РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

2017-08-26 22:32:00

Слово на държавния глава Румен Радев в Габрово по повод тържественото отбелязване на 140-годишнината от Шипченската епопея

Уважаема г-жо Христова, кмет на Община Габрово,

Уважаеми народни представители,

Уважаема г-жо Областен управител,

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми генерали, офицери, сержанти и войници,

Скъпи жители и гости на Габрово,

 

Преди 140 години, в августовските жеги един малоброен отряд български опълченци и руски воини преграждат пътя на османската армия към Северна България. Силите са неравни, битката - предрешена. В Цариград  дори информират европейските посланици, че съпротивата е сломена. В Цариград отчитат смазващото числено превъзходство, но не отчитат, че нашите бранители знаят, че България цяла сега тях гледа. В онези дни, оттук, от  Габрово, близо хиляда местни доброволци носят вода на върха и евакуират ранените в лазарета. Малобройният отряд ще отблъсне свирепия августовски щурм. Ще брани прохода цели пет месеца, а Шипка ще се окаже ключът към руската победа и българската свобода.

След години Вазов ще възпее този „див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх“. Днес всеки българин знае, ако не цялата, то поне някой стих от задъханата ода. Шипка със своите урви, орди и викове ура е нашата национална епопея. Нейните герои не са родени от някой древен мит, а са хора от плът и кръв, нашите прадеди. Подвигът на опълченците е моралното основание за свободата ни. Шипка е капитал от историческо достойнство, който няколко хиляди доблестни мъже завещават на всички нас, потомците.

Но свободата, суверенитетът, достойнството, единението, са задължение на всяко поколение. Ако не го осъзнаваме, ако пилеем този исторически капитал от достойнство, то винаги го правим в свой ущърб. Имаше години, в които Историята смущаваше политиците и те говореха за нея с недомлъвки. Години, в които дори Вазов се определяше като ненужен. Но през всички тези години вие се стичахте от всички краища на България многобройни на тези чествания, изкачвахте историческия връх, както го направихте днес, водени от паметта за Шипка, за онова име „що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът“.

Към всички вас, достойните, е моята благодарност.

Поклон пред героите на България!