РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Румен Радев на честването на 143 години от Априлското въстание

Уважаеми г-н Кабаиванов, кмет на община Карлово,

Уважаема г-жо Тодорова, кмет на Клисура,

Уважаеми народни представители,

Уважаеми кметове, общински съветници,

Уважаеми генерали, офицери, сержанти и войници,

Скъпи клисурци и гости на Клисура,

Скъпи сънародници,

Българската земя е пропита с кръвта на плеяда герои, отдали живота си за свободата и независимостта на отечеството. Но има места, които ни карат да вдигаме гордо чела, защото са запечатали величието на един народ.

Преди 143 години над Клисура проехтяват гласът на Боримечката и пукотът на черешовото топче. Започва героичната българска пролет, която след броени дни ще бъде удавена в кръв. Зли дол ще побелее от кости, а клисурци ще се бият до последен дъх за всяка махала и за всяка къща. Жени, деца и старци ще загинат мъченически, а шепа смелчаци, които някои ще нарекат луди глави, ще напишат със своите трагични съдби националната ни епопея.

В своята пламенна реч при освещаването на въстаническото знаме преди битката за Зли дол, Григор Попбожков заявява: „Слаби сме физически, но силни по правда и вярваме, че правдата ще възтържествува – ако има християнски бог и християнски свет! ... И когато измъченият народ скочи от всички страни и я подири, тя ще бъде спечелена. Това време, този славен час е настанал“.

Тези слова описват драматизма на въстанието и силата на българина, готов да се прости с живота си за честта и свободата. Вярата в независима България е упованието на поелите  към осъзната саможертва. Клисурци превърнаха града си в клада, осветила пътя към свободата и към нова България.

След кървавия погром оцелелите се връщат, за да възродят града си от пепелищата. Стига им, че над главите им все още се синее свободното клисурско небе. И въздигат към това небе черква, около която се събираме и днес.

По Великден православните българи се стичаме в църквите, за да почетем чудото на Възкресението. Но нашите храмове не са само от камък. Има и един друг – свят храм, който всеки роден на тази земя носи в сърцето си. В който винаги ще славим възкресението на народа ни от робството.

Подвигът на априлци ни напомня, че смирението пред Бог, не е примирение и апатия. Че чистите духом са най-дръзки в мечтите и делата си. Че родолюбието не е грях, а избор на достойните и че нашата съдба от нас зависи.

Затова сме длъжни да помним!

Вечна памет на героите от април 1876-а година!

Да живее България!