РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Румен Радев по повод 6 май - Ден на храбростта и празник на Българската армия

Уважаеми господин председател на Народното събрание,

Уважаеми господин министър-председател,

Уважаема госпожо вицепрезидент,

Ваше светейшество,

Уважаема госпожо кмет на София,

Уважаеми г-н министър на отбраната,

Уважаеми г-н началник на отбраната,

Уважаеми вицепремиери и министри,

Уважаеми народни представители,

Уважаеми представители на политическите партии,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми представители на религиозните общности в България,

Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,

Уважаеми гвардейци,

Драги ветерани, военноинвалиди и военни от запаса и резерва,

Скъпи сънародници,

Има дати в нашата история, които ни зареждат с вяра и оптимизъм и изпълват сърцата ни с гордост. Такава е датата 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската армия.

На този светъл християнски празник – Гергьовден, по силата на една красива българска традиция, нашият народ засвидетелства признателност към своята армия. Днес ние свеждаме глави пред подвига на воините, отдали живота си за свободата и независимостта на отечеството. Почитаме паметта на загиналите в мисии зад граница, изказваме уважение към нашите ветерани и към хората с пагони, които с професионализъм и себеотрицание защитават родината.

В съзнанието на българския народ нашата армия винаги е била символ на държавност и храброст. Завидна е прозорливостта на първите държавници от нашата нова история, които заявяват, че трябва да се действа „устремно, решително и силно“ за изграждане на силна българска войска.

Устремът на младата ни войска, водена от капитани, прераства в безпримерна храброст и славни победи в Сръбско-българската война от 1885 г.

През Балканската и Първата световни войни, Българската армия е носител на свещения идеал за национално единение. Подвизите на войската ни остават в народната памет като неразрушими опори на националната гордост, а нашето бойно изкуство влиза в учебниците на европейските и световни военни академии.

Българският войник даде и своя достоен принос в победата над хитлерофашизма през Втората световна война.

Мирът през последните седем десетилетия се дължи и на българските офицери, сержанти и войници, които въпреки историческите превратности не се отклониха от своето призвание да бъдат готови да бранят родината.

За жалост, през последните десетилетия ролята и значението на Въоръжените ни сили бяха системно подценявани. Затова днес Българската армия е не само малка като личен състав, но и тревожно неокомплектована, с нисък социален статус на военнослужещите, с липса на достатъчно средства за ефективна бойна подготовка, с остаряло и недобре поддържано въоръжение.

Дълги години се водеше безсмислен спор дали да се влага в собствените въоръжени сили и отбранителни способности. Рязкото усложняване на геополитическата обстановка обаче и призивът на ръководството на НАТО за по-голяма ангажираност и бързо достигане на 2 % от БВП за разходи за отбрана, сложи точка на тази абсурдна дилема.

Изминалата 2016 г. беше повратна в отношението към Въоръжените ни сили, когато българският парламент прие проекти за модернизация и превъоръжаване и гарантира тяхното финансиране. Придобиването на съвременно въоръжение безспорно е необходимо, но не е достатъчно условие за модернизацията на армията, защото трупаните с десетилетия проблеми не се изчерпват само със състоянието на техниката.

Сложните процеси на всеобхватна модернизация ще поставят на изпитание и политиците, и висшето военно ръководство, защото парите на българския народ трябва да бъдат превърнати в съвременни бойни способности по най-ефективен и ефикасен начин, а това изисква ясна визия и принципи при изграждане на тези способности.

Необходимо е усъвършенстване на системата от нормативни документи, която отдавна е неадекватна на съвременната среда на сигурност. Необходими са ресурси за водене на пълноценна бойна подготовка, която да генерира реални способности, покриващи стандартите на Алианса.

Необходима е висока военна експертиза и спазване на принципите на прозрачност, равнопоставеност и обективност при формулиране на изискванията, избора и договаряне на параметрите на новопридобиваната военна техника. Разбира се, крайното решение за този избор винаги е политическо, но нека не забравяме, че военното дело и технологии станаха изключително сложни, затова призовавам политиците да се опират по-често на военната експертиза, когато вземат важни решения.

Защото, уважаеми дами и господа, не ние политиците ще изпълняваме сложни задачи с тази нова техника, и не ние ще рискуваме живота си на земята, в морето и в небето, а хората с пагони! Нашата мисъл трябва да е за тях. Вярвам, че никой няма да оспори най-висшия приоритет в системата на отбраната – хората!

В тази връзка необходими са категорични действия за пресичане на тревожния отлив от въоръжените сили, за тяхното доокомплектоване, за издигане на социалния статус на военнослужещите и цивилните служители, и на престижа на военната професия за гарантиране на нормални условия за професионално развитие.

Без тези мерки няма как да имаме достойна и боеспособна армия, гарант за нашия суверенитет и териториална цялост и надежден съюзник в системата за колективна отбрана на НАТО и в общата политика за сигурност и отбраната на ЕС.

Уважаеми военнослужещи,

Знам колко трудна и рискова е вашата професия. Благодаря ви, че въпреки предизвикателствата на времето продължавате да отстоявате каузата България с висок професионализъм. Нека Свети Георги Победоносец ви закриля и вдъхва сила на духа ви и сила на вашата десница.

Драги ветерани и войни от запаса и резерва,

Благодаря ви за вашата всеотдайна служба в редовете на Българската армия и затова, че предавате любовта и себеотрицанието към родината на следващите поколения.

Скъпи сънародници,

Позволете ми да ви поздравя с този голям християнски празник - Гергьовден и да ви пожелая здраве, мир и благополучие. Нека този празник продължава да споява народ и армия. Защото нашата история е доказала, че когато тази спойка е силна, и България е силна!

Честит празник!