РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Пресконференция на държавния глава Румен Радев и президента на Република Македония Георге Иванов

РУМЕН РАДЕВ:

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми дами и господа,

За мен е удоволствие да бъда домакин на президента на Република Македония г-н Георге Иванов на официалната му визита в България, която договорихме още през февруари месец да бъде в края на нашето председателство на Съвета на Европейския съюз като израз на подкрепата на България за европейската и евро-атлантическа перспектива на Република Македония.

За последните четири месеца това е трета среща помежду ни, господин Президент, което ясно показва нашето желание да работим интензивно за задълбочаване на нашите отношения. Искам да благодаря на президента Иванов за изпълнението на поетия от него ангажимент за участие на представителна рота на армията на Република Македония на парада на 6 май в София. Това са важни знаци за нашите отношения и считам, че те трябва да продължават. Има огромни възможности пред нас както за организиране на съвместното честване на личности и събития от нашето общо минало, така и за редица проекти в областта на икономиката, търговията, образованието, науката и туризма. Но преди всичко е важно двете държави да покажат на гражданите от двете страни на границата, че има нов дух в нашите отношения, който се основава на диалогичност, доверие, сътрудничество и приятелство.

В тази връзка бих откроил три важни фактора, а това са преди всичко да се осигурят основи за ефективна работа на съвместната мултидисциплинарна и междуправителствена комисия; да се засили сътрудничеството между нашите министерства за реализация на проекти в широк спектър от области; да стимулираме бизнеса и туризма, които, между другото, след договора се съживиха отношенията между нашите страни в областта на бизнеса и туризма, а те са важен фактор за сближаването на хората. За всички тези неща институциите и в Република Македония, и в България трябва да работят с пълни сили отговорно и настойчиво.

Разбира се, няма да крия, с президента Иванов имахме тежък разговор. България е силно обезпокоена от ескалацията в нашата съседка от изминалия ден – от скъсването на диалога между институциите в един такъв критичен за Република Македония момент. Призовах президента Иванов да бъде не само участник, но да бъде водач в този диалог в институциите вътре в Република Македония, защото това е важно условие за постигане на обявените стратегически приоритети от Република Македония – именно членство в Европейския съюз и в НАТО.

Обсъдихме и актуалния въпрос за смяната на името на Република Македония. Приветстваме усилията за намиране на решение на този казус, защото това е важна стъпка по пътя на евро-атлантическа и европейска интеграция на нашите съседи, която ние подкрепяме. Осъзнаваме в същото време, че това е сложен и продължителен процес, който поражда вълнение и в Република Македония, и в Гърция. Но държа да подчертая, че той е важен като казус, защото засяга не само интересите на Македония и Гърция, а и на други държави като България, и затова има регионално и бих казал европейско измерение. И когато се поставя въпросът днес за нашето отношение към предложения компромисен гръцко-македонски вариант, трябва да бъде ясно на първо място, че от признаването на Република Македония през 1992 г. до днес нито едно българско правителство не формулира конкретни условия и претенции към името. В резултат на това този казус не присъства нито в Политическата декларация между Република Македония и България от 1999 г., нито в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан през 2017 г.

В същото време Република Македония, която се предлага да носи името Северна Македония, се намира на югозапад от София и на запад от Пирин. Налице са географски реалности и историческа обремененост, които ни задължават в тази ситуация да бъдем изключително внимателни и да следим и да преценяваме не само изхода от преговорите между Република Македония и Гърция, но и най-вече изпълнението на договорните ангажименти в нашите двустранни отношения, които трябва да придобият необратим характер.

Смея да твърдя, че България е държавата, която най-силно подкрепя евро-атлантическата и европейската перспектива на Република Македония. Така че ние приемаме резултатите от преговорите между Гърция и Македония за името най-вече и доколкото те премахват важни пречки по пътя на този интеграционен процес. Но трябва да е ясно, че основният залог за нашата подкрепа това е стриктното спазване на постулатите от Политическата декларация през 1999 г. и най-вече чл. 11 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., според който двете държави се задължават да нямат неприятелски действия една спрямо друга, да не използват териториите си за организации, които водят сепаратистки дейности, да нямат териториални претенции една спрямо друга и да неутрализират недобронамерена пропаганда, насочена към омраза и насилие.

Стриктното спазване на всички клаузи на този договор е не само гаранция за защита на българския национален интерес, но то е необходимо условие за безпроблемния път на Република Македония към Европа. Затова е много важно, подчертавам още веднъж, съвместните комисии да имат условия за ефективна работа да преодолеят наложените с години идеологически предразсъдъци между нашите две държави и всички тези позитивни промени, посочени в този договор, да бъдат необратими.

