РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев на дискусията „Общите приоритети на България и Румъния 2014-2020 – нови възможности и хоризонти“, в рамките на Съвета за развитие на регионите и националната инфраструктура към държавния глава

Ваши превъзходителства,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми дами и господа заместник-министри,
Уважаеми кметове, областни управители,
Уважаеми гости,

Бих искал първо най-сърдечно да благодаря на всички вас, както и на присъстващите наши приятели от Румъния, от Европейската комисия, но кметове от България и Румъния, посланици, представители на академичната общност, неправителствения сектор, областни управители и много, много хора, които се събрахме днес заедно тук, за да дебатираме по приоритетите за България и Румъния до 2020 г.

Искам специално да благодаря на кмета на Силистра д-р Найденов за неговата посветеност, за неговата инициатива и за добрата организация на днешния форум и да поздравя, заедно с кмета на Силистра, и кмета на Кълъраш за това, че те наистина за нас са един стандарт и вдигат много високо летвата на добросъседството и сътрудничеството, за което ви благодаря от все сърце.

Скъпи приятели,

През последните 15 години ние сме свидетели на изцяло нови процеси на позитивна промяна на Балканите. Днес Югоизточна Европа и Балканите са символ на мир, приятелство и добросъседство. Нашият регион е с много добър потенциал и перспективи за развитие. България, Румъния и като част от Европейския съюз имат своето стратегическо местоположение, своето стратегическо преимущество, и ние разбираме много добре, че сме една от вратите, една от важните врати на Европа към Азия, към нови пазари, към нови хоризонти, по пътя на Дунав към Черно море и в обратната посока, за да можем да създадем нови търговски пътища, за да можем да разширим нашия мироглед и същевременно да привлечем нови инвестиции.

Всичко това можем да постигнем само заедно, няма никакво съмнение в това, и с общите усилия на база на обща цел, а тя е да ускорим развитието на Дунавския регион, да се позиционираме стратегически по пътя на посоките от изток на запад, но и от север на юг. България и Румъния са един от двигателите, които работят за положителната промяна на Балканите, но и ние сме част от голямото европейско семейство. Именно Европа ни свързва, Европа ни обединява, тя ни помага да се справяме с предизвикателствата на днешния ден. Именно членството ни в Европейския съюз е големият двигател на промяната и ние сме благодарни за подкрепата, която получаваме десетки години по пътя на развитието към мир и просперитет в Дунавския регион.

Във фокуса на дебатите днес са общите приоритети на България и Румъния 2014-2020 г., Румъния, която е наш естествен партньор, приятел. Само заедно с Румъния ние можем да постигнем набелязаните резултати по поречието на Дунав и да направим Дунавския регион едно от добрите места за живеене, а и едно място с потенциал и добро бъдеще за нашите деца.

Въздействието върху икономическото развитие в България от проектите, финансирани от структурните и Кохезионния фонд, е повече от видимо. Ако погледнем цифрите, ще стане ясно, че положителният ефект от еврофондовете чрез оперативните програми върху брутния вътрешен продукт на държавата е 3%. Очаква се към края на 2015 г. да достигне 9,3%. Това означава само едно – че европейските фондове помагат за растежа и развитието, като цифрата е около 1% на година. 1% от годишния растежа на България се генерира от европейската солидарност и чрез европейските механизми.

Следващият програмен период 2014-2020 г. ни дава възможност да надградим постигнатото до момента в стратегически контекст. Сега е времето да набележим нашите общи приоритети, да начертаем план за тяхното реализиране. Подчертавам приоритети, защото е от съществено значение да имаме фокус, да не пилеем излишен финансов и административен ресурс, да се поучим от грешките от миналото и да вървим напред ефикасно, с правила, гарантиращи отговорност, прозрачност, предсказуемост и, разбира се, отчетност на институциите.

Днес ние искаме да направим нещо много важно. Ние търсим днес заедно между България и Румъния общите приоритети, но и легитимност на общите приоритети. Ние не искаме приоритетите между България и Румъния да бъдат зададени от едно министерство и от няколко бюрократи. Затова днес сме тук - кметове, представители на академичната общност, неправителствени организации, областни управители, депутати от двете страни на Дунав и нашите приятели от Европейската комисия, заедно с представители на бизнеса, за да можем да изковем в един широк дебат и по този начин да имаме силна легитимност на приоритетите. А времето за тях изтича. От 1 януари 2014 г. ние вече искаме да изпълняваме. Следователно, планирането и приоритизирането трябва да се случат бързо, ефикасно и, разбира се, надграждайки всичко, което вече започнахме, заедно с Европейската комисия.

