", т.е. лични влогове. Общият размер на сумите е над 56 млрд. лв. Това са заспали пари, които следва да се обложат, за да се използват рационално.
Александър Андреев: „Много се коментира сивата икономика – викат, била 35-40%. Каква част от заетите там реално са останали без никаква подкрепа? Те какво ще правят по-нататък?”
Отговор:
Сивата икономика трудно се изчислява. Делът й е 25-30% от БВП. Недекларираният труд също трудно може да бъда изчислен. Според анализ на НАП, 47% от работодателите и 58% от заетите са в сивия сектор в някаква степен. Останалите без работа хора, които са работили без трудов договор, остават без всякаква защита.
Александър Андреев: „Моля експертите, които познават добре положението в други страни от Европа и света, да кажат от икономическа и социална гледна точка наистина ли се справяме по-добре от другите? Но с конкретни числа, а не с общи приказки като премиера.”
Отговор
: Финална оценка не може да се даде сега, особено с оглед на липсата на някои ключови данни. Но според анализ на британски мозъчен тръст, сме на 27-мо място от 33 европейски държави в класация кой как се е справил със здравните и икономическите негативни ефекти от коронавируса. Изоставането ни не е заради противоепидемичните мерки, които бяха навременни, а заради липсата на икономически и социални мерки.
Леонид Караколов: „Какво е вашето мнение по отношение намаляване на ставката на ДДС – каквото намерение бе обявено наскоро? Какъв е натрупаният опит в тази насока от останалите страни в ЕС? Няма ли да е удачно такова облекчение да се прилага за стоките с национална значимост, и то диференцирано, а не под общ знаменател?”
Отговор:
Планираното намаление на ДДС за ресторантьорите има характер на държавна помощ. В което няма лошо, тъй като този сектор беше най-силно ощетен. Но не и по този начин – през опрощаване на данъци, които ще отидат, по признание на представителите на сектора, в собствените им банкови сметки. Да, по-редно е да има диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост. Намалена ставка на ДДС за храни, вода, лекарства, книги има в почти всички държави членки на ЕС, с изключение на България и Дания. Дания обаче е изключително социална държава, тя има други механизми за подкрепа на уязвимите си граждани, в България няма. Затова преди три години беше проведена кампания, беше направена официална, регистрирана в Народното събрание гражданска инициатива Да спрем машината за неравенство с две искания: връщане на необлагаемия минимум и намалено ДДС за стоки от първа необходимост, вода, лекарства, книги
Над 30 000 подписа бяха внесени в НС. Отговорът гласеше: "Като искате да променяте данъци, явете се на избори, спечелете ги и променяйте."
Доника Маринова: Ако не се отворят градините, как тези родители ще се върнат на работа или ще си търсят такава? Как да си оставят невръстните деца на произвола, за да изкарат някой лев, за да ги нахранят!
Отговор:
За безработни родители е подновено приемането на заявления по "Родители в заетост", проект по ОПРЧР. По него се наемат детегледачки за деца от 0 до 12-годишна възраст. За деца от 0-5 години грижата е по 8 часа на ден. До 12 години до 4 часа на ден. За повече информация тук https://www.az.government.bg/pages/roditeli-v-zaetost/?fbclid=IwAR3hb4rANmLsHKsVu_3ZA5-1kKkd5ihy_-sbhSB1IN-gHR_oI5LQuQS1YXk  Тази възможност обаче не обхваща всички родители, които трябва да си стоят вкъщи, за да гледат децата си. В този смисъл е редно да бъде приет допълнителен платен отпуск за тях. За съжаление, настроенията в правителството са за отваряне на градините. Дано това не допринесе за разпространение на заразата.
Радка Сиренкова: Какво преструктуриране в икономиката на България трябва да се извърши през предстоящите години? Кои отрасли трябва да се развиват? Смятате ли, че трябва да се създаде Държавен поземлен фонд, включващ всички необработвани в момента земи в държавата, които да бъдат предоставени с изгодни условия на желаещи хора да ги обработват като държавата ги подпомогне с техника, инвентар, безвъзмездна помощ за създаване на малки земеделски стопанства в порядък на 50-70 -100 дка и гратисен период за погасяване на кредити?
Отговор:
Трябва да се развива индустрията, г-жо Сиренкова. Но това означава да се преосмисли философията на световната икономика. Да спре износът на производства към Третия свят, за да ползват корпорациите евтина работна ръка, без да са осигурили минимални условия на труд. Колкото до земите в България – голямата част от тях се обработват. През годините са правени опити за оземляване от чужди неправителствени, става много трудно, ако въобще се получи. Нужни са машини, експертни знания и години упорство. Без целенасочена държавна политика не се получава, а такава няма.
Атанаска Драганова: „Има ли информация за реалния брой на семействата, живеещи в условия на крайна бедност и как те се справят в днешната криза? Липсата на реална защита не е ли доказателство за неадекватността на социалната политика и съответното министерство?”
Отговор:
Известно е, че по бедност и неравенства страната ни традиционно е в челото на всички европейски класации. През 2019 г. делът на хората, които са застрашени от бедност и социално изключване у нас, е 32,5. Това са 2 279 000 души. А в тежки материални лишения живее всеки пети. Дори да имаш работа, това  не гарантира измъкване от бедност. По данни на Министерство на финансите (юли 2018 г.), ¾ от българските работници получават под 1000 лв. брутна заплата или 776 лв. разполагаеми доходи от труд максимум. За да стане още по-илюстративна картината, над 25% са работещите с възнаграждения до 450 лв. бруто. Тези числа дават ясен отговор на втората част от въпроса Ви.