Благодаря.

ГЕОРГЕ ИВАНОВ: Благодаря Ви, че това посещение се осъществява в един много чувствителен момент за Република Македония. В такива моменти се познават истинските приятели. Много Ви благодаря за това приятелство между нас лично, но и между нашите две държави. Тъй като с подписването на Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство имаме един нов дух между нашите две страни. Показахме как две съседни страни трябва да регулират своите отношения и трябва да закриват въпроси, по които има различни разбирания. Това е позитивен пример за другите страни от Балканите как трябва да се разбират и да си помагат.

Също така това е важно, тъй като този амбиент е създаден по време на председателството на България на Европейския съюз. Благодарни сме на България, че като председател върна региона в дневния ред на Европейския съюз, който ни беше изоставил и беше зает със самия себе си и много малко внимание посвещаваше на земите от този регион, които все още не са членки на Европейския съюз. Председателството на България на Европейския съюз е много положителен сигнал за следващите председателства на Европейския съюз как трябва да обръщат внимание на нашия регион.

Резултатите от договора ги наблюдаваме и в икономическото сътрудничество. Съгласно нашите статистики, вече е нараснал икономическия обмен с 11 процента, увеличена е бройката на туристи от България към Македония и обратно, има нови чуждестранни инвестиции. България влиза в списъка с 10 водещи партньори на Република Македония с повече от 600 млн. търговски обмен. Това е нещо, което ни кара да очакваме този търговски обмен да се увеличава.

В миналото, когато потръгнаха добре нещата, нашите прадеди казвали: много добре не е на добре. Когато започват добри взаимоотношения с Република България, при нас започва една тревожност. Македонският народ е много загрижен, тъй като става въпрос за реализиране на стратегически цели на Република България, защото и България е имала същите стратегически цели. Както България е член на Европейския съюз, така и Македония се опитва да стане член на Европейския съюз и НАТО. Но този наш път беше прекратен и сега Македония е блокирана и от Европейския съюз, и от НАТО. Ние с НАТО преговаряме 18-и акционен план и 18 пъти нашата армия е проверявана и оценявана положително. В Европейския съюз вече имаме седем положителни препоръки. Всичките страни в региона вървят напред, а ние стоим на място. Затова търсим решения на  тези пречки, които са в нашите стратегически цели. Затова всички президенти на Македония са изградили една стратегия, търсейки решение. Но това решение не трябва да сменя Конституцията на Република Македония. Това трябва да важи и за вътрешната, и за външната политика. Това нещо беше постигнато на двете лидерски срещи, които ги имахме на държавния връх, но те сега са изоставени и сега трябва с текст на договор и аз като президент не знам нищо за този текст от този договор. И всички институции не са информирани какво съдържа този договор.

Вчера имах възможността за първи път да видя този договор и моето мнение го изразих публично: казах пред народа, че реализирането на нашите стратегически цели не трябва да се превръщат в алиби за лоши и вредни договори срещу Република Македония. Вярвам и се надявам, че ще има разум и ще се стигне до взаимно решение, а не до ултиматум срещу Република Македония. Също така се надявам, че отговорните хора в Брюксел ще разберат сериозността на състоянието и много правилно ще реагират, както и в миналото, когато сме имали недоразумения и как те трябва да бъдат решени. Положителните решения трябва да бъдат приложени към Република Македония.

Също така се надявам, каквото и да стане с този договор /с Гърция/, нашите взаимоотношения за приятелство, сътрудничество и доверие с България да продължат да се развиват. Договорите се сключват, за да се уважават. И също така се надявам, че това, което постигнахме с България, който и да бъде в Република Македония на власт, ще поеме задължение за неговото спазване, а не основание, за да бъде сложено под съмнение.

Още веднъж, уважаеми господин Президент, Ви благодаря и Ви честитя за Вашата храброст, за това, че показахте лидерство, което трябва да следят другите от региона. Много Ви благодаря.

ВЪПРОС: По един въпрос и за двамата президенти. Най-напред до президента Иванов. Снощи Алексис Ципрас заяви „Ние не можем да отнемем правото на нашите съседи да се идентифицират, но те за нас никога няма да бъдат македонци, те винаги ще бъдат славомакедонци“. Вашият коментар, г-н президент. И към президента Радев. Дали смятате, че може да се отворят проблеми и опасности от договора между Гърция и Македония.

