РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Държавният глава: На кръстопътя на историческите ветрове суверенитетът на България се отстоява с мъдра преценка и последователни усилия

Уважаема г-жо председател на Народното събрание,

Уважаема г-жо Вицепрезидент,

Уважаема г-жо заместник министър-председател,

Уважаеми г-н вицепремиер и министър на отбраната,

Уважаеми народни представители,

г-н Началник на отбраната,

Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници

Уважаеми дами и господа,

Скъпи съотечественици,

Преди 143 години на днешната дата България възкръсва на картата на Европа.

Пътят към свободата е дълъг и мъченически. Монахът Паисий ни извежда от мрака на невежеството за славното ни минало. Народните деятели в Цариград възраждат независимата българска църква. Апостолът на свободата формулира с думи прости стратегията на нашата национална революция и идеята за „чиста и свята република“.  Бенковски и саможертвените априлци от 1876-а година отварят съдбовната рана в сърцето на тирана. Честното перо на Макгахан донася на света истината за клането в Батак. Гладстон и Юго пренасят българската трагедия на европейската сцена. 

Свободата най-сетне идва под знамената руския цар Александър II и на неговата армия, съкрушила Османската империя. След обявяването на войната в Петербург хората се кръстят и се прегръщат по улиците. Както казва генерал Скобелев „Русия е единствената страна в Европа, в която има достатъчно идеализъм, за да воюва заради чувства“. Достоевски пише в своя дневник: „това е война нечувана, война за слабите и угнетените, която има за цел не да отнема, а да даде свобода“. Водени от тези чувства синовете на дворяните се записват доброволци в действащата армия. Българският народ приема като свои герои всички воини от императорската армия, загинали за нашата свобода: руснаци, украинци, литовци, белоруси, финландци, поляци, както и румънците, сърбите и черногорците, намерили последния си приют в нашата земя. Тази сутрин, заедно с хиляди българи се поклонихме пред подвига на нашите славни опълченци на Шипка.

Всяка година на днешната дата почитаме нашите герои. Но доблестта на предците не може да изцели пороците на съвремието. То е наше дело и наша отговорност.

Трети март е ден за почит, но и ден за единение около историческата истина, около идеала на Левски, в който българите не се делят по вяра и произход, нито по сан или богатство, а заедно градят чистата и свята република. На кръстопътя на историческите ветрове, на който се намира България, суверенитетът се отстоява с мъдра преценка и последователни усилия. Ние днес се прекланяме пред нашите героични предци и знаем, че свободата и справедливостта никога не се дават даром, а всяко поколение трябва само да ги отстои, за да ги завещае на следващото.

Вечна памет за героите!

Да живее България!