България разполага с около 7,1 млрд. евро по Кохезионния фонд, Румъния с още 21,7 млрд. евро. Това са едни сериозни суми, но не само това. Ние можем да финансираме проектите и през инструментите за свързаност, както и през Трансграничната програма, до които ще стигнем малко по-късно. Търсим едно единствено и днес много важно за всички нас упражнение, а то е – знаем, че само заедно можем да се развиваме, заедно можем да преборим кризата и заедно можем да изпълним тези проекти, от които имаме нужда. Затова съвместните ни усилия са изключително важни. Те подкрепят икономиката, инвестициите, а и всички много добре знаем, че инвеститорите не гледат само на един град или на една държава. Те гледат на региона като цяло. Още по-важно е да позиционираме региона по пътя на инвестициите, чрез съвместните си усилия.

И затова е много важно да използваме инструментите за свързаност, за мобилност в Европа, за хармонизиране на политиките в околната среда, енергийния пазар, стабилността и ефективността на институциите, борбата с корупцията и реформата в съдебната система като общи приоритети, по които работим заедно, и то работим добре.

Предстои ни много работа в тази посока. Имаме ясни приоритети. Днес отново ще дебатираме върху тях. Важно е след това политиците много бързо да ги финализират, за което и аз поемам своя ясен ангажимент като президент на България и за да можем от 2014 г. да изпълняваме ефективно и отговорно.

Разбира се, основен приоритет за всички нас е свързаността. Само преди няколко дни бе открит и тунелът под Босфора, тунел, който свързва два континента. Това е един огромен проект над 3 млрд. евро, който създава нови перспективи за всички нас и променя транспортната картина в региона, но не само в региона, но и в Европа-Азия като цяло. Нашите колеги в Турция работят усилено, след като финализираха тунела „Мармарай“, да се свържат до българската граница през 2016 г. с 250 км/час скорост по железопътна линия. Това означава, че ние трябва да се възползваме от тази възможност, за да отворим и пътя на европейските стоки към Близкия изток, Северна Африка, Азия, използвайки този коридор. Затова вярвам, че изграждането на пътните и железопътните коридори по направлението на Трансевропейския транспортен коридор 9 – Букурещ-Русе-Свиленград-Истанбул, както и по Коридор 10 – Белград-София-Пловдив-Истанбул, са важни и стратегически за всички нас.

Важно е да изградим, разбира се, и жп участъци до 2020 г. по Трансевропейския коридор 4 – от Крайова-Калафат-Видин-София-Атина, и новия пътен участък от централната TEN-T мрежа София-Русе-Гюргево-Букурещ, като част от него е по протежението на автомагистрала „Хемус“. Тя е изключителен приоритет за българското правителство до 2020 г. и трябва да бъде изградена. Също така проучваме за рехабилитация жп линията Букурещ-Гюргево-Русе-Горна Оряховица-Варна, което е стратегически проект. Нека да си припомним, че преди повече от 160 години първата жп линия - практически на Балканите - е линията Варна-Русе-Букурещ. Тя има своето стратегическо значение от години и е добре да бъде надградена по съвременните стандарти.

Когато говорим за свързаност по Коридор 4, България трябва да приоритизира и да довърши скоростния път Видин-Ботевград и, разбира се, магистрала „Струма“, което ще даде възможност на цяла Северна Европа, както и на Централна Европа, през Румъния и България, да има бърза връзка със Средиземноморска Европа и Гърция.

Разбира се, когато говорим за свързаност, една от големите теми са мостовете. Не може да има свързаност без мостове. Мостовете са връзката между нас. Те са символ на обединение и на приемственост. Един мост не се случва за 1, 2 или 3 години. Нека да си спомним, че по втория мост, който открихме наскоро, работиха 6 български правителства, 5 румънски правителства. Той беше приоритизиран преди 20 години и ние се поздравихме с един огромен успех, благодарение на общата воля на България и Румъния и на изключителната подкрепа на Европейската комисия, за което благодаря от все сърце. Мостът „Нова Европа“ при Видин-Калафат, който беше открит на 14 юни, е наистина един изключителен пример за това как всички заедно, когато имаме общи приоритети, когато тези приоритети за смислени, можем да направим голямата промяна. И един цял Северозападен регион на България, както и отсреща, в Румъния, които бяха в изолация, днес получават нова перспектива.

