РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев на Общия дебат на 70-ата сесия на Общото събрание на ООН

Г-н председател,
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,

Бих искал да поздравя Н.Пр. г-н Могенс Лукетофт по повод назначаването му за председател на настоящата седемдесетата сесия на Общото събрание на ООН. Изразявам искрена благодарност също на Н.Пр. г-н Сам Кутеса за работата му като председател на шестдесет и деветата сесия на Общото събрание на ООН.     

Днес отбелязваме седемдесетата годишнина от създаването на нашата уникална организация. Правим оценка на постигнатото, но отчитаме и това, в което не сме успели. Сега е и моментът да очертаем пътя напред. “Силна Организация на обединените нации. По-добър свят” е мотото на настоящата годишнина. Но дали днес сме по-силни като общност? Дали градим по-добър свят за децата си?

Живеем в бурни времена. Броят на кризите по света е рекордно висок. Заради взаимодействието помежду им положението е още по-непредсказуемо. Провалени държави, замразени конфликти, войни и тероризъм създават несигурност около Европа. Гражданите усещат тази нестабилност. Те очакват от политиците да действат смело, да решават, а не да задълбочават кризите. Нестихващите конфликти в Сирия, Близкия Изток и Северна Африка застрашават живота на милиони хора. Разрастващият се екстремизъм, който не признава граници, е сериозно предизвикателство за международната общност. Влошаващата се хуманитарна ситуация в няколко конфликтни зони принуждава милиони хора да напуснат домовете си, да опаковат живота си в куфар и да поемат по опасния и в някои случаи смъртоносен път към спасението. Стотици хиляди души стоят на прага на Европа, протегнали ръка за помощ, борещи се за правото си на живот. В резултат на това националистическите партии, които се захранват от страховете на хората, се възползват от ситуацията. Езикът на омразата, расизмът, ксенофобията, популизмът и агресивният национализъм отново се засилват.

Всички тези предизвикателства надхвърлят националните граници и ни призовават към решителни действия в световен мащаб. Робер Шуман, бащата на Европейския съюз, най-великият мирен проект в света, някога бе написал:

„Световният мир не може да бъде съхранен без полагането на   адекватни усилия, пропорционални на опасностите, които го заплашват.“

Не бива да чакаме кризите да се появят на телевизионния екран, за да действаме. Крайно време е да се борим с причините, а не с последиците - и то заедно. Мирът не е просто липса на война. Мирът е права на човека. Мирът е върховенство на закона. Мирът са правила, които важат за всички, включително за глобалните и за регионалните сили. Сигурността, развитието и правата на човека са стълбовете на ООН. Всяка криза може да бъде проследена до началната й фаза, когато някой е нарушил закона и правата на човека. За предотвратяване на развитието на бъдещи кризи е необходимо в ООН да бъде създадена система за ранно идентифициране на кризи с цел опазване на законността и правата на човека.

Г-н председател,

Бедността, неравенството и разрушаването на околната среда са проблеми, които изискват нашето внимание. България приветства приемането на Дневния ред за устойчиво развитие до 2030 г. и се ангажира с неговото изпълнение. За първи път в историята на човечеството хората са поставени в сърцевината на Дневния ред за развитие, без да бъде пропуснат никой. Това е един наистина трансформиращ Дневен ред, отразяващ сложността на предизвикателствата, пред които сме изправени днес. Той отчита правото на всеки да живее  достойно и в благоденствие и осигурява равноправно участие на всички слоеве на обществото.  

Промените в климата са сериозен проблем. Те продължават да причиняват все повече неравенства и конфликти. Преговорите по климатичните промени са навлезли в критично важен стадий. 2015 е решаваща година. В Париж имаме възможност да поставим край на две десетилетия интензивни преговори по въпросите на климата и да започнем нов етап чрез приемането на глобален, правнообвързващ протокол. България ще допринесе за успешното финализиране на този процес.

Участието на жените във всички аспекти на обществения и политически живот все още продължава да бъде основно предизвикателство в много части на света. Развитието никога няма да бъде истински устойчиво и постигането на траен мир не би било реално възможно, ако половината от населението на света остава изключено. Равнопоставеността на половете е абсолютно необходима за пълната реализация на правата на човека и функционирането на демокрацията.

Г-н председател,

Днес международната общност е изправена пред влошаване на  глобалната среда на сигурност при нарастващ брой на гражданските войни, разрастващ се екстремизъм и все повече хуманитарни кризи. Необходимо е да се подновят целенасочените усилия за предотвратяване на конфликти. Пет години след започването си конфликтът в Сирия остава основна заплаха за международния мир и сигурност. Присъствието на Да’еш в региона се е превърнало в основна пречка за постигането на политическо решение в Сирия и сериозен риск за стабилността и териториалната цялост на Ирак. Последните терористични атаки в Египет, Тунис, Кувейт и Турция показват, че войнстващият екстремизъм и радикализацията преминават отвъд националните граници.

Съгласуваните действия на международната общност срещу войнстващия екстремизъм имат решаваща роля. ООН е най-добрата платформа за управление и координиране на международните усилия. За да можем да постигнем трайни и осъществими решения е необходимо тясно сътрудничество между правителството и правоприлагащите институции с регионалните организации,  гражданското общество, местните общности, медиите и частния сектор. На национално ниво трябва да приемем политики и мерки, които да съдействат за предотвратяване на радикализацията на маргинализираните общности като се осигури по-доброто им интегриране в обществото.

