РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Отчетна пресконференция на държавния глава Росен Плевнелиев и вицепрезидента Маргарита Попова по повод петата година от встъпване в длъжност - част 3

Вера Александрова – БНТ: Господин Президент, кои от вашите инициативи бихте искали непременно да продължи новоизбраният президент Румен Радев? Това е първият ми въпрос. И вторият – тези пет години наистина бяха доста трудни, доста динамични, изпъстрени с много предизвикателства. За Вас лично кой беше най-трудният момент в професионален план?

Росен Плевнелиев: Ще ми се президентът Радев да подкрепи принципите, зад които и аз застанах. Много ми се иска те да намерят своята по-нататъшна реализация - принципа на приемствеността. Независимо от проектите и идеите, толкова много добри неща има, които могат да се направят, но принципът е важен. Вече говорих с президента Радев. Той пое ясен ангажимент да надгради и продължи „Българската Коледа“. Това е прекрасно. Благодаря му от все сърце. 2016-а беше рекордна година за „Българската Коледа“. Той поема ангажимент, какво по-хубаво от това народът да види своите президенти заедно по пътя на една смислена идея. Разговарях с президента Радев съвсем наскоро. Напомних му, че идва време и за Съвета на президентите. Той много се зарадва и каза  - „Господин Президент, благодаря Ви, това е страхотно, ще го направим.“ Благодаря му от все сърце и ще се радвам да го направи. Съветът на президентите е отново символ на приемственост. Така че, политики, инициативи много. Принципите са важни. Наистина ще очаквам и ще дам пълната си подкрепа на президента Радев. Когато има нужда от мен, съм и ще бъда на линия. Ще споделя и грешките, и успехите си с него. Ще му разкажа какво разбрах и видях като символ на подадена ръка за приемственост. Ще ми се и той да стъпи на принципа на приемствеността, който приляга на президентската институция. Разбира се, ще бъдем различни. Разбира се, ще има критика от един президент към друг президент и много ми се иска тази критика да бъде на база на ясни аргументи. Президентът Първанов излиза и казва - Плевнелиев беше назначен президент. Повтори го 20 пъти, не му приляга. Какъв аргумент има за това при положение, че аз бях най-популярният министър през 2011 г. Да, различни сме като президенти и да, може да има критика, но нека да е стъпила обективно на коректни аргументи. Защо критикуваме другия президент, а не просто безпринципно и на база на манипулации. И най-важната ми молба към президента Радев ще бъде - бъдете символ на приемственост, надградете, това ще бъде признато от народа. Народът не очаква чудеса. Той вече не очаква някой да дойде на бял кон и да го оправи. Не гледаме вече 800 дни напред или назад. Знаем, че всеки може да допринесе. Хората искат да видят посветеност и смислени проекти.

Най-трудният момент в моя мандат, безспорно, беше през февруари 2013 г. Трябва да бъда съвсем искрен и да кажа, че преди това моето президентство вървеше по друг начин. Госпожа Попова бе с мен и знае много добре. 2012 година беше една спокойна година, в която ние създадохме правила за всички комисии в президентската институция, защото го обещахме. Особено тя направи много за инициативите, свързани с културното и духовното израстване на нацията. Аз се посветих на „България 2020“. В първата година имаше десетки съвети, всички дойдоха. Гледахме напред спокойно. И изведнъж дойде голямата криза от февруари 2013 г. Тя промени моето президентство. Аз не очаквах, че министър-председателят ще подаде оставка така рязко. Не очаквах да бъда оставен сам и е истина, че аз помолих и министър-председателя Бойко Борисов и председателя на БСП тогава Сергей Станишев да направим едно служебно правителство, което да бъде широко признато, широко скроено от всички. Аз съм екипен играч. Не съм против политическите партии в тази държава и не искам президентска република. Това не е добре за България, казах го от ден първи, отстоявам го и ще продължавам да го отстоявам. Дайте да действаме заедно. Не, бях оставен абсолютно сам в момент, в който навън имаше стотици хиляди протестиращи срещу монополите в 27 български града и беше наистина изключително трудно и тежко. Това беше един много труден момент, за който аз винаги ще си спомням, който ще искам да опиша някой ден в книгите, които планирам да напиша. В този момент се опрях на гражданите и поканих всички – и тези, които освиркваха, и тези, които имаха идеи, и тези, които бяха „за“ и „против“. Поканих абсолютно всички – и профсъюзите, и работодателите, всеки, който има какво да каже. Седнахме заедно тук в президентската институция и минахме през кризата. В този най-труден момент аз научих много, разбрах много. След това не ми беше лесно с правителството на Орешарски. Срещу мен имаше многопластови атаки по 17 различни направления, които аз следях много внимателно. Също ще ги опиша и анализирам някой ден в книгата. Въпреки това, най-трудно за мен бе през февруари 2013-а. Благодаря ви.

