РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ
Изказване на президента Росен Плевнелиев след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност
Добър ден. Днес се проведе извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Станахме свидетели на нещо изключително. Дори в най-тежките за държавата моменти, когато политическите страсти са стигали точката на крайна нетърпимост, Консултативният съвет за национална сигурност е бил този мост, тази колона, която е била последна опора на държавността. Аз като президент няма да позволя в една трудна и тежка за нацията ситуация да се подхожда само партийно.
Днес аз исках да събера политическите сили на една маса, да си кажем всичко честно и с отговорност към нацията, да потърсим решение. Дължим го на народа си. Другото е не просто безотговорно, то е направо деструктивно за правовата държава и за демократичното общество. Няма да позволя на който и да е да поставя под съмнение правото на нацията да се развива и на децата ни да имат своето бъдеще.
Ще си позволя да споделя и някои мои оценки, които дължа на българското общество, защото не съм забравил и няма да забравя задълженията си да бъда президент на всички български граждани. От криза се излиза с разум, от криза се излиза с реализъм, с прагматизъм, защото той е необходим дори за това да видите коя е кризата, къде е кризата. Очаквах това от лидерите на парламентарните групи. Вместо това, станах свидетел на поредната доза политически оценки за минали събития, несъвпадащи с дневния ред, който ни задава обществото. Очаквах да чуя поне едно предложение за това как ще се върне усещането за справедливост и ще започнем да си възстановяваме малко по малко общественото доверие. За съжаление, различни са оценките на политическите партии.
Също така днес директно и индиректно бях обвинен, че надскачам правата си. Искам категорично да заявя, че аз много добре знам какви са моите правомощия и задължения по Конституция. Едно от основните от тях е да бъда пазител на конституционните ценности и права на гражданите. Няма как да мълча, когато виждам, че те са застрашени. Още повече, че аз не съм се отказал да изпълнявам конституционните си правомощия и изрично съм подчертал, че ще подкрепям всеки един законопроект и всяко едно решение, които са в интерес на хората и на развитието на нацията. Няма да спра да се боря за стабилност и ще стоя на страната на справедливостта и на народа си.
Нека политическите партии намерят този тон, този подход, които да излъчват към обществото отговорност. Заявявам ясно – сега не се нуждаем от упражнения, които да покажат кой владее по-добре политическите и парламентарни хватки. В този сценарий аз няма да участвам.
Да обобщя накратко случилото се днес на Консултативния съвет за национална сигурност. Позициите на партиите са различни. Все пак бе постигната обща позиция по някои теми, която бих искал да споделя с вас, както и ще спомена някои от различията. Постигнато бе съгласие, че гласът на протестиращите трябва да бъде чут и бе отправен апел от всички членове на Консултативния съвет, протестите да преминават по един мирен и демократичен начин и с призив срещу всякаква форма и прояви на агресия, екстремизъм. Отправен бе ясен апел протестите да минават по законов ред.
Също така е обща позицията на членовете на Консултативния съвет, че справедливите и законни искания на протестиращите български граждани трябва да бъдат чути и се изразява обща загриженост да се положат максимални усилия за запазване на стабилността и на етнорелигиозния модел, който имаме, за толерантност и наистина да се въздържаме от всякакви прояви на расизъм и екстремизъм.
Обща е позицията също така, че институциите трябва да действат отговорно и в интерес на гражданите и да има силен диалог между институциите и гражданите.
Обща е също така позицията, че по предложение на политически сили, представени и участващи в днешния Консултативен съвет за национална сигурност, бе постигната обща позиция – разглеждането на т. 2, т. е. реформите в сектор „Сигурност”, както и подходът при назначенията в сектор „Сигурност” да бъдат отложени за нов Консултативен съвет за национална сигурност, който да се проведе много скоро и в по-широк формат. Дотогава да не се предприемат законови промени на парче в сектор „Сигурност”, защо всички са обединени, че трябва да има интегриран подход в тази чувствителна сфера. И по това вече беше постигнат консенсус през 2012 г.
Също така бе постигната обща позиция за необходимостта да се работи по Изборния кодекс, който да отстрани проблемите, за част от които и хората протестират. Това е част от протеста на хората, проблемите в Изборния кодекс. И всички се обединиха около необходимостта за промени в Изборния кодекс. Това трябва да даде възможност за широко представителство и разбира се и за това да се чуе гласът на хората, включително и за нови политически платформи и проекти.
