РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

2014-05-09 15:07:00

Изказване на президента Росен Плевнелиев на тема „Югоизточна Европа и България в контекста на кризата в Крим“

Уважаеми дами и господа,
 
Благодаря за възможността да говоря днес пред Вас.
Благодаря също на съдбата за шанса, че съм живял в две системи. Сега съм на 50 години. През първите 25 години живях при комунизма и плановото стопанство, а в последните 25 години живея в демокрация и пазарна икономика.
 
Казват, че миналото е мост към бъдещето. За да бъде този мост устойчив и стабилен, трябва да предадем истината за комунизма на следващите поколения. Спомням си, че когато отбивах военната си служба, всеки ден ми казваха: „Войнико, Гърция, Турция и НАТО са най-лошите ни врагове“. Днес ние сме едно семейство. Отношенията между България и всички останали страни в Югоизточна Европа никога не са били по-добри. Балканите са били столетия наред символ на войни, терористични актове и междусъседски борби, а днес даваме пример за мирно развитие. Това е една забележителна историческа трансформация, която се случи през последните 15 години. Преди сто години на Балканите беше даден един изстрел, който сложи началото на Първата световна война. Столетия наред Балканите бяха драматично политически разделени от Великите сили. Преди двадесет и пет години една голяма част от региона се намираше зад Желязната завеса. Преди петнадесет години имаше етнически конфликт и ужасяваща война в Югославия. 
 
Днес на Балканите цари мир. Всички държави се намират на един и същи път – към демокрация и европейска интеграция. За първи път балканските държави строят нови мостове на регионално партньорство и сътрудничество – нещо, което е доста необичайно за политическата ни история. Желанието за европейска интеграция чрез изграждането на демократични държави и икономическо сътрудничество носи положителна промяна. Двигателят на европейската интеграция функционира и води до реформи и видими резултати. На хората им харесва тази положителна тенденция и те очакват от политиците тази политика на свързаност, интеграция и общи ценности да бъде продължена и задълбочена. Днес ние отстраняваме граници, стени и визови ограничения и строим вместо това магистрали, железопътни линии и мостове, за да съберем заедно хора, бизнес, региони и култури. 
 
Балканите вече не са регион на конфликти и изолация, а символ на коопериране. Но регионът все още е уязвим за външни сили. Историята и географията имат значение. Днес ние виждаме една агресивна и националистична Русия със своя собствена програма за действие, която се основава на една външна политика на възстановяване на влиянието й в страните от постсъветското пространство. 
 
Аз мисля, че от историческа гледна точка ние навлизаме в нова фаза, тази на Европа преди Крим и на Европа след Крим. Когато една велика сила като Русия съзнателно нарушава международните правни норми, последиците навсякъде ще са видими и осезаеми в дългосрочен план. 
 
Днес Кремъл иска да ни върне назад във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Ние на Балканите разбираме това най-добре, тъй-като многократно сме били жертви на този подход, преди всичко през 19 и 20 век. Новата политика на сила на Русия е политика от миналото, която ни връща стотици години назад, политика на „Великите сили“ и „периферията“ между тях. Но украинският народ не е периферия, той има своята държава и правото сам да решава съдбата си. Хората искат демокрация, правова държава и функциониращи институции. Решението за Украйна са свободни избори, а не споразумения между Великите сили. Украинците могат да изберат пътя на европейското и демократично развитие и аз не мога да допусна, че този път ще им бъде забранен, само поради географския признак. Значи ако си съсед на Путинова Русия или се намираш в сферата на нейните интереси, това означава, че не можеш да станеш член на ЕС, независимо от това, че народът ти го желае. Аз не разбирам това. Политиката на „Велики сили“ и „периферията“ между тях е много опасна за Европа. Едно доказателство за това е миналото на Балканите.
 
Вместо модерна дипломация, основаваща се на ценности и правила, ние видяхме в Крим прилагане на военна сила, окупация, нелегален референдум и насилствено присъединяване на територия. Русия разтърси основите на европейската дипломация и на разбирането, че в 21 век трябва да се действа с доверие, аргументи и с респект към правовата държава. Действията на Русия днес са в противовес на реда в Европа след Втората световна война, който се основава на принципа на спазване на правилата от Великите сили, на това техните действия да са предвидими, така че да се работи в посока на доверие и границите в Европа никога повече да не бъдат променяни едностранно. 
 
Затова днес са необходими решителни действия, за да можем да се върнем отново към основите на модерната политика – към правовата държава и международното право, а не към игра на Великите сили.  
Да си спомним думите на Чърчил, който през 1938 година е казал следното по повод на Мюнхенското споразумение: „Те имаха избор между войната и позора. Те избраха позора и ще получат войната“. Европа може да попадне в продължителна криза, ако не е научила урока си от миналото и ако сега не действа решително. 
 
