РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента по случай честванията на Илинденско-Преображенското въстание

Уважаеми г-н Янчев, кмет на община Малко Търново,

Уважаеми г-н Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества, 

Уважаеми народни представители,

Уважаеми г-н областен управител,

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми кметове и общински съветници,

Уважаеми адмирали, генерали, офицери, сержанти, войници и ученици,

Скъпи сънародници,

На Преображение през 1903 г. тракиецът въстана, „за да изпълни своя дълг като човек и като българин пред своя род и към себе си“. Така, 33 години след тези паметни събития, Михаил Герджиков описва една от най-славните, но и най-трагичните страници от нашата история.

Страница, написана с кръвта на шепа юнаци, изправили гордо вдигнати глави в една отчаяна, но достойна битка за справедливост. Едно народно въстание, един подвиг, за който с „готовност, дори с нескривано удоволствие, бедният селянин от Странджанските и Родопските усои и полският работник в Одринските степи заделяха от оскъдния свой и на децата си залък, за да си набавят оръжие“.

След конгресите в Смилево и Солун, тук - на легендарното тракийско Оборище, делегатите от Одринският революционен окръг решават да застанат рамо до рамо с братята си от Македония, за да принесат и своя дан пред олтара на революцията. От Илинден, през Преображение, до Кръстовден македонските и тракийските българи водят епична битка за свобода, избирайки смъртта пред скотския живот.

Въстанието е потопено в кръв. В Тракия избитите са хиляди, а селата опожарени. Безкраен човешки керван поема по своя „поход към земята на спасението“. Към Свободна България. Тяхната съдба обаче остава неразбрана. „Това е несретничеството на тракиеца. Такова бе то и през 1913-а, и през 1916 година: и свои, и чужди търгуват за негова сметка, когато той с цената на своя живот отстоява общонародна кауза“, ще напише Михаил Герджиков.

И ако през годините никой не изпълни дълга си към тракийци, то днес, от това свято място, нека заявим високо и категорично, че е отговорност на всеки български държавник да бъде редом с наследниците на изстрадалите. Нека е ясно, че не търсим отмъщение, но няма да забравим пепелищата, които погълнаха не само домове и имане, а хиляди човешки съдби. Нека не се крием зад „дълбока политика“ на благоразумие“, защото е въпрос на национално достойнство да не позволим  да бъде преиначавана историята, да не допуснем и да направим така, че да не бъдат забравени и справедливите искания и да бъдат отлагани за някой следващ ден.

Това е единственият цивилизован и европейски начин да постигнем завета Георги Кондолов да продължим борбата за едно свято дело.

Поклон пред паметта на героите и хилядите невинни жертви!

Да живее България!