Оттук нататък оценките са различни. БСП, ДПС и „Атака” застават изцяло зад мерките на премиера Орешарски. Според тях няма нужда от избори сега и това обслужва единствено ГЕРБ. Мерките, които са предложени от премиера Орешарски, са безспорни и ще проработят и трябва да им се даде шанс. Според ГЕРБ - те заявяват категорично, че не работят за дестабилизация, напротив, вярват, че единственото бързо решение за стабилност са нови избори.
Същевременно, ГЕРБ също така заявяват категорично своята позиция, която направиха и публично пред нацията в последните дни, че единствено бързото провеждане на нови избори е решение и че те ще участват в работата на Народното събрание единствено и само по темите, свързани с Изборния кодекс и неговите промени.
Оценката за протестите на различните парламентарно представени политически сили също се разминава. Разбира се, посочих общата им позиция и апелът да минава по един демократичен и правов начин. Но например, според г-н Сидеров – лидера на ПП „Атака”, протестиращите са нерегламентирана група, която не спазва правилата, вилнеят по улиците на София и издигат расистки и ксенофобски лозунги. Неговата оценка е, че това не са мирни протести, а са инициирани от политически партии като инструмент за натиск. Нямаше как да се постигне общо разбиране и обща оценка при толкова разминаващи се оценки за това какво се случва навън.
Позволете ми също така да ви информирам, че на президента в началото не бе дадена възможност за отправянето на традиционно обръщение в началото на Консултативния съвет за национална сигурност, поради неспазване на правилата на Консултативния съвет за национална сигурност от лидера на политическа партия „Атака” Волен Сидеров. Помолих го изрично оттук нататък да се съобразява с правилата, които всички единодушно приеха, за провеждане на Консултативния съвет за национална сигурност.
Затова искам пред всички вас да споделя публично моята позиция, която изразих днес на Консултативния съвет за национална сигурност. Изложих я ясно пред участниците в Консултативния съвет по т. 1 от дневния ред, която беше „Мерки за оценка и дискусия по актуалната политическа обстановка в страната и мерки, които парламентарно представените политически партии ще предприемат, за да отговорят на обществените очаквания”. Моята позиция е, че знам, че в този формат думата криза звучи тежко, но аз не намирам друга дума, която да илюстрира ситуацията днес в страната. Вече шест дни държавата ни е залята от протести, за втори път през последните пет месеца. Това е ясен знак, че за пореден път нещо в действията на политическите сили е дълбоко сбъркано. Това не е оценка, това е факт.
Очевидно е, че гражданските протести не се свеждат до една или друга кандидатура и най-видимото доказателство за това е, че хората все още са на улицата, дори и след като тази кандидатура беше оттеглена. Най-малкото това означава, че политиците не им дават отговора, който очакват. Не чуват изцяло това, което гражданите казват. Вместо стабилност, се произвежда нова доза нестабилност в държавата. Вместо решаване на кризата, тя се задълбочава. Хронологията на проблемите в Закона за ДАНС показа на цялата нация, че това е едно добре планирано мероприятие с нагласянето на критериите, изискванията и годините за определен кандидат. Жалко, ако така ще се правят законите в България!
Сега предупреждавам да не се бърза и да не се допуска отново подобен подход към законодателни промени, както и към назначаването на председател на ДАНС и други висши длъжности в държавата. Да се дебатира публично и подробно в специализираните комисии в парламента. Да се изслушат кандидатите с техните концепции и ясен ангажимент за краткосрочни и дългосрочни мерки. Да бъдат зададени всички въпроси и те да получат своите отговори, преди назначаването. Да се чуе мнението на професионалната общност и на нашите партньори от евроатлантическото семейство.
Основната тема днес е как продължаваме? По принцип, досегашният модел на работа на Консултативния съвет за национална сигурност е - президентската институция да предлага проекти на становище, около което да се обединим и което да представим на обществото. Но аз днес няма да си присвоявам правото да говоря от името на хората, които протестират, както и от името на парламентарно представените политически сили в 42-рото Народно събрание. Тук обаче е мястото, където вие трябва да заявите кои са действията, с които отговаряте на протеста на българите; колко време е необходимо още българските граждани да бъдат на улицата; кой и как ще ги разбере; как очакваме да се развие политическата криза или просто ще се чака да замрат протестите от само себе си. Или ще се правят опити протестите да бъдат подменени с нови и нови скандали и провокации и така да бъдат заглушени.
