РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

2013-11-11 14:36:00

Изявление на президента Росен Плевнелиев след среща с президентите на България и с председателите на Народното събрание от началото на промените след 10 ноември 1989 г. до днес

Уважаеми президент Стоянов,
Уважаеми дами и господа председатели на Народното събрание в годините на прехода,


Позволете ми, първо, да запозная и нацията с изявление по повод 24-годишнина от старта на демократичните промени в България и след това да обобщя днешните изключително интересни и ползотворни дебати.

През изминалите 24 години постигнахме много, но и много не успяхме да реализираме като общество и държава.

Мрачната сянка на комунизма и тоталитаризма, с лагерите, репресиите и смазването на милиони човешки съдби, остана назад в историята. Политическите  промени донесоха демократична политическа система, в основата на която стои приетата на 12 юли 1991 г. Конституция. Въпреки че е критикувана от мнозина, тя се доказа като здрав фундамент на нашата демокрация. Във времена на кризи неведнъж тя гарантира не просто разделението на властите и принципите на правовата държава, но и правата и свободите на българските граждани.

Тези права и свободи създадоха среда, в която да покълнат семената на гражданското общество у нас. А именно то в решителни моменти от близката ни история бе не само коректив, но и двигател на  промяната.

Въпреки острото на моменти политическо противопоставяне през 90-те години, българското общество се обедини около важните национални приоритети и идеята за Обединена Европа. Те бяха не просто цел, но се превърнаха и в национална кауза. Благодарение на постигнатия, макар и трудно, политически консенсус, България направи своя цивилизационен избор да стане част от евроатлантическото семейство. Няколко правителства, парламенти и президенти, без оглед на цвят и партийна принадлежност, работиха последователно и упорито по тази така важна национална кауза. Членството на страната в НАТО и ЕС беше крайният резултат на усилията на гражданите и на политическия елит, обединени и в една посока. Успехът доказа, че когато има единение на интересите, когато пред обществото има ясна обща цел, и тя се следва от политиците, резултати не закъсняват.

Освен политическа, преходът донесе и икономическа промяна. С връщането на частната собственост бе премахната една историческа несправедливост. Това създаде предпоставки за развитие на свободната стопанска инициатива и за изграждане на пазарна икономика в България.

Голямо постижение за консолидацията на нашата демокрация изигра запазването на етническия мир след тежките белези на Възродителния процес и бушуващите войни в Западните Балкани. За пореден път в историята си българите показаха своята толерантност. Още преди век и половина Апостола бе написал: „Целта ни в Българско е братство със секиго, без да гледаме вяра и народност.“ Неговият завет бащите-основатели на съвременната българска държава вграждат в чл. 61 на Търновската конституция: „Всякой роб от какъвто пол, вера и народност да бъде, свободен става щом стъпи на българска територия”. И този текст не остава къс хартия. С разтворени обятия тук са посрещани арменските и други групи бежанци, а в годините на Втората световна война българското гражданско общество не позволи евреите да бъдат изпепелени в газовите камери на нацистите. Тези завети на дедите ни трябва да бъдат и днес знаме на всеки истински родолюбец.

Какво не успяхме да постигнем? Най-голямото предизвикателство пред всички нас е как да бъде преодоляно усещането за липса на справедливост. Резултатът от това е ерозията в доверието към политическия елит, партиите и институциите. За да бъде преодоляно това, политиците трябва се вслушват повече в гражданите и да бъдат на висотата на гласуваното им от народа доверие. Институциите трябва да бъдат ефективни, прозрачни, гарантиращи спазването на правилата от всички.

Ниският жизнен стандарт, безработицата, демографската криза продължават да бъдат едни от най-тежките проблеми пред обществото. Не успяхме да изградим възможности и среда, които да накарат младите хора да не напускат родината, а да останат в България и да развиват своя потенциал тук.

Пазарната икономика и съдебната система трябва да се подобрят. Образованието и здравеопазването се нуждаят от дълбока реформа. Далеч сме от истинската медийна свобода, която е ключова за демокрацията. Хората имат усещането, че задкулисие продължава да направлява важни политически процеси. Все още не сме се справили със сенките от миналото и не сме изпратили Държавна сигурност и досиетата в Държавния архив, където отдавна им е мястото.

