РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев на Десетия национален иновационен форум „Иновационен дневен ред за устойчив растеж и конкурентоспособност“

Бих желал да изразя благодарността си към организаторите на събитието – Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, Ентърпрайз юръп нетуърк и Представителството на Европейската комисия в България. Благодарение на тяхното постоянство, от десет години насам Националният иновационен форум обединява усилията на всички за подобряване на иновационната среда в страната. Можете да разчитате на пълната ми подкрепа - зная, колко са важни иновациите и индустриите с добавена стойност.

 Радвам се да бъда сред толкова много български иновативни компании. Все по-често имаме поводи да обсъдим предизвикателствата пред иновационната и предприемаческа екосистема в страната. Окуражаващо е, че постигаме видими успехи. През последните години българските предприемачи и иновативни компании доказаха, че когато средата е подходяща, те има какво да предложат. Те могат да се развиват, да добавят стойност, те могат да откриват работни места и успешно да продават иновативни продукти на международните пазари.

Ключовите проекти, които само за години помогнаха и успяха да отключат и стимулират потенциала за иновации в страната, са безспорно: първата иновационна екосистема „София Тех Парк“, фондът JEREMIE, Оперативна програма „Конкурентоспособност“ и двете нови оперативни програми „Иновации и конкурентоспособност“ и „Наука и образование за интелигентен растеж". Разбира се, чуждестранните инвестиции помагат, а най-важни са младите българи и техният предприемчив дух. Те са основният двигател на развитието и ние можем да се похвалим с видими резултати. Спомнете си, че през 2014 г. бе осъществена най-голямата сделка в сектор информационни и комуникационни технологии в Централна и Източна Европа. Това бе продажбата на българската софтуерна компания „Телерик“ за над 270 млн. долара. Тази сделка е най-голямата в бранша в Централна и Източна Европа и тя се случи тук, в България. Случайност или е това? Преди няколко дни българската компания „Уолтопия“, която е световен лидер в производството на изкуствени стени за катерене, даде старт на проект за развоен център с демонстрационна инфраструктура в рамките на „София Тех парк“.

Случаен ли е успехът на „Уолтопия“, най-добрите в света в техния пазарен сегмент? Над 30 000 нови работни места бяха създадени в България в сектор информационни и телекомуникационни технологии в последните 10 години. Това в никакъв случай не е случайност. Мащабните операции в България на световни лидери като HP, Microsoft, SAP, Прогресив софтуер, Cisco и много други, те не са случайност, те са закономерен резултат от качеството на средата и специалистите в България.

Последните фабрики, на чието откриване присъствах, знаете ли кое най-много ме впечатли? Във всяка една от тези фабрики - АББ, разширението на Либхер, Фесто, Витте Аутомотив, Райхле и Де Масари, сега очакваме Берхелър само до няколко седмици, всяка една от тези фабрики има много сериозен R&D център, център за развойна дейност и иновации. Във всяка една от тези фабрики. Това е много окуражително.

„София Тех парк“ стартира едва през 2012 г. Но днес строителството на първите сгради от този технологичен комплекс напредва. Очаква се първият етап да приключи до края на 2015 г. „София Тех парк“ в никакъв случай не е просто проект за 50 млн. евро на държавата. Той е проект на бизнеса и на науката. Паркът напредва в заемането на своята важна роля в първата в България екосистема в сектор информационни технологии. Той със сигурност ще подкрепя иновациите и предприемачеството в страната, но важна е екосистемата. А тази екосистема само за няколко години отбеляза развитие, което е значимо по мащабите си, ако сравняваме България с други държави в региона и в Европа. И нещо повече, много статии в специализирани издания сочат България като добър пример. В основата на този успех на първата иновационна екосистема в България стои намирането на правилните механизми и модели за ефективно сътрудничество между бизнес, наука и образование, между държавните институции и частните компании. Финансирането и съпътстващата подкрепа за предприемачите в България дотук се дължи основно на фонда JEREMIE. Умно инвестираните 350 млн. евро успяха да отключат, забележете, близо 900 млн. евро инвестиции в страната и то изцяло в подкрепа на малки, средни и стартиращи предприятия. Към момента JEREMIE е подкрепил, по цифрите, с които разполагам, над 7 000 проекта в страната. 144 от тях са на фондовете за дялово инвестиране, за които искам малко по-късно също да разкажа. За 2013 г. София се оказа третата в Европа столица на предприемачеството. В София бяха създадени 92 новосъздадени компании, преди нас са само Лондон с 255 компании и Дъблин с 237 компании. Това нямаше да е така, ако нямахме визията за всеобхватна иновационна екосистема в страната в сектор информационни технологии и това обхваща всичко - акселератори, конкурси за предприемачи, различни организации и програми, които създадоха жизнена екосистема и направиха България една добра дестинация и привлекателен център за започване на бизнес в региона. Може би ви звучи странно, но днес в България, благодарение на акселераторите, на фонда JEREMIE, на иновационната екосистема „София Тех парк“, днес в България талантливи студенти от Сърбия, от Румъния, от Балтийските държави, създават програми, проекти и компании тук. Търсят финансиране тук, в София. Например акселераторът Eleven е инвестирал 8 млн. евро в 95 компании, като са привлечени допълнително 4 млн. евро от частни инвеститори или институционални инвеститори. В тези компании работят близо 500 души от над 20 националности. Те създават високотехнологични решения, решават проблеми, оптимизират процеси в областта на образованието, здравеопазването, услугите, транспорта и много други. Забележете, че големи технологични компании като Google, Microsoft, SAP, IBM, Soflayer, Amazon, Twitter, Telerik, Chaos Group и много други, се превърнаха в технологични партньори на Eleven. Другият акселератор – Launchhub,  е не по-назад в дейността си. Те са инвестирали в над 52 компании, а инвестициите са на стойност над 5 млн. евро. Наетите хора в компаниите са около 200 човека, а допълнително привлечените инвестиции от трети лица – фирми и инвестиционни фондове, над 5.2 млн. евро.

