РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ
Слово на президента Росен Плевнелиев при откриването на учебната 2016/17 година във Военната академия „Георги С. Раковски“
Уважаеми генерал Попов - началник на отбраната,
Уважаеми генерал-майор Дочев,
Уважаеми генерали, адмирали, офицери, цивилни служители,
Уважаеми докторанти и студенти,
Уважаеми господин Председател на Комисията по отбрана в 43-тото Народно събрание,
Скъпи приятели,
Поздравявам ви най-сърдечно по случай тържественото откриване на 101-вата учебна година. Военна академия е основен стълб на военното ни образование, гарант на българската държавност. Тя е не само най-старото висше военно училище, но и най-авторитетният център за формиране на бъдещи военни и граждански лидери в областта на сигурността и отбраната. Тук са усвоявали основите на военната наука плеяда национални герои от не една победоносна битка на Българската армия.
В хода на своето историческо развитие Военна академия успя да се утвърди като най-значимата институция за военното образование в страната. Нейният авторитет е признат не само национално, но и далеч извън границите на родината. Изразявам своето дълбоко уважение към ръководството и преподавателския състав на академията, които благодарение на своята всеотдайност и последователност, безспорен професионализъм и компетентност, обучават и възпитават висококвалифицирани кадри за нуждите на въоръжените сили. Създават млади лидери, военнослужещи и цивилни, способни ефективно да управляват въоръжените сили и всички елементи на националната сигурност и отбрана, да участват пълноценно във военни операции, както и да изпълняват хуманитарни, миротворчески и всякакви други задачи.
Отчитайки фундаменталните промени в геополитическата обстановка, ние сме изправени днес пред необходимостта да се справяме с нови тип заплахи и рискове за националната сигурност. Появата на нови и задълбочаването на съществуващи кризи и конфликти оказват трайно влияние върху външната и вътрешна политика на България. Военните аспекти на съвременната среда за сигурност придобиват съвсем нови измерения вследствие нарастващото прилагане на асиметрични и хибридни действия.
Членството в Европейския съюз и НАТО е фундамент на демократичното развитие на страната. Мисиите и задачите на въоръжените сили и приоритетите на отбранителната политика са неразривно свързани с националния интерес. Реализират се в унисон с интеграцията и съюзното членство на държавата в отбранителния съюз на демократични държави НАТО и в уникалния съюз за мир в Европа – Европейския съюз.
Нарастват ролята и значението на въоръжените сили като съществен и жизнено необходим инструмент на държавна мощ за гарантиране на суверенитета, териториалната цялост и независимост на страната. Съвсем наскоро киберпространството бе обявено за нов фронт на глобална война. Това предполага приоритетно изграждане на компетенции, организация и заделянето на ресурси за постигане на киберустойчивост в обхвата на отговорностите на Министерството на отбраната, но и на цялата държава.
В резултат на проведения Консултативен съвет по национална сигурност по темата за киберсигурността взехме националноотговорни решения. Радвам се и благодаря на Министерския съвет, както и на Народното събрание за отговорните действия, които бяха предприети. Например, Министерският съвет прие през юли т. г. Национална стратегия за киберсигурност, киберустойчивост „България 2020“. Очаквам бързо формиране на национален орган, изработване на национални регламентиращи документи в сферата на киберсигурността, които са необходими за прилагането на политиките за сигурност на НАТО, на Европейския съюз за изграждане на национални способности в един много бързопроменящ се свят.
В контекста на динамичната и все по-трудно предвидима среда за сигурност се налага вземането на адекватни и ефективни мерки за привеждането на системата за отбрана в съответствие с новите изисквания. Военнообразователната система като важен елемент от нея следва да се включи активно в усилията на държавното ръководство, насочени към намирането на верните подходи за изграждане на необходимите отбранителни способности.
Военното образование е ключов фактор за бъдещето на въоръжените сили, за развитието на военното дело и за сигурността на нацията. Военното образование следва да създава и подготвя висококвалифицирани кадри, военни лидери, способни да идентифицират и да действат адекватно, осмисляйки тенденциите за промяна в света, респективно да очертават насоките за промяна, за адаптация към новите реалности както във военнотехнически, така и в стратегически контекст.
