РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев на тържествената заря-проверка по случай 138-годишнината от Априлското въстание

Уважаеми господин Кмет,
Уважаеми господин Областен управител,
Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Драги панагюрци,
Скъпи сънародници,

В този паметен за всички българи ден отново скланяме глава пред безсмъртния подвиг на безстрашните априлци, дръзнали да се изправят срещу тиранията. Вече повече от век Априлското въстание остава този морален стожер, този исторически връх, с който продължаваме да съизмерваме делата си.

През изминалите 138 години за тази „най-блестящата страница от новата ни история“, както я нарича Захари Стоянов, е казано много. Въстанието от 1876 г. е възпято от поети, рисувано от художници, драматизирано от режисьори, документирано е в архивите и в изследванията на историците. Отвъд известните факти, днешното тържествено честване е повод да се замислим за дилемите, пред които са били изправени българите, избрали пътя на непримиримостта. Дилеми, познати ни и днес. И тогава, както и в наше време, е било по-лесно да замълчиш, по-безопасно да се примириш, по-сигурно е било да си затраеш.

Шепата мечтатели, подпалили въстанието, били също хора със свой дом и семейство, с деца и родители, със свой собствен живот. Макар все още поробени физически, в сърцата си те вече бяха избрали свободата. Повярвали в себе си и знаели, че могат със собствени сили да постигнат немислимото. Да се възправят срещу една империя, простряла се на три континента, и с кремъклийките пушки и черешови топчета да я сразят.

Панагюрище е най-подходящото място да си припомним тези паметни мигове и завета на априлци. Тук се решава съдбата на бунта, а и на цяла България. Дали вдигналата се вече Копривщица няма да остане сама, дали криворазбраното благоразумие няма да надделее? Изборът не е бил лесен и, както ни разказва летописецът Захари Стоянов, чули се гласове: „Да почакаме малко!... Да разберем по-добре работата… Не му е още времето.“ Трудно било на имотните еснафлии, както той ги нарича, да презрат всичко и да грабнат пушките. С куража си и с вярата си в успеха Бенковски и апостолите обаче заразили всички.

Първи се престрашили юначните панагюрки. Те окичили въстаниците със стръкове здравец и скоро дори най-благоразумните стреляли във въздуха и викали: „Бунт! На оръжие!“. Облечени като за сватба, младите българи прииждали към площада, където под звъна на църковните камбани се врекли да умрат за свободата на Родината. На клетвата си те устоели и пред настъпващия враг. Юнашки се сражавали със своите шишанета против модерните оръдия на редовната армия и башибозука и окичили завинаги своя град с лаврите на геройството.

Заветът, който ни оставиха априлци, е, че бъдещето ни зависи от нашите собствени усилия. Че свободата и нейните ценности не са даденост и не се получават даром. Сами определяме съдбата си, избирайки между удобното самосъжаление и това да запретнем ръкави и да превърнем Родината в пример за другите.

Днес ние, наследниците на славните герои, водим своята борба с примирението и песимизма. От избора ни и от нашата решителност зависи каква България ще оставим на идните поколения. Несправедливостта и неработещите институции виреят само там, където няма силен граждански контрол и активно гражданско участие. Там, където гражданската енергия е заменена с непукизъм.

Не е вярно, че България няма цел и няма план. И апелирам от тази висока трибуна всички български политици да спрат да повтарят това, защото не е вярно. Още преди Освобождението предците ни завещаха посоката, която да следваме – „чистата и свята република“ на Левски и Бенковски и „равенството с другите европейски народи“. Народът и днес е обединен като един зад този идеал. Примерът на априлци показа, че когато надмогнем примирението и разделението, когато имаме ясна и благородна кауза, няма сила, която може да ни спре. Днес е наш ред да пазим завета и да не допуснем България да бъде отклонена от зададения от Апостола и от българските патриоти път за изграждане на демокрация от европейски тип и държавност, служеща на хората, а не на силните на деня!

Поклон пред героите на Априлското въстание, които дадоха живота си пред олтара на Отечеството!