Отговори на проф. Духомир Минев

Рени Петрова: „Не трябваше ли държавата да подпомогне финансово гражданите, вместо да им предлага кредити?”
Атанаска Драганова:
„Еднократната помощ, освен че е труднодостъпна, е крайно недостатъчна. Възможно ли е такава помощ да се оказва за целия период на кризата, както се прави в редица европейски страни?”
Отговор: В кризата, породена от пандемията, първостепенно значение придобива именно способността на държавите да подкрепят, и то безвъзмездно, тези които се нуждаят - индивиди, семейства бизнес. При сегашната си настройка, обаче, българската система за социална защита не може да предоставя адекватна, навременна и ефективна подкрепа в създалата се кризисна ситуация.
Ето и по-конкретна илюстрация за начина по който работи системата. Предвидено бе работещи майки и бащи да могат да получат еднократна помощ в размер на 375 лв., ако имат деца до 14 години и доход на член от семейството до 610 лв. Но за да се получи помощта, трябва да се изпълнени следните условия:
-    Родителите да са използвали платения отпуск, на който имат право и да са в неплатен отпуск поне 20 работни дни;
-    Родителите да са били осигурени поне  6 месеца назад;
-    Да нямат други доходи (наеми, ренти, трудови договори);
-    Ако единият родител е в неплатен отпуск, другият не трябва да получава обезщетения за безработица, болнични, не трябва да е в платен отпуск, в отпуск по майчинство(гледане на дете) и не трябва да получава пенсия (с изключение на социална пенсия за инвалидност)
Поради тези условия ще бъде отказана помощ да речем на самотен родител с дете, който е в неплатен отпуск от 16 март и вече е в доста трудна ситуация, но не е ползвал полагащия му се платен отпуск или няма 6 месеца осигурителен стаж. Отказ ще получи и баща на дете на 1 година, който е в неплатен отпуск, ако майката получава обезщетение от НОИ за отглеждане на детето. Отказ ще получи и семейство, ако единият родител получава обезщетение за безработица, а другият е в неплатен отпуск.
От посоченото личи, че за съжаление, поне досега безвъзмездната финансова помощ у нас не изпълнява ролята на механизъм за подкрепа поради следните причини:
- Има твърде много изисквания за получаване на помощта, които изключват достъпа на много хора, загубили заплатата си;
- Размерът на безвъзмездната финансова помощ е твърде малък (375 лв.), освен това помощта е еднократна, а не месечна;
- Помощта е ненавременна – периодът до реалното получаване е около един месец.
Затова предлагаме следните конкретни стъпки с оглед достъпността и навременността на финансовата помощ, която да бъде не еднократна, а периодична (за времето на кризата):
- Да се премахнат различните условия за отпускане – ако е загубена работна заплата, помощта да се изплаща без други изисквания;
- Да се увеличи размера на помощта поне до размера на минималната работна заплата и да се съобрази с броя на членовете в семейството;
- Да се намали срокът за реалното изплащане до минимум, в общия случай – да се изплаща веднага.

