РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Уважаеми г-н кмет, г-н областен управител,

Ваше Високопреосвещенство, 

Уважаеми народни представители,

Уважаеми членове на Европейския парламент,

Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници  

Скъпи сънародници,

 

Водени от непреходната сила на родовата памет и дълга към предците, ние, българите, всяка година се събираме в подножието на Балкана, за да сведем глава пред Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Днес отново всеки от нас ще изрече онези простички в своята истинност и велики в своето значение думи: „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“!

 

През далечната 1876 г. Христо Ботев пое своя път към безсмъртието, не само за да изкачи високия връх, с който и до днес съизмерваме любовта си към Родината, но и да се превърне във вечен символ на всички български родолюбци, живели и загинали за нашето Отечество. В неговия образ се преплитат дръзкият революционер и лиричният поет, безкомпромисният публицист и борецът за справедливост. 

 

Ботев е сред ярките представители на онова поколение български революционери, отгледани и закърмени с любов към България, с борбен дух и с жажда за знание. Поколение, което съзнаваше, че физическата свобода на един народ не е достатъчна. Че много по-важни са духовната свобода и национално единство, стъпващи на просвещението и стремежа към културен и народен възход. Ето защо, мнозина от тях, преди да вдигнат пушка в борбата за свобода, години наред работиха на народната нива като учители и книжовници. Едва когато семената на техния труд намериха благодатна почва, българският народ бе готов за своето освобождение. Така, те ни завещаха не само своя пример как се мре за род и отечество, но и веруюто, че истински свободен може да бъде единствено просветеният ум. В дългата история на българския народ са записани многобройни дни на трудности и изпитания, в които нашите предци с живота си са защитавали правото ни на свободно съществуване. 

 

През тази година с почит и преклонение си спомняме за онези от тях, загинали в окопите на Първата световна война. 

 

И заедно с цяла Европа отбелязваме сто години от началото на един от най-безмилостните конфликти на планетата. 

 

Нека никога не забравяме случилото се в Европа през 20ти век. Това бе тежък, но дълготраен урок за всички нации. Днес, когато наблюдаваме невиждан ръст на евроскептицизма, трябва да помним по-добре от всякога какво причиниха на Европа противопоставянето, омразата и националният егоизъм. Стана ясно, ясно е и днес, че мирът няма алтернатива, и не със крива разбран национализъм, а с истински патриотизъм и не с изолация, а с интеграция и само с общи усилия можем да изградим мечтаното благоденствие и просперитет. 

 

Вярвам в незаменимата роля на България в градивния процес за регионална и европейска интеграция и сътрудничество. Когато намерим своето достойно място в семейството на европейските народи, ще бъдем горди от постигнатия национален идеал зададен от Ботев и Левски. Само така ще останем верни на завета на нашите предци и ще осмислим саможертвата им за Отечеството. Техният подвиг и себеотрицание са наше вдъхновение в усилията ни да завещаем мир и благоденствие на следващите поколения. 

 

Поклон пред загиналите за свободата на България!