РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев при откриването на паметник на Георги Марков

Уважаеми Президент Желев, Президент Стоянов,

Уважаема г-жо Кмет,

Уважаеми г-н Бочев,

Дами и господа,

Скъпи приятели,

За мен е огромна чест да присъствам на откриването на този закъснял във времето, но не и в смисъла си паметник. С него почитаме делото на един от най-талантливите български писатели, работили по времето на комунистическата диктатурата. Със своето остро перо и мощен глас Георги Марков се превърна в най-яркия пример за тежкия избор между свободата и примирението в годините, когато тоталитарната власт беше лишила българските граждани от основни човешки права и достойнство.

Днес, когато отбелязваме 25 години от началото на демократичните   промени, можем да се обърнем към неговото духовно наследство, завещано в паметните му думи:

„Единственият критерий за свобода, който историята е утвърдила до ден-днешен, са правата (или свободите), на които се радва отделният обикновен човек. Свободните общества и свободните държави са свободни само дотолкова, доколкото са осигурили свободата за своите отделни обикновени граждани.”

Словото на Георги Марков освобождаваше духовно българите, още преди рухването на комунистическия режим, доказвайки, че човешката воля и достойнство са по-силни от цяла една тоталитарна система. Той не се поколеба да каже истината за антихуманната политика на комунистическия режим и плати с живота си за това, превръщайки се в светъл пример за гражданска и човешка доблест!

В своите „Задочни репортажи за България” Георги Марков ни завеща най-подробната, най-точна и задълбочена панорама на обществено-политическите отношения в страната в мрачната епоха на комунизма.

Самият той беше наричан от тоталитарната власт „невъзвращенец”, „родоотстъпник” и „изменник на Родината”. Но чрез своята ярка гражданска позиция Георги Марков ни показа какво всъщност е истинско родолюбие и какво е дълг към Отечеството. Неговият порив и мечта за свободна България беше движен от едно желание и аз ще повторя днес отново неговите думи:

„Желание, което ми заповядва да не отстъпвам моята България на онези случайни хора, които случайно са се родили в нея, случайно живеят там и случайно ще си отидат, защото нито я познават, нито я обичат, нито ги е грижа за нея, защото са слепи и прости слуги на чужда страна и чужда воля.”

Уважаеми дами и господа,

Надявам се този паметник да служи като мост за следващите поколения, които да преоткриват словата и делото на Георги Марков, за да не се превръща България никога повече в заложник на каквато и да е тоталитарна власт.

И моля, нека всички сега, когато чухме най-важната думичка - „свобода“ – да си дадем сметка, че комунистическият режим колкото и да беше силен, колкото и да беше нечовешки, не успя да отнеме най-важното в човека - неговата свобода, неговият избор да избере и отстоява позицията си.

Такъв беше Георги Марков.

Нека се поучим от него!