Разбира се, не се гордеехме с това, че имахме само един мост, този в Русе и Гюргево, който е построен през юни 1954 г., вече имаме втори, но гледаме напред. Това, което искаме да направим, във връзка и с Междуведомствения българо-румънски комитет за развитие на вътрешно-водния транспорт и свързаността в региона, искаме да заложим подготовката на четири нови моста, а именно при Силистра-Кълъраш, Оряхово-Бекет, Никопол-Търну Мъгуреле и разширяване на съществуващия мост при Русе-Гюргево или изграждане на нов мост при Русе-Гюргево.

Това е една огромна възможност за всички нас. Нека си спомним миналото, в което реката ни разделяше, в което между България и Румъния имаше много малко общо. И нашата визия, нашата посветеност, изграждането на нови мостове е приета от милиони граждани от двете страни на Дунав, които бяха изолирани и вижте изключителния успех на моста „Нова Европа“ във Видин и Калафат, където цифрите са много по-добри, отколкото очаквахме, а гражданите са изключително благодарни, пазаруват, правят бизнес заедно, и това е едно изключително постижение и на политиците, за което благодаря.

Бих искал да споделя с вас моята посветеност, както и на президента на Румъния г-н Бъсеску, на това да вървим с изграждането на новите мостове по Дунав, което считаме, че е важно. И си спомням нашата обща среща преди няколко месеца в Братислава на 18-ата среща на държавните ръководители от страните на Централна и Източна Европа, в която ние се договорихме, че ще продължим да работим за подготовка и строителство на трети мост на Дунав, а именно този, който ще свърже Силистра и Кълъраш. Също така съм изключително горд, че днес ще бъде подписана Декларация за сътрудничество за изграждане на трети мост на река Дунав при Силистра-Кълъраш. Искам да благодаря от все сърце и да поздравя двамата кметове за тази инициатива.

В частта „Транспорт“, чрез Механизма за свързана Европа, разбира се, ние трябва да посочим най-важния приоритет, а аз вярвам, че това е българо-румънският участък на р. Дунав. Ние можем да говорим за пътища, ние можем да говорим за мостове, съзнаваме колко много още не е направено, но дали си даваме сметка, че най-важният път и най-голямата магистрала е всъщност реката сама по себе си. Трябва да обърнем цялото си внимание към нея и да приоритизираме чрез интегриран подход изграждането на навигационни системи по Коридор 7 по р. Дунав, изграждането на защитни диги, изграждането на системи за кризисен мениджмънт и, разбира се, на системи за напояване и за управление на водните ресурси. Интегриран подход - България и Румъния, заедно по Коридор 7, който е от стратегическо значение за Европа. Споделяме общ приоритет, общо 14 държави, Коридор 7, който е в сърцето на Европа, и ние не можем да си позволим по него да имаме подход „на парче“. Затова и моят апел днес е р. Дунав сама по себе си - навигация, екология, управление на водите, управление на кризи, като интегриран подход, като тотален приоритет № 1 по Механизма за свързаност за периода 2014-2020 г.

Това е и отговорната позиция на България и Румъния към 12-те останали държави-членки, които споделят Дунав като наша обща магистрала, която ни свързва, но и това е нашата отговорност към Европейския съюз като цяло. Разбира се, не просто само р. Дунав като коридор, но нека да си дадем сметка и колко много ние зависим от туризма, колко много ние зависим от инвестициите в региона, индустриални зони от едната и от другата страна на Дунав, те са вече факт. И аз съм абсолютно убеден, че подобряването на навигацията, изграждането на интермодални центрове, подобряване на пристанищната база по р. Дунав, в интегриран подход, ще създаде много силни двигатели и мотивация на инвеститорите и за икономическо развитие в региона.

Разбира се, без модернизация и реконструкция на пристанищата, не можем да отговорим на предизвикателствата и целите, които си поставяме, и затова те са важни. Неслучайно интермодалните терминали са едни от основните приоритети на европейската транспортна политика. Създаването на интегрирана свързаност - река, жп линии и море, като например изграждането на интермодален терминал в Русе, който вече стартира като изпълнение. Оттам нататък, жп връзката на пристанище Русе, което е на р. Дунав, и пристанище Варна, което е на Черно море, е от стратегическо значение за България и би следвало също да бъде финансирано по линия на Инструмента за свързаност за периода 2014-2020 г. Както казах, това е най-старият стратегически железопътен проект, стартирал още в началото на 19 век.

