РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изявления на президента Росен Плевнелиев и на вицепрезидента Маргарита Попова на пресконференцията по повод приключването на третата година от встъпването им в длъжност

Президентът Росен Плевнелиев: 

Първите три години от мандата преминаха под знака на особено големи предизвикателства, с които се сблъскваме за първи път в нашата най-нова демократична история, а именно: най-тежка световна икономическа и финансова криза от осемдесет години насам, най-тежката криза в Европейския съюз от създаването му досега – фалираха държави, банки, популизмът и национализмът в Европа се засилиха, бяха поставени под въпрос основни ценности на съюза. В България преминаваме през комбинация от кризи, в това число политическа, демографска, икономическа и социална, видяхме вълна от протести в страната и по света; терористичен акт на родна земя; невиждан миграционен натиск; най-ниско доверие на гражданите в институциите; най-силно противопоставяне и реваншизъм между политическите лидери. 2014 беше година на политическа нестабилност, извънредни парламентарни избори, свръхдефицит, банков фалит, спрени еврофондове, санкции и рязко влошаване на отношенията ЕС-Русия, година на тежки наводнения, аварии и катастрофи и на рекорден брой кризи на планетата след края на Втората световна война. Глобалните и регионалните заплахи са факт. Те съществуват и се множат, като могат да бъдат решени само с общите усилия на демократичните държави. Нашето поколение се сблъсква със сериозни предизвикателства относно мира, сигурността, климата, природните бедствия, бежанските вълни, тероризма.

Съвкупността от много и различни кризи, вътрешни и външни, доведе до нестабилност в страната. Гражданите, инвеститорите и пазарите са неспокойни. Дълговете и дефицитите растат, а инвестициите са на незадоволителни нива. Нереформираните сектори източват и без това малкия ресурс за смислени инвестиции в държавата. В последните два месеца на 2014 г. видяхме нов подход от страна на политическите сили – подход на диалог, съпоставяне на позиции и търсене на съгласие чрез принципни споразумения. След извънредните парламентарни избори за 43-то НС бяха демонстрирани коалиционно споразумение, ясни приоритети, смирен тон и търсене на съгласие в парламента. Важно е този конструктивен подход да не бъде загърбен, а да се превърне в основа на широка политическа подкрепа за реформи и действия в обществен интерес. Да се надяваме, че кризата на тежко политическо противопоставяне от последните две години, в които се смениха пет правителства и три парламента, е зад нас, че партиите са помъдрели и променили подхода. Първите симптоми са вече налице.

Време е да покажем, че българската демокрация е узряла за принципни и работещи коалиции. Търсенето на компромис не е слабост, не е политическа безпринципност - напротив, именно сега, когато имаме 8 партии и коалиции в парламента, политическите сили трябва да акцентират върху способността си да намират съгласие.  

Искам да окуража правителството и парламента да предприемат без забавяне необходимите реформи. За мен няма съмнение, че за постигане на устойчив резултат е необходимо широко политическо съгласие за реформи. Именно затова предложих на КСНС от 17 юни 2014 г. приемането на Декларация за широко политическо съгласие за реформи. Имаме шанса да придвижим важни за обществото реформи напред, като например за работеща и справедлива съдебна система, в здравеопазването, в енергетиката, в образованието, административна, пенсионна, водна, сектор „Сигурност“ и други. 2013 бе година на гражданската енергия, 2014 - година на извънредна нестабилност. Ще работя за това 2015 да бъде година на реформи.

Президентът има силен глас, той може да задава посоката – действам така от началото на мандата си. Зададохме смислени приоритети в енергетиката, за иновации и модерна инфраструктура, за въвеждане на дългосрочно планиране в държавата и др. Зададохме посоката на развитие на страната чрез Националната програма за развитие „България 2020“. Вече пет правителства работят по нея, а президентството осигури приемственост по този стратегически документ. Зададохме посоката за активна интеграция и съвместимост на нашите въоръжени сили с НАТО, като изработихме НП „България в НАТО и европейската отбрана - 2020“. Зададохме посоката за продължаване на  реформите в българското правосъдие, енергетика, сектор „Сигурност“ и други.