Отговори на проф. Александър Маринов

Нина Динкова: Известно ли е колко са фирмите, които са прекратили работа, т.е. са във фактически фалит? Правителството нъобще интересува ли се от такава информация?”
Отговор:
Не са установени публични данни, че правителството или негови органи следят и анализират този процес. Можем да се позовем на проучване на Българската стопанска камара (БСК) сред членуващи в нея фирми от сектора на търговията и услугите. Най-тежките последици са за микро и малките предпрятия, които преобладават в БВП и са най-засегнати от кризата.
Нарастват затрудненията при изплащане на заплати и осигуровки. Растат задълженията към държавата и междуфирмената задлъжнялост. Близо 73% от фирмите са били принудени да съкратят част или целия си персонал, а 15% да прибягнали до намаляване на възнагражденията.
Тези данни очертават тревожни перспективи от гледна точка на Вашия въпрос.
Атанаска Драганова: „От въвеждането на извънредното положение е преустановена работата на детси ясли и градини. Защо няма ясно разписан план за възстановяване на тяхната дейност? Това е важно, защото родителите нямат избор и трябва да се върнат на работа. Говори се за групи от по 10 деца – на какъв принцип ще бъдат подбирани и това не е ли неравнопоставеност? Не мислите ли, че в условията на криза и спаднали доходи държавата и общините трябва да намалят таксите за детски ясли и градини?”
Отговор:
Известно до момента е единствено, че според заповед на здравния министър детските ясли и градини би трябвало да отворят на 22 май. Все още обаче не са оповестени ясни правила за тази стъпка, както и за приема на деца в тях. Това доведе до разнопосочни изисквания от страна на директорите към родителите. Типична илюстрация е проблемът с т.нар. контактни бележки – документ, с който личният лекар трябва да удостовери, че детето не е било в контакт със заразно болен. Имаше изявление на здравния министър, че при отварянето на градините на 22 май такава бележка няма да е нужна, но родители сигнализираха, че в някои детски градини в столицата тя се изисква. Мотивът е, че изявление пред медиите не може да отмени наредба на здравното министерство. Което е напълно вярно.
Това е само една от илюстрациите на липса на цялостен план за постепенно облекчаване на ограничителните мерки.
Йордан Цанев: „В Италия през последните три месеца са регистрирани 300 хил. случаи на депресия, а смъртността от инфаркт се е повишила три пъти. Има ли такива данни за България  какви мерки се вземат?”

Боряна Борисова: ”Има ли информация какво е отражението върху хронично болните, които на практика нямаха достъп до здравеопазване? Има ли информация колко от суицидните опити са резултат от непрестанното всяване на страх и паника на брифингите на НОЩ и на премиера.”
Отговор: Здравният аспект на кризата е извън предмета на днешната дискусия. Но поради огромното – според мен – значение на въпросите на психичното здраве в настоящия момент, ще се позова на мнението на авторитетни специалисти. Според д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър, директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски”: „Има ръст на невротичните, тревожни разстройства; увеличил се е броят на хората с депресивни състояния, панически атаки, генерализирана тревожност, фобии.” Изразена е и загриженост за психичното състояние на децата, в частност, в условията на онлайн обучение.
Тези становища показват, че зададените от Вас въпроси имат основание и засягат реални проблеми. За съжаление, отговорните за управлението на кризата държавни органи до момента не проявяват интерес към този аспект на общественото здраве. А усилията на експертите не могат да компенсират тази незаинтересуваност.

Отговори на доц. Атанас Славов

Васко Димитров: „Имаме ли действително права по Конституция и кой ще ги защити?”

