РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев по случай 2 юни – Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България

Уважаеми господин Министър,
Уважаеми господин Кмет,
Уважаема госпожо Областен управител,
Ваше Преосвещенство,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми Народни представители,
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Уважаеми генерали, офицери, сержанти и войници,
Скъпи сънародници,

На този ден ни събира една от най-старите традиции на свободна България. Изминала дълъг път във времето, тази традиция става все по-жизнена, а корените й – все по-здрави и все по-дълбоки.

Днес с почит се прекланяме пред подвига на безсмъртния Христо Ботев, на неговите храбри четници, на всички знайни и незнайни юнаци и герои, дали живота си за свободата и за независимостта на България. Казват, че отечеството може да загине само тогава, когато изчезне от сърцата на синовете си. Вече близо век и половина огненото Ботево слово и легендарният му революционен път разгарят пламък в сърцата на поколения българи и ни напомнят настоятелно що е дълг и що е Родина.

Всяка година мнозина тръгват по стъпките на Ботевата чета, за да открият себе си, за да открият България. Чистите и трагични образи на Ботевите четници и мъченици се превърнаха в светъл идеал за поколения българи. Те изминаха своя страшен, но славен път от Козлодуйския бряг към предизвестената си геройска смърт, водени от мисълта за България и за своите братя в окови.

Тишината, надвиснала над неизвестните им гробове, разкрива истинската цена на тяхната саможертва. Но имената им останаха сред онези автентични ориентири, без които не бихме могли да бъдем това, което сме днес. Имена, които сме длъжни да си спомним, да изречем и да не забравяме.

„Христо Ботьов - пише Захарий Стоянов - е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тъплите, да заповядва и да прави епохи. Българският народ мъдро му отреди челно място в националния пантеон сред малцината достойни да бъдат равни на Апостола на българската свобода Васил Левски.“

Наш дълг е да предадем Ботевите завети на бъдните поколения за пример и упование в моменти на трудност и изпитания. Убеден съм, че можем, също като него, с твърдост и последователност, с гордост и плам, да обичаме своето Отечество и да работим за неговото добруване.

Да живее България!