Като президент търся съгласие и приемственост по националните цели, стратегии, програми и реформи. Работя за това националните приоритети да бъдат изведени извън обичайното политическо противопоставяне. Пример за това е постигнатото пълно съгласие относно приоритетите на НПР „България 2020“ на проведения през февруари Консултативен съвет за национална сигурност, където зададохме стратегическата рамка за развитието на държавата. Днес България за първи път в годините на прехода има своя дългосрочен план и ясни приоритети, одобрени с консенсус. Споразумението за партньорство с Европейската комисия до 2020 г. също е плод на обществен консенсус и вече е в сила. Изпълнението на Споразумението през следващите години изисква национално съгласие, приемственост и силна политическа воля за осъществяване на реформите, заложени в него.

Зададохме нови смислени приоритети в енергетиката – енергийна диверсификация, енергийна ефективност, енергийна либерализация. Сложихме иновациите в дневния ред на държавата. Ключовите проекти, зад които застанах и които само за броени години успяха да отключат и стимулират потенциала за иновации в страната, са: първата иновационна екосистема София тех парк и новите оперативни програми „Иновации и конкурентоспособност“ и „Наука и образование за интелигентен растеж". Идеята за специална оперативна програма в подкрепа на науката и образованието се роди на първия съвет, проведен в президентството през 2012 г. Гордея се, че тази идея бе реализирана.

Работя в диалог с гражданското общество. Служа на хората, а не на партийните елити. Затова създадохме обществени съвети, граждански борд, изборен борд, енергиен борд, проведохме открити дебати с гражданите. Защитавам принципна позиция по значими казуси във вътрешно и външнополитически план, например - украинската криза, „Южен поток“, оценката за комунистическия режим в България, агентите на Държавна сигурност и други. Изправихме се срещу олигархията, въвеждайки правила за управление на държавните пари, както и с принципната позиция при опита за назначаване на медиен олигарх за председател на ДАНС.
Работя като президент не на една или друга партия, а на гражданите. Подкрепих справедливите искания на гражданското общество и  застанах зад тях. Обществото зададе въпроса „Кой?“. Снех доверието си от управляващите и посочих поименно отговорните за този висш акт на задкулисие. Държавният глава е обединител, но  това не означава да бъде пасивен и дипломатично да стои настрани от проблемите, безобразията и кризите в държавата. Като президент  имам позиция, посочвам проблемите, защото те могат да бъдат решени само, когато бъдат назовани. Действам без емоции и прагматично, въпреки атаките срещу мен. Интересувам се не от спечелени битки, а от това да свършим сериозен обем смислена работа за държавата. Заявих, че не държа да съм силен, но много държа да бъда полезен на обществото президент.

Инициирах референдум за промяна на изборните правила, в подкрепа на пряката демокрация. Искам гласът на народа да бъде чут, а не купен. Над 570 хил. подписа бяха събрани от граждански инициативен комитет само за няколко седмици. За съжаление, управляващите в 42-то НС се направиха, че тези граждани и този референдум не съществуват. Ще продължа и ще доведа докрай инициативата си за национален референдум.

Демокрацията е процес, не цел. Трябва да бъдем активни в отстояването на  ценностите си. Да подкрепим  модерния патриотизъм и хуманизъм като контрапункт на криворазбрания национализъм, антисемитизма, ксенофобията, езика на омразата и шестващия популизъм.  За първи път български държавен глава събра представителите на основните религиозни вероизповедания, включително и българския патриарх, заедно на тържествена вечеря Ифтар като символ  на толерантността, етническия мир и интеграцията в българското общество. Отнасяме се отговорно към предизвикателството на миграционния натиск, на който сме подложени от хора, бягащи от злото на войната и тероризма.
През 2014 г. България пострада от тежки наводнения, потопи, бедствия и аварии. Хиляди семейства загубиха домовете си, реколтата пострада, невинни хора загинаха. Българинът е милосърден и съпричастен - 2014 постави рекорд за природни бедствия, но и рекорд по дарителство и доброволчество.

