РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ
Слово на държавния глава Румен Радев по повод Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Уважаема г-жо кмет на Столична община,
Уважаеми министри и народни представители,
Уважаеми представители на академичната общност,
Уважаеми представители на Българската православна църква,
Скъпи учители, студенти и ученици,
Дами и господа,
Скъпи сънародници,
Има един ден в годината, в който България изглежда така, както мнозина искаме да я видим. Има един празник, за който не спорим. В деня на Светите братя Кирил и Методий сваляме доспехите, зарязваме злободневните дискусии, пози и титли, крачим заедно в шествията - студенти и академици, млади и стари, защото в безбрежното поле на науката и културата цял живот си оставаме ученици. На 24 май всички сме деца. Спомняме си какви сме били, иска ни се да сме като тях - непредубедени, възторжени, откриващи света. Днес си спомняме буквите и лицата на учителите, които са ни направили хора.
От България тръгват значими културни процеси в Европа - българската азбука, славянската книжовност, богослужебна традиция и богомилството са вградени в културния код на континента. Затова ние, българите, сме неделима част от Европа не по милост, а по принос, не за услуги, а заради заслуги. Ние трябва да се гордеем с това!
Българското културно поле в нашата кръстопътна Родина е попило много влияния. И смея да твърдя, че има неща, които са недостъпни за хладния ум, но които нашият народ разбира тъкмо поради своя древен, сложен, понякога болезнен, но богат духовен опит.
На 24 май всички българи имаме повод да почувстваме уюта на нашия роден език. В него се завръщаме като в свой дом, дори когато сме сами с мислите си или далеч от Родината. Нека не забравяме, че ние живеем в езика и той живее чрез нас. Че всички заедно подреждаме този единствен общ дом. Нека бдим над него, нека го изговаряме с любов, да не пилеем думите, а да ги пазим. Всяко поколение завещава своя версия на езика на следващото, затова днес, създавайки българския език в нашите разговори, да го правим поне толкова богат и изразителен, колкото този, който наследихме от нашите предшественици.
Нека честитим историческия успех на писателя Георги Господинов. Това е не само признание за българския език, култура и просвета, но и прекрасен подарък за днешния празник.
За първи път виждам толкова хора, излезли да почетат празника. Убеден съм, че духовният подем, който залива българските улици и площади днес, е залогът, че като народ ще надмогнем всяко изпитание. Че България ще бъде единна, още по-силна и духовно богата.
Честит празник!