Мира Стефанова - програма „Хоризонт“ на БНР: Въпрос и към двамата. Най-големият успех и най-голямата грешка, която допуснахте по време на този петгодишен мандат? Г-н президент, необходимо ли беше да бъдете толкова краен в позициите си спрямо Русия? И, г-жо Попова, получавали ли сте покана за участие в служебното правителство, което трябва да състави г-н Радев? Последно, Вие формирахте две служебни правителства. Какъв съвет бихте дали на новия президент, каква грешка да не допуска при формирането на служебния кабинет, който трябва да направи сега?

Росен Плевнелиев: Благодаря Ви. В тези много изпитания, най-различни по своя характер и непредсказуеми в голямата си част, никой не можеше да предскаже в началото на мандата, че щеше да има терористичен акт на родна земя, че щеше да има три извънредни политически и парламентарни кризи, довели до извънредни избори. Също и, че щеше да има такова политическо противопоставяне. Лидерите през февруари 2013-а се обвиняваха във всички грехове на света, включително и в поръчкови убийства. Никой не можеше да предположи, че ще има такива масови протести, най-дългия протест в историята на България. Във връзка с всички тези предизвикателства както вътрешно, така и външнополитически България стоеше добре. И наистина мисля, че сега в последните дни от този мандат това е факт. Затова всеки един от вас, разбира се, ще прецени къде сме успели, къде не сме успели, ние не бягаме от грешките си и не бягаме от това, което не свършихме. Но все пак, във време на извънредна нестабилност ние се справихме и преведохме България по един разумен и достоен начин през трудностите. Надявам се и оттук нататък да бъде така. Най-отговорно заявявам, че не виждам големи грешки, които да са допуснати в този мандат. Един много достоен президент, от когото аз научих много - президентът Стоянов посочи същото в своята оценка. Той каза - президентът Плевнелиев не сбърка в големите неща. Министър-председателят Бойко Борисов също каза, че това беше, безспорно, един труден, но успешен мандат. Разбира се, има и политически лидери, които са на друго мнение. Лично вие чувате и от мен, и от премиера Борисов, и от много други представители на българската политика дотук добри думи за президента Радев, заявка за подкрепа за успех. Аз мисля, че това прилича на България – да подадем ръка, а да не манипулираме резултатите и постиженията на един или друг политик. Голяма грешка няма, но имаше грешки. Спомняте си всички, достатъчно известна стана моята новогодишна реч от 2013 г., когато, въпреки смислените послания от тази реч се прожектира една погрешна снимка, което създаде сериозен проблем.

Но нека това да са грешките и проблемите на държавния глава. Както казва президентът Стоянов, да не сбърка нещо голямо и стратегическо.