За да приключим и с подменения, и с истинския преход, започнал преди 25 години, трябва комунизмът и ДС да влязат по един обективен начин в учебниците и в музея. Да се обединим около истината за комунизма – и доброто, и лошото, за да ни олекне и да тръгнем напред. Длъжни сме да затворим страницата „български преход“ по достоен начин, преди да отворим нова. Именно с тази цел стартирах идеята за изграждане на музей „Българският 20 век“ и проведох инициативата „25 години свободна България“.

През изминалата година имах изключително активна външнополитическа програма - общо 28 посещения. Изразих българската позиция в различни международни формати – двустранни, регионални, европейски, глобални. За първи път български държавен глава бе поканен да участва три пъти в рамките на седмицата на ООН с речи от най-високата трибуна на планетата –на 69-ата сесия на Общото събрание на ООН, на Срещата на високо равнище за измененията в климата  по покана на генералния секретар Бан Ки Мун  и на общия дебат на Съвета за сигурност на ООН, по покана на президента на САЩ Барак Обама.

Украинската криза е най-сериозната заплаха за мира и сигурността в Европа след Втората световна война. Средата за сигурност в Югоизточна Европа и Черно море се промени драстично през 2014 г. Днес се прави опит върховенството на закона в Европа да бъде заменено от върховенство на интересите. Това е крайно опасно – необходим е решителен отпор от демократичния свят. Чрез своите международни посещения и интервюта подпомогнах изковаването на обща европейска позиция по украинската криза. Анексирането на Крим бе немислимо, но се случи  като ярка демонстрация на силово и незаконно прекрояване на граници. Отстоявам  категорична и принципна позиция относно руската агресия в Крим  и необходимостта от спазване на международния правов ред от всички, включително и Русия.

В моя реч посочих, че историята на Европа може да се раздели на преди и след Крим. Има сериозна опасност светът да бъде върнат трайно към политики от 19 век, на Велики сили и периферия между тях. Това са теми, които определят нашето бъдеще - дали ще бъдем в „периферията“ или в „сърцето“ на евроинтеграционните процеси, дали Балканите като наш общ дом ще продължат своя курс към мирно и демократично развитие или и те ще бъдат трайно дестабилизирани. Категорично се противопоставям на идеята за Европа на две скорости и на лансираната отново от Русия политика на Велики сили, които имат своите изконни интереси и решават съдбата на малките и тези в периферията. Като президент работя за по-силен и интегриран Европейски съюз, което е и единственият шанс на всяка една от държавите-членки да бъде фактор на глобалната сцена. България може и е длъжна да добави стойност към Европейския съюз, още повече в решителен момент, а не да седи безмълвно в ъгъла или да играе ролята на нечий троянски кон.

Издигнахме доверието на партньорите в НАТО на ново, по-високо ниво. Програмата „България в НАТО и европейската отбрана 2020“ безспорно изигра своята роля за това. Поставиха се основите за въвеждане на проектното управление за първи път в отбранителните проекти и то в комбинация с дългосрочно планиране. Този подход задължително трябва да бъде подкрепен. Беше активиран и Центърът за компетентност по изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. Подготвихме се добре за историческата Среща на върха на НАТО в Уелс на 4-5 септември 2014 г. , където приехме План за готовност за действие във връзка с кризата в Украйна. Искам България да не е пасивен, а активен член на НАТО, с ясна позиция и приоритети. Членството в НАТО дава сигурност, но и предполага създаването на модерна и добре въоръжена професионална армия. Най-голямата опасност пред въоръжените ни сили е системното недофинансиране - тази тенденция трябва да бъде преустановена.

Избирането на Кристалина Георгиева за заместник-председател на новата ЕК с ресор бюджет и човешки ресурси е безспорен успех на българската кандидатура и дипломация. Това е най-високият и отговорен пост, заеман досега от българин в Европейската комисия.