Капацитетът на нашите военнослужещи да мислят стратегически, да действат гъвкаво и адекватно, да прилагат прецизно и ефективно необходимите знания и умения във всяка ситуация е от съществена важност за повишаване на способностите на българските въоръжени сили. Академията със своя висок потенциал и възможности като научен център по въпросите на отбраната и националната сигурност е изключително полезна, незаменимо важна за България.
Уважаеми дами и господа,
Светът изгуби своя баланс. Ще отнеме доста време, докато бъде създаден нов устойчив световен ред. Намираме се в преходен период от един световен ред, създаден с усилията на поколения визионери, големи политици в Европа след края на най-разрушителната Втора световна война. Един световен ред, който изгубихме, към нов устойчив световен ред в един много различен глобализиран многополюсен свят, който тепърва трябва да създадем. В този преходен период, както във всеки период на преход, сме свидетели на турбуленция. Живеем в трудни времена на рекорден брой кризи, конфликти, бежанци, военни маневри, пропагандни и кибератаки, рекордно политическо противопоставяне. Днес в Европа се сблъскват два противоположни свята: Европа от 19 век - на велики сили, които си играят на сфери на влияние, и Европа от 21 век - на мира, на интеграцията, на човешките права и върховенството на закона.
За съжаление, днес някои световни и европейски лидери разсъждават с категориите на реалполитиката от 19 век – геополитически сфери на влияние, баланс на силите, агресивен национализъм, преначертаване на граници, и то в Европа, със сила, върховенство на интересите, а не на правото. За тези лидери и важно да спечелят геополитическата игра, а не човешките права и върховенството на закона.
Ние обаче вярваме в съвсем друга Европа – Европа на достойнството и равноправието между всички държави, независимо колко големи, малки, силни и слаби са те; Европа на върховенството на закона, а не на силата и на интереса. Днес има огромен риск какви принципи ще подкрепим, коя Европа ще изберем – Европа от 19 век или Европа от 21 век. Прогресивното човечество трябва да се противопостави решително на реалполитиката, защото това е една цинична политика, която доведе до две световни войни, до Холокоста, до Гулаг, до Белене.
Не бива да поставяме под съмнение постигнатото. Както в Европа, така и в България постигнахме много. В годините на прехода допуснахме много грешки, но и направихме правилен цивилизационен избор – да бъдем достоен член в Европейския съюз и НАТО. Не е тайна за никого, че днес в България расте броят на политиците, желаещи да отклонят страната от курса на евро-атлантическото развитие, който аз като президент следвам безкомпромисно и посветено, защото дълбоко вярвам, че това е верният път. Защото посоката за европейското развитие на България, защото националният идеал на българите за „чиста и свята република“, чийто съвременен прочит за всички нас означава демокрация от европейски тип и изграждане на социалноотговорна, а не олигархична икономика, защото и посоката, и идеалът са зададени от Левски, от Ботев, от Раковски и плеяда български национални герои и будители. На тази посока трябва да се посветим, тази посока трябва да се отстоява от всеки политик, от всеки гражданин, от всеки претендиращ да бъде патриот, да действа националноотговорно.
В рамките на предстоящата президентска надпревара всеки от кандидатите ще трябва ясно да се определи къде стои ценностно и да поеме конкретни ангажименти как ще задълбочи интеграцията на страната в Европейския съюз и НАТО, как ще отстоява евро-атлантическите ценности. Защото чухме не един политик от не една трибуна да зададе въпроса какви са тези евро-атлантически ценности. Да ги кажем ясно. Евро-атлантическите ценности са мир, демокрация, върховенство на закона. Някой да има нещо против това? Някой да излезе открито и да каже евро-атлантическите ценности са по-различни от нашия национален идеал. Нашият национален идеал е идеал за мир, за върховенство на закона, за човешки права и свободи. Това са евро-атлантическите ценности.
