РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Лекция на президента Росен Плевнелиев "Югоизточна Европа: пътят напред"

Уважаеми Лордове и Членове на Камарата на Общините,
Ваши превъзходителства,
Дами и Господа,

Благодаря за предоставената ми възможност да говоря пред една от най-уважаваните глобални организации, която се занимава с изучаването и по-доброто разбиране на международните отношения от обществото.

Както е известно на повечето от вас, Балканите са регион на вражди, напрежения и войни. Преди сто години един изстрел в Сараево даде началото на Първата световна война. Доколкото ми е известно, именно това клане, заедно с други неща, мотивира едни от най-добрите и светли умове в Лондон да създадат престижен академичен институт, какъвто е Кралският инстуитут по международни отношения, с цел да се преосмисли войната и да се намерят начини за предотвратяване на войните в бъдеще.

Днес Югоизточна Европа е на правилния път към стабилен мир и постепенно нарастващ просперитет. Началото на тази промяна би била невъзможна по време на Студената война. Преди 25 години военната доктрина на Българската комунистическа партия определи Гърция, Турция, Обединеното кралство и САЩ като най-голямата заплаха за моята страна. Когато бях войник, всеки ден ми казваха: “Войнико, помни добре: Гърция, Турция, Обединеното кралство и САЩ са най-големите ни врагове.” Така се говореше, така бях обучаван и така ни промиваха мозъците. Много съм горд, че днес, само 25 години след падането на комунистическия режим, България и Великобритания са приятели, които си имат доверие. Ние сме партньори и съюзници. Ние станахме част от семейството, споделящо общи ценности. Гърция и Турция са също добри съседи и съюзници. Преди 10 дни министърът на външните работи на Турция професор Давутоглу беше мой гост. Тогава той призна, че преди 10 години, когато започна амбициозната си програма за “политика на нулеви проблеми“ със съседите на Турция, имаше една съседна страна, с която Турция нямаше никакви проблеми, и това беше България.  И ние сме много горди, че отношенията на България с Турция, Румъния и Сърбия никога не са били по-добри. Надявам се, че когато подпишем Договор за добросъседство с Република Македония, отношенията между двете правителства ще бъдат на същото ниво, както са тези между гражданите на двете страни.

Позволете ми да използвам случая да ви кажа, че тази година страните от Югоизточна Европа планират заедно да отбележат 100-годишнината от началото на Първата световна война, за да съхранят паммета си. Това е историческа промяна към помиряване и прилагане на просветителски европейски подход към историята. В същия дух ще приема в началото на април Негово кралско височество Херцога на Кент, с който заедно ще отдадем почит към британските войници, които преди век паднаха на българска земя. Ще поставим началото на нова традиция в региона - на помирение и на честен подход към историята.

Дами и Господа,

Моите партньори често ме питат: каква е рецептата за крайния успех на вашия регион? Каква е основната причина за забележителната трансформация на Балканите след кризата в Югославия? Благодарение на един или двама визионери ли стана тя? Кои са те? Или се дължи на народите на тези страни?

Според мен, на първо място желанието на хората в региона за ефективни  институции и честна пазарна икономика е двигателят на демократичната промяна и нарастващите икономически взаимовръзки между страните в региона. Експертизата и помощта, която ни оказват водещи европейски нации, включително Обединеното кралство и САЩ, също изиграха важна роля за консолидирането на демократичните ни институции, за правилното функциониране на пазарните ни икономики, за осигуряването на международни гаранции за нашата национална сигурност. И на практика двигателят на евроатлантическата ни интеграция работи на Балканите и променя Балканите. Разбира се, номиналното членство в НАТО и ЕС не трябва да създават измамно чувство на сигурност, тъй като наблюдаваната напоследък динамика в източната част на континента може да постави под въпрос демократичните постижения на Централна и Източна Европа. Единствено активното евроатлантическо партньорство може да предпази региона от заплахата от антидемократичен обрат. НАТО трябва по-осезаемо да присъства в Югоизточна Европа.

Следващият етап на нашия път напред трябва да се основава на постигането на два приоритета.

Първо, продължаваща и по-задълбочена интеграция в евроатлантическите структури.

Всички държави в региона, които са изпълнили критериите за членство, трябва да станат членки на НАТО. Настоящите страни членки трябва активно да участват във всички инициативи на НАТО като Smart Defense, NATO Connected Forces 2020 и Framework Nation Initiative. Всички държави също така трябва да имат ясна перспектива за членство в ЕС.

На фона на събитията в Украйна въпросът за разширяването на ЕС трябва отново влезе в дневния ред на Съюза. Югоизточна Европа има повече нужда от „меката сила“ на ЕС. Специално трябва да се отбележи успехът на ЕС и на неговия върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност баронеса Аштън за постигане на споразумението между Белград и Прищина, който беше историческо завоевание и е плодотворен резултат от визията за разрешаване на проблемите на Балканите, която се създаде тук, в Лондон, но също така и в Брюксел и в много европейски столици. Ако която и да е част на ЕС не покаже загриженост за Балканите, това ще направи страните от региона по-уязвими на неблагоприятни външни влияния от фактори извън евроатлантическата общност.

