НОВИНИ

Отделянето на достатъчно средства за сигурността и отбраната на България е наложително и 2,5% от БВП не е предел, който трябва да достигнем, а по всяка вероятност необходимият минимум, заяви президентът след като се запозна с анализа на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2024 г.

 

Свидетели сме на безпрецедентна като мащаб и динамика промяна в средата за сигурност и на растящата непредсказуемост в геополитическото пространство. Това заяви президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев пред журналисти днес след като се запозна с анализа на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2024 г. Държавният глава поздрави военното ръководство за всеобхватния и обективен анализ, който беше представен от началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и подчерта необходимостта от разглеждане на процесите през призмата на средата за сигурност.

 

По думите на Румен Радев, Мюнхенската конференция за сигурност е предизвикала трус в евроатлантическото пространство, както и гласуваните във вчерашния ден от Общото събрание и в Съвета за сигурност на ООН резолюции, които международни медии определят като нова разделителна линия в евроатлантическото пространство. Виждаме, че има различна оценка за войната в Украйна и различни подходи за урегулиране на този конфликт, каза президентът. „САЩ настояват за бързо урегулиране на този конфликт със средствата на дипломацията. Това, което видяхме вчера с посещението на европейските лидери в Украйна, е другият подход – продължаване на военните действия и чрез тях търсене на извеждане на Украйна в позиция на силата за евентуални следващи преговори“, добави държавният глава. Президентът подчерта, че целият ход на войната до момента показва, че това е утопична надежда, която ще предизвика още много жертви и още повече разрушения и опустошение в Украйна, които накрая Европа ще трябва да плаща. 

 

„Европа е най-заинтересувана да участва в мирния процес и да бъде водеща, защото тя ще възстановява Украйна“, посочи президентът и допълни, че настояването за търсене на военно решение особено в този момент е губещо и би било редно Европа да подкрепи усилията на САЩ за намиране на мирно решение. На хоризонта все повече назрява дебатът за евентуално префокусиране на САЩ от евроатлантическото пространство към Тихоокеанския регион, този процес тече, но тепърва предстои Европа да се ориентира в новата динамика, каза също така Румен Радев. 

 

В отговор на въпрос дали има риск Европа да бъде отслабена от действията на САЩ, държавният глава посочи, че Европа може да бъде отслабена само от грешки в собствените си решения. Президентът напомни, че Европа и предишната администрация на САЩ окуражиха Украйна да предприеме контранастъпление, за което не са били налице абсолютно никакви условия за успех и като съотношения на силите, и като липсата на въздушно превъзходство. „Какъв е резултатът? Пълна катастрофа на това контранастъпление, стотици хиляди жертви, тотално опустошение на страната, никакво завоюване и връщане на територии – обратно, те загубиха и ще продължат да губят територии“, отбеляза Румен Радев и призова за вслушване във военната експертиза. По думите му, когато се нарушават принципите на оперативното изкуство, неминуемо следва катастрофа. 

 

В отговор на въпрос държавният глава отново подчерта позицията си против изпращане на български войски в Украйна под каквато и да е форма. Той открои готовността на някои български политици да се правят на герои и да демонстрират охота да изпратят български военнослужещи на мироопазваща мисия в Украйна, без изобщо да са наясно какъв ще е характерът и обхватът на мирните споразумения и какъв ще бъде рискът. По думите му тези политици никога не са рискували собствения си живот и няма да го направят, но искат да трупат политически дивиденти за сметка на живота на други. 

 

В рамките на анализа на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2024 г. е било обсъдено как България да се утвърждава като фактор на стабилност в регионален план при новата геополитическа реалност, стана ясно от думите на президента. Държавният глава посочи, че докато до момента страните-членки на НАТО са се уповавали повече на чл. 5 от Вашингтонския договор, отсега нататък ще трябва да мислят повече за чл. 3 – как всяка държава да гради собствен отбранителен капацитет в национален и в коалиционен формат. По думите му това поставя много въпроси и нови предизвикателства пред Въоръжените сили и пред отбранителното планиране. Румен Радев заяви и че в новите международни реалности Стратегията за национална сигурност и Националната отбранителна стратегия вече не са актуални, налага се и спешно актуализиране на Стратегическият преглед на отбраната, който така и не завършен в цялост. 

 

Държавният глава посочи още, че основно предизвикателство пред Министерството на отбраната продължава да бъде окомплектоването с личен състав, въпреки повишаването на заплатите.  През тази година модернизацията на армията, която е закъсняла изключително много, също буксува, защото с бюджета, който й е отреден, не може да се продължи с изпълнението на модернизационната програма. 

 

Румен Радев посочи също така, че отделянето на достатъчно средства за сигурността и отбраната на България е наложително и 2,5% от БВП не е предел, който трябва да достигнем, а по всяка вероятност необходимият минимум на средствата за отбрана. Той подчерта, че най-важни в сферата на отбраната са хората с необходимите качества и познания, които да работят със съвременната техника, и затова е необходим и значим  социален пакет за военнослужещите за тяхното привличане и задържане.

 

В отговор на въпрос за военното обучение за цивилното население, държавният глава заяви, че войната в Украйна е показала, че без солиден мобилизационен резерв не може изобщо да се говори за успех в отбранителни операции. Румен Радев посочи че мобилизационният резерв непрекъснато се стеснява и е необходимо намирането на форми за начално военно обучение, така че българите да могат в случай на необходимост да защитят страната си. 

 

Запитан дали трябва да бъде създаден военен съюз от държавите от ЕС, за да може Европа да гарантира сигурността и независимостта си, президентът посочи наличните и в момента структури на европейска отбрана, но подчерта, че те не са запълнени с необходимото съдържание. „Вече има едно истинско отрезвяване и Европа осъзнава, че ще трябва да поеме много по-голяма тежест и отговорност за своята собствена отбрана“, изтъкна той и подчерта, че това е неизбежен процес, който е част от стратегическата автономия, към която се стреми Европа.