РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Росен Плевнелиев: Не приемам цената на политическия успех да бъде за сметка на разрушаването на институциите и държавността

През последните няколко месеца сме свидетели на безпрецедентни опити за дискредитиране на президентската институция.

Какво ли не се изписа и изговори срещу мен от определена медийна група и свързани с нея политици, в какви ли не схеми и скандали бях замесен. Ще взема за пример измисления скандал за къщата ми в Гърция, за да разбере народът, че наглостта на самозвани популисти и задкулисието зад тях са безгранични. Масово се тиражираше, че съм разхождал куфарче с пари през границата в нарушение на законите и съм платил в брой. Това не е вярно. Истината е, че съм платил имота изцяло по банков път, чрез банковата си сметка в Националната банка на Гърция, която заедно с къщата ми е декларирана пред данъчните власти. Парите за покупката на къщата са преведени на два транша с банков превод на 1 октомври 2007 г. Част от парите се преведени от моя сметка в Дойче банк, а на 2 октомври 2007 г. останалата част са преведени от моя сметка в Райфайзенбанк. Доказателства вече са на интернет-страницата на Президента.

Къщата е закупена на 8 октомври 2007 г., като съм заплатил с чекове на продавачите, издадени от Националната банка на Гърция. Цената, посочена в нотариалния акт, върху която съм платил данъци и такси, е реалната цена. Тя е три пъти по-висока от данъчната оценка, точно защото и като предприемач, и като политик уважавам законите. А кой от вас счита, че сметките в Дойче банк, в Райфайзенбанк и в Гръцката национална банка са офшорни сметки?

Ето, виждате ли как с нелепи и откровено неверни твърдения се манипулира общественото мнение. Обикновено атакуват не една, а много свързани помежду си медии. Измисля се скандал след скандал, за да се дезориентират хората и накрая в общественото съзнание да остане само „президент–скандал“. Дали твърденията са доказани или измислени, няма значение. Важното е лъжата да се наложи. Ако президентът мълчи, това се използва, за да се натякват манипулациите под мотото: щом мълчи, значи е вярно.

Аз няма ежедневно да отговарям на лъжите и манипулациите по мой адрес. Вярвам, че това е правилното решение. Колко пъти повторих, че нямам офшорни сметки; че не правя и няма да правя партии, коалиции, кръгове, граждански сдружения и всякакви други партийно подобни структури; че всичко, което притежавам може да бъде намерено в декларациите ми – друго нямам, колко пъти да повтарям това?

Няма да позволя да ме учат на морал хора, в чиито данъчни декларации са вписани малки апартаменти, а живеят в къщи за милиони. За разлика от много други публични личности, аз живея в къща, която е на мое име, а не е собственост на фирма или на някой друг.

Нещо повече, всичко, което притежавам, е с ясен произход, с платени данъци, с документи, които са многократно проверявани от данъчни органи на няколко държави. Да, аз идвам успял от реалния бизнес. Не съм влязъл в политиката, за да си оправям живота.

Кой печели от тази дискредитираща кампания? Със сигурност не е народът. Не остана една институция в държавата, около която през последните 5 месеца да не се е завихрял скандал. Нека си дадем сметка какво означава това. Затова толкова дълго се въртим в омагьосан кръг. Влизаме от криза в криза. Аз не приемам цената на политическия успех да бъде за сметка на разрушаването на институциите и държавността.

Българският народ знае кой печели, когато водата е мътна, когато институциите се използват като инструмент за сплашване, за натиск, за разчистване на политически и лични сметки. Подобни методи използват тези, които разчитат да постигнат успех против правилата, против демократичните принципи. Те не искат силна държава, те не искат институции, които да работят в интерес на обществото, а за силните на деня. В държава, в която е толкова лесно с компромати да сринеш всеки, без значение каква е истината, няма да дойдат стратегически инвеститори, които да дадат работа и добри заплати, да плащат данъци, да допринесат за просперитета на страната ни.

Нека се запитаме чии интереси наруших, когато се възпротивих срещу безпринципното назначение на председателя на ДАНС или с принципното ми настояване най-после да дадем правила за диверсификация на държавните пари. На народа или нечии други? Освен на кого преча, е важно да се отговори на въпроса за целите на тази атака. Очевидно с измислени скандали и с масирана кампания се цели да се отклони вниманието на обществеността от истинските скандали, като например опитите за връщане днес на Държавна сигурност „на бял кон“. На всеки, който си мисли, че като залее страната с компромати, като се опита да очерни всички, ще си спести важните дебати, ще кажа, че това е измамно усещане. Когато вместо да решиш проблема, го потулваш с несъществуващи скандали, рано или късно ще дължиш отговори.

Как изглеждат регулаторите днес – независими?! Силни?! Или всичко си е по старому? Какви сметки за ток ще получим тази зима – по-ниски с няколко лева? Справедливи? Как запушихме пробойната, от която изтичат милиардите в българската енергетика. Само със смяна на шефовете в сектора стана ли енергийният сектор по-прозрачен и как през февруари 2014 г. ще обясним на българските граждани, че сме пропилели отново цяла една година, изпълнила сме я със скандали и с всичко друго, но не и с това, което политиците дължим на народа си – резултати.

Оттук нататък няма да отговарям на всяка лъжа и атака по мой адрес. Аз няма да легитимирам популисти, продукт на политически инженеринг, които вместо да обяснят какво смислено ще свършат за нацията, предпочитат да фабрикуват компромати. Едно от най-важните ми задължения като президент е да бъда пазител на законността, на конституционните принципи. Затова и ще сезирам през следващите дни Конституционния съд с искане да се произнесе по решението на Народното събрание, свързано със злополучния избор за шеф на ДАНС. Има една народна поговорка – „Когато си на върха, там духат силни ветрове“. Така е, но нищо няма да ме отклони от пътя да служа на народа и на гражданското общество, да бъда независим, да преценявам и да действам по съвест и по Конституция. Политиците и институциите трябва да запретнат ръкави за изграждане на една модерна България, в която правилата се спазват, а институциите работят за хората, не за силните на деня. Една България, в която добрите дела се множат и с търпение и постоянство, заедно и последователно надграждаме своята демократична държава от европейски тип.

Вярвам в институциите и се надявам, че с действията си те ще защитят не интересите на един или друг влиятелен кръг, а Конституцията, правилата и законността в държавата.

Благодаря ви.