По отношение на Русия. Знаете ли, искам много добре да бъда разбран. Моята позиция не беше срещу, а за. Аз съм за върховенството на правото. И понеже отстоявам върховенството на правото съм срещу тези, които го нарушават. Много хора поставят под въпрос европейските ценности. Ще ги посоча. Мир, човешки права и свободи и върховенство на закона. Аз искам мир. Единственият начин, за да има мир, е да има правила за всички. Единственият начин да има мир е и най-синият, и най-слабият да се водят от дипломацията, да се водят от принципите, а не от интересите и от силата. Някой понеже е по-силен да окупира територия на съседа си. И понеже съм искрено за това в Европа да има мир и върховенство на правото, аз няма как да мълча, защото, ако всички си мълчим тогава тези, които нарушават ще продължават да го правят. И затова съм за санкциите. Те работят, не е вярно, че не работят. Аз изследвам внимателно, например, баланса на Централната банка на Руската федерация. Обменям информация с европейските лидери. Тази информация ще получи и президентът Радев много скоро и пред него ще има една голяма дилема. Ако България е тази, която работи за разединение в Европейския съюз и оспори санкциите, трябва да се противопоставим на тези, които не спазват правилата на международния правов след. Следователно, трябва да има някаква форма на санкция. Не искаме да водим война, а да се носи отговорност. Искам да бъда разбран правилно. Аз съм човек, който през живота си не е ударил никого. Не обичам да атакувам, търпелив и спокоен човек съм. Когато се взривява международният правов ред не само аз, а всички трябва да действаме, не да си мълчим, защото може да стане и много по-лошо. Руският пример може да бъде поет в Южнокитайско море. Знаете ли какво ще стане тогава?

И последно, на въпроса, който зададохте за двете служебни правителства. Знаете ли, аз се видях с президента Радев, поговорих си с него. Днес се надявам да дойде на откриването на президентската библиотека, поканил съм го, обадих му се по телефона лично да го поканя. Ще се видим в неделя, разбира се, по приемо-предаването на властта. Казах му, казвам го и на уважаемите медии. Аз съм готов да споделя всичко, което разбрах за правенето на служебно правителство. Готов съм да помогна. Готов съм да разкажа принципите, на които се базираха, защото, вярвайте ми, без това ще има голям проблем. Каквито и да са личностите в служебните правителства, винаги ще се търси, ще се поставят въпроси, някой ще ги свързва наляво или надясно с някого, затова са важни принципите. Президентът Радев трябва много добре да се обоснове на какви принципи ще се базира, за да създаде служебното правителство.  Аз мога да разкажа принципите, на които стъпих и с първото, и с второто служебно правителство, но те са различни,  защото ситуацията е различна. Общото обаче е едно. Служебното правителство трябва да бъде равноотдалечено, трябва да има интегритет на всеки министър, никакви съмнения за него и ясна задача за организиране на изборите така, че да няма съмнение в тяхната честност. Пожелавам му успех от все сърце. Готов съм да помогна с всичко, което мога. Зависи от него, ако има нужда от моя съвет, винаги съм на линия. Благодаря ви. Уважаема госпожо Вицепрезидент, заповядайте.