Искам да ви чуя. Повтарям, това е мое обръщение от тази сутрин към Консултативния съвет за национална сигурност. Кои са проблемите днес, какви ангажименти трябва да се поемат, за да ги преодолеем, кой носи отговорност. По тази причина предвидихме докладчици по точка 1 да бъдат председателите на всички парламентарни групи в 42-рото Народно събрание, защото народът очаква от нас честен и открит прочит на случващото се през изминалите дни и парламентарно представените политически сили да предложат нещо реално, което да отговори на очакванията на хората.
Ще си позволя да кажа какво виждам аз. Виждам граждански протест, който иска най-основното нещо – справедливост и правова държава. Гражданите искат политическо представителство, което да отговаря на обществените интереси и очаквания. Нека видим ясно кои са хората на улицата днес. Това са тези, които си плащат сметките, тези на децата и на родителите си, но и тези на политиците. И сега искат сметка от политиците.
Има и много млади хора, които търсят своето бъдеще, а и бъдещето на децата си тук в България. Тези хора трудно ще бъдат „прибрани“, защото никой не ги е изкарал. Един млад протестиращ написа във Фейсбук – „Аз съм за България, където искам да има справедливост, за България, където законът е на страната на невинните и чистите, а не на страната на силните на деня“. Искам да знам каква ще бъде адекватната реакция на българските политици и на този простичък призив, дали ще се продължи с политики, обърнати назад към зависимостите в годините на прехода, та чак до комунистическата тоталитарна държава и нейния репресивен апарат или ще видим нов подход, подходящ за 21 век, където достъпът до информация и социалните мрежи скъсиха рязко дистанцията за граждански контрол над политиците. Това е новата реалност по цял свят и това е добре и за хората, и за политиците.
А решението е много просто – повече контрол от гражданите и по-добра комуникация и координация с тях. Просто повече почтеност, отчетност и принципен подход от политиците с лице и отговорност към нацията, а не към лобистки групировки. Това е и причината, поради която за пореден път на дневен ред се поставя Изборният кодекс, защото оттук започва демокрацията, да бъде осигурена възможност на всички български граждани да видят себе си представени, да гарантираме на българските граждани правото им те да избират с гласа си, а не някой друг по финансово-икономически интереси.
Нищо добро не ни чака, ако няма радикална промяна в поведението на политиците. Да се вадят само скелети от гардеробите не създава доверие. Реваншизмът и политическите чистки, също. Арогантният реваншизъм не е рецептата за излизане от ситуацията, в която е вкарана българската политика днес. Компроматната война е стар изпитан способ. Когато казваме на българските граждани по най-безпардонен начин, че можем не просто да им предложим всичко, а и да излезем от всяка ситуация по познатия неискрен подмолен начин, ние не просто ги подценяваме, а и откровено ги обиждаме. Реваншизмът е политическо късогледство и е истинска заплаха пред националната сигурност.
Иначе нека да е ясно, че от моя първи ден в политиката моите банкови сметки и доходи са публични. Не разполагам с банкова сметка и пари в която и да е от офшорните зони, включително Кипър. Не поставям себе си в категорията на реваншистите, а в категорията на тези, които ще търсят отговорност.
Тези няколко тези, които поставям сега, са част от големите въпроси. Другото е почтеност и доверие, за това мерки няма. Ще трябва да го доказваме ежедневно и всеки един от нас избира сам как да го направи. Аз съм избрал своя път. Президентската институция ме задължава да подкрепям всичко добро, което българските граждани искат за държавата си и за бъдещето си. Аз няма да спра да го правя, независимо от всичко. Няма да позволя гласът на президента да бъде заглушен. Бъдете сигурни в това.
Това бяха моите думи в началото на Консултативния съвет за национална сигурност, с които се обърнах към членовете на Консултативния съвет. Те трябваше да станат публични още сутринта, но във връзка с предизвикания скандал стават публични сега. Оттук нататък оставам открит за вашите въпроси.