РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изявление на вицепрезидента Илияна Йотова по време на отчетната пресконференция по повод годишнината от встъпване в длъжност

24 януари 2018 г., Гербова зала на „Дондуков“ 2

Уважаеми господин Президент,

Дами и господа,

Колеги журналисти,

Моята задача днес е далеч по-лека. И затова ще започна с целите, които си поставих през тази една изминала година.

Първата и най-важна – да изслушам и лично да разговарям с колкото може повече български граждани, да разговарям с българските граждани извън територията на страната; да превърна дейността на комисиите, които ръководя, в честно, почтено и прозрачно решаване на всеки един отделен казус, защото зад него стои човешка съдба; да работим компетентно в тези комисии и не само да решаваме тези казуси индивидуално, но да извличаме политики, които са необходими за страната и да ги предлагаме на институциите, в областта на българското гражданство, помилването и даването на политическо убежище. Продължих да лобирам за страната си в многобройните контакти с чужди дипломати, представители на дипломатически мисии в своите срещи и пътувания зад граница. И най-важното – да връщам авторитета в българските институции, разбира се, най-вече в президентската институция. Да се опитвам да покажа на българските граждани и на нашите чуждестранни партньори, че българските институции не са лишени от съдържание, а когато се работи честно и почтено, те могат да работят в името на народа.

Какво срещнах? За съжаление, една разделена България и един обезверен народ, в който чувството за справедливост остава за едните, но от тях не се разбира, а тези, които имат най-голяма нужда, просто го нямат. Видях очакване и надежда в хората, че Президентството, г-н президентът най-вече, може да бъде гарант и е гарант за техните права. Видях очакване да поставим публично проблемите на хората от жестокия демографски срив пред затварянето на училищата в малките общини и градовете, на болниците, до голямата тема за липсата на просперитет. Хората очакват от нас да бъдем и техни говорители. Видях очакване да им предложим не само решаване на конкретния местен проблем, но да покажем като екип и своята визия за развитието на страната. Хората очакват промяна.

Но, уважаеми дами и господа, фокусът в моята работа през тази изминала година и на моя екип беше работата с нашите сънародници зад граница, с разбирането, че това не са формални задължения, това не са само правомощия по Конституция, това е кауза. Защото за тези хора България е истинската родина. Защото със силата на президентската институция искаме да им кажем: България стои зад вас, зад вашите права. Тя е гарант за тези права, но заедно с вас ние можем да работим и в интерес на България. Казах им навсякъде, че те са един огромен потенциал за страната ни.

Амбицията на мен и моя екип надскача отделни идеи и дори политики. Не гледайте на тази амбиция, уважаеми колеги журналисти, като на поредното издание на „Българският Великден“, защото тази амбиция, тази политика надскача границите на един политически мандат. Това е политика с дългосрочна визия и всеки един държавник на моето място утре или на една определена институция трябва да я продължи. Нека да бъдем реалисти. Ние не можем да върнем всички наши сънародници у нас. Това не е възможно. Но можем да работим много успешно за съхранение на българското самосъзнание, за завръщането на българското у тях. Можем да върнем децата им, тези, които искат да свържат бъдещето с България. Българските общности, това е моето убеждение, отделните личности там могат да бъдат чудесно лоби на България, на българската наука, на българското образование, на българския бизнес, на чудесната ни красива страна.

И аз недоумявам, уважаеми дами и господа, защо тези общности – било то от старите исторически диаспори, или новата икономическа миграция, беше изключена изцяло от темата за Българското председателство, след като тези хора можеха да рекламират страната ни навън. С ясното съзнание сме, че тази политика не може да бъде самоцел, но няма да я оставим и на инерцията. Това е политика, която не влиза в матрици и схеми. Това е политика, която се прави с много емоция и с много чувство.

Кои бяха конкретните инициативи през тази една година? Срещнах се с българските общности в т. нар. исторически диаспори в десет страни. Ангажиментите, които поемах при срещите с тези хора, поставях там, пред местните власти, независимо за коя държава става дума, с ясното съзнание, че отстоявам правата им. Решавахме конкретни проблеми – и в Молдова, и в Албания, и в Сърбия, и в Македония. Очертавахме дългосрочни перспективи и работа заедно и съвместно. Продължихме работата с моя екип на стратегията, която се оказа, че малцина в България знаят, че въобще имаме такъв приет документ от нашите собствени български национални институции. И тази работа ще продължава.

Работим заедно с всички институции в България, които се отнасят или които работят по темата за българите навън. И това е един чудесен пример за това как може да се постига национален консенсус. Създадохме обществен съвет, защото без журналистите, без гражданското общество тази работа няма как да бъде успешна. Създаваме в момента платформа, чието работно заглавие е „България, моята родина“, и в края на февруари ще имам удоволствието да ви я представя допълнително.

Друга тема, с която работим, работихме и ще продължим да работим с моя екип, това е европейската тема, защото в първите стъпки на нашето председателство се натъкваме за пореден път на един парадокс. България ще бъде председател на Съвета на Европейския съюз, но Европейският съюз ще продължи да бъде толкова непознат за българските граждани, колкото и преди старта на председателството. Сега е времето българските граждани не просто да гледат кадрите в Брюксел и в Страсбург, от европейските столици, а заедно всички да участваме във вземането на решения там, на европейската сцена. И това не е илюзия.