Арабската пролет и кризата в Сирия ни изправиха пред ново тежко предизвикателство. Също както дедите ни по-рано, ние сме призвани да проявим изконната българска толерантност към хора в беда, независимо от техния произход и националност. Опитите за насаждане на омраза и извличане на теснопартийни дивиденти, водени от фалшив национализъм, са опасни и крият огромни рискове.

Това,  което най-много ни липсва днес, е общата кауза, новата голяма цел, около която да се обединим и която да следваме. На всички вече е ясно, че членството в Европейския съюз е важна предпоставка за развитие, но ние сами трябва да изработим своя просперитет, използвайки възможностите, които членството дава.

Опитът ни от изминалите 24 години на преход показва, че успехът идва, когато имаме стратегическа цел, когато постигнем съгласие по приоритетите на нацията и заедно полагаме усилия, за да ги изпълним. Днес, близо четвърт век след началото на промените, ние трябва да си припомним този важен урок. Дори в дни на крайно политическо противопоставяне, има няколко важни цели, около които може и трябва да се обединим. Ще отрече ли някой необходимостта от продължаване на реформата в съдебната система, за да бъде правосъдието своевременно и винаги в полза на истината и гражданите. Корупцията, олигархията и монополите са пречки за пазарната икономика. Малките и средни предприятия са 99%, те са важните, а не една група влиятелни бизнесмени. Всички политици публично припознават проблемите, време е да се обединим около конкретни политики и решения. Не може българското общество да е заложник на липсата на медийна свобода, трябват ни гаранции, че само обективната информация ще служи за формиране на позицията на гражданите. Медиите, разбира се, имат право на мнение, но медиите трябва да казват истината.

Президентството винаги е било отворено за дебат с политическите сили за постигане на консенсус по дългосрочните приоритети. Още от първия ден посочих колко е важно да се обединим около Националната програма за развитие „България 2020“. Призовавам всички политически сили да загърбят теснопартийните си интереси в името на бъдещето на нацията.  Обединим ли се и припознаем ли националните приоритети, аз съм готов да работя и за промяна в Конституцията, ако в нея има пречки и слабости, за да бъде страната ни истински демократична, правова и справедлива държава и за да гарантираме върховния принцип на правата на личността, нейното достойнство и сигурност.
    
Сега, позволете ми да обобщя днешния дебат и дискусиите, които проведохме, за което съм още веднъж изключително благодарен на всички, които бяха днес заедно с нас.
    
Нека да посоча също така, че президентът Желю Желев, както и президентът Първанов се обадиха специално, за да посочат – президентът Желев има здравословни проблеми в семейството, които му попречиха в последния момент да се присъедини, както и президентът Първанов, който има предварително планувани ангажименти, които го възпрепятстват.
    
Нека да посоча по-важното, което днес дискутирахме.
    
Първо, всеки един от държавниците тук, пред вас, е много различен, но има нещо, което ги обединява, и това е България. Стартирам с българския език, като една от първите теми, които дебатирахме, като ще изложа всички от тях последователно, без да претендирам коя е най-важната, защото вярвам, че всички са важни. Българският език като нещо, на което ние трябва да обърнем много сериозно внимание - как възпитаваме младежта. Примерът на българските парламентаристи, на българските политици като цяло и отговорното отношение по начина по който се изразява, по начина по който ползваме българския език, да го пазим, да не деградираме и да не работим така, че да подчиним словото и идеите, които са важни, единствено и само на прагматизма и на отиграването на ситуациите.
    
Второ, политиците, за съжаление, днес воюват не само като партии, но и като личности. Това е недопустимо. Когато има междуличностни войни и политиците започнат да се атакуват един друг като хора, да се мразят един друг като хора, тогава разбира се е много по-трудно да се изграждат каквито и да било мостове. Те просто се изгарят всичките. Това е едно основно притеснение, което всички ние споделяме.
    
Трето, ескалацията на омразата и противопоставянето, тежката конфронтация, в която се намираме, за съжаление, малко по малко, но със сигурност, разгражда държавата. Това е тежка констатация. Това е проблем, който ние трябва да решаваме.
    
Образованието, разбиране, е много голяма тема за всички нас. Има нужда от тежка реформа и аз като президент поемам ангажимент в следващ дебат да направим всичко необходимо, така че да търсим консенсус между всички фактори – политически партии, парламентарно, непарламентарно представени, и много други фактори в държавата от гледна точка на реформата в образованието. Тук слагам и здравеопазването.
    