Подготвя се и изграждането на интермодален терминал във Видин. Имаме вече новия мост, имаме планове за подобряване на пътната и железопътната свързаност в региона до 2020 г., както и за изграждането на индустриална зона в непосредствена близост до моста, която към момента е наречена като проект „Аутопарк България“.  Щастлив съм, че има заявен и първи инвестиционен интерес за строителството на фабрика за автомобилни компоненти. Разбира се, тук е много важно държавата и общината да консолидират парцела, да подготвят тази индустриална зона и да се поучим и от големия успех на индустриалните зони в Русе, които успяха да привлекат стратегически инвеститори, включително наскоро стартираха нови проекти и това е пример за подражание. Държавата, общината и бизнесът заедно могат да направят и голямата промяна във Видин, така както се случва в Русе.

Колкото повече проекти за свързаност реализираме, железопътна свързаност, пътна свързаност, речна свързаност, енергийна свързаност, колкото повече мрежи изграждаме, толкова повече фабрики ще идват в нашия регион. Колкото повече сме изолирани, толкова по-малко фабрики ще идват. И като президент искам категорично да заявя, че се радвам на всяка фабрика в региона, независимо дали тя се случва в Румъния, в Сърбия или в България. Спомням си как доскоро с нашите румънски приятели се борихме за едни и същи инвестиции. Радвам се, заявявам го най-категорично, че фабриките на „Форд“ и на „Рено“ се случиха в Румъния. От това вече и България печели. Защото по поречието на Дунав, в близост до румънската граница, ние виждаме изграждането на няколко фабрики с подизпълнители на компоненти за двете големи фабрики в Румъния. България печели от това, че Румъния успя да привлече стратегически инвестиции.

Обратното е и с Румъния. България успява да привлече някои стратегически инвестиции. Примерно фабриките на „Шишеджам“ за общо около 1 млрд. долара инвестиции ще се превърнат в най-големия производител на стъкла и стъклени продукти в Европа. Със сигурност това пък ще доведе до един ръст и в автомобилопроизводството в Румъния, защото България ще бъде най-големият производител на автомобилни стъкла в Европейския съюз.

Ние имаме общи клъстери – туризмът, автомобилният сектор, производството на храни и земеделие, фармацевтика и индустрии, свързани с човешкото здраве. Ние вече сме инвестирали много заедно. Ние сме създали общи банки, застрахователни, телекомуникационни оператори, които оперират в целия регион и предоставят продуктите си в целия регион. Имаме общи стандарти, имаме приятелство, имаме такава силна база да надграждаме. И това е нашата задача. Това желаят и милионите българи и румънци, които си ходят на гости. Ние виждаме как броят на туристите от Румъния в последните пет години се умножи по пет. И ако преди пет години ние имахме 200 хил. туристи от Румъния в България, сега имаме един милион. Това е доказателство за приятелство и за обща икономическа перспектива.

Имаме и други възможности – в производството на храните и на земеделието България и Румъния имат какво да направят заедно. Примерно, в Русе ние имаме може би едно от най-добрите опитни стопанства в региона като цяло. Около него можем да изградим регионален клъстер, който да обединява бизнеса и университетите от двете страни на Дунав, като развиваме биоземеделието и производството на храни. България категорично ще се стреми не просто само да изнася сурова земеделска продукция, а храни, готов продукт - това е стратегията и на Румъния. Това означава, че ние можем и трябва да инвестираме в съответни механизми, включително и в проекти за технологични центрове, общи лаборатории, сертифицирани земеделски продукти, така че да можем да бъдем позиционирани по пътя на добавената стойност. А защо не и международни борси – за храни и земеделска продукция, които да бъдат свързани през Русе, Варна, Бургас и, разбира се, от другата страна със стратегическите местоположения на нашите румънски приятели, така че да можем заедно да отворим един по-голям регион, който има вода, който има земя, който има чиста земя и който може да произвежда качествен земеделски продукт и храни.

Когато се говори за Дунав, ние трябва да се замислим и да си зададем един от най-важните въпроси – как разходваме и употребяваме водните ресурси; как се грижим за опазването на водата; как можем да намалим загубите от питейна вода; как доставяме в районите, страдащи от системно засушаване; мислим ли достатъчно за това какви са тайните последствия от замърсените води и засушаванията върху плодородните земи, върху местообитанията, върху природния баланс; знаем ли цената на загубеното биоразнообразие. Затова и основен мой приоритет и отговорност е да настоявам за водна реформа, за нов подход в управлението на водите, за интегриран подход, който да е базиран на дългосрочно планиране.