Настоящите държави членки трябва да използват Единния пазар на ЕС и евентуално Трансатлантическото партьорство за търговия и инвестиции със САЩ, за да се интегрират по-добре в основните европейски и американски икономически клъстери.

Вторият основен приоритет – и това е моята страст, е популяризирането на регионалната ни идентичност и прилагане на регионалния подход.

От гледна точка на Европа ние сме в периферията на континента, но ако погледнете Европа и Азия, взети заедно, ние сме точно в центъра. Винаги сме заемали стратегическо място, на кръстопътя на цивилизациите. Например, според статистиката на ЮНЕСКО, сме на пето място по богатство на исторически паметници. Траките, римляните, византийците, отоманите, руснаците и много други култури са оставили забележително наследство тук.

Югоизточна Европа трябва да разшири регионалните си физически връзки и инфраструктура. Ние се стремим да постигнем адекватни синергии. Като се имат предвид последиците от икономическата криза и при ограничени ресурси, нараства ролята на регионалното сътрудничество. Колкото сме по-свързани, толкова повече инвеститори ще дойдат в нашия регион. Колкото повече компании дойдат в нашия регион, толкова по-бързо ще се движим по пътя на устойчивото развитие и просперитет.

Позволете ми да дам още един показателен пример от нашия регион. Дълго време България и Румъния се състезават, опитвайки се да осигурят инвестиции в съответните автомобилни сектори. Сега големите заводи на Форд и Рено отидоха в Румъния. България, обаче, е също щастлива, защото десет фабрики на поддоставчици се преместиха от другата страна на границата. Така че разбрахме, че сме установили истинско сътрудничество и регионален клъстер. И сега наблюдаваме как се появяват други клъстери в региона. Някои от тях са в областта на туризма, селското стопанство, фармацевтиката, здравеопазването, производството на храни, енергетика и други. В Югоизточна Европа има едни и същи клъстери, банки, застрахователи, телекомуникационни оператори, едни и същи доставчици на газ. Инвестирали сме много време и усилия да се позиционираме заедно на глобалния пазар като част от глобалните вериги за доставки. Повечето от трансевропейските коридори минават през нашия регион, което също помага в първия етап на така наречената Трета индустриална революция.

Всичко това, обаче, трябва да е подкрепено от доверие и добра междуличностна комуникация. Една от главните цели на честите ми пътувания в Югоизточна Европа е да създам мрежа от контакти, които служат на интересите на 12 държави с общо население от 150 милиона, които вече не са разделени от виртуални граници. Ако попитате предишни президенти на България, Сърбия, Гърция, Черна Гора: “колко често разговаряхте, колко често се срещахте?”, те ще отговорят, че това е ставало веднъж или два пъти по време на мандата. Днес, обаче, ние се срещаме веднъж на три-четири месеца. Срещаме се, разговаряме, комуникираме, споделяме и работим заедно и това е чудесно.

Скъпи приятели,

Светът се движи от масовата продукция на стандартни артикули към изпълнение на индивидуални поръчки, задоволяващи индивидуални нужди. Всичко ще се прави по индивидуални поръчки – телефонът, колата, лекарствата. Вие, разбира се, добре познавате британската икона – мини купърът. Някои от вас може да се изненадат от факта, че кожените седалки за бъдещите модели на мини купъра ще се произвеждат в България. Всяка седалка ще бъде изпълнена по индивидуална поръчка.

Изпълнението на индивидуални поръчки ще промени глобалната икономика и това създава нови възможности както за развиващия се, така и за развития свят. Има нещо много специално, това е пазарен сегмент и голяма ниша за Югоизточна Европа, която може да се развие като икономически фактор. По този начин ние откриваме големи възможности и отново се нуждаем от регионален подход към образованието, към обичаите, към мрежовите технологии и инфраструктурата и към бизнес средата – само като регион, заедно. Югоизточна Европа може да се похвали с един от най-големите потенциали по отношение на коефициента на интелигентност, таланта, творчеството, езиковите умения и разнообразие. Като президент на България, настоявам за провеждането на  образователна реформа в моята страна. Ние започваме изграждането на първите иновационни екосистеми, в които Гугъл и Масачузетският технологичен институт за заявили желание да участват.  

Скъпи приятели,

Най-голямото постижение на Югоизточна Европа през последните 25 години е стабилното завръщане на пътя на демокрацията и европейските ценности. Нашият регион, обаче, е в непосредствена близост до източната част на ЕС. Една важна приятелска страна в тази част е Украйна.

Според мен, една от основните причини за настоящата криза в Украйна се корени в различията в пост-съветското развитие на Полша, например, или на която и да било друга страна от Вишеградската група, от една страна, и Украйна, от друга. Когато през 2012 г. хиляди украинци посетиха Полша по време на първенството по футбол, те видяха една страна, която е доста различна от собствената им страна – модерна, динамична, човешка и с поглед към бъдещето.