Маргарита Попова: Най-голямата грешка и най-големият успех, нали така беше. Това не е моята лексика – най-голямата грешка и най-големият успех. Бих казала, вместо най-голямата грешка - може би къде можеше още. Грешки се допускат. Зависи кой оценява и в какъв контекст. Там където институцията беше в единителните и помирителните мероприятия между политическите сили, политическите лидери, представени в парламента, и тези извън парламента за общи начинания в името на по-добър живот за нашия народ, там можеше още. За тази цел можеше още да се използва ресурсът, с който разполага президентската институция, а това е именно Консултативният съвет по национална сигурност, там можеше още много. Имам предвид, че дори механизъм е възможно, и аз мисля, че това ще се случи в следващия президентски мандат, да бъде изменен и да бъде направен по-добър самият Закон за Консултативния съвет по национална сигурност, за да може президентът да си служи с един по-надежден инструментариум за единение на политическите сили и за решаване на важните неща от нашия живот. Там си мисля, че можеше още. Една бележка, която съм споделяла с г-н Плевнелиев ще споделя и с вас. Нашият мандат може би ще остане да се характеризира с това, че в мое лице той нито веднъж не чу коментари по въпроси, които да не сме обсъдили с него предварително или по които той да не знае предварително моето мнение, което е едно добро достижение като манталитет и като начин на работа, колкото и да имаше желание да ни разединяват, да ни противопоставят отвън, та дори и служители, не особено интелигентни, не особено добронамерени и в нашата администрация. Та, нещото, за което аз съжалявам, е, че президентът, в случая нашият президент Плевнелиев, загуби контрола си върху всички служби. Те отидоха на подчинение в изпълнителната власт. Според мен това е фундаментален въпрос за всеки държавен глава, защото неговата работа и дейност не са оперативната дейност на изпълнителната власт, той не е министър-председател, а държавният глава, който има функции и задачи по националната сигурност във вътрешната и външната политика. И ако на него му липсва този ресурс, той не може пълноценно да изпълнява своите задължения. Мисля си, че рано или късно този въпрос ще бъде поставен, ако разбира се бъдат поставени и по-фундаментални въпроси за някакви промени, корекции изобщо в институцията - Президент. Тоест, за някаква нова част или за нова конституционна реформа. За мен това е много важен въпрос. И президентът или държавният глава не може да бъде поставян в положение и в позиция да чака благоволението на структури, които са подчинени другиму. Няма как да изпълнява задълженията си. Аз на негово място щях да се боря със зъби и нокти, за да не се случи такова нещо в държавата. Нито е честно, нито е рационално и го поставя в една позиция, в която много съществено го обезсилва. Трябваше да очаква само добри, колегиални междуведомствени отношения, за да е сигурен, че ще разполага с този ресурс в такава степен, в която би го имал, ако тези служби останат на разположение и под контрола на президентската институция. Той знае как се възпротивих и в момента, в който беше променен Законът за Държавната агенция по национална сигурност и на него му бе отнето правомощието да назначава председателя на ДАНС, нали си спомняте всички с какво събитие в държавата се свърза това нещо. Сега обаче интерпретациите са измамни. Отказът от страна на държавния глава от това правомощие способства големите скандали през 2013 г. и няма какво да се лъжем. Ако не беше отстъпено това правомощие, дали щяхме да стигнем до същите скандали и да продължаваме с години наред да говорим за модела кой ? Ами не допринесе ли нашата институция, малко или много, за да се развихри и да се случи тоя модел кой ? Няма какво сега да замитате под килима този модел. Отказът от правомощия от страна на държавния глава е вреден. Той трябва да има правомощия, защото нашата конституция не го лишава от правомощия. Това не е чиста парламентарна република, напротив, държавният глава има много правомощия и той трябва да има съответния ресурс, за да може да се справи с тях и да си изпълнява задачите. Моето мнение е категоричен провал в механизмите, които останаха на разположение на държавния глава, за да бъде той стабилен и да се чувства здраво на краката си. Не подозирам никого и не подценявам никого. Това са принципни неща. В Конституцията има едно правило и то трябва да се съблюдава. Това е правилото за конституционната симетрия относно разположението на държавните власти. В момента, така както е построена нашата република с  правомощията, които са дадени на този човек, конституционната симетрия е разрушена и аз съм сигурна, че един друг държавен глава, в някой друг мандат, когато ние с г-н Плевнелиев ще бъдем извън тази институция и ще работим за народа си и за държавата си, ще бъдем свидетели на такъв процес. Та там можеше още.