И тук се гордея, че заедно със Световната банка България успя да направи генерални (мастер)планове за управлението на водите за 35 години напред. Имаме плановете, сега трябва да направим консолидацията в сектора. Смела и важна реформа – тя беше подготвена още 2010 г. и влезе в парламента и още не е финализирана. И оттам нататък, разбира се, да управляваме на база на приоритетите ефективно водния ресурс.

Друг основен приоритет са отпадъците. Следва да продължим изграждането на инсталации и да продължим мерките за подобряване управлението на отпадъците. Има един факт, с който аз не се гордея. Има един факт, който е срамен за България. Ние произвеждаме общо 2,7 млн. тона отпадъци, отчетено през 2011 г. За рециклиране отиват само 6 на сто. 6% от 100% е много малко. И това трябва да ни каже, че трябва да насочим усилията си и в тази насока – да управляваме ефективно отпадъците. Това е инструмент да ставаме по-богати. Понякога сме бедни, защото прахосваме, защото не управляваме ефективно, включително и ресурсите, които имаме.

Важен приоритет, разбира се, е „Натура 2000“ и биоразнообразието. Съхранението и устойчивото използване на уникалното за Европа биоразнообразие, което имаме тук, трябва да бъде съхранено, трябва да бъде опазено и това е един ключов приоритет за устойчивото ни развитие. Защитените зони от европейската екологична мрежа „Натура 2000“ са 336 в България. Ние покриваме 34% от територията на България с „Натура 2000“ и тук България е на второ място в Европейския съюз с толкова висок процент. Това е заявка за устойчиво развитие и за отговорно отношение към следващите поколения и към природата.

Разбира се, необходими са много съвместни проекти между България и Румъния, които да надградят съществуващите, като например проекти, които вече изпълняваме - за опазване на качеството на водите, за биоразнообразието и природния ландшафт, за развитие на информационната система за защитените зони на „Натура 2000“, който се изпълнява заедно с WWF и Дунавско-карпатската програма, за опазване на 11 вида природни хабитати, разположени в 10 зони на „Натура 2000“.

Подготвеният съвместен документ за пространствено развитие на държавите от Вишеградската четворка, България и Румъния определя някои от стратегическите насоки за развитието на Дунавските райони за планиране. Изключително важен стратегически документ, който ние приветстваме и искаме да изпълним с конкретика и съдържание.

Това ни навежда на мисълта, че можем да помислим и за обща енергийна стратегия в Дунавския район. Темата енергетика има изключително важна роля за всички днес. Европа като цяло е приоритизирала диверсификацията на доставките на енергийни ресурси и на източниците и всички ние сме абсолютно наясно защо. И днес, когато отново виждаме търговската война и натиска от Русия към Украйна, днес отново се притесняваме дали няма да ни се случи това, което ни се случи през 2008 г., когато споровете между Русия и Украйна оставиха България, Словакия, Румъния и много други държави на тъмно и на студено в най-студения месец на годината.

Ако политиците са си направили изводите, решението е само едно - свързаност на енергийните мрежи, енергийна ефективност и енергийна диверсификация. Фабриките се случват и затова, че се чувстват сигурни в енергийните си доставки. Фабриките не се случват тогава, когато инвеститорите се притесняват, че някой може да им спре кранчето с газта. Длъжни сме и трябва да го направим.

Затова ние имаме общ проект с Румъния за газов интерконектор, който вече се строи. Разбира се, трябва да го надградим, така че той да стане реверсивен - и в двете посоки, защото в момента той осигурява пренос само в посока от България към Румъния. Същевременно, България приоритизира като стратегически важен и от животоспасяващо за нас значение газов интерконектор Гърция-България. Защото ние се радваме на успеха на нашите гръцки приятели и съседи, които успяха да договорят газопровода. Да, той е изключително и стратегически важен за Европейския съюз и България иска да се върже към доставките на каспийски газ от Трансадриатическия газопровод (ТАП). Тава обаче е шанс и за Румъния, защото ако изградим газов интерконектор Гърция-България, през газовия интерконектор България-Румъния нашите румънски приятели могат да получат азербайджански газ. По същия начин пък ние бихме могли да получаваме газ от Румъния, която има алтернативни източници.