Пето, всеки един от нас като държавник е изправен и е решавал своите кризи и той е трябвало да се покаже като добър балансьор. Всеки един от българските държавници е имал своите критични мигове. Много често сме бъркали, но много е важно във важните моменти – тези с историческо значение за нацията, да не сбъркаме.

Шесто, проблемът на проблемите, както го кръстихме днес всички, проблемът на проблемите е проблемът с разделението в нацията - много изострена фаза. на противопоставяне. Докарахме го дотам, че имаме граждани срещу „контраграждани“, протести срещу контрапротести, София срещу провинцията и т. н. За съжаление, също така месианството, популизмът и разбира се ултралиберализмът като такъв са част от нашето ежедневие. Разбира се, нищо лошо, но трябва да знаем, че това е така и разбира се да търсим дълбоките устои. Истинските решения се крият не в крайностите, а в нещо, което ние все пак сме постигали, нещо, което народът ни отдавна е посочил, и нещо, което трябва да бъде надграждано.

Дълбокото усещане за неработещи институции е сериозен проблем и затова е много важно да се утвърждават институциите и да се насърчава гражданската активност.
    
Осмо, особена тревога от всички нас за социалния статус на българина днес. Всички знаем много добре какво е положението и че почти половината от нацията е застрашена от бедност.
    
Девето, по отношение на тоталитарната държава имахме дебат и това, което ни обедини, е, че е важно да се посочва цялата истина, не истината наполовина. От тази гледна точка е много важно, когато говорим за тоталитарната държава като такава, и минусите, и негативите, да се посочват и позитивите, истината като цяло. Например, индустриализацията, която настъпи в България в тези години, образованието и други важни елементи.
    
Десето, каква да бъде нашата кауза? Това, което искаме да постигнат всички, а народът отдавна е постигнал консенсус, е европейски стандарт на живот и разбира се и европейско правене на политиката, включително и морала по европейски в политиката.
    
Единадесето, създаденото усещане за половинчатост и несъвършенство, незавършеност на промените, на целия преход, разбира се, създава сериозни промени. И затова ние се обединихме около това, че да, никой не е перфектен, институциите не са перфектни. Нашият демократичен преход от 24 години, разбира се, не е перфектен. Но на доброто трябва да се подаде ръка. И това, че българският народ и българският политически елит и институциите успяха да постигнат членство в НАТО и в Европейския съюз е едно добро дело, което може да бъде сочено за пример, да поздравим тези, които са допринесли за постигането на този успех, за българската държавност и за българската нация и да надграждаме, да посочваме доброто и да го надграждаме.
    
Дванадесето, предвидимостта и сигурността са много важни. Трябва да се гарантира и не само на институционално, но и на политическо ниво. Несигурността, честите промени, всяко предишно правителство е лошо, това не помага и ние бихме искали да се посочват и действията на политическите лидери, на политическите партии, на институциите, които са част от този обратен, но много важен тренд, а именно – повече предвидимост, повече дългосрочност, консенсус върху няколко важни теми. И поне там да не се изпокараме и да се избием, а там да надграждаме.
    
Чувството за несправедливост на прехода е следващата тема, по която дебатирахме и, разбира се, съдебната система има своята много, много важна роля. Ако ще се променя Конституцията, за което днес също говорихме, то наистина може би един от разделите на българската Конституция, който може и има какво да се промени, е свързан със съдебната система и начина, по който тя работи. Но, разбира се, е много важно да се постигне консенсус по промените в съдебната система и по всяка последваща промяна в Конституцията. Да не се прави на парче, да се направи в широк обществен дебат, по европейски, ще отнеме време, но това е правилният начин.

И отново се връщам на темата с предвидимостта и прогнозируемостта на институциите. Още повече, това важи и за бъдещи промени в Конституцията. Широк обществен публичен дебат!

Накрая искам да благодаря на всички. За мен беше чест да бъдем заедно. Това е един неформален диалог и един неформален форум, който организирахме днес. Но аз мисля, че всеки един от нас ще направи своите изводи.

Благодаря на медиите, които бяха днес заедно с нас.

Благодаря ви.