Убеден съм, че ще продължаваме да виждаме добри резултати и ще надграждаме постигнатото, ще виждаме лидери и технологични изобретения, продукти, които са започнали дейността си в някои от офисите на тези организации. Защото те предоставят истинска добра менторска подкрепа и финансиране, което е ориентирано към клиента и което очевидно работи добре. Постигнатото развитие на екосистемата в България е добър пример за сътрудничество между всички участници днес. Всички отново сме заедно – Българската академия на науките, университетите, правителството, частни инвеститори, капитал, корпорации. Истинска движеща сила са предприемачите в България и ние вече имаме няколко поколения предприемачи.

Изключително важно е да не загубим набраната скорост, независимо кое правителство и кой е на власт. Трябва да се надгради JEREMIE, да се отпушат европейските програми, които по такъв ефективен, прозрачен и отговорен начин ни помагат да отключим таланта на нацията. Да удължим мандата на Европейския инвестиционен фонд, който управлява JEREMIE по един много достоен начин, част от Европейската инвестиционна банка и, разбира се, да стартираме колкото се може по-бързо финансовите инструменти, планирани за периода 2014-2020 г. Успехът на първата иновационна екосистема трябва да отключи създаването и на други иновационни екосистеми в страната по същия модел. Например в сектор машиностоене, енергийна ефективност, нови материали и зелени технологии, производство на храни, индустриите, свързани с човешкото здраве. България има какво да предложи. Иновациите се случват и там в тези сектори и имат потенциал за сътрудничество по пътя на иновациите чрез екосистеми.

През периода 2014-2020 г. значим ресурс в страната е насочен именно към иновативни проекти: над 250 млн. евро по ОП „Иновации и конкурентоспособност“, и над 250 млн. евро по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Не са малко пари на фона на това, което беше преди 5 или 10 години. А и вече доказахме с JEREMIE, че можем да управляваме прозрачно, ефективно, включително трудни и сложни европейски инструменти, по-добре от много други европейски държави. Забележете – наскоро прочетох в ирландски вестник JEREMIE-България за пример как България ефективно може да осигури финансиране с ниски лихви при изгодни условия на малки и средни предприятия. Разбира се, Стратегията за интелигентен растеж създава предпоставки да се придвижваме още по-напред, да се утвърдим като регионален иновационен хъб. Имаме вече инструменти и финансиране, трябва много труд. Надявам се, че предстоящото стартиране на новите оперативни програми и специално двете, които посочих – „Иновации и конкурентоспособност“ и „Наука и образование за интелигентен растеж“, ще отворят врата и за още по-нови инструменти, които са насочени към иновативните и предприемчивите. Ще продължим доброто, но  ще отворим врата за още по-модерни и иновативни инструменти. Фонд за технологичен трансфер, допълнителни средства, които могат да бъдат осигурени по линия на европейски програми, на дългови инструменти, публично-частни партньорства с банки - всичко това е възможно и може да се случи в България. Нещо повече, възможно е България към края на 2015 г. да изгуби пари по оперативните програми за периода 2007-2013 г. Една добра идея би могло да бъде да се опитаме, разбира се със съдействието на партньорите от европейското семейство, да насочим част от тези загубени средства преди края на 2015 г. към инструменти за финансов инженеринг. Това е допустим механизъм, той може да ни помогне не само просто да намалим загубите, но и да насочи тези пари, които иначе биха били изгубени, към толкова смислени инструменти, какъвто е фондът JEREMIE в подкрепа на малки и средни предприятия, енергийна ефективност и иновации.

Успехът при стимулирането зависи преди всичко от надграждането на зададената правилно посока, от последователните усилия. Днес можем да кажем, че сме на прав път, но бъдещето и свободата не идват по тръби за газ и петрол. Дори петролните държави по света днес са убедени, че нисковъглеродната икономика е факт. Тя се случва. Не можем да спрем бъдещето. Можем само да му помогнем да се случи по-бързо. Свободата е в енергийната ефективност. Бъдещето е в иновациите. Ако политиците в България отделяха за енергийна ефективност и иновации толкова време и пари, колкото за проектите от „Големия шлем“, днес щяхме да сме друга държава – много по-напреднала и модерна. Затова нека изберем бъдещето и свободата на човешкия дух и идеи. В България има много талант. Нека му дадем път. Нека превърнем родината в регионален център за иновации и предприемачество в Югоизточна Европа.

Успех и весели празници!