На 25 май се проведоха избори за членове на Европейския парламент, на които 400 млн. европейци имаха възможност да гласуват. Това бе най-масовото демократично събитие в европейската история до днес. Тези избори ни напомниха, че евроскептицизмът, антиевропейската реторика и апатията са много голяма заплаха не само за европейската интеграция, но и за демокрацията на национално ниво. Искаме времето на Желязната завеса и изолираните държави да остане завинаги в миналото. България днес е част от модерния свят на огромния общ европейски пазар. Членството на България в Европейския съюз носи човешка свобода и перспектива. Нашият общ Европейски съюз днес, повече от всякога, се нуждае от подкрепа и доверие, за да отговорим на надигащия се популизъм  и национализъм.

На изборите за 43-то НС сънародниците ни гласуваха в над 60 държави по света, една малка, но свободна и глобална нация. През годината отпаднаха и всички ограничения за българите да пътуват, живеят, учат и работят свободно в Европейския съюз.

България е незаобиколим фактор в Югоизточна Европа. Балканите се променят, свободното движение на хора, стоки и услуги стимулира бизнеса, културния обмен, създава нови регионални партньорства и приятелства. Днес на Балканите и в Европа няма повече стени и прегради. Свободни сме, но знаем ли как да използваме свободата си? Длъжни сме да бъдем активни, амбициозни и да извоюваме своето достойно място в региона.

През годината назначих четвъртото служебно правителство от началото на демократичния преход. Това е второто служебно правителство, което назначавам през последните две години, което, за съжаление, е ясен знак за политическата нестабилност, която трябва да преодолеем.

През 2013 и 2014 г. бяхме свидетели на изострена политическа криза, извънредна нестабилност, реваншизъм и безпринципно противопоставяне, рекордно ниско доверие на гражданите към правителството на Пламен Орешарски и 42-то Народно събрание, символ на което станаха загражденията пред парламента и най-дългите протести в съвременната история. Спрени еврофондове, неразплатени над милиард лева на строители и общини, съзнателно и изначално сбъркан бюджет за 2014 година, кризи във финансовия сектор, енергетиката, здравеопазването, недобре работещи приходни агенции, ниско доверие на партньорите и външнополитическа изолация характеризираха състоянието в държавата в дните преди служебното правителство на проф. Близнашки да започне работа.

Двете служебни правителства успокоиха нацията в труден момент и зададоха правилната посока за излизане от кризата. Свършиха достойно работата си. Те осъществиха прехода от 41-то, през 42-то до 43-то Народно събрание в един труден за нацията период. Те се ползваха с доверието на гражданите и на евроатлантическите партньори. Служебните правителства работиха открито, като още в първия работен ден приоритетите и задачите им бяха публично оповестени. Търсихме и постигнахме приемственост – например, управлението на еврофондовете, правилата за държавните пари или стратегията за продължаване на  реформата в съдебната система.

Винаги съм считал, че освен необходимост, служебното правителство е и възможност да се предприемат значими стъпки, да се реализират важни държавни приоритети. Служебното правителство финализира работата по  Споразумението за партньорство с Европейската комисия, създаде Програмата „България в НАТО и европейската отбрана 2020“ и  стратегията за продължаване на реформата в правосъдието, въведе енергийния борд.

През годината 42-то НС отиде в историята малко повече от година след сформирането си. Във време на изострена криза на доверието президентската институция изигра своята роля в търсене на диалога и националноотговорните решения. Проведени бяха редица консултации във всички възможни формати, с което показах ясно своя стремеж да търся решения и съгласие.