ГЕОРГЕ ИВАНОВ: Ние сме държави членки на ООН – не само за привилегии и права. ООН гарантират правото на самоопределение. Ние очакваме всяка членка на ООН да уважава това право. Ние не можем да бъдем нищо по-различно от това, което са определили нашите предци, което са ни оставили за бъдещето, за следващите поколения. Ние трябва само да пазим тази приемственост и правото на нашето самоопределение. Ние сме македонци и ще останем македонци. Този, който има проблем с нашето име, това е негов проблем. Той трябва да си търси решение. Ние как можахме с българите, въпреки че в миналото понякога сме имали различия, да намерим решение? Това трябва да го обсъди и Гърция като най-старата членка на Европейския съюз от нашия регион, която уважава международните стандарти за човешките права, международните документи, която се стреми и другите да го уважават. Тогава и тя трябва да уважава този принцип по отношение на нас. Надявам се, че това изявление не отразява духа на приятелството между македонския народ и народа в Гърция, взаимоотношенията между гражданите, бизнесмените, всичките взаимоотношения между нашите граждани.

РУМЕН РАДЕВ: Не разполагаме с официалния вариант на този договор, но първоначалният прочит откроява няколко важни момента.

На първо място, имаме смяна на името. Това означава, че ние се нуждаем от твърди гаранции, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан между Република Македония и България, ще остане абсолютно в сила и когато насреща имаме Република Северна Македония.

На второ място, договорът между Република Македония и Гърция налага промяна в Конституцията на Република Македония. А за нас това означава Република Македония да продължи да спазва своя ангажимент за тълкуване на Конституцията, така че тя да не се превърне в основа за намеса във вътрешните работи на съседни държави, каквато е България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония.

Още един момент: доколкото ми е известно, в чл. 20 от този договор между Република Македония и Гърция има формулировка, че този договор няма да бъде насочен срещу трети страни, което все още е някаква твърде обща формулировка.

И още нещо важно: ако сравним двата договора, между Република Македония и Гърция и Република Македония и България, ще видим, че договорът с Гърция изключва поправки и отмяна. А договорът с България допуска прекратяване. Това поставя България в ситуация да търси допълнителни гаранции.

Първо искам да благодаря на президента Иванов за неговата цялостна дейност до момента в подкрепа на нашия Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество и това той да има необратим характер. Но пак казвам, цялата ситуация около тези два договора ни поставя в положението да искаме допълнителни гаранции, категорично да се изключи всякаква намеса и подкрепа на Република Македония за организации на наша територия, които имат политика, насочена срещу нашата Конституция. И за мен това означава също така, и аз очаквам българското правителство и Министерството на външните работи като допълнителна гаранция за изпълнение на клаузите от нашия договор между Република България и Македония, да впише тези договорни ангажименти в глава 35 от бъдещата договорна рамка на преговорите на Република Македония за членство в Европейския съюз. А това означава ясни процедури на мониторинг и съблюдаване на изпълнение на условията.

Благодаря.

ВЪПРОС: Въпросът ми е към двамата президенти. Разбрахме, че премиерът Бойко Борисов е отказал среща с президента Георге Иванов. Как разчитате този знак.

ГЕОРГЕ ИВАНОВ: Да, сега и на мен ми беше съобщено. Бях изненадан, но това е негово решение и негова е отговорността, тъй като той е не само премиер на България, но и на страна, която председателства Европейския съюз. А Европейският съюз насърчава диалога, конструктивността и сътрудничеството. Но с този негов жест той заема страна и не реализира това, което е цел на членството и председателството на Европейския съюз.

РУМЕН РАДЕВ: Аз мисля, че когато призоваваш другия да води диалог, ти самият не трябва да бягаш от него. И се надявам нашите приоритети за Западните Балкани да не се сведат само до прегръдките, а трябва да покажем лидерство и отговорност в трудни моменти, а не да абдикираме от проблемите. И според мен България трябва да търси интензивни контакти и диалог не само с правителството на Република Македония, но и с всички останали институции – и с президента, и с Народното събрание, а и с опозицията. Това е начинът наистина да имаме едни конструктивни добросъседски и приятелски отношения.

ВЪПРОС: Моето питане е до двамата президенти. Президент Радев, по време на Вашето официално посещение в Република Македония президентът Иванов пое инициатива за стратегическо партньорство между двете страни. Докъде е тази инициатива? И двамата президенти говорихте за Договора за добросъседство. Дали този договор вече има резултати?

РУМЕН РАДЕВ: Искам да благодаря на президента Иванов за тази негова важна инициатива за сключване на Договор за стратегическо партньорство между Република Македония и България. Представил съм тази инициатива с мое предложение към българското правителство. Но сами разбирате, че това е стратегически документ. Той иска време за обмисляне, за координация между всички институции и се надявам, че ще имаме отговор на българското правителство.