В момента се наблюдава една руска политика на експанзия и дестабилизация в Европа. Не бива да забравяме, че руските лидери виждат Евразийския проект като конкуренция на ЕС. Те предлагат алтернатива на ЕС – един Евразийски съюз от Лисабон до Владивосток. Редица ЕС-популисти и скептици, десни екстремисти и националисти и всевъзможни противници на Европейската идея нямат нищо против новата политика на Кремъл, която си е поставила за цел да отслаби или дори да отмени ЕС. Времето за подобни действия е напълно подходящо. След няколко седмици ще се състоят избори за Европейски парламент. Има вероятност силна антиевропейска група да бъде представена в новия парламент. Връзката на Москва с антиевропейски сили е видима, ако погледнем кой изпрати наблюдатели на нелегалния референдум. Политиката на сила на Кремъл внася нестабилност тъкмо тогава, когато Европа започва да се възстановява от шестгодишната криза. Тази политика на дестабилизация идва в момент на масивна загуба на доверие на гражданите в ЕС вследствие на световната икономическа криза. 
 
Ние планираме Европа 2020. Но бихме ли могли да си представим ЕС през 2020 година без Великобритания, с един нов Янукович в Киев, с нестабилни Балкани и Велики сили, които спорят за сфери на интереси? Ние нямаме нужда от такава Европа. Ние имаме нужда от ЕС, в който няма център и периферия и в който всеки е важен. Ние имаме нужда от ЕС, който може да се наложи на глобалната политическа сцена. Ние имаме нужда от нова вълна на интеграция в Южна Европа и в Европа като цяло. Имаме нужда от ЕС, който може да се наложи спрямо Русия и то за свободни и демократични избори в Украйна. 
 
Новата руска политика на силата е опасна, защото Кремъл залага на провала на Запада в Украйна. Русия не иска студена война, но иска всеки да се съобразява с интересите й. Кремъл не предлага правова държава, а господство на силата. Затова, ако кризата в Украйна се развие негативно, логичният въпрос би бил: „Ще има ли следващ и кой би бил той?“.
 
Защо смятам, че Балканите могат да бъдат следващите? Защото няма по-сигурен начин трайно да се дестабилизира Европа от едни слаби и оспорвани Балкани. Югоизточна Европа може да бъде дестабилизирана отвътре чрез националисти, олигарси, корупция, пропаганда и енергийна зависимост. Кремъл използва олигарсите и техните медии, липсващата правова държава и каналите за влияние от времето на комунизма остават. Вярно е, че комунистическите тайни служби бяха отменени, но агентите и мрежите им продължават да съществуват. 
 
Какво трябва да се направи?  
1. Фокус върху Югоизточна Европа. Тя трябва да бъде в светлината на прожекторите, а не да стои в някаква периферия. Ако погледнем само картата на Европа, ще видим, че Югоизточна Европа се намира в периферията, но ако наблюдаваме Европа и Азия заедно, ние се намираме точно в средата. 
 
2. Колективност и  интеграция по примера Вишеград  - магистрали, железопътни линии, свързване на мрежите за пренос на газ, общ енергиен пазар, енергийна борса и пълно свързване на мрежите в Югоизточна Европа са от стратегическо значение.  
 
3. Провеждане на интелигентна защита и проекти за обединяване и споделяне на способности – страните от Балканите трябва да се научат да споделят ресурсите си в сферата на отбраната, да се профилират, да определят приоритетите си, но и да работят съвместно.  
 
4. Фокус върху каналите за влияние. В Украйна ние видяхме една ендемична корупция, олигарси, медийна пропаганда и липсващо правосъдие, които предопределиха кризата. Украйна за мен е символ за „state capture“. Страна, която има конституция, закони и институции, които обаче са само фасада. Отвътре те са подчинени на зависимости и интереси. Този бавно развиващ се рак пълзи към Балканите. Трябват ни мерки срещу тези явления във всяка една от страните в региона.  
 
Решенията са прости. На национализма трябва да противопоставим патриотизма. Срещу изолацията и дестабилизацията можем да се борим най-добре чрез двигателя на интеграцията. Не олигарсите трябва да бъдат стимулирани, а малките и средни предприятия. Решението срещу енергийното оръжие е енергийният съюз. Срещу командваните медии като пропагандни машини могат да бъдат поставени медии, които са свободни и казват истината. А на captured state можем да противопоставим прозрачни и демократични институции. Важно е да не пратим Европа обратно в 19 век, докато си играем на „велики сили“ и „периферия“, а да я позиционираме в 21 век чрез една нова фаза на интеграция за по-силен и открит ЕС на глобалната сцена. При това трябва да заздравим трите двигателя на ЕС – демокрация, интеграция и пазарна икономика.
 
Големият въпрос днес е: ще построи ли поколението, което събори Берлинската стена, днес, 25 години по-късно, нови стени?  Нови стени, които разделят Изтока и Запада, периферията и центъра, Еврозоната и страните извън нея, стари и нови държави членки на ЕС. Надявам се, че ще навлезем в нова фаза на интеграцията и няма да изграждаме нови изкуствени стени. Като президент, но и като инженер, Ви казвам, че всяка стена рано или късно ще бъде разрушена. 
 
Благодаря Ви за вниманието!