През юни проведох извънредни консултации във връзка с критичната ситуация в една българска банка. Действахме бързо, решително и ефективно. Обединихме се,  че макроикономическата стабилност и запазването на валутния борд до влизане на страната ни в еврозоната са задължителни. Заявихме ясно, че курсът на лева няма да се променя до влизането на България в еврозоната. Подкрепихме решително банковата стабилност в страната. В резултат хората се успокоиха, ситуацията се нормализира бързо. В дните, когато кризата с банка КТБ бе в разгара си, си дадохме сметка за смелото решение на служебното правителство на Марин Райков за въвеждане на правила за диверсификация на риска и прозрачност в управлението на държавните пари. Резултатът днес е, че над милиард лева държавни пари бяха спасени от фалита на специалната банка. Посочих, че ако се замете истината за КТБ, подмененият преход на България ще продължи за много години напред. Наяве трябва да излезе целият модел КТБ – модел на контрол върху държавните пари, обществени поръчки,  медии, политици и институции. Моделът КТБ трябва да бъде разграден, а не възпроизведен отново.  

Макар че българската банкова система е стабилна и се ползва с висока ликвидност, събитията през изминалата година ни показаха, че е необходимо да се присъединим към Единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз като първа стъпка за присъединяване към Европейския банков съюз. Инициирах консултации и постигнах пълно политическо съгласие по този нов национален приоритет.

Назначеното от мен второ служебно правителство взе дългоочакваното решение относно собствеността на патриаршеския храм „Свети Александър Невски”. Актът на предоставяне на собствеността на храма беше определен като исторически за отношенията между държавата и Българската православна църква. Осъществихме патриотични инициативи от съществена важност за нацията, като например националната кампания за отбелязване на 1000 години от смъртта на цар Самуил. Посещението в Музея на византийската култура в Солун, където костите на великия български цар Самуил бяха изложени за пръв път за поклонение и полагане на венец от българския държавен глава, е доказателство за ефективна дипломация в защита на националния интерес и европейски подход към историята. Това трябва да постигнем и със Скопие.

Зададохме с пълна сила справедливия въпрос – как енергетиката да работи за интересите на страната и на гражданите, а не на група лобисти. За пръв път всички заедно – производители, разпределители, търговци и консуматори, търсиха заедно решение. Енергийният борд бе една иновативна и работеща идея за честен дебат в енергетиката, която се надявам да бъде надградена.

Постигнахме значим резултат за енергийната диверсификация на България. Първата копка на Южния газов коридор в Баку на 20 септември 2014 г., на която имах честта да присъствам, както и подписаното споразумение за покупка на 1 млрд. кубични метра азерски газ от 2019г. , безспорно е от стратегическо значение за България. Работим за изграждането на газовите интерконектори с Гърция, Турция, Сърбия и Румъния, както и за разработване на собствени газови находища в Черно море. Националната програма за енергийна ефективност най-накрая стана приоритет.

България се модернизира – строят се метро, магистрали, пречиствателни станции, депа за отпадъци, регионални пътища, изпълняват се хиляди общински и държавни проекти. Продължаваме ускорено работата по изпълнението и договарянето на стратегическите инфраструктурни проекти до 2020 г. Българското земеделие и производство на храни се развиват динамично. През 2015-а трябва да положим максимални усилия за достойно приключване и максимално усвояване на парите от стария програмен период, както и за стартиране на колкото може повече проекти от новия.

Работя вече с пето правителство. Стана ясно, че в президентството задкулисни договорки и коалиционни формули не се правиха, няма и да се правят. Отношението ми към правителствата е открито и коректно - подкрепям добрите решения, но и посочвам грешките. Не влизам в спиралата на политическото противопоставяне, не водя война, налагам вето само с аргументи, не злоупотребявам с правомощията, които Конституцията ми дава, търся решения и диалог с всички. Така разбирам ролята си на обединител.

Президентът е символ на традиции и надграждане, а не на реваншизъм. Не отправих лоша дума и безпринципна критика към предшествениците. Подкрепих и развих техните добри идеи. Продължихме и надградихме дългогодишни инициативи на президентската институция като „Българската Коледа”, „Подкрепи една мечта“, „Мобилна приемна на президента“ и наградата „Джон Атанасов“. Развихме стартиралите в първата година на мандата нови инициативи, а именно „Месец на политическите консултации“, „Ден на отворените врати“, „Младежка визия за развитие на България“ и „Съвет на президентите“. Подкрепих и насърчих много инициативи, свързани с дарителството, доброволчеството и отговорното родителство.

