РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев пред участниците в Европейската конференция „Състоянието на съюза“ във Флоренция

Дами и господа,

Скъпи приятели,

Благодаря ви за преодставената ми възможност да говоря пред вас и да споделя някои мисли за нашия съюз и начина, по който навигираме през трудни периоди.

Изминаха вече пет години от началото на кризата и е малко вероятно тя да свърши скоро. Тя започна като финансова криза, после прерасна в политическа, социална и накрая в най-трудно разрешимата криза – криза на дълга и криза на доверието.

Сложността на тази криза я прави уникална в най-новата ни история. Няма елементарно решение, няма готова рецепта. Трябва да намерим отговорите...в крачка, като разполагаме с ограничено време и ресурси. Ние действаме като политици, но също така действаме като мениджъри на кризи.

На радарния ни екран днес се наблюдават много структурни недостатъци  и дисбаланси в икономическата и финансова архитектура на Европа и страните-членки – безотговорни финансови практики, нива на вътрешния дълг, които не могат да се обслужват, ниска конкурентоспособност на национално и регионално ниво – списъкът е дълъг. Но как се случи всичко това? Кога? Днес ние говорим за и проповядваме растеж, но ние имахме значителен растеж десетилетия преди 2007 г., 3 % годишно средно в Европа и 6 % годишно в моята страна. Какви уроци научихме от този период на силен растеж? Първият урок е: Когато растеш, осигурявай резерви за меко кацане при бъдещи кризи. Моята баба ми казваше: “В добри времена, момчето ми, спестявай пари за черни дни”. Много банки, фамилии и правителства обаче консумираха максимално, без да изграждат никакви резерви. Случаят не беше такъв в моята страна, ние получихме урок от една силна финансова криза, която ни удари през 1997 г., и ние постоянно полагаме усилия да намалим вътршения си дълг от 105% през 1997 г. на 16% БВП днес и да изградим фискален резерв. Това много ни помогна в трудни времена след 2008 г.  Ето и друг урок от периода на силен растеж до 2007 г: Когато растеш, бъди сигурен, че прогресираш също. Банковите портфолиа бързо се разширяваха, но в крайна сметка това прогрес ли беше? Реална ли беше тяхната печалба или виртуална? Цената на недвижимите имоти в Германия нарасна с 10% за 10 години, в Ирландия със 180% - 10 пъти повече. Когато кризата удари, пазарът на недвижимите имоти в Германия беше стабилен, докато този на Ирландия падна от десетия етаж. Някои страни и сектори растяха на стабилна основа, докато други имаха голяма инфлация. За да се развиват, те трябваше да паднат, да стигнат до стабилна основа, за да могат отново да растат.

Ние научаваме уроци от всяка криза. Научените уроци не са гаранция, че няма да ни удари друга криза, но те спомагат да се смекчи ударът, който ще понесем следващия път.

Нека да обобщя причините за проблемите, които имаме днес: начинът, по който растеш, програмира начина, по който ще паднеш след това. Европа е живяла и се е развивала на основата на кредити доста дълго време. Европейските семейства, компании, кметове, райони, правителства, държави дестилетия наред харчеха повече, отколкото произвеждаха. Сега те трябва да намерят нов баланс. Това изисква време. Това е всичко по отношение на стабилността  – след като ядеш прекалено много, трябва да започнеш диета. След като си ял прекалено много десетилетия наред, трябва да спазваш много строга диета. Това е здравословно и води до поддържане на добра форма.

Така че, много работа трябва да се свърши и това е болезнено трудно, но ние трябва да продължаваме да се движим напред. Няма лесно и бързо решение, но има грешни и правилни решения. През последните няколко години ЕС започна важни реформи. Страните-членки и европейските институции постигнаха съгласие по редица мерки за реформиране на европейските икономики – засилване на икономическото управление и бюджетна дисциплина на национално ниво, изграждане на по-силен банков сектор в Европа, увеличаване на конкурентоспособността, създаване на условия за икономически растеж и заетост.

Но прокарването на реформи изисква време и постигането на положителни резултати изисква повече време. И когато не ти стига времето и хората губят търпение, наистина е много трудно. Много европейски правителства вече платиха висока цена. Но независимо колко е трудно, не трябва да се отказваме. Не трябва да се пренебрегва това, което постигнахаме през последните няколко години. През 2013 г. ние ще продължим да следваме стратегическите си приоритети за стабилна и интегрирана Европа.

В момента тече дебат за растежа и суровите мерки. Не обичам думата сурови мерки, но много обичам думата фискална дисциплина. Бих искал ясно да заявя: фискалната дисциплина не е цел сама по себе си, тя е предпоставка за поддържане на растежа. Някои казват, че ерата на суровите мерки е отминала, но ерата на фискалната дисциплина трябва да продължи.