По същия начин подписахме меморандум през 2010 г. и за планирано обединяване на енергийните системи на двете държави. Има такъв меморандум от 2010 г. Това е изключително важен документ. Заедно можем да управляваме нашите енергийни мрежи и заедно можем да управляваме и бъдещите източници на газ и газовите проекти, по които работим в шелфа на Черно море. Нашите румънски приятели са малко по-напред, те направиха сондажи, намериха между 40 и 80 млрд. куб. м газ в шелфа на румънския участък на Черно море в съвместни договори с ОМВ и „Ексон Мобайл“. България също подписа договори с френската компания „Тотал“, австрийската ОМВ и испанската „Репсол“, които стартираха проучвания, които са много обнадеждаващи. Надяваме се, че двете страни заедно могат да управляват този бъдещ, важен за Европейския съюз и региона, газов ресурс.

Намирайки се на Балканите, разбира се, е много важно да посочим, че и други газови интерконектори са важни, например газов интерконектор България-Сърбия, за което сме благодарни на Европейската комисия за нейната подкрепа. Същевременно пък се изгражда интерконектор    Хърватия-Сърбия. И тук стигаме и до възможността, ако нашите приятели в Хърватия изградят новия газов LNG-терминал, както се планира, на остров Кърк, би могло директно да имаме доставки на американски шистов газ през Хърватия, Сърбия и България. И същевременно обратното – на азербайджански газ до Хърватия и обратно към Европейския съюз.

Затова аз вярвам, че чрез Инструмента „Свързана Европа“, към неговата част енергетика, България задължително ще подготви проекти. Имаме такива с финансов ресурс около 320 млн. евро, по които днес ще дебатираме, които ще бъдат подготвени и изпълнени до 2020 г.

Говорейки за стратегическата инфраструктура, разбира се, трябва да говорим за достъп до широколентов интернет и за електронното правителство. Важни насоки, които трябва да ни ръководят, са зададени в Цифровия дневен ред на Европейския съюз. Знаем, че в бъдеще търговията ще става все повече цифрова, услугите към гражданите - дигитализирани. Длъжни сме да произведем мрежи и проекти за телекомуникационна и информационна свързаност между България и Румъния.

Туризмът е област, която има огромен потенциал и по която можем да развиваме съвместни проекти. През последните 4 години броят на туристите устойчиво се увеличава във всички посоки. Трендът е нагоре и той е много позитивен. Говорейки за туризъм, разбира се, трябва да си даваме сметка, че се намираме в Дунавския регион и няма как да не спомена Дунавската стратегия. Една прекрасна европейска платформа, по която България и Румъния могат да направят много, членувайки заедно с още 12 европейски държави. Чрез интеграция и координация на усилията ние можем да действаме по четирите основни стълба на Дунавската стратегия – свързаност, околна среда, социално-икономическо сближаване и сигурност, за да направим Дунавския регион по-конкурентоспособен и привлекателен.

Бидейки координатори заедно с Румъния по приоритета „Туризъм“, ние вече подготвяме редица общи проекти. Например, европейски културни маршрути в средното и долно течение на р. Дунав, „По пътя на римските императори“ и „По пътя на виното“, пешеходни маршрути по поречието на Дунав, „Данюб Лайнс“, който е дунавските граници на Римската империя, и проектът „По пътя на Желязната завеса“. Заедно със Световната организация по туризъм работим усилено и за развитието на бранда „Дунав“, както и за възможността за велоалея по протежението на Дунав и от двете страни.

Виждаме колко много възможности и перспективи имаме до 2020 г. Инструментите са ясни, оперативните програми на двете държави трябва да си „говорят“, Инструментът за свързаност е наш общ механизъм, но имаме и Трансграничната програма за сътрудничество България-Румъния. За периода 2007-2013 г. в нея имаме заложени 262 млн. евро. В момента се подготвя и новата програма за периода 2014-2020 г. Именно по тази програма ни предстои да открием нови гранични контролно-пропускателни пунктове, които в момента се изграждат – например, при Липница и Кайнарджа, при Добромир и Крушари, както и проектът „Спейшъл“, който е проект за пространствено развитие на българо-румънския трансграничен регион. По него се предвижда да бъдат дефинирани съвместни подпроекти в Дунавския макрорегион, като бъдат финансирани през 2014-2020 г. и ще включват изграждане на нови, включително и вече посочените мостове, както и, разбира се, Дунавският панорамен път, велоалеята и други проекти за свързаност.