За мен истинският герой на отминалата година е българското гражданско общество. То показа, че далеч е надраснало нивото на политическата класа и е развило безпогрешна чувствителност към всичко нечестно и задкулисно. Гражданското общество в България е истинският гарант за европейското демократично развитие на страната и аз ще продължа да го подкрепям по всеки възможен начин.

През изминалите три години показах, че мога да нося своите конституционни отговорности, и то в кризисна и непредвидима среда на масови протести и комбинация от външни и вътрешни кризи. Ще продължа и занапред да изпълнявам отговорно своите конституционни задължения, да чувам гласа на народа и да подкрепям гражданското общество в неговите справедливи искания.

Вярвам, че демокрацията, европейското развитие и модернизацията на България нямат алтернатива!

Благодаря!

Вицепрезидентът Маргарита Попова:

Ще направя много кратък преглед на дейността на комисиите по убежище и гражданство, за да има време да задавате въпроси. Нека да започнем може би с кратка статистика, която ми предостави и която обобщих заедно с Комисията за предоставяне на убежище. Предлагам тази статистика да не бъде самоцелна и представена само за годината 2014, а да се даде в сравнителен план от 2012-а, а даже за гражданството и за един по-дълъг 5-годишен период, за да се открои някаква тенденция.

Тази отчетна година – 2014, работихме по досиетата на 32 граждани, които депозираха своите молби в Комисията по убежище и потърсиха такова. Тези граждани са от Иран, Азербайджан, Русия, Турция, лица без гражданство, Украйна, Алжир, Мароко, Виетнам, Франция и Ирак. За сравнение през 2013 г. комисията работи по молби за убежище на 25 лица, а през 2012 г. молбите бяха 19. Имаме за тригодишния период едно предоставено убежище, и то е за 2013 г. През 2013 г. по отношение на 21 лица са направени 8 отказа. По 3 от молбите не е образувано производство, тъй като подадените данни не са били относими към института на убежището. Производството по молбите на 10 граждани е било прекратено, тъй като техният статус е трябвало да бъде разгледан от Държавната агенция за бежанците. Направили сме много добра координационна връзка и сътрудничество с Държавната агенция за бежанците, където статусът на тези граждани беше решен доста бързо.

През 2015 г. продължаваме да работим по молбите на 11 граждани и по молби, които ще дойдат допълнително, ще бъдат депозирани. В това нямам никакво съмнение, като следя въпросите на миграцията, на бежанците, на потоците, които напускат родните си места и търсят закрила там, където има сигурност и спокойствие.

Във връзка с работата на Комисията по помилванията искам да ви кажа, че за трите години – 2012, 2013 и 2014, имаме общо 13 помилвани граждани, които са изтърпявали наказание лишаване от свобода, като за 2012 г. указът за помилване е един по отношение на един гражданин, през 2013 г. те са 8 по отношение на 8 граждани. През 2014 г. имаме 4 указа за помилване, като мотивите са добре откроен корекционен процес по отношение на двама от тях, а за останалите двама - много добри характеристични данни от начален корекционен процес и затова сме взели решение да поощрим този процес, както и работата на социалните работници и на хората, които работят в местата за лишаване от свобода. Защото, ние сме говорили с вас и друг път, интеграцията, възстановяването, превъзпитаването на лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода, всъщност е двустранен процес. И тук при нас, в Комисията по помилванията, ние всъщност отчитаме и процеса, който върви за гражданите, изтърпяващи лишаване от свобода, и един вид тежкия труд, който извършват хората в местата за лишаване от свобода, като социални работници, надзиратели и др.