Независимо че е потенциално по-богата откъм природни ресурси от някои от тези страни, икономиката на Украйна е доминирана от олигарси, корупция, зависима съдебна система и контролирани медии. В продължение на десетилетия Украйна запази руския икономически модел, докато страните от Вишеградската група извършиха смели реформи в стимулирането на конкуренцията, регулирането на монополите, осигуряването на прозрачни обществени поръчки и укрепването на демократичните институции. В резултат на това в тези страни се появи нова, образована, силна средна класа, която изгражда демократични и проспериращи държави.

За съжаление, страните от Югоизточна Европа притежават някои от отрицателните характеристики на украинския модел. Като анализираме ситуацията в Украйна, ние трябва да си извлечем поуки относно собствените ни „пътни карти“ за преодоляване на проблемите, като незачитането на върховенството на закона; наличието на олигарси; прекалена концентрация на медийната собственост; нивото на корупция; непрозрачния стил на управление и задкулисното вземане на решения. Това се случва в моята страна. Това се случва в моя регион. И не на последно място, крайният национализъм, чиито проявления днес виждаме в Крим и Източна Украйна и навсякъде по Европа, трябва да бъде избегнат. Някога френския президент Де Гол каза: “Патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния.” Трябва да се изправим срещу крайния национализъм, като приложим средствата на модерния патриотизъм и разказваме на младото поколение истината за миналото, като споделяме, като се свързваме и интегрираме. Историята трябва да бъде основа на модерната неагресивна държавност. Миналото е мост към бъдещето. То не трябва да се манипулира с цел осъществяване на силна доминация.

Един от силните инструменти срещу горепосочените явления е Разширяването и засилването на гражданското общество. Вече повече от година гражданското общество в моята страна организира вълни от спонтанни протести, искайки промяна в начина, по който работи икономиката и демокрацията. То се превърна в един от основните фактори, определящи дневния ред на политиците и бизнеса в страната. Демократичната консолидация на една нация трябва да се подпомага от изграждането на по-силни мрежи на гражданското общество – регулатори, мозъчни тръстове, групи за кампании. 24-годишният преход ни показа, че наличието на демократичната партийна система, на закони и институции не е достатъчно за осигуряването на дългосрочна стабилност. За демокрацията трябва да се борим ежедневно. Тя не е дадена даром. Днес научихме, че да си член на клуба на богатите, не гарантира просперитет – трябва да го произведеш. Ако си страна членка на НАТО, сигурността ти не е дадена наготово. Трябва да се работи упорито. Силно вярваме, че само дългосрочните инвестиции в устоите на демокрацията наистина могат да направят демокрациите в региона по-зрели. Върховенството на закона; независими и обективни медии; конкурентоспособна пазарна икономика; независими и ефективни обществени институции; работещо електронно правителство, административна реформа, която ще унифицира процедурата за провеждане на обществени поръчки и ще ги направи на 100 процента отворени и прозрачни.  Постигането на тези цели е невъзможно без натиска на обхватно и компетентно гражданско общество. И това, с което особено се гордея, е, че в региона на Югоизточна Европа имаме активно и демократично гражданско общество, което е със силна воля. Гордея се с хората на Украйна, с Майдан. Някои казват, че са фашисти, но те се борят за демокрацията, за върховенството на закона, за пазарна икономика и те дадоха ясен знак на политическия елит, което е правилната посока. И се надявам, че ще ги чуят и последват.

Разбира се, украинската криза не се породи от вътрешни фактори. Русия системно следва политика на възстановяване на сферата си на влияние в пост-съветското пространство. Не трябва да храним илюзии относно наследството на Съветския съюз, КГБ и комунистическата тоталитарна държава, относно отражението му върху Украйна. Докато ЕС и САЩ търсят дипломатически решения, Русия вече е окупирала и формално ще анексира Крим в следващите дни като използва за претекст резултатите от незаконен местен референдум. Затова конфликтът в Украйна е много опасен и ще има дългосрочни последствия.

Единственото трайно решение е провеждането на мирен политически процес, който да гарантира териториалната цялост и суверенитет на страната в съответствие с международното право, което не допуска военна намеса в суверенни страни. През май ще се проведат президентски избори и украинският народ трябва сам да избере пътя си. Не трябва да допуснем неевропейски фактори да ни върнат в годините на Студената война. Международната общност трябва да направи необходимите усилия, за да гарантира целостта на територията на Украйна и про-европейската демократична ориентация на страната.

Скъпи приятели,

Ние виждаме какво става и извличаме своите поуки. Ние вярваме, че имаме обща съдба и добри перспективи в една предсказуема и демократична геополитическа среда – истински вярвам в бъдещето на Югоизточна Европа. Рецептата, дадена ни от много президенти от Близкия изток, Северна Африка и Югоизточна Азия, е ясна и вече постигна първите положителни резултати. Страните на Балканите са вече свързани и взаимозависими. Всяка нация от региона и нейните лидери трябва да останат верни на общия ни път към просперитета.

Думата “Балкани” произлиза от турски и съдържа два семантични компонента: “мед” и “кръв”. Векове наред на Балканите доминираше „кръвта“. Вече е дошло времето за „меда“.

Много ви благодаря!