Отговор: Българската конституция гарантира основните права на човека и гражданина в съответствие с признатите международни и европейски стандарти (в т.ч. Международната харта за правата на човека на ООН, Европейската конвенция за правата на човека, Хартата на основните права на ЕС, Европейската социална харта). В условията на извънредно положение обаче е допустимо ограничаването на определени права в съответствие с установените конституционни стандарти на чл. 57 от Конституцията – ограничаване със закон (не заповед на минисър), при условие на легитимна цел, при спазване на изискванията за необходимост, пропорционалност, разумност и кохерентност.
На практика обаче ограниченията бяха въведени със заповед на министъра на здравеопазването, без извършване на необходимите преценки и спазване на конституционните и европейските стандарти. Нещо повече, при нефункциониращи временно съдилища, пред които да се защитят ограничените права. Образуваните дела за отмяна на някои от заповедите ще бъдат разгледани месеци след отпадането на ограниченията. Парламентът също временно не функционираше, а парламентарното мнозинство блокираше възможността за упражняване на ефективен парламентарен контрол върху действията на изпълнителната власт. Така че отговорът може да бъде резюмиран до следната формулировка: формално има гарантирани права по конституция, но гаранциите за тяхното спазване са временно неутрализирани до голяма степен.
Виолета Василева: „Има ли президентът право на вето върху поправките в закона за здравето? Това вето ще спре ли допълнителните разпоредби, които препращат към други закони?”
Отговор:
Президентът има право на вето, което той мотивирано избра да не упражни в този случай, за да не блокира предвидените в закона (с изменения в други закони) социално-икономически мерки. В същото време, президентът решително постави проблемните въпроси във връзка с нарушаването на конституционни права и на принципа на правовата държава като сезира Конституционния съд с искане за обявяване на някои от приетите в Закона за здравето разпоредби за противоконституционни.
Георги Ангелов: „Да се създаде орган за следене на изразходването на средствата за правяне с COVID-19 и да се дава публичен отчет пред обществото.”
Отговор:
Беше създадена временна парламентарна комисия, която да осъществява контрол върху разходването на публични фондове. Проблемът при създаването ѝ беше, че за председател е избран народен представител, който не се вписва в общовъзприетите стандарти за интегритет и ценностна мотивация при упражняването на властта. Парламентарният етос изисква тази позиция да бъде отредена за тази част от опозицията, която не оставя съмнение за колаборация с управляващото мнозинство.
Марияна Петкова: „Гласуваните поправки в закона за здравето противоречат ли на конституционните права на всеки човек?”
Стоил Христов: „Защо ни отнеха конституционните права на свобода на словото, на придвижване, правото на труд и на здравни грижи?”
Алекс Бадиле: „Има ли основание президентът да сезира Конституционния съд за промените м закона за здравето?”
Рени Петрова: „Как бихте коментирали новия закон за здравето? Кои са текстовете в противоречие с конституционните права на всеки гражданин?”
Отговор:
Проблемните моменти в новопретия закон, който предвижда обявяване на извънредна епидемична обстановка са следните:
- Вместо връщане към нормалността и принципите на правовата държава, получаваме нормализация на извънредното положение под ново име като се запазват възможностите за ограничаване на конституционните права единствено със заповеди на министъра на здравеопазването без извършване на необходимата преценка относно необходимост и пропорционалност на въведените ограничения, както и стандартите и критериите да са уредени на законово ниво.
- При приемането на закона се нарушиха за пореден път процедурите на законодателния процес, изискващи предварителни консултации със заинтересованите страни, предварителна оценка на въздействие на законопроекта, съществена промяна на текстове между първо и второ четене, което води до непредсказуемост на законодателството, чести необосновани промени, невъзможност за гражданите и организациите да съобразят адекватно поведението и дейността си с изискванията, а оттук – риск от потенциални санкции.
- В новоприетия закон липсват достатъчно прецизни и ясни законови стандарти и критерии за обявяване на извънредна епидемична обстановнка, което крие риск от необосновани и произволни действия от страна на изпълнителанат власт. Трябва да се отбележи, все пак, че първоначалният проект не предвиждаше никакви критерии, а между двете четения все пак бяха предложени няколко.
- На законово ниво липсва срок и задължение за периодичен преглед на въведения режим на извънредна епидемична обстановнка, както и за въведените ограничителни мерки. Този подход на законодателя също създава повече рискове за гражданите и организациите от произволни и необосновани действия, но е прикрит като възможност за по-голяма оперативност и ефективност на властите.  
- На законово ниво не са установени ясни законови стандарти при ограничаване на конституционни права – без преценка на необходимост, пропорционалност, разумност и съгласуваност на ограниченията, а е предвидено тяхното въвеждане само със заповед на министъра. Този подход нарушава конституционните и европейските стандарти и основателно е атакуван от президента пред Конституционния съд.
- На практика е създадена възможност за ограничаване на следните конституционни права – свобода на движение, свобода на събранията и сдружаването, религиозни свободи, правото на труд, правото на свободна стопанска инициатива.  
- Част от издадените по време на извънредното положение и въз основа на новоприетия закон заповеди въвеждат непоследователни, противоречиви, неясни формулировки, нарушаващи принципа на правовата държава, вкл. правната сигурност, като по този начин засягат правата на човека.
- Проблемите при законодателната уредба дават възможност на контролните органи (в т.ч. полицията и прокуратурата, инспекторати) да упражняват селективна репресивност – да прилагат санкциите избирателно, с оглед конкретните лица, без спазване на принципен подход и ясни процедури; в някои случаи са повдигани обвинения за изразяване на критично или алтернативно на официалното мнение, което се използва за заглушване на критични гласове от гражданското общество и медиите. Паралелно са прилагани наказателната и административно-наказателната отговорност за по същество идентични деяния, т.е. санкциониращите органи преценяват дали да приложат по-лекия или по-тежкия ред като засягането на правната сфера на личността е много различно – лишаване от свобода до 5 години и високи размери на глобите (от 10 до 50 хил. лв.), в първия случай, до налагане на глоба от 300 до 1000 лв., във втория.
Трябва да се отбележи, че част от въведените мерки и органичения (макар да не е спазена конституционната форма за това), бяха наложителни и дадоха някакъв резултат за ограничаване на разпространението на вируса (най-вече социалната дистанция, ограничаването на многобройни събирания, ограничаването на определени масови дейности). 
Маламир Маламов: „Необходимо ли беше обявяване на извънредно положение с всички произтекли последици, при положение че в България има законоустановен режим за защита при бедствия?”
Николай Мартинов: „Моля разяснете, при условие, че има действащ закон за защита при бедствия с разписани положения за ситуация на епидемя, каква е причината Народното събрание да приема в движение нов закон?

