РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Уважаеми г-н Председател на Народното събрание,

Ваше Светейшество,

Уважаема г-жо Кмет,

Уважаеми г-н Вицепремиер,

Уважаеми Министри, Народни представители, Ваши превъзходителства,

Скъпи сънародници,

 

Всяка година на тази дата скланяме глава, за да почетем великото дело, за да си припомним думите и завета на Апостола на свободата. Левски е непреходен идеал, ориентир и коректив за всеки от нас и за нацията като цяло. Онзи, който „в епохата на безкуражието имаше куража да тръгне между народа, за да му проповядва „правда и свобода“, както написа неговият другар и биограф Стоян Заимов. 

 

Без да пести сили, Апостола не просто проповядваше, организираше и окуражаваше, но търсеше гласа на хората, вярваше в мъдростта и в трезвия разум на обикновения човек. Готов винаги да чуе гласа на народа, Левски прокарваше пътеки в душите и в сърцата на нашите сънародници. По тези пътеки след него тръгнаха хиляди патриоти, за да доведат делото му до успешен край. 141 години след мъченическата смърт на Васил Левски колцина от нас си дават ясна сметка, че и днес трябва да защитаваме неговото дело, да съхраним и предадем на следващите поколения неговия идеал и завет за България. 

 

Днес е нашият ред. Свободата и достойнството на България зависят от нас, гражданите, от усилията ни по демократичен път да защитаваме правата си, да се борим за по-добър и справедлив живот и да изграждаме демокрация от европейски тип. Убеден демократ, Левски постави въпроса: „Ти ли трябва да вървиш по народното вишегласие както е избрало, или милиони хора - след една глава“. Левски даде и отговора: „Вишегласието, като не одобри мнението ми, то тогава турям се да работя с всичките си сили с тях заедно“. Не искам да мисля, че днес ще се намери българин, който да се отрече от този завет на Левски. Че биха се търсили доводи защо вишегласието и народният глас не трябва да определят съдбата на нацията.

 

Апостола ни учи, че успехът на едно дело винаги е в ръцете на народа. „Никому не се надявайте, - говореше той. - Ако ние не сме способни сами да се освободим, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода…“ Левски, Ботев и плеядата български патриоти и възрожденци изковаха нашия национален идеал, който ни обединява и днес, като вградиха в основите на свободната българска държава заръката да намерим достойното си място в семейството на европейските народи и „за чиста и свята република“. 

 

Това е нашият национален идеал и посока и няма да се уморя да повтарям, че българските граждани, независимо от вяра, религиозна и етническа принадлежност, са способни и достойни да осъществят идеала на Левски. Нека не позволяваме да ни отклонят от завета и от пътя, които той ни посочи – за свобода, равенство, демокрация и европейско развитие. Още не сме равни с другите европейски народи и все още не сме изградили своята чиста и свята република. Имаме още много работа за вършене. Нека никой не поставя под съмнение зададената от Апостола цел и посока и нека напред ни водят безсмъртните му думи: „Аз съм посветил себе си на Отечеството... да му служа до смърт и да работя по народната воля”. 

 

Поклон пред делото на Апостола!