По отношение на работата на Комисията за предоставяне на гражданство, за придобиване на гражданство, за отнемане и възстановяване на българско гражданство бих дала следната кратка информация, по-подробно ще бъде качена на сайта. Какво се забелязва през 2014 г.? Общият брой на лицата, които са променили своето гражданство, е 5999 и в сравнение с 2013 г. броят е намалял - през 2013 г. те са били 7954. По отношение на 389 лица сме приложили процедурата за възстановяване на българското гражданство и по отношение на 2013 г. през отчетния период на 2014 г. тези лица са повече с 211 бр. Радостно е, че за 2014 г. гражданите, които са се освободили от българско гражданство, са по-малко в сравнение с 2013 г. – тогава те са били 238, за 2014 г. са 155.

Интересна информация бих ви предоставила и за процеса и за института на отмяна на полученото българско гражданство, отмяна на натурализацията, като за 2014 г. тези лица са 26 в общо 8 бр. укази. Това е тревожен сигнал, защото мотивите, които са предоставени от Съвета по гражданство и които ние сме приели изцяло 100 %, са били свързани с предоставяне на неистински документи, с укриване на информация, с регистрация по системата за влизане и недопускане влизане в шенгенското пространство. Изобщо, факти и обстоятелства, които са свързани не само с националната сигурност, а и с общоевропейската сигурност.

Във връзка с гражданството искам да кажа, че тази година – 2014, работихме по проект с Фондация „Конрад Аденауер“ и направихме отчет за това как се влиза в процесите по българското гражданство за периода 2010 и първото полугодие на 2014 г. Открояват се интересни тенденции. Имаме амбицията да прибавим информацията, да направим общ отчет за петилетката 2010-2014 и с добронамерено колегиално сътрудничество да я предоставим на Министерство на правосъдието, всъщност на Съвета по българско гражданство, за да могат да я използват, ако най-сетне решим да започнем работа по концепция за българското гражданство, за която аз настоявам и за която смятам, че е крайно време. Просто трябва да се започне работа по истинска, модерна и наша национална концепция за българското гражданство.

Интересни са данните, които установихме за периода 2010-2014 г., първото полугодие. Оказва се, че много малко – между 10 и 23 %, са гражданите, които остават в България. Всъщност техният брой от 2010 до 2014 г. варира от 14 хил. до последната цифра, която ви съобщих – 5999. Оказва се, че се получава българско гражданство, но по-голяма част от придобилите гражданство не остават да живеят и да работят тук, а заминават някъде другаде.

Много въпроси могат да се поставят във връзка с тази констатация и това би било много полезно, ако се започне наистина една внимателна, последователна, без да се бърза работа по изработване на наша национална концепция за българското гражданство.

Другото, което искам да ви кажа, е моите очаквания за 2015 г. Това, което може би ще трябва да е във фокуса на нашето внимание. Първото най-важно нещо е, че няма да ни убягнат тревогите и динамиката на нашите делници в национален и в международен, и в глобален план. Затова ми се струва, че най-сетне е време нашите политици и управляващите да обърнат много сериозно внимание на социалната тема, на това какъв е халът на българския народ и на голяма част от него. Хората живеят бедно и с много проблеми. Иска ми се през 2015 г. тази социална чувствителност да бъде много по-ясно изразена от всички власти в държавата. Нека да сложим ръцете си на пулса на времето и да чуем хората, като преди това им кажем защо България е най-бедната държава в Европейския съюз след 25 години преход. Хората питат. Отговор обаче няма.

Вторият въпрос, по който ми се струва, че ще работим по-задълбочено и със загриженост през 2015 г., това е внимателното проследяване на все повече увеличаващи се рискове за националната сигурност. И в контекста на все още неизбистрената архитектура за нашата, българската национална сигурност, това ще бъде един проблем, по който ми се струва, че ще има доста работа и с изпълнителната власт, в лицето на Съвета за сигурност към Министерския съвет и със съвета към нашия президент, защото тези въпроси ще се коментират и ще се разискват най-вероятно в концепцията на Съвет по национална сигурност.