През 2014 г. предстои да стартира и новата транснационална програма „Дунав“, която ще осигури допълнителни възможности за участие и подготовка на общи проекти в Дунавския регион.

Искам да кажа, че Трансграничната програма „България-Румъния“ за периода 2007-2013 г. ще се финализира успешно. Ние сме благодарни на нашите румънски приятели, които са водещи, и България дава своя принос. Имаше периоди на забавяне, но с отговорното отношение на министерствата от двете страни, на кметовете и на много други фактори Трансграничната програма България-Румъния 2007-2013 г. ще бъде успех. Ние очакваме тя да бъде изпълнена - може би не на 100%, но над 90%, и това е заявка за ефективност, за ясни приоритети. И си пожелавам следващите още около 260 млн. евро по същата програма за периода        2014-2020 по същия достоен и по-ефективен и по-прозрачен начин да бъдат усвоени в интерес на регионите от двете страни на реката.

Трябва да обединим своите усилия чрез диалог, чрез координиране на политиките и на действията. Тогава имаме по-висока ефективност и по-висока добавена стойност. Това е и отговорната позиция на държавниците, защото Североизточният, Северният централен район и Северозападният регион на България са трите най-бедни региона на Европейския съюз. Това не е повод за гордост, но от друга гледна точка ние сме длъжни да работим за тяхното икономическо развитие и започваме от премахването на изолацията – свързаност, свързаност, свързаност! Същевременно, работа за конкурентоспособност чрез механизмите, за които вече говорихме – съживяване на индустрията и привличане на нови инвестиции.

Днес тук имаме много кметове заедно. И аз искам да благодаря и да стисна ръката на всеки един от вас. Имаме кметове от Силистра, от Видин, от Русе, от Белене, от Свищов, от Лом, от Тутракан, Никопол, Оряхово, Кълъраш, Калафат, Гюргево, Бекет, Турну Магуреле, Олтеница и много, много други населени места. Искам да ви стисна ръката, защото вие изпълнявате общи проекти и защото вие имате общи инициативи и защото чрез тях още веднъж доказвате приятелството и разбирателството между България и Румъния, което обаче тепърва ще получи своите нови хоризонти и аз съм убеден в това.

Като пример за добро сътрудничество мога да посоча нещо, което за мен беше преди няколко години в рамките на фантазията – именно общият генерален план на Община Русе и Община Гюргево. На практика Русе и Гюргево си поставят за цел да изградят един общ град и аз ги поздравявам за тази инициатива. Този мастерплан не е просто само да обединим кадастрите на двата града, а да имаме общи приоритети, общи инициативи и те да се изпълняват заедно. Това е един изключителен пример за подражание.

Абсолютно съм убеден, че успехът на подготвените общи проекти ще мотивира положително всички, включително и световните инвеститори, които да се възползват от потенциала, защото ние със сигурност ще бъдем свидетели на едно добро развитие в региона. Инвеститорите, отново казвам, се интересуват от региона като цяло, а не от държавите поотделно, затова и аз заставам зад всеки един от вашите приоритети, зад проектите и идеите, които ще дебатираме, и ще нося своята отговорност, за да може да е ясно, че трябва бързо да приоритизираме, ясно да се договорим, много бързо да планираме, за да можем и да бъдем полезни на гражданите. Защото тунелът под Шипка е планиран от 130 години и още не се е случил. Защото мостът на Видин се планираше 20 години, Силистра-Кълъраш също. Гражданите очакват от нас резултати.

Затова задачата от мен като президент и ангажиментът, който аз поемам – ясни приоритети, бързо договаряне, бързо планиране, ефективно изпълнение.

Искам да благодаря на всички вас, които сте днес тук. Искам да кажа, че съм голям оптимист, защото приятелството и сътрудничеството между България и Румъния на всички нива е факт. Президент към президент, министър-председател към министър-председател, министри към министри, кметове с кметове, областни управители, университети, академични общности, неправителствени организации. И най-важното е, че днес ние имаме силна легитимност на процеса на задаване на приоритетите отдолу-нагоре – вашите приоритети на вашите населени места, на вашите министерства, са важни. От мен очаквайте пълна подкрепа.

Благодаря още веднъж на всички, че сме заедно и да си пожелаем един успешен форум. На добър час!