РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев на конференцията в Париж по повод 70-годишнината на ЮНЕСКО

Господин Президент на Генералната конференция,
Господин Председател на Изпълнителния съвет,
Госпожо Генерален директор,
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,
 
Днес трябваше да се съберем по радостен повод – 70-ата годишнина на Организацията на ООН за Образование, Наука и Култура (ЮНЕСКО). За съжаление, дневният ред се промени.
 
На 13 ноември Париж, градът на светлината, потъна в мрак. Тишина се възцари над града на музиката и смеха. Шок и терор завладяха улиците. Повече от 100 невинни бяха жестоко убити по време на смъртоносните терористични атаки. Всички те бяха хора, които се  наслаждаваха и празнуваха живота. Те бяха господари на душите си и високо ценяха свободата да бъдат себе си, да избират приятелите си, независимо от цвета на кожата им, религията, етническата принадлежност, културата или произхода. Свободата, равенството и братството бяха в сърцето на начина им на живот.  

На сутринта след атаките, парижани и целият свят излязоха на улицата и казаха твърдо “не” на страха. Отказахме да се променим и да се отречем от това, в което вярваме. Избирахме световното културно наследство да бъде споделяно, уважавано и почитано, така както правят парижани. Избрахме живота, защото днес всички ние сме парижани.  Избирахме светлината, свободата и радостта, защото всички ние сме парижани.

Скъпи приятели,

Терористичните атаки в Париж и тези, които бяха извършени по-рано през годината в различни части на света показаха, че агресивният екстремизъм и радикализация минават отвъд националните граници. Никой не е защитен и в безопасност. Крайно време е да се борим с първопричините за тероризма, а не само с последствията. Никой не се ражда терорист. Терористите се създават. Социалното изключване, неравенството и липсата на достъп до основни човешки права са причините, които подхранват омразата и разделението. Днес, много млади хора  нямат работа, нямат перспектива  и цели в живота. Радикализмът е само на крачка разстояние. Трябва да подобрим и да разширим обхвата на съществуващите политики за социална интеграция. Маргинализацията няма етническата принадлежност, религия или цвят на кожата. Трябва да предприемем политики и мерки, които ще предотвратят радикализацията на маргинализираните групи и ще осигурят по-добрата интеграция в местните общества чрез образование, диалог и активно гражданство.

Чрез маргинализацията екстремистките и радикални групи като Даеш успяват да проникнат в нашите общества, удряйки там, където боли най-много – по нашите ценности и начина ни на живот. Маргинализацията е и един от основните виновници за продължаващите конфликти в различни части на света и за появата на радикалните идеологии.
 
Терористичните бойци със сигурност ще бъдат победени от международната антитерористичната коалиция, но тяхната идеология не може да бъде ликвидирана с оръжие. Тя може да бъде победена само със силата на по-добри идеи, образование и изграждането на толерантни общества. Само ако загърбим тесните си национални интереси и се обединим срещу тази световна заплаха, ние ще победим в тази битка. Няма съмнение, че  ще спечелим войната срещу тероризма. Но по-важното е да постигнем траен мир в зоните на конфликт. Нуждаем се от всеобхватен, многостранен подход. За да постигнем устойчиви решения е необходимо да задълбочим сътрудничеството не само между отделните правителства и правоприлагащите институции, но също така и с гражданските общества, местните общности, медиите и частния сектор. Международната общност трябва да обнови Стратегията на ООН за борба с тероризма и да препотвърди своя ангажимент за борба с тероризма. Спешно се нуждаем от приемането на План за действие, ориентиран към постигането на конкретни резултати. Трябва да инвестираме усилия в изграждането на институции, в установяването на върховенство на закона и спазването на човешките права. От първостепенна важност е да бъде осигурена икономическа перспектива за засегнатите от конфликти общества. Това е отговорност на цялата международна общност. Съумяла да се възстанови от две световни войни, обединена Европа има опита и капацитета да се превърне в лидер в това международно усилие.

Нашите демокрации със сигурност не са перфектни. Те не винаги функционират добре. Но именно демокрацията ни прави силни, свободни и човечни. Нашата сила е в единението и в споделените ценности. „Нашето оръжие“ е интеграцията. Само интеграцията прави човешкият напредък възможен. Нуждаем се от повече, а не от по-малко интеграция в Европа. Съвременната история на Европа е история на сътрудничество, дипломация и технологичен прогрес, не на войни и конфликти. Съвременната история на Европа дава уникален пример на света, че мирът е възможен, единствено когато нациите постигнат толкова висока степен на интеграция и сътрудничество, че това прави евентуална война невъзможна. Нациите са силни не заради своите армии и оръжия, а благодарение на техния талант и култура. Размерът на територията и промяната на граници не определят успеха на една държава, успехът и се определя от начина на живот на обикновените хора. В този труден момент повече от всякога се нуждаем от силно политическо лидерство и активни граждани. Нуждаем се от лидери, които разбират, че различията трябва да бъдат преодолявани само по мирен път. Нуждаем се от лидери, които подкрепят надграждането, а не разрушаването на международния ред. Принципи, а не интереси, трябва да доминират световната сцена.
 