Българските граждани трябва да имат и още една много важна функция - да контролират какви решения взима българското правителство заедно със своите европейски партньори от името на същите тези български граждани, за да не се изненадваме после, че там се поемат едни ангажименти, а после политиците в България говорят по друг начин, защото такова е общественото мнение, и ето ги двойните стандарти.

И тук няма да пропусна да кажа нещо, че вчера един български министър, един български политик каза знаменателната, в кавички, фраза - че България в това Председателство не трябва да има позиции, защото решенията се взимат от Европейския съюз. Питам аз – а ние къде сме?

Ще кажа само по две думи за трите комисии от уважение към тяхното съдържание и към експертите, с които работих през тази една година.

Комисията по помилвания – 577 молби за помилвания, от които 7 указа, издадени за помилване. Тук искам да спомена нещо изключително важно. За първи път в този мандат, ние създадохме електронен регистър, в който на сайта на българския президент могат да се видят всички тези случаи на помилване, разбира се при спазване на законите за запазване на личните данни, но казусите са там – мотивите, които е предложила Комисията по помилване, дискусията, която се е състояла, мотивите, с които вицепрезидентът е взел своето решение.

Тази комисия е много важна, защото тя опира до много човешки съдби. Но тя може да бъде един естествен коректив на политиката, която се води в цялата съдебна и правораздавателна система, защото дори извадката от тези, както виждате, вече няколко стотици молби е много важна за това как изглеждаме в тази сфера и изводите никак не са добри за нас като общество.

Ще спомена само два факта. За съжаление, все по-ниска е възрастта на тези, които извършват престъпления. Все повече са необразованите хора, които извършват тези престъпления. А най-страшното е, че ги вършат по няколко пъти. Второто, от дейността на тази комисия може да се направят и други изводи. Една голяма част от процента престъпления са престъпления от домашно насилие. При това, мотивите, които се пишат често за помилване, са още по-тревожен факт, тъй като извършителите на тези престъпления дори не считат, че са извършили престъпления.

От дейността на тази комисия може да се направи изводът, че превенцията в Закона за домашно насилие не изпълнява своите функции, защото какво от това, че има ограничителни заповеди, какво от това, че идва полицията, когато се стига до убийства. От дейността на тази комисия се поставя големият въпрос за съдбата на децата, чиито родители са в местата за изтърпяване на наказания. От тази комисия става ясно, че все повече престъпления се вършат от зависими хора от наркотици, от алкохол. И една голяма част от тези престъпления, за съжаление, са пътно-транспортни произшествия.

Комисията по гражданство. От началото на нашия мандат са дадени български документи на 3380 човека. Направих си труда да видя колко са българските паспорти от началото на прехода – приблизително тяхната цифра е 153 000 човека. Какво може като извод да се направи от дейността на тази комисия. Зная, че са много ревниви другите институции, но и те осъзнаха най-накрая, защото работим в екип и всички имаме едни и същи трудности, че е важно да има промяна в законодателните уредби на трите закона – за българите в чужбина, за българското гражданство и за пребиваването на чужденците в България.

От тези над 3000, близо 3400 човека, най-много паспорти са получили македонски граждани. И тъй като имаше предварителни запитвания, искам да ви кажа, че все още няма как да изчислим дали подписаният договор за добросъседство е увеличил или, обратно, намалил молбите от страна на македонски граждани, защото все още работим с молби отпреди подписването на това споразумение.

Но има нещо много хубаво като тенденция и аз се надявам, че с общи усилия като държава не само трябва да я запазваме, а трябва да я стимулираме, че вече раждаме едно второ поколение млади българи, които искат да бъдат български граждани, защото техните родители вече са получили в предишните години укази за българско гражданство на основание български произход.

Има една тенденция, която би трябвало Министерство на икономиката, ако въобще мисли в тази посока, да я отбележи. За тази една година нямаме нито един човек или гражданин на друга държава, който да е поискал българско гражданство, в т. нар. графа „Крупни инвеститори“.

Ако имате повече нужда от информация по тази тема, отчетът на тази комисия е качен на сайта на Президентството с последните данни, така че може да си ги вземете оттам.

И остава накрая третата Комисия за получаване на политическо убежище. Там нещата са в много по-малки размери – 23 молби са подадени за закрила. Основният проблем там е, че гражданите, които подават тези молби, често не правят разлика между институцията „даване на политическо убежище“ или „получаване на статут на бежанци“ и затова техният брой е така ограничен и често пъти не се образуват преписки, защото не са в нашите компетенции.

Накрая, уважаеми дами и господа, искам да благодаря преди всичко на екипа от младите хора, с които работих в тази една година, да благодаря на съветниците, на секретарите в нашата администрация за тяхната компетентност и професионализъм. Много е важно в такива моменти, когато за първи път стъпваш в една институция, някой да има желанието дори да ти подаде ръка, да застане зад теб, да те окуражи.

Най-вече искам да използвам тази първа пресконференция да благодаря лично на г-н президента. Защото за тази една година Вие показахте, че България има достойния президент и с Вас се работи леко, в синхрон, компетентно. Надявам се да продължим така и занапред.

Благодаря ви!