РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Румен Радев на Националната конференция „Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония“

Уважаема г-жо Вицепрезидент,

Уважаеми представители на държавни институции,

Ваши превъзходителства,

Дами и господа,

Първо искам да благодаря на всички вас, които присъствате днес тук – представители на държавни институции, на научните среди, дипломати, журналисти, общественици, експерти по балканистика, представители на неправителствения сектор, членове на  организациите и сдруженията на българите в Република Северна Македония. Искам специално да приветствам с добре дошли представителите на клубовете на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада. Най-старата авторитетна емигрантска организация на македонските българи, чиято 100-годишнина ще отбележим тази година.

Днешната конференция надхвърля далеч измеренията на българската вътрешна и външна политика, но тя се случва благодарение на вашата активна позиция през годините по въпроса за нашите отношения с Република Северна Македония. Искам да ви благодаря за това, че вие допринасяте с всичко възможно да развиваме искрени отношения на приятелство и добросъседство. Затова, че правихте възможното да се преодоляват идеологемите на тоталитарния югославски режим, които години наред осакатяват диалога и възпрепятстват пълноценния обмен – културен, социален, икономически, между хората от двете страни на границата.

Искам да благодаря и на медиите за вашето присъствие на тази важна конференция. Убеден съм, че Европейската перспектива на Република Северна Македония няма алтернатива, това е стратегическата цел не само на българската външна политика, мога да кажа, на нашата държава, на нашето общество. Убеден съм, че рано или късно желанието на хората от двете страни за пълноценно общуване без прегради и граници ще доведе до отпадане на изкуствените разделения. Разбира се, за  да се случи това има и много работа. Работа, която България е вършела през годините.

Всички знаем, че за последните три десетилетия България направи много за развитието на нашите отношения. Ние сме държавата, която първа призна през 1992 година независимостта на младата държава. Ние бяхме винаги там с протегната ръка за помощ в икономическа и политическа изолация, в регионални и вътрешни конфликти, в кризи и бедствия. Ние безусловно подкрепяхме членството на Република Северна Македония в НАТО  и по този начин предоставяйки гаранция за нейната сигурност.

Но ако искаме нашите отношения да се развиват прогресивно, да стигнем по-бързо тази стратегическа цел, която желаем от двете страни, ние трябва  да бъдем откровени в нашия диалог. Ако ние провеждахме тази приятелска политика, мога да кажа, че тя не срещна адекватна, реципрочна политика от другата страна и в момента се вихри антибългарска кампания в нашата съседка, за съжаление с участието на държавни институции, политици, медии, политически партии. Процесите на сближаване, особено в областта на свързаността – транспортна, инфраструктурна, всякаква друга, са блокирани. Коридор №8 остана само в сферата на декларациите. Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество, който подписахме с огромни надежди през 2017 година не се изпълнява. Работата на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси е блокирана. Използват се всякакви механизми за лобиране и натиск върху България чрез европейските институции, чрез нашите партньори и съюзници за компромиси и вдигане на ветото. Скандалното преброяване през изминалата година открои дълбоките проблеми с правата на македонските българи.

Тук, аз мисля и на тази конференция, да потърсим отговори на тежки въпроси – с какво нашата вътрешна и външна политика като действие и бездействие през годините назад спомагаше това да се случи, да стигнем до това положение днес  и то на фона на войната в Украйна, която се използва от европейските институции като аргумент за спешна, незабавна интеграция на Република Северна Македония в Европейския съюз, дори с цената на тежки компромиси от наша страна в името на стабилността на Европа. Разбира се, така, както разбира този проблем Брюксел. Ние сме изправени през много важен исторически въпрос по отношение на европейската интеграция на Република Северна Македония, на исторически избор, мога да кажа. Това е въпрос, който касае не само нашата външна политика, двустранни отношения, отношенията ни с ЕС, това е въпрос, който засяга дълбоко фундаментите на нашата национална идентичност, засяга нашето самочувствие като пълноценни европейски граждани, нашето достойнство като народ, допринесъл за културното развитие на континента. Не само, този въпрос засяга в перспектива устойчивостта и бъдещето на Европейския съюз, дори да не се осъзнава във всичките му измерения от европейските институции и от нашите партньори, от много от тях.