Скъпи приятели,
 
ЮНЕСКО е уникална организация с важна роля. Разполага и с правилните инструменти за това – насърчаване на културния и религиозен диалог, предотвратяване на радикализацията сред младите хора предоставяйки образование за всички, споделяне на научното познание за по-доброто бъдеще на човечеството. Вече 70 години мисията на ЮНЕСКО  е да “гради мир в съзнанието на мъжете и жените”. “Разпространението на култура  и образование в името на  справедливостта, свободата и мира” е нейната същност. През годините тази уникална организация се превърна във водещия международен форум, посветен на защитата на духовното и културно наследство на човечеството. Тя допринесе да се справим с множество предизвикателства чрез диалог и компромис. Тя ни научи да уважаваме и насърчаваме човешкото достойнство и равенството и да ценим културното и религиозно разнообразие. Време е да инвестираме повече усилия и ресурси в образование и културното разнообразие, за да осигурим справедливо и устойчиво бъдеще за всеки един.
 
Съзнателното унищожаване на световното културно наследство от терористи е жесток удар срещу човешката цивилизация. Нека да отдадем специална почит на ЮНЕСКО за огромният и принос за защита на културното наследство в Ирак, Сирия и по целия свят, и за борбата срещу нелегалния трафик на културни ценности.
 
Скъпи приятели,
 
Пет години след своето начало конфликтът в Сирия е основна заплаха за международния мир и сигурност. Продължаващото насилие в зоните на конфликт принудиха милиони да напуснат домовете си и да предприемат рисковано пътуване към спасението. Вместо да бъдат в класните стаи хиляди деца прекосяват Средиземно море, поставяйки бъдещето си на карта. Стотици хиляди стоят на прага на Европа молейки за нищо друго, освен за правото да живеят в мир и с достойнство.
 
За съжаление, национализмът и популизмът в Европа отново се надигат. Подхранвани от страховете на хората, националистически партии набират сила, като проповядват нетолерантност, омраза и ксенофобия. Нека не им позволяваме да се възползват от атаките в петък в името на краткосрочни политически дивиденти. Ако затворим границите си сега за тези, които са различни и, чиито живот е в опасност, загърбвайки нашите европейски ценности, това ще бъде най-голямата грешка на Обединена Европа. Ако постъпим така, терористите са победили. Това би означавало, че Париж никога няма да бъде същият - град на ярки светлини, на толерантност, на взаимно уважение и на мултикултурен диалог. Сега имаме нужда от модерен патриотизъм, а не от национализъм. Мъдрият и уважаван президент Шарл дьо Гол беше казал: "Патриоти са тези, които обичат страната си, националисти са тези, които мразят различния."
 
Седемдесет години след края на Втората световна война нека не повтаряме грешките от миналото. "Подозрението и недоверието между народите в света", "отказа от демократичните принципи на достойнство, равенство и взаимно уважение" направиха Втората световна война възможна. Не трябва да допускаме подобна трагедия да се повтори. Историята трябва да се помни и да се разказва коректно. Образователните институции и медиите имат отговорността да поддържат жива историческата памет и да я направят нтегрална част от глобалната перспектива на младите поколения. В този смисъл ЮНЕСКО има важна роля.
 
Скъпи приятели,
 
Нека никога не забравяме какво е да си парижанин - свободата да бъдеш какъвто си, както и споделената вяра, че всички сме родени равни, за да живеем като братя. Не трябва да забравяме, че във всяко общество винаги ще има някой, който би предпочел меча пред перото. Не трябва да забравяме, че винаги ще има фанатици, които са готови да отнемат живота на невинни хора в името на Бог. Но бруталното убийство няма нищо общо с Бог. Защото Бог е достатъчно мъдър да не позволява на никого да вярва, че може да доминира над другите. Всички ние сме родени равни и в мир, за да живеем в мир и да работим за мир. Бог ни учи, че всеки живот е важен, без значение от вярата, която изповядва.   
 
Събитията, които шокираха Париж, предизвикаха вълна от солидарност. Заедно и обединени, гражданите на Европа открито заявиха, че ще защитят човешкия живот, достойнство и свобода. Нека подкрепим всяка инициатива срещу фанатизма, ксенофобията и антисемитизма. Понякога и най-малките усилия са достатъчни, за да отблъснат тъмнината и да възвърнат надеждата и светлината. Дори най-лошото зло ще бъде спряно, когато хора с различни религиозни, етнически, културни и социални практики се обединят и заедно кажат "НЕ" на омразата. Всички бяхме впечатлени от думите на младия мюсюлманин Уасана Батили, който спаси невинни животи по време на заложническата криза в Париж по-рано през тази година: "Ние сме братя. Не става въпрос за евреи, християни или мюсюлмани. Всички сме в една лодка и трябва да си помагаме едни на други."
 
Днес, точно срещу сградата на президентската институция, в самото сърце на българската столица София има различни религиозни храмове - добре запазена ранноправославна църква от IV век, католическа катедрала, джамия и синагога, която е най-голямата на Балканите. Всички те съжителстват в мир от векове. Това е добър пример за толерантност, мъдрост и уважение към различието. Мултикултурализмът работи в Париж, работи в София, работи в Европа и по целия свят. Нека всички ние, политиците и гражданското общество, никога не забравяме, че от всички нас зависи да изграждаме света, в който живеем. Нека не спираме да работим за това, светът да бъде едно по-добро място за всички.
 
Единственият начин да вървим напред е чрез взаимно уважение и разбирателство, чрез толерантност и уважение към различието. Агресията, национализмът и популизмът не правят бъдещето по-добро. Нека изберем цивилизования път, европейския път. Нека дадем положителен пример на света. Нека никога не толерираме несправедливостта. Нека не спираме да влагаме сърцата и енергията си за изграждането на свят, където културното различие се цени, толерантността е споделена, а хуманизмът е най-висша ценност. Това ще бъде най-добрият начин да почетем изгубените невинни животи при терористичните атаки в Париж и по целия свят.

Нека почиват в мир!