Днес много прогресивно мислещи политици подкрепят идеята за повече интеграция и съвместимост в европейската отбрана, за споделяне на общи ресурси, общи тренировки, общо закупуване на техника, добрите европейски идеи за обединяване и споделяне, както и за изграждане на способности чрез инициативата „Рамкова държава“. Нека да не забравяме, ние избрахме Германия за рамкова държава. И много други инициативи имат своя дълбок смисъл и трябва да бъдат реализирани в рамките на Европейския съюз с активно българско участие. А достойното членство в НАТО не поставяме изобщо под въпрос, надявам се и нито един друг в тази страна да не го поставя от отговорните политически фактори.
Същевременно обаче съвсем наскоро се вдигна голям шум от определени медии, от политически среди в България относно решението на Министерски съвет за съвместно изпълнение на задачи по охраната на въздушното пространство на страната от военновъздушните сили на България и Съединените щати, а скоро може да бъде и от всяка друга държава – членка на НАТО, наш съюзник и партньор. Този шум повдига много въпроси, включително и за мен като държавен глава. Чия кауза обслужват тези политици и медии. Само изолацията на България в рамките на своето собствено въздушно пространство, със своите собствени, вече за съжаление, морално остарели МиГ 29 не допринася по никакъв начин, нито помага за подобряване на съвместимостта, нито за повишаване на бойните способности, нито за придобиването на нов изтребител, към което се стремим и което желаем.
На тези политици ще припомня, че усилването на мисията по охрана на въздушното пространство на страните членки от източния фланг на НАТО със съюзнически сили на ротационен принцип бе договорено на Срещата на върха в Уелс и препотвърдено във Варшава. Именно затова аз благодаря и на Народното събрание, че прие изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили, които регламентираха възможността за извършване на съвместни мисии по охрана на въздушното пространство изцяло в интерес на Българската армия за модернизация, за съвместимост, за хоризонт, за прогрес и за развитие, изцяло в интерес и на националния интерес и идеал на България.
Уважаеми дами и господа,
Все пак, поглеждайки назад, трябва да си даваме сметка, че се направи немалко за повишаване способностите на въоръжените ни сили, средствата за отбрана през 2016 г. Благодаря и на Народното събрание, благодаря и на Министерски съвет, на всички отговорни фактори, които участваха в Консултативния съвет за национална сигурност по темите за отбраната, през тази година вече са повече, ще достигнат 1,35 % от брутния вътрешен продукт за 2016 г. Осигурено е по-нататъшно плавно увеличаване до достигане на 2 % от брутния вътрешен продукт до 2024 г. По тази тема има решение на Консултативния съвет за национална сигурност, широко политическо съгласие, ясна дадена дума. Трябва добро изпълнение. Трябва осигуряване на ресурс и трябва, като е дадена дума, тя да намери и своята реализация.
Приети бяха Програма за развитие на въоръжените сили до 2020 г., План за развитие на въоръжените сили до 2020 г. На същия този Консултативен съвет по отбраната издигнахме съвместимостта с армиите на съюзниците в НАТО като висш стратегически приоритет. Ключова роля за изпълнението на тези решения изигра Консултативния съвет. Благодаря на всички които взеха роля и своите отговорни решения.
Същевременно сме наясно, че участваме в изпълнението и на плана на НАТО за повишаване на готовността за действия, който приехме на наистина една историческа среща на върха в Уелс през 2014 г., където аз имах високоотговорната държавна мисия да защитавам българския интерес.
Проведохме всеобхватна реформа в сектор „Сигурност“ отново като резултат от проведения през 2012 г. Консултативен съвет за национална сигурност относно поставянето на дейността на службите в сектор „Сигурност“ на една ясно установена основа. В тази връзка бяха приети изключително много на брой и много важни закони, а именно: Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, Закон за Националната служба за охрана, Закон за Държавна агенция „Разузнаване“, Закон за военното разузнаване.