Във връзка с рисковете за национална сигурност ми се струва, че през тази година ще има фокус върху работата по интеграция на бежанците и тези, които получават статут на територията на Република България. Вие знаете, че предишното редовно правителство изработи една пространна стратегия за интеграцията на бежанците. В тази стратегия бяха поставени въпроси от структурен характер. Сформира се един съвет по интеграцията, който към този момент е фокусиран, структуриран към социалното министерство. Тъй като обаче въпросите по интеграцията засягат не само социалното министерство, а здравното министерство и образователното, много агенции на централно ниво, много агенции на регионално ниво, кметовете и общините, най-вероятно ще трябва да се обмисли къде е най-удачното място на този Съвет по интеграция, който да започне процесите по интеграция, защото след като Държавната агенция за бежанците даде статут на хората, които се нуждаят от такъв, започва по-трудното – да интегрираме тези хора, които са потърсили и са получили статут. Това е свързано преди всичко с възможността да научат български език, за да стигнат до образование, до социални грижи, до медицински грижи, до признаване на квалификации, по които ще намерят много големи трудности. Да проучи какви са стъпките и какви процедури ще трябва да изминат всичките структури – от централно до местно ниво, защото процедурите, описани в тази много пространна и според мен добра стратегия, е свързана с подписване на индивидуални  споразумения между получилите закрила и нуждаещите се от интеграция, като от сключването на тези споразумения са изключени непълнолетните и малолетните. За тях грижата е особено голяма. Така че нашата държава, така както успяхме да консолидираме усилията си и да поемем първите вълни на легални имигранти, да дадем статут хуманитарен или статут на бежанец, ще консолидираме усилията си и заедно държавата ще покаже, че е в състояние да покаже воля за справяне с този проблем, нито пък искам да изпусна и така нужната ни европейска солидарност, която е крайно време да заслужи името си, защото говорим за солидарност, а всъщност България нищо не получава.

За обща политика, за убежище се говори може би вече отпреди повече от десет години. Досега такъв избистрен модел  все още няма и когато България, Кипър, Италия, Гърция и Малта поставим въпроса за това, че е нужно да се намери добрият модел за интеграция и за посрещане на хората, които имат нужда от закрила, европейската солидарност като че ли някак си се дръпва назад и я няма. Имаме нужда от истинска европейска солидарност и да се намери формулата, според която да се знае  отделните държави какви точно потоци и колко по брой бежанци са в състояние да приемат, за да гарантират интеграцията. Не е важно само да ги приемаме тези хора. Важно е тези хора да получат подслон и да заживеят като български граждани.

По въпроса за нелегалната миграция няма да се спирам. Аз съм твърдо на убеждението, че държавата ни в лицето на изпълнителната власт трябва да вземе абсолютно всички мерки, в които да участват всички министерства, за да бъдат ограничени и намалени до минимум възможностите за притока на нелегални имигранти, което е един от рисковете за националната ни сигурност.

На последно място бих искала да споделя с вас, че това, което очаквам и може би и въпросът, по който трябва да се работи и да се обърне внимание през 2015 г., е фактът, който беше заявен от Европейската комисия за следващите пет години, председателя на Европейската комисия, че разширяване няма да има. Ние на Балканите имаме съседи, които чакат и желаят и правят всичко възможно, за да станат членове на Европейския съюз. Този факт мен ме тревожи и мен ми се иска Сърбия и Македония, когато изпълнят критериите, да бъдат, да станат членове на Европейския съюз. За съжаление, информацията беше доста обезкуражаваща, а това залага на нас и ни задава задачи, които ние трябва и във вътрешен, и във външнополитически план, и в двустранно сътрудничество, и в международно сътрудничество, не само да разчитаме на самочувствието, което предполага картата на Европейския съюз и участието ни на нас като член и като държава в Европейския съюз.

Не трябва никога да се изпуска от поглед възможността за двустранни контакти. Това всъщност важи и за тежките въпроси на миграцията. Работа на държавно ниво. Не може да се чака всичко да дойде само и единствено от Европейския съюз и това, което той може на този етап като проект да предложи, това е, че на мен ми се струва, че във вътрешно и външнополитически план трябва да се сме инициативи и по пожеланието, мотивацията и възможностите чрез различни формули да отразяваме и да отработим тези проблеми.

Благодаря ви.