На този фон ни предстоят важни решения и нелека дилема – как да направим така, че възможно най-бързо да започнат преговорите, да дадем съгласие за начало на преговори на Република Северна Македония за интеграция в Европейския съюз като в същото време поставим ясна бариера пред войнстващия македонизъм, защитим правата на македонските българи и отстоим нашата история, култура и идентичност. Решаването на тази дилема изисква отговори на много и нелеки въпроси – какви гаранции трябва да постигнем в двустранен и европейски формат, как процесът на интеграция на бъде устойчив и необратим, какви са факторите зад ключовите проблеми на нашите отношения, какви са движещите сили, какъв е техният генезис и как те се отнасят към нашите дългосрочни политически цели. Също така какви политики и ресурси са необходими така, че възможно най-бързо и всеобхватно да развиваме нашите отношения, пак казвам, така че да постигнем нашата стратегическа цел – възможно по-бърза интеграция на Република Северна Македония в европейските структури.

Ясно е, че тези въпроси са тежки, ясно е, че не всичко е черно и бяло, трябва да търсим  да се пресекат някъде нашите интереси, трябва да търсим компромиси.  Когато говорим за компромиси искам откровено да споделя, че като президент не мога да направя компромис с правата на македонските българи, защото тяхното равноправие заедно с другите народи трябва да бъде гарантирано в Конституцията на Република Северна Македония, редом с другите народи, оправомощени там, за да може тези гора, много от тях български граждани, нека не забравяме, да могат да се интегрират пълноценно в икономическия, социалния и политическия живот нашата съседка. Това е категорична бариера за прекратяване на процесите по дебългаризация. Не мога да направя компромис с нашата история, нашето културно-историческо наследство и идентичност, няма как да приема мултиперспективния подход към нашата обща история, няма как да се съгласим с кражбата на история, нейната подмяна и класификация, това не води до устойчиво решение и пълноценна интеграция. Изключително важно – прекратяването на езика на омразата и неговото изкореняване. То започва със смяната на учебниците по история, география, с отразяването на историческата истина. Но аз не мога да приема, че младото поколение в нашата приятелска съседка се възпитава в дух на омраза към българите и всички българско. Това е абсолютно недопустимо и  ние няма как да го приемем, защото сме отговорни към бъдещето на нашите две страни и техните отношения. Няма как да вървим напред , ако не се разкрият архивите на югославските тоталитарни комунистически служби (УДБА),за да стане ясно за хилядите пречупени човешки съдби, преследвани и избити хора, само заради факта, че те са решили да продължат да се наричат българи. Не го казвам с дори оттенък на идея да търсим възмездие, не, но така, както всички държави от Източна Европа изживяха своя катарзис за скъсване със своето тоталитарно минало и поемане по пътя на демокрацията, така не може и Република Северна Македония да прави изключение за скъсване със своето тоталитарно минало с идеологемите на комунистическия интернационал и с устойчиво поемане по пътя на демокрацията.

Не мога да направя компромис с нашата отговорност като демократична държава към бъдещето на ЕС. Ако в момента в някои от европейските институции, в някои от нашите партньори не се осъзнава дълбочината на историческия проблем и потенциала на македонизма да дестабилизира ЕС в бъдеще, то ние сме отговорни, ние сме отговорни и лоялен член на ЕС. Не трябва да допускаме, ще използвам фразата на Марин Райков: „ние трябва да интегрираме партньори, а не проблеми“. По този начин да покажем своята отговорност и лоялност към ЕС. Ето с тези неща като президент на Република България аз няма как да направя компромис.

