РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Отчет на президента Румен Радев за четвъртата година от встъпването му в длъжност

Уважаеми дами и господа,

Добре дошли на годишния отчет на президентската институция,

В три поредни години с г-жа Йотова заставаме заедно пред вас, за да отчетем дейността си като президент и вицепрезидент. За съжаление тази година г-жа Йотова не е сред нас поради уважителни причини, но нека и пожелаем бързо възстановяване и да се завърне скоро с нейната позитивна енергия и креативност. 

Измина година на бурни и драматични събития, които ускориха хода на обществено-политически промени. 

В тази турбулентна година, президентската институция продължи:

-         да отстоява държавността и интересите на българите;

-         да бъде коректив и последна бариера срещу беззаконието и лобизма;

-         да фокусира общественото внимание върху недъзите на политическата система;

-         да задава дневния ред по важни теми;

-         да обединява около значими каузи;

-         да работи за модерното развитие на България;

-         да отстоява българския интерес зад граница.

Действителността налага да имаме институции с ясни приоритети и предвидимост в своите действия. Затова само ще маркирам само щрихи от изминалата годината и ще акцентирам върху приоритетите през настоящата.

Още в началото на годината снех доверие от правителството. Това бе акт на политическа отговорност срещу острата криза в управлението, корупцията и разхищенията, разпада на държавността и организираното настъпление срещу гражданските свободи.

Изригналите половин година по-късно протести потвърдиха правотата на мотивите ми за снетото доверие. Президентската институция не се скри зад институционалния комфорт, а отново бе на висотата на очакванията на общество и подкрепи справедливите искания на българите с присъствие и настояване за оставки, с обръщения и директен призив към Народното събрание. Институцията ни бе институционалният стожер, който не допусна гласът на българите и техните искания да бъдат удавени в разгърналата се пропагандна кампания на властта.

В разразилата се криза с COVID-19, президентството бе институцията, която заемаше рационални позиции и запази гласа на разума в ситуация на изкуствено насаждане на паника.

Още в първите дни на пандемията настоях за баланс между здравни, икономически и социални мерки и за навременна, достъпна и безвъзмездна финансова помощ. Проведох множество срещи със синдикални и работодателски организации и медицински експерти. Посетих фирми, учебни заведения и болници. Отправих още в начало призив да бъде разгърната всеобхватна методика за безплатно тестване на населението по определени таргетирани групи, също така призовах да се обособят специални болници за лечение само на коронавирус, за да може хилядите българи с други остри здравословни заболявания и други проблеми да имат достъп до лечение. На организираната от президентството кръгла маса бяха отправени конструктивни предложения във връзка със задълбочен анализ на кризата в България. Загърбването на редица важни предложения, липсата на навременни и адекватни мерки доведоха до сериозни последствия в здравно, социално и икономическо отношение.

И през изминалата година отстояването на върховенството на правото и защитата на държавността бяха сред водещите приоритети в работата ми, а президентската институция  продължи да бъде бариера срещу лобизма и решения в разрез с обществения интерес. Въпреки отхвърлянето на пет от наложените седем вета, силната обществена реакция и тази на експертите потвърди правотата на моите решения и професионализма на правния екип в президентството. Нещо повече, ветото на закона за извънредното положение намери отзвук и зад граница и независими медии като „Le Mond“ го дадоха за пример за отстояване на свободата на словото и принципите на демокрацията.

Твърдият курс в защита на конституционализма и сезирането на Конституционния съд за противоконституционност на временната комисия на Народното събрание, разколебаха вносителите на пародията на Конституция и тези безочливи опити приключиха дори по-жалко, отколкото беше стартирал. 

През годината продължих със своите срещи с преподаватели, студенти, учени, ръководители на олимпийски отбори и стартъпи, лекции във висши учебни заведения, посещения на български училища, както и инициативи в подкрепа на образованието, науката и иновациите.

Президентството мобилизира силен експертен капацитет, разработи и предложи конкретни проекти в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България с цел да се преодолеят определени дефицити в плана, предложен от правителството, да се върви към реални реформи чрез наука и иновации, към модернизация на страната чрез високи технологии и инвестиции в човешкия капитал. Очаквам от правителството с ясни критерии да обясни пред българското общество кои проекти реално ще бъдат предложени. Очаквам тези пет проекта, които предложихме ние в указания срок да получат отговор – приемат ли се или ако се отхвърлят, с какви мотиви.   Но мога да гарантирам, че тези пет проекта имат важно значение за редица критични области за България като започнем от извънкласните форми на образование, с това, което ние предлагаме като Младежки многофункционален образователен център, с перспективни и ефикасни решения за българската енергетика, с много важни решения в областта на здравеопазването, за да може доболничната помощ, превенцията и профилактиката, бързата помощ да получат най-сетне необходимото внимание.