Докато конфликтът в Сирия продължава, бежанската криза няма да премине. Усилията на цялата международна общност трябва да бъдат насочени към намаляване на напрежението в зоните на конфликт, към подкрепа за изграждането на институции, утвърждаване на върховенството на закона и защита правата на човека. В този смисъл ролята на съседните страни също е от голямо значение.

Европа се стреми към изработване на механизъм за солидарност, който да позволи справедливо пренасочване и заселване на бежанци между всички държави-членки на Европейския съюз. Длъжни сме да намерим адекватен начин за разграничаване на хората в нужда от тези, търсещи просто по-добър живот. Миграционната криза е причина за загриженост и от гледна точка на средата за сигурност. Освен възможностите за инфилтриране на екстремисти на европейска земя, тя поставя с цялата си сила въпроса за незаконния трафик на хора, което изисква незабавно внимание и съгласувани действия.

Изправен пред безпрецедентен миграционен поток, Европейският съюз трябва да демонстрира солидарност и отговорност. Ние в ЕС трябва не само да говорим за кризата, а да я решим, водени от европейското единство и общото си желание за мирна и свободна Европа. Европейският съюз представлява най-обширната зона в света за човешки права, мир и демокрация. Европейският съюз е сплотено семейство, което стои заедно в трудностите.

Г-н председател,

Международната общност бе потресена от преднамереното унищожаване от терористи на обекти на световното културно наследство в Сирия и Ирак. Без етика и ценности, без морал и култура обществата нямат бъдеще. Във връзка с това бих искал да подчертая важната роля на ЮНЕСКО за защитата на културното наследство при въоръжени конфликти и предотвратяването на незаконния трафик с културни ценности.  

Налице е очевидна необходимост от съживяване на Близкоизточния мирен процес. България подкрепя напълно Специалния координатор за Близкоизточния мирен процес г-н Николай Младенов в неговата изпълнена с предизвикателства мисия. Моята страна потвърждава позицията си, че прилагането на принципа за „две държави“ е единственият реалистичен, справедлив и траен начин за решаване на израелско-палестинския конфликт.

България последователно подкрепя дипломацията като единствен начин за решаване на въпроса с иранската ядрена програма. Приветстваме Съвместния всеобхватен план за действие и се надяваме, че всички включени в него мерки ще бъдат изпълнени изцяло и своевременно.

Г-н председател,

Тази година честваме седемдесет години от края на Втората световна война. Помним всички невинни жертви, погубени в лагерите на смъртта на Холокоста. Винаги ще има хора, които ще се опитват да оправдаят избиването на невинни жертви за кауза, която считат за „достойна“. Никога не бива да забравяме, че всички сме родени равни, родени в мир, за да живеем в мир и да се борим за мир. Помня думите на младия мюсюлманин Уасана Батилѝ, който спаси няколко невинни живота по време на заложническата криза в началото на тази година в Париж: „Ние сме братя. Не става въпрос дали сме евреи, християни или мюсюлмани. Всички сме в една лодка и трябва да си помагаме взаимно“.

Светът имам нужда от активни граждани, които бранят правата на човека. Като президент подкрепям българското гражданско общество, което изисква от държавните институции прозрачност и ефективност. Горд съм с примера, който българското гражданско общество даде през 1943 г. със спасяването от нацистките лагери на всички четиридесет и осем хиляди български евреи. За съжаление, България не бе в състояние да направи същото и за еврейското население от Северна Гърция и части от Югославия, тъй като те не са били български граждани. Дълбоко скърбим за загубата им, както и за всички жертви на Холокоста, които винаги ще помним!

Точно срещу кабинета ми в самото сърце на българската столица София има храмове на различни религии – православна църква, джамия, синагога и католическа катедрала. Те съществуват съвместно в мир, някои от тях от векове. Това е  чудесен пример за толерантност, мъдрост и уважение към различията. Нека никога не забравяме, че от нас зависи да съградим света, в който искаме да живеем с толерантност и хуманизъм.

Г-н председател,

Анексирането на Крим беше грубо нарушаване на международното право и неговите принципи. България стои твърдо зад суверенитета и териториалната цялост на Украйна. За нас Крим е Украйна, а  Украйна е Европа.

Моята страна осъжда всички опити за по-нататъшно дестабилизиране на Украйна. Пълното изпълнение на Минските споразумения е от съществено значение. Призоваваме всички заинтересовани страни да се ангажират с конструктивен политически диалог с цел постигане на справедливо политическо решение.

Българското ротационно председателство на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) ще работи за приемането на Съвместна декларация, потвърждаваща принципа на неприкосновеност на националните граници на Балканите. Искаме границите на Балканите не да се местят, а да падат. Нашата крайна цел е засилено регионално сътрудничество и европейска интеграция на всички страни в региона.
 
Г-н председател,

Сред досегашните осем Генерални секретари на ООН, всички от които мъже, никога не е имало представител от Източноевропейската регионална група. Неотдавна приетата от Общото събрание Резолюция 69/321 подчертава необходимостта при определянето на Генералния секретар да бъде осигурено равнопоставено и справедливо разпределение, основано на баланс по полов и географски признак, като същевременно бъдат изпълнени най-високите изисквания. Дошло е времето най-високият пост в Секретариата на ООН да бъде поверен на жена от Източна Европа. След като, както е предвидено в резолюцията, бъде разпространено съвместно писмо от председателите на Общото събрание и Съвета за сигурност и така започне процесът на подбор на кандидати, България има готовност да номинира кандидата, който е най-подходящ за този пост. Това ще бъде личност с изключителни качества, с огромен опит в международните отношения, с прекрасни междуличностни умения, ефикасен мениджър и комуникатор, истински лидер.

Благодаря, господин председател!