Що се отнася дали дава вече резултати този договор за добросъседство, приятелство, сътрудничество, определено дава. Това го споменахме заедно с президента Иванов още февруари месец в Скопие, а още по-смело и тук, защото статистиката за ръста на стокообмена, на инвестиции в икономиката, на туризма е наистина силно окуражаваща. Договорът дава своите резултати, но много важно, той помете всички бариери, предразсъдъци и тук искам да поздравя правителствата на Република Македония и на България, които успяха в една нелека обстановка да сключат този договор. Да, той дава резултати. Но пак казвам и призовавам духът на този договор да бъде запазен и подкрепен с реални действия.

ГЕОРГЕ ИВАНОВ: Точно тази инициатива прие и президентът Радев. Бяхме наистина инициатори надлежните министерства да я проследят институционално и да я завършат. Ние също от наша страна я предадохме на съответните министерства и те я приеха, особено при положение, че Република Македония има такива договори за стратегическо партньорство със САЩ и с Турция. Имаме текст и може да се изготви подобен , като се вземат предвид нашите специфики с България и България да бъде стратегически партньор на Македония. Тъй като и до момента България помага в процеса на евро-атлантическата интеграция на Македония, нашата армия сътрудничи с България, нашите офицери идват и се обучават в България, имаме общи дейности. И това, което вече съществува, трябва да го официализираме с един такъв акт, който ще даде тежест и сериозност на това, което вече имаме между нашите две страни.

ВЪПРОС: Моят въпрос е към нашия гост президента Иванов. Господин Президент, през последните години Вие взехте много решения, които доведоха до политическа криза в Република Македония. Сега с отказа си да подкрепите решението, договорено от премиерите Заев и Ципрас за името, Вие рискувате да вкарате Македония в криза и да я дестабилизирате, както може би и целия регион, и то в момент, когато регионът има реален шанс за евро-атлантическа перспектива. Защо причинявате това на своя народ и държава с тези свои решения. И искам да Ви попитам и един въпрос – изгонването на премиера Заев, това пример ли е за диалог? Благодаря Ви.

ГЕОРГЕ ИВАНОВ: Недейте да повтаряте спекулации от медиите. Аз никого не изгоних от моя кабинет. Аз имах среща и за пръв път ми беше донесен документ, в който въобще не съм включен и не бях запознат. Когато получих този документ, нямаше за какво да говоря на тази среща. Затова им казах и затова срещата много кратко продължи: не бях включен в изготвянето на този документ. Защо трябва аз да го легализирам този документ? Както са го създали без мое участие, така нека и го завършат без мое участие. Това е принципно положение, защото съгласно Конституцията на Република Македония, президентът е включен в сключване на международни договори. А президентът е бил изключен от целия процес в изготвянето на такъв документ. Защо трябва сега аз да легализирам чужда активност, с която е прекъснато това, което е било създадено с консенсус в държавата. Няма промяна в конституцията и няма приемане на erga omnes. Това е тяхно решение и тяхна отговорност. Не приемам квалификации, че аз преча на стабилността в региона. Да се знае кой води Македония в това състояние, да се знае кой блокира Македония и отнема нейното бъдеще. Да се знае кой пречи на правото на просперитет на един народ. Така че, моля ви, бъдете умерени във Вашите квалификации и недейте да се влияете от чужди влияния. Всеки президент дава клетва, когато приема своя мандат и се кълне в конституцията. Аз съм се заклел, че ще уважавам конституцията. Не мога да приема акт, който противоречи на конституцията и на законите в Република Македония и на консенсуса, който е изграден в държавната власт. Това е личен акт. Това е лично решение на един премиер, който не е взел предвид всички последствия от този вреден договор. Той не затваря, а отваря много нови въпроси и създава много голяма неизвестност и несигурност както за Македония, така и за региона. Затова повтарям, не може реализирането на стратегическите цели на Македония – членство в НАТО и ЕС, да бъдат алиби за вредни и разрушителни договори, които ще ги сключва Македония.

РУМЕН РАДЕВ: Искам само да допълня - още веднъж това, което призовах  и президента Георге Иванов. Залогът в момента е много голям. Залогът е не само за Република Македония, за Гърция, това е за целите Балкани, това е за цяла Европа. Цялото внимание в момента е съсредоточено върху Република Македония. Затова още веднъж ще призова президентът Иванов да възстанови по възможно най-бързия начин така важния диалог между институциите в такъв критичен момент за страната, за да се избегнат всякакви възможности да бъде стопиран процесът на евро-атлантическа и европейска интеграция на Република Македония. А това е важно, казвам още веднъж, за всички държави наоколо.

Благодаря.