Уважаеми дами и господа,
Днес НАТО се изправя пред сериозни различия и предизвикателство от юг, от изток, които се явяват заплаха за сигурността не само на цялата евро-атлантическа зона, но и на съседните нам региони. Новият стратегически контекст изисква адекватен отговор на тези предизвикателства. Променената среда за сигурност, разнообразието на заплахите налагат фокусът да бъде насочен към ефективното възпиране и към състоянието на отбраната. Във Варшава държавите – членки на НАТО, демонстрираха единство в оценката за рискове и заплахите в актуалната среда за сигурност и в начините за тяхното преодоляване.
Обсъдихме проблемите, свързани с миграцията, с тероризма, заплахите и рисковете от изток, включително милитаризацията на Кримския полуостров и нарушения баланс в Черноморския регион, където Алиансът демонстрира готовност да защити всяка една от страните-членки. В условията на множество кризи в съседните на страната ни региони България остава предвидим и надежден съюзник и е ключов фактор на стабилността в Югоизточна Европа. Регионалната ни политика е в контекста на общата европейска политика на Европейския съюз и НАТО, политика за повече сигурност в Черноморския регион и в Югоизточна Европа.
Членството на страната ни в организацията на Северноатлантическия договор продължава да бъде най-силната гаранция за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на родината ни. Като съюзник сме решени да допринесем за изпълнението на приетите общи решения, които са насочени към адаптирането на Съюза към променящата се среда за сигурност. Способностите на НАТО като отбранителен съюз на демократични държави се базират на способностите на всяка една държава-членка. Основната ни сила е в кохезията и в солидарността. Демонстрирането им е най-силното послание, което можем да изпратим на света и аз се гордея, че именно това се случи на Срещата на върха на НАТО – 28 за 28, всички заедно, обединени с един глас.
България ще продължи да изпълнява своите ангажименти в рамките на колективната система за сигурност на НАТО и на Европейския съюз. Но това предполага допълнителни усилия от наша страна за постигане на по-високи възможности на оперативната съвместимост на Българската армия. Необходимо е осигуряването на приемственост, на непрекъснат нов процес на модернизация, на превъоръжаване и усвояване на нови теоретични възгледи за войната и мира, както и разбира се да бъдем в крак с най-новите технологични постижения в областта на отбраната и военното дело.
Длъжни сме да обърнем и по-съществено внимание на кадровата политика. Важно е да насочим своите усилия в посока повишаване мотивацията на българските военнослужещи, да направим тази достойна, велика професия на българския военнослужещ привлекателна за все повече млади хора. Само така ще успеем да изградим една модерна и боеспособна армия, адекватна на реалностите на съвременната среда за сигурност и аз апелирам и благодаря от тази висока трибуна на всички български политици, които подкрепят усилията на Министерството на отбраната, на Генералния щаб, на Комисията по отбрана в Народното събрание, наистина, за да направим тази славна и велика професия на българския военнослужещ професия на бъдещето, добре платена, подплатена с нови технологии, с хоризонт и визия за развитие.
Запазването на традиционно високия авторитет, институционалната поддръжка, както и осигуряването на необходимите ресурси за модернизация на въоръжените сили са дългосрочен и стратегически приоритет на държавното управление на Република България. Изпълнението на плановете и програмите за развитието на въоръжените сили следва да се извежда като висша държавна отговорност, независимо кой е на власт. Имаме редица примери в нашата национална, военна и военнополитическа история именно за такова националноотговорно действие. Нека да почерпим вдъхновение, вяра и амбиция от патрона на Военна академия Георги Стойков Раковски – дълбок стратег, организатор и национален символ на пробудилия се и възраждащ се български дух.
Скъпи приятели,
Като ви поздравявам от все сърце с тържественото откриване на новата учебна 2016-2017 г., искам да ви пожелая като държавник, но и като човек да бъдете здрави, да има благополучие и благоденствие във вашите семейства. Искам да ви пожелая повече оптимизъм, повече човешко вдъхновение, повече позитивна енергия и, разбира се, висок дух. Искам да ви пожелая от името на целия народ успехите да ви съпътстват във всяко ваше начинание, а постигнатото от вас да носи удовлетворение на вас и на народа.
На добър час!