Растежът не се случва просто така. За никой няма магическа формула. Брюксел не може просто да ни сервира растеж на сребърен поднос. Преди да растеш, трябва да създадеш потенциала за растеж – което означава реформи. Ние трябва да направим реформи на национално ниво, за да помогнем на икономиките си. Това, което би помогнало на една страна-членка да възстанови растежа си, не би задължително помогнало на друга. Но всички ние имаме нужда от твърда основа, върху която да градим. Именно тук финансовата дисциплина, заедно с подходящите политики за конкурентоспособност и заетост не могат да бъдат избегнати. Общоизвестно е, че ако основата е стабилна, може да се изгради висока структура и тя ще бъде стабилна. Ако растеш с помпа, без да изградиш здрави основи, рано или късно ще се сгромолясаш.

Не можеш да създадеш траен растеж, само като печаташ пари или трупаш повече дългове. Трябва постепенно да поставиш в ред това, което не е, един европейски финансов министър каза и той е прав. Някои нетърпеливи политици виждат трупането на повече дългове като решение. Те смятат, че континентът, скован от дългове, трябва да стимулира растежа на всяка цена – дори чрез повече дългове. Други възразяват, като казват, че отказването от опитите да се стабилизират дефицитите ще доведе до нов натиск върху еврото. Лихвените порценти останаха разумно ниски през последните шест месеца, но това може бързо да се промени, с неконтролируеми последствия за правителствата с голям дълг. И те са прави.

Ето още един важен урок от кризата – не можеш да живееш на кредит десетилетия наред. По някое време някой трябва да плати сметката. И ние трябва да направим така, че нашите деца да не плащат сметката. Затова доминирането на културата на стабилност и културата на отговорност на всички нива в Европа днес е толкова важно. 

Финансовата и икономическа криза продължава по-дълго от очакваното и има социални последствия. Замразените доходи и нарастващата цена на живот, заедно с високата безработица, допринасят за създаването на трудна социална ситуация за милиони граждани в цяла Европа и в моята страна. Днес най-важният въпрос за националните правителства и Европейския съюз е да се възстанови доверието на разочарованите и нуждаещи се от помощ граждани. Много граждани смятат, че солидарността в Европа е едностранно явления, обществената подкрепа за реформите драстично намалява, много граждани мислят, че има прекалено малко лидери и възможности за действия и ЕС се губи в бюрократичните детайли и не работи достатъчно върху важни въпроси като заетостта, конкутентоспособността или средата. Въпреки че това не е вярно, ние можем да действаме по-добре. Целевите програми за насърчаване на малките и средни предприятия, свързването на университетите с бизнеса, образователните и административни реформи, заедно с е-правителството, инвестирането в инфраструктура и енергийната ефективност ще бъдат добри за всички и определно ще доведат до положителни резултати.

Започването на отдавна необходими структурни реформи, отварянето на пазари за продукти и услуги, намаляването на административния товар за компаниите и гражданите, ускоряването на процедурите по одобряване, повишаването на ефективността на гражданското право, подобряване на бизнес климата, изграждането на по-всеобхватен и динамичен трудов пазар, възстановяването на пазара и доверието на инвеститорите и създаването на правдоподобни програми за фискална консолидация, заедно с целенасочените действия за поддържането на икономиката, винаги имат смисъл.

Основно условие за постигането на стабилно развитие на европейската икономика в дългосрочна перспектива е преодоляването на социалните и икономически различия между страните-членки и ускоряването на процеса на  сближаване на европейските региони. Засилването на икономическата, социална и териториална кохезия на ЕС е предпоставка за стабилно развитие в дългосрочна перспектива. Кохезионната политика е политика на чистия растеж и трябва да се  засили още повече.

Когато имаме ограничени ресурси, трябва внимателно и разумно да подбираме приоритетите си. Трябва да съсредоточим усилията си върху няколко ключови района с потенциал за растеж, заетост и конкурентоспособност.

Завършването на Единния европейски пазар трябва да бъде един от тях. Разкриването на неизползвания потенциал може да допринесе значително за постигането на общата цел за възстановяване на европейските икономики.

Стратегията „ЕС 2020” е добра, но ние трябва още да планираме, да разширим фокуса си. Трябва да си поставим амбициозни цели в сферите на иновациите, образованието и изследванията, които да надхвърлят 2020 г., така че Европа да остане един от водачите в трудното съревнование за технологии и продукти на бъдещето.

Скъпи приятели,

Днес сме толкова съсредоточени върху борбата с кризата, че понякога забравяме защо е създаден ЕС и дори принципите и ценностите, които споделяме и защитаваме. В стремежа си да намерим отговори на икономическите предизвикателства, не трябва да губиме моралния си компас. Не трябва да забравяме наследството на основателите.