За най-големият успех няма да говоря със суперлативи, но ще кажа това, с което се отличи нашият мандат в сравнение с предишни президентски мандати. Няма да говоря за комисиите и за правомощията, които ми е възложил президентът Плевнелиев, а ще кажа няколко думи за сферата духовност, култура, за безбройните инициативи, които направихме заедно с моя екип. Ще посоча някои от тях, защото всеки ще се зарадва като чуе в ефир това, че обичам тези хора, че направихме много смислени неща с тях. Бяха стотици инициативи, които сплотиха, единиха, дадоха позитивна енергия, събраха на едно място млади и стари, отвориха сърцата на хората за позитивна енергия, бяха духовното огледало на различни творчески школи на деца в страната – червенокръстките мероприятия, магията на куклите, музите, тези, които няколко години поред правихме в Созопол също с деца, малки и големи, от България и извън нашата страна, театралните фестивали във Враца, 15-те лалета в Хисаря, балетния конкурс във Варна. Толкова много мероприятия на дечица с увреждания, които правихме в Павликени. Безброй събития, в които дадох и получих много човешка обич. Много мероприятия, които направиха екипа ми здрав, сговорчив и силен, събития, които ще ни свързват до края на живота ни, сигурна съм. Младите възрожденци, народните будители, детската книга в Сливен и безбройните чествания на наши национални герои, просветители, революционери, будители, хуманитаристи, проф. Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Любомир Милетич, безбройните празници, които устроихме във връзка с различни събития от годишнини на наши възрожденци – Софроний, Климент Охридски, Паисий Хилендарски, с които през 2012 г. започнахме с президента Плевнелиев. Ето това са хубавите неща. И всяко по своему по-хубаво в сравнение с останалото. Благодаря ви.

Росен Плевнелиев: Няколко думи и от мен. Все пак виждате колко е хубаво, че и президентът, и вицепрезидентът посочват пред вас и своите различия. В момента чухте позицията на вицепрезидента. Длъжен съм да кажа няколко думи по този въпрос, но виждате и нашия подход - институционален. Чухте много пъти от нея институцията – Президент, чухте го и от мен. Да, различни сме, имаме различия включително и по тази позиция, но стоим заедно пред вас. Мисля, че всеки един от нас допринесе. Никога досега службите в България не са работили толкова добре координирано. Няма абсолютно никакъв провал на механизмите, освен че работят, те никога досега не са работили по-добре. По времето на Симеон Сакскобургготски Съветът за сигурност практически не работеше. Същото се отнася и по времето на Станишев. Тайните служби бяха на тъмно, никакви устройствени закони, нямаше устройствен закон за системата за сигурност като цяло. Това, което съм длъжен да добавя е, че вицепрезидентът не присъства на онзи исторически според мен Консултативен съвет за национална сигурност в първите месеци на моя мандат през 2012 г., когато аз бях обещал на българския народ реформа в сектор „Сигурност“ и ние дебатирахме всички на Консултативен съвет реформата в сектор „Сигурност“, тогава постигнахме принципно съгласие. Може би понеже вицепрезидентът не присъства на този консултативен съвет, не е запозната донякъде с детайлите. Ние постигнахме принципно съгласие между всички политически лидери, на всички институции и парламентарно представените политически сили по това къде е доброто място на външното разузнаване на България. Всички посочиха, че преди това нашите посолства бяха в абсолютна невъзможност дипломатите да задават приоритети на разузнавачите. Всеки си правеше каквото си иска. Президентът беше шеф на едните, министър-председателят беше шеф на другите. Нямаха никаква координация, никаква свързаност. Посланикът във всяко едно от посолствата на България по света нямаше никакъв контрол върху дейността на външните разузнавачи и всеки един прехвърляше топката – ами едните са към президента, другите са към министър-председателя. Не съм аз този, който работи за разкол в държавата. Аз съм този, който мисли институционално и поставих въпроса къде е доброто място на външното разузнаване. Истината е, че доброто място на външното разузнаване на България е при правителството, а не при президента, защото президентът представлява, той е лицето, но той не управлява. Президентът не е председател на Съвета за сигурност към Министерски съвет, който преди нас почти не работеше. Мога да кажа, че многото случаи, с които се сблъскахме в последно време – и миграционната криза, по която видяхте абсолютно всички институции в държавата действат синхронизирано. България постигна голям успех. Това се дължи и на реформата в сектор „Сигурност“. Проверете, Съветът за сигурност към Министерски съвет заседаваше на всеки два месеца. Мои представители има там, аз знам всичко. Имам пълното право да получавам тотална информация, да задавам въпроси, да получавам отговори, да задавам приоритети. Но е добре за българското външно разузнаване да не бъде самостоятелен център, а да бъде интегрирано към Министерски съвет под ръководството на министър-председателя, който носи отговорността. Добре е, добре беше, така го решихме и добре се получи.