Искам да приветствам и вас медиите, че отделихте напоследък внимание върху спешната медицинска помощ във въздуха, така нареченият HEMS. Искам и да ви призова, когато правите вашите сполучливи филми и репортажи за тази много важна тема да се обърнете и към президентската институция. Ние преди месеци предложихме  в конкретен проект най-бързото всеобхватно и ефикасно решение на този проблем. Това трябва да се свежда до знанието на българската общественост. Един много важен проект, това е Националният център за контрол и управление, защото в нашият век само политическата воля да имаме чиста природа, ефективна борба с корупцията, да имаме организираност на цялата стопанска дейност не е достатъчно. Политиците все повече трябва да мислят с какви технологични решения да бъде постигната тази цел. Точно това предлагаме – с минимални средства да има огромен ефект. Убеден съм, че такъв център ще се случи, защото той ще позволи ефективно наблюдение на всички водни ресурси, реки, язовири, но и на пожари, превенция на бедствия и катастрофи и наблюдение в реално време на цялата територия на страната, не само там, където има датчици, наблюдение за замърсяване върху цялата територия на страната, не само там, където има камери и станции за регистриране на това замърсяване. Спекулациите със субсидии в селското стопанство до голяма степен ще бъдат изкоренени. Наблюдение за незаконна сеч, незаконно строителство в защитени територии, ефективност на селскостопанската дейност, на всички стопански дейности, така че всички министерства, всички стопански субекти и най-вече българските граждани  да имат достъп в реално време какво се случва в България. Надявам се на подкрепа на медиите в това отношение.

С г-жа Йотова продължихме със своя ангажимент към проблемите на общините за хармоничното развитие на регионите, финансова децентрализация и по-голяма самостоятелност.

В процес на широк обществен дебат, Стратегическият съвет към президентството разработи Национален стратегически документ, анализиращ в дълбочина проблемите и причините за състоянието на страната и чертаещ жалоните към успешното ѝ развитие.

С г-жа Йотова приехме изключително отговорно и подготовката за предстоящите парламентарни избори. На проведените консултации ясно бяха очертани днешните и системните проблеми на българските избори и от това как управляващите ще ги решат зависи дали  ще имаме безопасни, честни и достъпни за всички български граждани избори.

Продължихме с ангажимента си за детското здраве и масов спорт. Миналата година стартира и инициативата „Спортувай с президента“ с амбициозен календарен план, който засега не може да бъде разгърнат поради пандемията.

Продължаваме и със своя ангажимент за солидарност към децата в беда и техните семейства. Със своята прозрачност и ефективност инициативата „Българската Коледа“ се превърна в национална благотворителна кауза. Изминалата кампания помогна на 500 деца за лечение и рехабилитация и на 15 лечебни заведения със съвременно оборудване. Моралните устои на обществото ни доказаха, че са по-силни от икономическата криза и въпреки трудната година, бяха събрани 1.7 милиона лева в първия месец на новата кампания. За поредна година бяха раздадени стипендии за бъдещи студенти и зрелостници по инициативата „Подкрепи една мечта“.

Диалогът ни с културни институции и организации тази година беше фокусиран върху проблемите, породени от пандемията и липсите на ефективни механизми за социална защита. Първи откликнахме на призива  и поставихме на дневен ред необходимостта от такава защита за хилядите културни дейци за спешна помощ и запазване на основни трудови права.

Като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили мой постоянен ангажимент е развитието на способностите на Българската армия. Проведох множество срещи с ръководството на Министерството на отбраната и Щаба на отбраната,  посетих и формирования и учения, относно боеготовността, усъвършенстването на подготовката, ускоряване на модернизацията и повишаване на мотивацията на личния състав. Инициирах срещи с Министерството на отбраната, Министерството на икономиката и българския военно-промишлен комплекс с цел приоритетно въвличане на нашата военна индустрия в процеса на модернизация и логистично осигуряване на Българската армия, и тези усилия дават резултат.

Външната политика беше сведена до минимум като директни физически срещи, посещения и мероприятия, които масово отпаднаха от нашата програма. Въпреки това продължихме да водим активна международна дейност със срещи, конференции, включително и онлайн, и с отстояване на важни български позиции. Президентската институция продължава да бъде ценен и търсен партньор за решаване на предизвикателствата пред нашия регион. Затова и приех поканите и посетих Израел, Албания, Гърция, както и приех президента на Кипър, проведох и редица телефонни разговори с много от балканските лидери.

Тази година България пое домакинството на Инициативата „Три Морета“, която цели с  подкрепата на стратегическите партньори – Европейската комисия, САЩ и Германия, на международни финансови институции и на бизнеса, да ускори икономическото развитие на региони на Източна Европа с по-голяма свързаност и да направи по-бързо икономическото и социалното сближаване между източна и западна Европа. България, като най-изостаналата страна в ЕС, следва да  се  възползва от всяка една възможност, включително и от мащабния бизнес форум, който планираме в рамките на тази инициатива.

В резултат на интензивното ни партньорство със САЩ, очаквам и сключване на междудържавно споразумение за научно-техническо сътрудничество, което да отвори вратите за инвестиции в областта на високите технологии.