Големият въпрос, който стои пред българската политика и нашето общество, това е кога България ще даде съгласие за начало на  преговорния процес. Винаги съм твърдял, че това трябва да бъде след като се промени Конституцията на РСМ и се впишат на равноправна основа българите заедно с другите части от народи. Защо мисля, че трябва да го направим преди? Имаме вече много събития и процеси, които ни доведоха до положение ние да загубим доверие. От 5 г. вече ние имаме договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, но какво се случи до момента? Нима нещо се промени, говоря в политически план? Единствено нотата до ООН, която беше подготвена отдавна. Каква е гаранцията, че следващите 5 години нещо ще се промени в положителна посока? Какви са механизмите, с които ЕС ще гарантира не просто нашия национален интерес, а дали ЕС ще гарантира своята устойчивост по отношение на този проблем? Дали по процеса на стабилизиране и асоцииране, дали в преговорната рамка, с каква пътна карта или ще ни се предложи да направим едностранна декларация, които нямат правно обвързваща сила? (не се чува едно изречение) И много важно – промяната на Конституцията и вписването на една думичка, една-единствена думичка „българи“ редом с другите части от народи, означава, че приемаш европейската идея, че приемаш Копенхагенските критерии.

Разбирам много добре вътрешнополитическите проблеми на нашата съседка, ние имаме своите теми, те – техните, и изявленията, че в момента не могат да го направят понеже липсва 2/3 мнозинство в парламента, извинявайте, ако парламентът на страната няма политическата воля, управляващите нямат политическата воля да администрират съгласие с Копенхагенските критерии за членство в най-важната им част – човешки права и недискриминация, тогава за каква национална цел говорим нашата съседка да стане страна от ЕС? Според мен това ще бъде ясен знак, категорична заявка, че „да, ние сме готови“ като консолидирана политика, като консолидирано общество да бъдем член на този ЕС. Също така аз съм „за“ да отворим вратата за начало на преговори, когато видим ясни гаранции за устойчив и необратим процес по защита на нашето културно и историческо наследство. Какви са условията да постигнем тези цели? На първо място, да се придържаме към Националната рамкова позиция, приета с декларация на 44-ото Народно събрание, към последните решения на КСНС. Да се придържаме към Пакета 1+5, който вече след изпращане на нотата е Пакет 1+4. Искам да припомня някои неща от надграждането на българската позиция, защото и в нашите партньори от европейските институции с времето имаше едно неразбиране какво точно означават нашите български позиции, какви са нашите аргументи.

Да, натискът е огромен. За съжаление, и това е парадоксално – натискът е към държавата-членка в по-голямата си част, а в по-малката си част – към страната-кандидат. Но натиск заради неразбирането именно на дълбочината на историческите проблеми. Този натиск беше особено силен миналата година на два пъти, имаше два съвета, които бяха готови да разгледат въпроса за разширяването, но това не се случи понеже тази позиция беше отстоявана.

И аз благодаря на много от вас, които виждам в тази зала, с които говорих, търсехме заедно решения със служебното правителство, двете служебни правителства, с Министерството на външните работи, за да откроим големия проблем, който много десетилетия липсваше в дневния ред на българската политика. Ние бяхме много свенливи. Ние някак си не искахме да погледнем, че да, там има българи и когато на преден план се изведоха правата на тези македонски българи, необходимостта от тяхната защита като важен елемент от изпълнението на Копенхагенските критерии, повярвайте ми, нашите партньори от председателствата на ЕК, председателя на Съвета на ЕС, на парламента, от канцлера на Германия, президента на Германия през президента на Франция, държавният секретар на САЩ,  започнаха да разбират къде всъщност има голям проблем, който трябва да бъде решен. София се върна като фактор на формиране на политиката и пакетът „1+5“ беше разработен тук в София. И всички, с които говорих, които изброих, и много други, когато се виждахме казваха: „да, да знаем – „1+5““. Това означава, че тази формула се приема и тя е работеща, и тя е перспективата за устойчивост на процеса на интеграция и ние трябва да я следваме.