По отношение, разбира се, на правото на държавния глава да назначава, т.е. да подпише указа за назначаването на директор на Национална служба „Национална сигурност“. Да, наистина тогава се получи така, че аз дадох доверие на Станишев и на Местан. Вярвах, че трябва да работим за доверие, че в първите дни на новото правителство и на новия парламент на 42-то Народно събрание трябва да покажем подкрепа за техните идеи. Те ми обещаха реформа. Първият закон щял да бъде много смислен. И тогава, когато аз бях в Словакия на европейски форум по сигурността в Народното събрание се случи, каквото се случи, вие знаете много добре. Гордея се, че съм единственият български президент и политик досега, който отговори на въпроса кой. Иска ми се повече да отговорят. Попитайте останалите български политици кой е виновен за най-скандалното назначение в държавата. Аз бях честен. Излязох и отговорих на първия час. Години по-късно много други политици в държавата още не са отговорили на този въпрос. Задайте го. Благодаря.

Кристина Кръстева – в. „24 часа“:  Господин Президент, коя е най-високата оценка, която Вие получихте по време на мандата? Дали е на Бойко Борисов, който вчера Ви определи като много добър идеолог, или нечия друга? Коя оценка Ви стопли най-много? Вторият ми въпрос е по-човешки, кое е първото място, на което ще отидете в неделя по обед, когато излезете от „Дондуков“ 2? И, ако позволите, един въпрос към г-жа Попова. Госпожо Вицепрезидент, какви са Вашите краткосрочни планове. Чухме с какво ще се занимава президентът Плевнелиев. Вие в следващите седмици къде да Ви очакваме Вас. Благодаря.

Росен Плевнелиев: Аз наистина благодаря от сърце на министър-председателя Борисов за добрата оценка, която той даде. За мен това е важно, просто защото ние минахме през много изпитания с него. Не е тайна за всички, че в последните десет години Бойко Борисов и политическа партия ГЕРБ доминират в политическия живот в България. Ние изградихме с него едно истинско приятелство през годините, въпреки своите различия. Вчера съвсем символично отидохме заедно на годишната среща с бизнеса и заедно си тръгнахме. Може би символично аз си тръгвам заедно и с Обама, с два дни разлика, и с Гаук, с един месец разлика, и с премиера Борисов, който вероятно към края на месеца също ще сдаде. Аз се гордея с нашето приятелство и добри отношения. Благодаря много. За мен бе много специална, освен оценката на премиера Борисов, и оценката на президента Стоянов, оценката на президента Гаук, оценката и на много други хора, с които аз работя. Но най-важната оценка идва от народа, идва от следващото поколение и има още много, много време дотогава. Ще се радвам тази оценка да бъде обективна и се надявам, разбира се, да бъде позитивна. Радвам се, че за мен започва нов етап от живота. Хубаво е, че в демокрацията има мандатност. Всеки един от нас получава шанса и своя мандат. Аз имах своя шанс като министър. Мисля, че свърших немалко за България. Получих своя шанс като президент. Служих, оценката ще дойде. Тръгвам си в неделя. Отивам си вкъщи веднага, след като приключи цялата церемония. Ще остана на разположение за разговор с президента Радев, колкото има нужда от мен. Но след това излизаме заедно с вицепрезидента Попова. Лично аз ще си отида вкъщи. Разбира се, необходимо е време за всеки един от нас. Ние работихме на много висока скорост и голямо напрежение и е добре мъничко да успокоим темпото, да се огледаме. Ще търся чисто човешките неща. Липсват ми приятелствата, липсват ми няколко дни, в които да се посветя истински на децата. След това, разбира се, ще видим. Затова, когато казваме символично, че напускайки отивам вкъщи, символично е защото, след като обиколих света, работих на много места, бях и мениджър, предприемач, и министър, и президент, гледайки напред в живота си искам най-категорично да заявя, че България е най-прекрасното място в света за мен. Видях много, обиколих навсякъде и ще продължавам да бъда международно активен, ще пътувам много, ще работя по света по различни проекти, но оставам в България, оставам посветен на България, оставам вкъщи. Благодаря ви.