Отговор: Не беше необходимо въвеждането на извънредно положение по смисъла на Конституцията. Трябваше да се обяви бедствено положение по смисъла на Закона за защита при бедствия, който съдържа достатъчно ясни процедури и протоколи за действие, както и стандарти за допустимо ограничаване на определени конституционни права и дейности. Законът предвижда и функционирането на национален оперативен щаб, оглавяван от вицепремиер, което предполага носене на ясна политическа отговорност. Както може да се проследи в приетите промени на Закона за здравето, новата фигура на извънредна епидемична обстановнка се основава на дефиницията за бедствие по смисъла на Закона за защита при бедствия. Какво пречеше този режим да се приложи от самото начало? Вероятно желанието за концентрация на власт и преразпределяне (почти безконтролно) на значителен публичен финансов ресурс.   
Както въвеждането на извънредното положение, така и неговата трансформация в извънредна епидемична обстановка крият сериозни рискове за демократичния политически процес – от временно прекъсване на работата на парламента, т.е. ограничен парламентарен контрол, до допълнителна централизация на властта. Веднъж концентрирана, властта трудно се връща към нормално функциониране в условията на разделение на властите, децентрализация и обществен контрол.

ОЩЕ ОТ НОВИНИ

29 май 2020 | 12:12
Стремежът към просвета и култура е заложен в българина, любознанието е в гена на българските младежи, които са вечно търсещи и устремени към промяна. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова се обърна към 18-те победителки в „Посланик за един ден“.

28 май 2020 | 19:07
Най-важните изводи от настоящата криза са, че рестриктивните мерки не трябва да нарушават основни човешки права, социалните мерки трябва да помагат своевременно на нуждаещите се, а финансовите инструменти да се насочат към тези, които ще бъдат движещата сила за бързото възстановяване. Това заяви президентът Румен Радев в изказването си в събитието на високо равнище на ООН, което се осъществи чрез видеоконферентна връзка.

27 май 2020 | 15:03
Конкурентоспособно селско стопанство се развива с подкрепа за съвременната агронаука, заяви Румен Радев в Садово

27 май 2020 | 14:02
Крайно време е дебатът за прогресивното данъчно облагане да стартира и да се набележат ясни мерки и цялостен подход, а не „на парче“, заяви държавният глава