Друг важен фактор, за да постигнем успех, това според мен е консолидацията в нашето общество. Изумително е как български интелектуалци, които от сутрин до вечер се кълнат в европейските ценности, всъщност са готови да прегазят моментално европейските ценности и Копенхагенските критерии. Казват: „Напред веднага, вдигаме всичко безусловно“. Същите интелектуалци, които не дават и косъм на съмнение да падне, че те са върли антикомунисти, легитимират идеите на комунистическия интернационал.

Мисля, че България има много, много повече други интелектуалци и ви благодаря, че вие сте тук.

Много важно като условие за напредък, това е всеобхватно развитие на нашите отношения и е прекрасно наистина, че енергичните нови премиери на двете страни поеха политики в тази насока. Работни групи, секторни политики, голяма настойчивост за   развитие на сътрудничеството в много сфери, календарен график по седмици, но аз продължавам да настоявам пред тях, и пред двамата съм говорил, че искам да видя календарен график не само за икономическо, транспортно, инфраструктурно и т.н. културно сближаване, календарен график за решаване на отворените политически въпроси. Защото ако не ги решим, всичко това и усилията на двете правителства отново ще отидат на заден план.

Разбира се, работата с нашите партньори. Благодаря, че много от посланиците са тук. С тях поддържаме редовен диалог. Важно е да се разясняват проблемите. Важно е да се разяснява нашата позиция в нейната цялостна всеобхватност. Мога да кажа, че България не действа от позиция на силата. България действа от позиция на истината и отговорността на ЕС и в това се състои силата на нашата позиция. Тя трябва да се отстоява във всички политически формати. Тук трябва да видим достатъчно активна ли е и нашата научна общност, достатъчно ли е подкрепена от държавата за международни публикации, съвместни исторически изследвания,. Привличане на историци от други държави. Нека се учим от РСМ. Те има имат огромен опит. Ако следим броя на публикациите, на конференциите, на привлечените учени, ще видим, че съотношението има едни доста драстични измерения.

Искам да заостря вниманието на една проекторезолюция 741 на Конгреса на САЩ, според която ако се приеме, през септември месец в САЩ ще бъде обявен месец септември за месец на македонския език, история и културен принос на македонците за развитието на САЩ. Когато човек я чете, наистина остава изключително впечатлен. Това нещо се върши под носа на българската дипломация и аз благодаря на Македонските патриотични организации, които отреагираха и написаха до Конгреса на САЩ, че това означава незачитането на техните права и идентичност. Това означава подмяна на историческата истина и както пише в писмата. 

Първо, много от хората, които са сложени в този лист са оставили писмено доказателство за своя български произход и както са написали много добре в писмата си МПО, те не са съгласни, че членовете на тези организации, тяхната географска, регионална македонска идентичност на македонски българи да се превърне в етническа македонска идентичност.

Искам да благодаря на нашия генерален консул в Чикаго за неговото обръщение към конгреса на Илинойс. Това показва в какво състояние се намира нашата национална стратегия и политика по отношение на работата с нашите общности зад граница, с тяхното приобщаване към България, с нашата политика по отношение на отстояване и разширяване на българското културно пространство по света. В това отношение се вижда огромната липса на единен център, който да обединява усилията, поне в момента тази политика е пръсната по различни министерства. Липсва център, който да обединява усилията на всички институции, да има ясна стратегия, политика и ресурси да отстояваме това културно и духовно пространство. Мисля дотук да спра, защото много по-важни сте вие – експертите, участниците в тази конференция. Ще се радвам да чуя откровен отговор на тези въпроси. Искам да дам думата на г-жа Илияна Йотова, за която този център е кауза от много години.