Маргарита Попова: На въпроса за краткосрочните ангажименти. Разбира се, в съвсем краткосрочен план ще имам ново работно място и ако си оставите координатите на моя началник на кабинета, на г-жа Радева, ще Ви се обадим, за да Ви поздравим и да осъществим връзка. Иначе, моят дом в „Дружба 2“ на осмия етаж вече ме очаква семейството ми и ще чакам с нетърпение от служебната квартира да се преместя в дома ми, в моята си къща и нищо по-интересно. Иначе животът продължава. Всяка промяна занапред ще бъде нова работа, нови ангажименти, нови отговорности и нови задачи, ново вдъхновение, нови грешки и възходи, както е в живота на всеки.

Габриела Наплатанова – БТВ: Господин Президент, искам да Ви върна отново към рисковете, които очертахте в следващите месеци за България. Освен външнополитическите рискове и вътрешната нестабилност, бихте ли казали и защо служебното правителство беше изредено вътре в тези рискове, които посочихте?

Росен Плевнелиев:  Разбира се, ще отговоря на Вашия въпрос. Именно защото служебното правителство поема една изключително важна функция в следващите дни, а тя е да бъде България приведена така оттук нататък по един конституционно съобразен начин през следващите месеци, че ние да имаме легитимно, избрано от народа, ново правителство и парламент. И има рискове, свързани с това. Една недобра организация на изборите може да създаде предпоставки за оспорване на изборите, а няма нищо по-лошо от това в комбинация с наличието на служебно правителство. Една липса на интегритет в министрите, проблеми, свързани със зависимости на един или друг министър, могат да доведат до ниско доверие на политическите партии в служебното правителство, оттам до противопоставяне и непризнаване на неговите действия. Винаги, когато съм правел служебни правителства съм внимавал много за това. Вие видяхте, че основно хората, които участваха в моите служебни правителства бяха българи от чужбина, изцяло независими, успешни, доказали се хора, които получиха доверието на държавния глава, но аз можех да се доверя, защото знаех, че ще действат непартийно. Нещо повече, служебните правителства получаваха от мен много ясни приоритети, максимално малко на брой, не много, за да може да не се разводнят, за да не може да създадат допълнителен проблем в държавата. Служебното правителство има едни сто дни и не трябва да има никакви скандали. Трябва да се организират честни избори, най-добре с гражданското общество, а не въпреки. Именно затова се роди иновацията граждански борд през 2013 г., изборен граждански борд. Най-добре заедно с гражданите, а не въпреки тях. Именно затова се родиха обществените съвети във всяко министерство. Смисълът беше само един. Бяхме в дълбока криза. Стотици хиляди граждани бяха по улиците. Така се роди служебното правителство на Марин Райков. За да успокоиш нацията, за да я преведеш през критичен момент, за да може следващите избори да бъдат легитимно признати от всички, трябва да работиш с политическите партии, но и с гражданското общество, всеки да ти се довери. Има риск, ако това не е така, да има проблем и да се оспорят резултатите от следващите избори. Това няма да е добре за България. Използвам обаче Вашия въпрос, за да апелирам. Апелирам към политическите партии да помогнат на президента Радев, защото зависи от тях. Аз се нагледах на ситуации, в които бях оставен абсолютно сам, никой не ми помогна февруари 2013 г. Помогнете му, неговият неуспех не е ваш успех. Неуспехът и провалът на президентската институция не е успех за никой в държавата. Помогнете му. Работете с него, за да може през следващите три месеца, които са критични, да минем по един достоен начин, да надградим нашата демокрация, а не да я поставим под въпрос.

Благодаря ви!