РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ
Слово на държавния глава Росен Плевнелиев по случай Националния празник 3-ти март
Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,
Уважаеми господин Министър-председател,
Ваше Светейшество,
Уважаема г-жо Кмет,
Уважаеми министри и народни представители,
Ваши превъзходителства,
Скъпи сънародници,
В историческия календар на българите има дати и събития, които променят из основи пътя на нашия народ. След 500 години гнет и безправие в рамките на Османската империя на 3 март 1878 година България възстанови своята държавност, като се завърна на картата на Европа.
Ние, свободните българи, не просто отбелязваме успешния завършек на Руско-турската освободителна война. Днес почитаме героичната саможертва на всички онези многобройни националности, дали своя принос за българската свобода. Скланяме глави с признателност пред саможертвата на хилядите руснаци, финландци, румънци, белоруси, украинци, арменци, грузинци, поляци, литовци, латвийци, естонци, сърби и черногорци, участвали във войната. С гордост си спомняме и за онези хиляди наши предци от българското опълчение, които с подвига си доказаха на света, че след 500 години чужда власт българинът е заслужил своята национална свобода. Честваме и делото на поколения български възрожденци и революционери, положили живота си за духовното и политическо въздигане на Родината.
Руско-турската война бе венец на вековните борби на нашите предци. Държавната независимост на България не бе поднесена даром през 1878 г. Първите пушки на войната за националното освобождение на българите гръмнаха още през 1876 г., когато избухна Априлското въстание. В „Под игото“ патриархът на българската литература Иван Вазов пише за онази „дълга върволица от предтечи-сеятели“ на духовната нива на България. Благодарение на тяхното дело българският народ посрещна решаващите дни на своето Освобождение готов и непоколебим. На техните рамене стъпиха строителите на съвременна България, които със самочувствие, с плам и отдаденост се посветиха на изграждането на независима, модерна и достойна, европейска България, за която мечтаеха Ботев и Левски.
Нашите предци с готовност платиха своята висока цена за мечтата да я има България. Хиляди опълченци и доброволци с гърдите си браниха до последно светлината на свободата. Нека вместо нас говорят думите на съвременниците, на онези, които с очите си видяха подвига на нашите предци: „Прииждат... гладни, облечени в парцали, много често осакатени страдалци и първата им дума, първата им молба не е за хляб, а за оръжие.“
Скъпи сънародници,
Кризи е имало и ще има. Хуманизмът, върховенството на закона и споделените ценности са верният път за достойното справяне с тях. Днес няма народ и държава, която може да се справи сама с глобалните кризи и предизвикателства.
Преди близо 140 години българите също получиха широка международна подкрепа в своята борба за самостоятелна държавност. Ето защо ние на свой ред не можем да останем безгласни, когато други народи стават жертва на агресия. Не бива да си затваряме очите, когато един или друг политик се опитва да наложи националния егоизъм пред солидарността и общите решения. От нашата честна позиция, от будната съвест на всеки гражданин, зависи много. Бъдещето се гради от смелите и последователните. Бъдещето се гради върху научените уроци от историята. А те са, че мир може да има само когато човешките права и свободи и принципите на международния правов ред важат за всички. Мир се постига чрез интеграция и сътрудничество между народите.
Само така, като свободни и горди хора в 21 век, ще запазим светлия стремеж на нашите предци и ще научим децата си, че българите сме народ с достойнство и самочувствие и гледаме напред.
И нека в деня на българската свобода отново да извикаме с цяло сърце:
Да живее България!