РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев на тържествената заря-проверка по случай националния празник 3 март и 137 години от Освобождението на България

Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,
Уважаема г-жо Вицепремиер,
Ваше Светейшество,
Уважаеми представители на религиозните общности,
Уважаема г-жо Кмет,
Уважаеми министри и народни представители,
Скъпи сънародници,

В днешния празничен ден всеки българин, където и да е по света, ще издигне българското знаме като израз на национална гордост, на единство и самочувствие. Нека, когато над главите ни вятърът развява родния трибагреник, не забравяме, че имаше времена, в които нашата нация бе лишена от самостоятелност, от държавност и собствен път на развитие.

Ако днес можем да се наречем свободни, това не би било възможно без поколения български просветители, революционери и национални герои. Без Раковски и Караджата, без Ботев и Левски, без будителите и възрожденците, без строителите на съвременна България.

В този ден българите заставаме като един горди от завета на дедите ни, от епопеите на Шипка и Априлското въстание, от подвига на Съединението и акта на Независимостта. Днес се покланяме пред делото на всички знайни и незнайни герои и жертви, които българският народ даде в борбата си за национална независимост.

В този ден сме обединени в своята признателност и почит към хилядите руски войни и доброволци от много други народи румънци, финландци, поляци, украинци, сърби, черногорци, естонци, литовци, латвийци и други войни, загинали в освободителната за българите Руско-турска война от 1877-1878 г. Подвигът им няма да бъде забравен и българският народ винаги ще се прекланя с благодарност пред тяхната саможертва!

Припомняйки си зората на българската свобода, в съзнанието на всеки от нас изгряват незабравимите образи на българското опълчение и неговата светиня Самарското знаме, обезсмъртени от народния поет Иван Вазов в „Епопея на забравените”. Те се превърнаха в символ на държавността преди още да имаме държава. В изразител на копнежа по национална самостоятелност. Паметни ще останат думите на стария хайдутин Цеко Петков към българските опълченци: „Нека това знаме да изходи от край до край родната земя българска, нека то да отрие сълзите от тъжните очи на нашите майки, жени и дъщери, да бяга под това знаме всичко поганско, зло и нечисто, а след него да легне мир, тишина и благоденствие“. И наистина тази благословия се превърна в пророчество.

Без съмнение 3 март е онази паметна дата, на която България се завърна на картата на Европа. Този триумф на историческата справедливост бе мощен стимул за развитие, но само първа стъпка в дългия път на политическо и обществено изграждане на Третата българската държава. Утвърждаването на възроденото ни отечество след мрака на вековното забвение изискваше дългогодишните усилия на хиляди родолюбци, прегърнали въжделенията на своя народ за достоен и независим живот. Делото на тези първостроители на България се превърна в истинска школа за държавници, в пример за отговорност и патриотизъм.

В основите на българската държавност бе вграден духът на Възраждането с неговото светло чувство за дълг към народ и отечество. С гордост можем да кажем, че свободните българи тръгнаха редом с най-прогресивните и демократични нации, избирайки ясно и категорично европейски път на развитие.

Въпреки тежките и несправедливи клаузи на Берлинския договор те не се отказаха и от националния идеал, доказвайки чрез актовете на Съединението и обявяването на Независимостта, че няма да позволят да бъдат отклонени от него.

Убеден съм, че и в нашия век на изпитания и предизвикателства ще съхраним възрожденския стремеж на българите да изковем своето достойно място в европейското семейство и да бъдем равни на другите европейски народи. Че няма да пестим сили, за да опазим и укрепим българската държавност. Дължим го на нашите предци, които мечтаеха, работиха и проливаха кръвта си за нея. Дължим го и на нашите деца, които един ден, също като нас, ще могат свободно да извикат: Да живее България! И ще веят гордо родния трибагреник, а децата им ще сричат „Аз съм българче“.

Нека пазим и укрепваме българската държавност и европейска перспектива!

Да пребъде България!