Вярно е, имаме проблеми, но имаме и ценности. Една от тях трабва да бъде свободното движение на хора и работници. Дали всички политици в ЕС днес споделят тази основна ценност на нашия съюз? За съжаление, отговорът е отрицателен. Ето един пример: Напоследък наблюдаваме активна кампания в някои страни-членки срещу румънските и български роми, като се сипят обвинения срещу тях и се квалифицират като социални криминално проявени. Не бих се учудил, ако арогантни популисти скоро предложат те да бъдат белязани със звезди, както бяха белязани евреите през Втората световна война. Не сме ли си научили уроците от миналото? Всяка страна-членка е свободна да приспособява социалната си система, но ако политиците, които са яхнали вълната на популизма и си играят с тревогите на хората, успеят да прокарат политиката си, като нарушават основно човешки права и норми за общия ни пазар,  ЕС ще пострада сериозно не заради ромите, но заради тези, които се страхуват от тях.

Тежките времена изсикват тежки решения. През 20 век, а и преди това, когато времената бяха трудни, когато нямаше друго решение, ние взимахме политическо решение. Политическото решение беше символ на решението. За съжаление, ситуацията днес не е същата. Понякога политческото решение изобщо не е решение, понякога бавим или отлагаме неудобните решения за хората след нас. Един бизнес подход, ясен план за действие, изправянето срещу проблемите и намирането на решения – ето, от това се нуждаем. Днес трябва да вземем някои важни политически решения за еврото като обща валута, за процеса на разширяване на ЕС, за различните скорости в Европа, за бюджета ни, но също така и за нашата марка, имидж и амбиция и роля в бързопроменящия се и развиващ се свят.

Някои може да смятат, че еврото е слаба валута, но ако погледнем обменния му курс спрямо долара, ние стигаме до правилния отговор. Еврото е успешен проект, не е въпрос на оцеляване. Светът има доверие в еврото. Ние също му имаме доверие. Ние подобряваме координацията на нашите финансови, данъчни, икономически, инфраструктурни изследователски и научни политики.  Нито една страна не желае да напуска валутния съюз и никой не трябва да бъде принуден да напуска. Дори мисълта, че ще бъде по-добре за всички, ако някои южноевропейски страни напуснат валутния съюз, е погрешна. Тезата, че новото обезценяване на валутата като резултат от отдръпването от Съюза ще помогне, е цинично. Последствията, че всичко в Гърция, Кипър или друга страна ще поевтинее, е неправилно. Като се има предвид квотата за внос на тези страни днес, ще трябва едно поколение на вътрешната индустрия да се присособява към загубата на покупателната способност, причинена от скока на цените на внесените стоки. Така че, това е лошо решение, това е чист популизъм.

Трудностите, пред които Европа е изправена днес, не трябва да бъдат валидна причина да се пречи на процеса на разширяване. За да продължи процесът на разшираване, на базата на основните ни ценности, включващи добросъседските отношения и споделяне на общата ни история. Това е единственият начин да се създаде регион на стабилност, просперитет и свободно движение. И именно затова е създаден ЕС.

По време на кризата марката Европа пострада. Но ние не искаме да бъдем символ на провала или да се затворим в собствените ни проблеми, да бъдем разделени и слаби. Европейският съюз трябва да бъде по-амбициозен. От Европейския съюз зависи дали той ще бъде един глобален играч, дори най-големият и най-влиятелният играч. Погледнете постиженията ни след Втората световна война. Ние станахме свидетели на безпрецедентна трансформация на Европа към мир и просперитет. Ние дадохме уникален пример, който светът да следва. От континент, разделен от войни и конфликти, ние се превърнахме в най-голямата икономика, най-доброто и най-мирното място за живот на планетата. Започнахме два проекта от историческо значение за света през последните 20 години – еврото като обща валута и разпростирането на демокрацията на изток.  Дванадесет страни вече се присъединиха, Хърватия е следващата, което е огромен успех за Европа и пример, който следващите страни трябва да последват. Погледнете значителния прогрес на Балканите. Преди 15 години имаше бомбардировки, имаше война. Днес отпадат границите и визовите ограничения, строят се магистрали, жп линии, мостове, които да свързват хората и културите. Без Европейския сьюз, състоящ се от 27, а скоро 28 държави и общата валута, Европа ще бъде разделена, страните ще са слаби и изолирани, пазарът малък и труден. Всяка страна ще е по-малко конкурентоспособна, всяка нация ще е по-малко просперираща. Така че,сме постигнали много, но сме в средата на пътуването си и все още има проблеми за разрешаване. И това е добра новина, иначе ще бъде досадно и прекалено лесно за нас. Нека разумно приспособим скоростта си и посоката и продължим това пътешествие към бъдещето на нашия съюз.

Благодаря ви за вниманието.